Честита Коледа и весело посрещане на новата година. Пожелавам ви много здраве и щастие през новата година.
И сега ще си говорим за здраве :). Имам да се хваля! На 20-ти декември 2009 година успешно завърши първата година в живота ми без никакви болести. Който ме знае има представа че аз не съм точно „скалата” в здравословно отношение :). И като малък си боледувах много а пък като поотраснах по-малко ама пак редовно. Та това което се случва в момента да не боледувам от нищо в продължение на цяла една година е без прецедент в моя 27 годишен опит :). Та понеже се чувствам доста добре а пък и факта много ме радва искам да споделя с вас историята на тази случка. Всичко започна някъде в далечната 2005 година да се заражда и постепенно да придобива сила и да расте експоненциално.
Тогава открихме в интернет списъци с вредните съставки които се слагат в храните. В Европа те са отбелязани задължително на етикетите с тяхното буквено означение ( Е100 – Е1520) или така наречените Е-та) http://georgievi.atspace.com/eta.htm#%D0%BE%D0%B1 например тук има някои написани неща по въпроса макар, далеч да не съм сигурен, че това е най-достоверното място, в момента това намирам. Та след като почетохме малко за страничните ефекти от Е-тата (консерванти, оцветители, сгъстители и тн.) си направихме списък с вредните такива и започнахме да си го носим в портфейлите и когато пазаруваме да не купуваме от продуктите които съдържат такива съставки. Това беше доста отдавна но гледайки назад във времето мога да оценя, че още тогава започнаха да се случват положителни промени с моето здраве. Тогава не беше много видно, но съдейки от сегашна гледна точка това беше началото на всичко.
Следващо по реда си бе запознаването с органик храните. Когато пътувахме из Европа се запознахме с концепцията за органик храна. Ръка за ръка с това върви и запознаването с конвенционалната храна и начинът и на отглеждане и обработка. По това време (към 2007г) в България все още нямаше кой знае колко органик продукти и къде да се купят, а информация за предимствата на органик храната липсваше (или поне липсваше в моето обкръжение и съзнание). Когато бяхме в чужбина гледахме да си купуваме органик продукти ако е по джоба ни а пък и скоро заминахме за Канада където нямаше проблем да си пазаруваме органик храна. 2008 година някъде към август-септември започнахме да ядем над 80% от менюто ни органик и това направи огромна промяна в живота ми. Започнах да свалям от наднорменото си тегло и започнах да се чувствам много по-добре и да съм здрав. По това време никакви други промени в режима ми на хранене не са се случвали то все още си бе нерегулярно с преяждане от всичко по много и други вредни навици. Въпреки това обаче лавинообразен процес на промени бе започнал. 20-ти декември успях да си причиня разболяване след като положих доста усилия да тичам на -30 градуса съчетано с леко вирусче от компанията. За моя изненада обаче болестта премина бързо за 2-3 дни и без проблеми за разлика от други такива случаи в миналото ми. Това бе последната болест която преживях до днес 29-ти декември 2009 година. На няколко пъти през тази година обстоятелствата ме подлагаха на изпитание, постоянно съжителство с група от болни хора в продължение на седмица или пък простудявания. Усещах как тялото ми реагира изключително бързо на провокацията и се лекува за няколко минути до няколко часа без никакъв спомен от някакво неразположение след това. Имунната ми система се е засилила и се чувствам добре и здрав. Вредните ми навици като нерегулярно хранене преяждане и застоял живот са все още на лице. Единствената промяна е храната с която се храня. Изумителна промяна наблюдавам в живота си и за това пиша тази статия за да споделя с вас с надеждата, че поне някой ще прихване поне нещо за негово собствено добро.
В тази една година на здраве започнах и други промени в режима си на хранене освен моята диета с над 80% органик храна.
Началото на 2009 започнах да намалявам месото докато накрая го спрях окончателно някъде около април(може да се каже вегетарианство).
Май-Юни започнах да намалявам млечните продукти и яйцата с изключение на киселото мляко (може да се каже веган). Също така по това време започнах сутрешни пречиствания с вода на гладно за да изчистя организма си. Това доведе до по-често ходене до тоалетна в началото и нормализиране с времето.
Юли-Август започнах да научавам повече неща за суровоядството но никога не успях да бъда 100% суровоядец. Въпреки това ползите от него са огромни и се опитвам поне половината от менюто ми да е сурово, но не винаги успявам. По това време се запознах и с теорията за мегавитаминната терапия и започнах да експериментирам с добавка на витамини към храната. Също така се запознах и със супер храните и започнах да употребявам някои (които са по-достъпни като цена).
За последната година успях да сваля 20 килограма наднормено тегло да изчистя кожата си и да се чувствам доста добре като странични ефекти покрай подобреното здраве.
Не ме разбирайте погрешно не казвам, че от тук на сетне болест няма да ме лови или ще живея до 100 години. Просто казвам, че храната е много, МНОГО важна за нашето здраве и качество на живот. Също така искам да уточня, че когато говоря за вегетарианство и веганство и прочее това не значи, че не ям месо, яйца, мляко, риба и тн. просто значи, че ги ям рядко… някои много рядко. Опитвам се да избягам от фанатичната страна на отричане. Да не загърбвам тези продукти, а просто да се вслушвам в тялото си и да се опитвам да му доставя това от което има нужда. Тук го има тънкият момент, че у нас се пораждат различни видове желания и според мен част от тях не трябва да им се вярва тъй като са продукт на навик и на промит мозък от реклами или атакувани сетива чрез химикали. За това аз практикувам следното: ако ми се яде специално точно нещо приготвено по точно определен начин и знам точно къде да го намеря купя и изям като знам точно какъв вкус ще има, тогава не му се доверявам (яде ми се наденичка приготвена на скара в хлебче и тя ще има точно онзи еййййй такъв вкус ей тогава не му вярвам). Ако знам обаче че ми се яде нещо от определен вид без специални уточнения, например яде ми се белтък или въглехидрат от групата на животинските или на зърнените без особена спецификация на вкус или начин на приготвяне тогава му се доверявам (например яде ми се животински белтък по-скоро от месна форма без значение дали е пиле, свинско, риба, телешко или каквото и да е тогава си доставям месо каквото и да е включително и наденичка на скара).
Мислейки си как да структурирам приоритетите си за храна стигнах до следното заключение 1-во избягване на вредните химикали (някои от Е-тата) и намаляване на консумацията на захари, 2-ро Използване на органик храна, 3-то Използване на все повече зеленчуци, ядки, зърна, плодове, кълнове, гъби и прочее за сметка на животински продукти. 4-то Използване на повече сурова храна за сметка на термично обработена (всичко обработено над 47 градуса се брои термично обработено) и няма живи ензими в него както и до 100% от някои витамини са унищожени. 5-то Добавка на витамини към храната.
За съжаление все още не мога да се похваля с кой знае каква физическа активност. И тъй като предпочитам да говоря за нещата които съм пробвал и харесал за сега ще се въздържа… но имам подозрението, че физическата активност също ще се окаже важен фактор за здравето ни;).
Всичко изложено до тук е продукт на решение взето от моя страна кое е добре до каква степен и тн. Не казвам, че е най-правилното решение, но е базирано на доста четене и проучване на тази тематика. Противоречия има, отчитам ги и за това не заемам твърда позиция а по-скоро изследвам и наблюдавам. И най-важно казвам, че за мен работи и се чувствам добре. Ако някой иска повече информация за мен ще е радост да навлезна в детайл защо точно мисля, че тези неща влияят положително на нашето здраве. Не говоря само за обикновените настинки, грипове и вирусни заболявания, става въпрос за много по-сериозни неща като рак, сърдечно съдови заболявания, подагра, диабет и тн.
Не на последно място искам да отбележа, че използването на подобен тип здравословно хранене има изключително голямо положително екологично въздействие за околната среда.
Също така искам да НАТЪРТЯ, че здравословното хранене НЕ означава задължително по-големи разходи. Могат да се направят безкрайно много схеми в които изключително здравословно хранене може да се организира с много малък бюджет.
Мисля, че с това ще приключа тази статия и се надявам догодина по това време да се похваля с втора годишнина. :) Пожелавам здраве на всички вас :).
Tuesday, December 29, 2009
Tuesday, December 1, 2009
Въглероден двуокис или Флуорни газове къде е проблемът с парниковите газове?
Какво знаем за глобалното затопляне и парниковите газове?
1-во глобалното затопляне е нещо лошо.
2-ро глобалното затопляне е причината за разтопяването на ледниците и на ледените шапки на полюсите.
3-то глобалното затопляне причинява промени в климата и катаклизми като наводнения и суши.
4-то глобалното затопляне е причината за покачване нивото на океаните.
5-то глобалното затопляне се причинява от парниковите газове: въглероден двуокис в атмосферата който задържа топлина. Въглероден двуокис се отделя при горене и когато дишаме
Искам да споделя с вас някои неща които намерих на този сайт http://www.whatsyourimpact.eu.org/index.php и разбира се уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Greenhouse_gas
Разделяме основните газове в атмосферата които причиняват парниковият ефект и глобалното затопляне на следните видове:
Въглероден двуокис (CO2) – Естествено срещан в природата при гниене, горене и при дишане. Най-големите източници на въглероден двуокис на планетата са транспорт, електричество и производствените процеси.
Метан (CH4) – Естествено срещан в природата при анаеробно гниене и при дефекирането на животните. Най-големи източници на метан в света са добиването на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство и сметищата.
Азотен окис (N2O) – 96% от емисиите на азотен окис са дело на човека. Среща се в много малки количества при естествени условия. Най-големите източници са наторяването на почвата с изкуствени торове, процесът на изгаряне на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство.
Флуорни газове (HFCs, PFCs, SF6 и тн) – Това са изкуствено създадени газове, те не се срещат в природата и природата няма механизъм за тяхното рециклиране. Веднъж изпуснати в атмосферата те остават там завинаги. Основните отрасли на промишлеността които замърсяват с такива газове са хладилната и климатична техника, пяни и флакони.
Специално внимание искам да ви обърна на тази и следващите графики! На първата графика виждаме разпределението на парниковите газове по обем в атмосферата. Изглежда най-много въглероден двуокис има който ни тормози с този парников ефект. Съвсем нормално би било да се опитваме да ограничим въглеродният двуокис максимално за да постигнем най-голям оздравителен ефект за нашата планета.
Това което забравяме е че освен количествените характеристики на парниковите газове също така и качествените им характеристики са от значение. Ние сравняваме парниковите газове по качеството им да задържат топлина в атмосферата. В крайна сметка ние с това се борим за момента да спрем затоплянето на планетата. В таблицата по-долу са сравнени всички парникови газове по способността им да задържат топлина (20 години след изпускането им в средната колонка и 100 години след изпускането им в дясната колонка) в атмосферата.
Както виждаме метанът е 72 ПЪТИ по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния двуокис. И както с ужас установяваме има газове които задържат 16300 ПЪТИ по-добре топлина в атмосферата от колкото въглеродния двуокис.
След като обърнем внимание на качествата на газовете можем да пресметнем отново графиката за разпределение на парниковите газове в атмосферата, но този път не по обем а по приносът им за глобалното затопляне. Както се вижда по-долу въглеродният двуокис не е най-правилната цел в която да съсредоточим усилията си. Ако последната графика е вярна това значи, че глобалното затопляне е почти изцяло (98,16%) причинено от Флуорни газове и Азотен окис. Което би означавало, че ние работим в грешна посока за разрешаването на този проблем.
Ето тази последна графика ме шокира и ме накара да започна цялата тази статия. И с нея мисля да я приключа.
Тъй като всичко това е много теория която ние уж разбираме, но на практика не виждаме последствията от нея в ежедневието си искам да ви оставя с един нагледен пример за скоростта с която се случват промените. Едно доста красиво и впечатляващо кратко филмче ( има и субтитри на български): http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
1-во глобалното затопляне е нещо лошо.
2-ро глобалното затопляне е причината за разтопяването на ледниците и на ледените шапки на полюсите.
3-то глобалното затопляне причинява промени в климата и катаклизми като наводнения и суши.
4-то глобалното затопляне е причината за покачване нивото на океаните.
5-то глобалното затопляне се причинява от парниковите газове: въглероден двуокис в атмосферата който задържа топлина. Въглероден двуокис се отделя при горене и когато дишаме
Искам да споделя с вас някои неща които намерих на този сайт http://www.whatsyourimpact.eu.org/index.php и разбира се уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Greenhouse_gas
Разделяме основните газове в атмосферата които причиняват парниковият ефект и глобалното затопляне на следните видове:
Въглероден двуокис (CO2) – Естествено срещан в природата при гниене, горене и при дишане. Най-големите източници на въглероден двуокис на планетата са транспорт, електричество и производствените процеси.
Метан (CH4) – Естествено срещан в природата при анаеробно гниене и при дефекирането на животните. Най-големи източници на метан в света са добиването на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство и сметищата.
Азотен окис (N2O) – 96% от емисиите на азотен окис са дело на човека. Среща се в много малки количества при естествени условия. Най-големите източници са наторяването на почвата с изкуствени торове, процесът на изгаряне на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство.
Флуорни газове (HFCs, PFCs, SF6 и тн) – Това са изкуствено създадени газове, те не се срещат в природата и природата няма механизъм за тяхното рециклиране. Веднъж изпуснати в атмосферата те остават там завинаги. Основните отрасли на промишлеността които замърсяват с такива газове са хладилната и климатична техника, пяни и флакони.
Специално внимание искам да ви обърна на тази и следващите графики! На първата графика виждаме разпределението на парниковите газове по обем в атмосферата. Изглежда най-много въглероден двуокис има който ни тормози с този парников ефект. Съвсем нормално би било да се опитваме да ограничим въглеродният двуокис максимално за да постигнем най-голям оздравителен ефект за нашата планета.
Това което забравяме е че освен количествените характеристики на парниковите газове също така и качествените им характеристики са от значение. Ние сравняваме парниковите газове по качеството им да задържат топлина в атмосферата. В крайна сметка ние с това се борим за момента да спрем затоплянето на планетата. В таблицата по-долу са сравнени всички парникови газове по способността им да задържат топлина (20 години след изпускането им в средната колонка и 100 години след изпускането им в дясната колонка) в атмосферата.
Потенциал за глобално затопляне на парниковите газове(ПГЗ) | ||
| (сравнено с CO2) | ||
| Парников газ | ПГЗ след 20 год. | ПГЗ след 100 год |
| Въглероден двуокис | 1 | 1 |
| Метан | 72 | 25 |
| Азотен окис | 289 | 298 |
| HCFC-22 | 5160 | 1810 |
| HFC-23 | 12000 | 14800 |
| HFC-125 | 6350 | 3500 |
| HFC-134a | 3830 | 1430 |
| HFC-143a | 5890 | 4470 |
| CF4 | 5210 | 7390 |
| C2F6 | 8630 | 12200 |
| SF6 | 16300 | 22800 |
Както виждаме метанът е 72 ПЪТИ по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния двуокис. И както с ужас установяваме има газове които задържат 16300 ПЪТИ по-добре топлина в атмосферата от колкото въглеродния двуокис.
След като обърнем внимание на качествата на газовете можем да пресметнем отново графиката за разпределение на парниковите газове в атмосферата, но този път не по обем а по приносът им за глобалното затопляне. Както се вижда по-долу въглеродният двуокис не е най-правилната цел в която да съсредоточим усилията си. Ако последната графика е вярна това значи, че глобалното затопляне е почти изцяло (98,16%) причинено от Флуорни газове и Азотен окис. Което би означавало, че ние работим в грешна посока за разрешаването на този проблем.
Ето тази последна графика ме шокира и ме накара да започна цялата тази статия. И с нея мисля да я приключа.
Тъй като всичко това е много теория която ние уж разбираме, но на практика не виждаме последствията от нея в ежедневието си искам да ви оставя с един нагледен пример за скоростта с която се случват промените. Едно доста красиво и впечатляващо кратко филмче ( има и субтитри на български): http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
Wednesday, November 25, 2009
какво мислите за тази идея?
Последният месец изпаднах в нещо като творческа криза. Защо статиите които аз харесвам най-много другите харесват най-малко?! Този въпрос ме тормозеше. Мисля, че го улових. За мен е най-интересно да виждам глобалността на на една еко идея с всичките и връзки и последствия като същевременно навлизам да опознавам в подробности всеки процес. Аз мога да ги разбера защото по цял ден с това се занимавам. Аз съм краен в действията и отдадеността си... поне по-краен от средния човек. Установих обаче, че колкото по-простички са статиите толкова повече хората ги възприемат. Те нямат време да се занимават с разучаването на тази материя колкото аз, а и не е нужно! Да си еко не означава да зарежеш живота си какъвто до сега го познаваш и да направиш безкрайно много саможертви в името на светло бъдеще. Както се изрази един приятел: „... колко малко усилие е нужно от всички хора по света, че нещата драстично да се подобрят, че не се иска от всеки да зареже живота си и да ходи да спасява китове....” . Тоест идеите трябва да са простички, поднесени по достъпен начин и неангажирано да могат да се имплементират във всекидневието.
Тази идея за по-общодостъпно изложена и практична информация се загнезди в мен. Някъде преди две седмици се роди и още една идея. Идеята за активността на екологичните проекти (или по-скоро липсата на такава). Еко идеите са невероятно пасивни. Някой прави еко страница или еко блог и започва да чака хората да потърсят нещо по еко темата в гугъл за да може евентуално гугъл да ги препрати към неговия сайт или блог. Същевременно всеки ден ни заливат безкрайно агресивно десетки хиляди реклами за закупуване на всевъзможни глупости. Защо винаги отрицателните неща биват рекламирани и набутвани пред лицето ни и мозъкът ни бива промиван с тях и никога никой не ни засипва с реклама на еко инициативи, еко начини, защо никой не ни промива мозъците с еко идеи?
Аз като един отявлен вярващ в доброто в хората :) си мисля, че ако облъчваш хората с добри и лоши послания едновременно и по равно те в повечето случаи ще наклонят към добрите. Проблемът е, че в модерното общество баланс изобщо няма между еко положителните и еко отрицателните рекламни послания.
Комбинирайки тези две идеи стигнах до извода, че трябва да се предприеме масова рекламна кампания на екологична тема която да рекламира лесни начини за прилагане на еко идеи в ежедневието ни. И най-вече самата полза и престиж от това да си еко. Целта е да се подтикват хората към екологични действия.
От тук на татък ще изложа как аз го виждам това като организация, но много бих се радвал ако може повечко хора да споделят техните идеи по този въпрос. Темата е напълно отворена за всякакви предложения и идеи как да се прилага една активна реклама на еко идеи. И дали това е добре да се прави. Моля развихрете се. :)
Тези еко идеи не трябва да затрудняват много публиката за да не се получи отдръпване и същевременно трябва да се превърнат в модна тенденция. Чрез постигнатата масовка дори миниатюрни промени в ежедневието на участниците ще доведат до драстични глобални промени. Също така зараждането на еко мисъл в хората е най-трудно, разширяването на това поле с течение на времето е естествено.
За да не замре инициативата в някакъв момент трябва да се осигури активното участие на новоприсъединилите се в движението. Ангажирайки новите кадри в активна реклама на каузата ще осигурим една непрекъснатост на популяризацията и разрастването на инициативата. Децентрализацията на рекламните усилия е съществено за успехът на това начинание.
За да се задържат хората в това движение което променя животът им, самите промени трябва да са постижими без кой знае какви екстра усилия от участниците за да се превърнат в част от начинът им на живот. Такива простички и лесни всекидневни неща има, но в повечето случаи хората не знаят за тях и не ги прилагат по-скоро от незнание от колкото от нежелание да положат малко екстра усилие и съзнателност.
Според мен, трябва да се набляга на идеята, всеки да допринася с каквото му е най-лесно. Например на мен ми е най-лесно да си карам колата по-малко и да не ползвам найлонови торбички. За друг най-лесно ще е да рекламира идеята във фейсбук или на друго място. За трети най-лесно ще е да купува бирата в стъклени шишета а не пластмасови. За четвърти ще е да използва енергоспестяващи лампи. Всички тези начини са добри и всеки може да прилага тези които му представляват най-малък проблем. Хората трябва да се чувстват горди от това което правят а да не се подтискат заради другите неща които са им по-трудни и не правят в момента.
Рекламна инвазия на всички възможни безплатни фронтове (или ако някой е готов да плати и платени) ще стартира този проект и тази активност ще трябва да се поддържа в последствие. Става въпрос за интернет като медия, реклама чрез средства за междуличностна и не персонализирана комуникация като фейсбук, ютуб, вбокс, всички възможни форуми, чат програми, блогове, електронни пощи и интернет страници. Не са необходими досадно много рекламни послания за да не се превърне в спам, но от друга страна е необходима възможно най-широка популяризация на идеята.
След като първите стъпки са направени в интернет пространството и движението събере сила ще дойде време и за една рекламна кампания извън интернет за да се докоснат максимален брой хора. Идеята е да се привличат не само хора които вече са отворени към еко идеята, а да се докарат нови хора които да бъдат отворени към тази нова и модерна тенденция. Масовост е ключът. Това просто желание да промениш света към по-добро трябва да се разпространява като вирус. Да е заразно и да се предава от човек на човек с увеличаваща се скорост и мутация.
Когато се стигне до реклама извън интернет не е нужно да се харчат пари за това. Ако има масовост рекламата ще е лесно постижима, чрез инициативност от страна на съмишлениците. Обява на лист хартия залепена на спирката или дори графити, реклама по личните вещи, реклама от уста на уста. Ако има масовост много ще може да се преговаря с институции за предоставяне на рекламна площ и така нататък. Целта е да се постигне ефектът на лавината. Всеки нов привърженик да привлича още и още нови хора и да участва активно в агресивната рекламна кампания. Никой не прилага тези техники за еко каузи, защо?
Разбира се такава инициатива не може да се ограничи до една държава, а и не трябва. Следователно ще трябва да се направят преводи на няколко езика. И така разширението ще може да достигне глобални мащаби.
Всички тези рекламни усилия ще водят към интернет сайт за популяризиране на екологичната съпричастност на обикновеният човек. Сайтът идейно ще е разделен на три части 1-во как да помогнеш за рекламната кампания и 2-ро простичките еко съветчета които са приложими от всеки и чрез масовост ще доведат до един по-добър свят за всички нас. В тази част също ще се публикуват линкове към вече създадени екологични сайтове за по-подробна информация. 3-то За да се получи обмен на мнения и дискусия и за да могат активистите да помагат за развитието на цялата тази идея ще трябва да има и форум в който да се дискутират идеи и стратегии за едно постоянно подобряване и усъвършенстване на тази инициатива.
Та такава идея в момента се вихри в моята глава. Искам да попитам вас – приятелите ми какво мислите за тази идея? Каква е вашата идея в тази или подобна насока? Мислите ли, че е перспективна и че ще има успех или не? Ще можем ли да я започнем ние? Ще можем ли да я осъществим? Достатъчно кадърни ли сме за това? Искаме ли да се занимаваме с подобни проекти?
Много бих оценил вашето мнение в този момент.
Благодаря.
Friday, October 23, 2009
Пазете животът в почвата!
Днес ще разказвам разни много интересни неща за компостирането и торенето, за това какво точно носи плодородността в земята, какво причинява изкуственото наторяване на почвата, какво причинява разкопаването на почвата и разни неща все в тази тематика свързани.
Както вече знаем копането не е най-приятната работа на света. :) Освен това вече съм обсъждал в предишни постинги, някои от вредите които причинява. Изкуственото наторяване също като копането е неприятно и не е полезно. Днес ще навлезна в повечко детайли относно тези топици.
Какво е почва и какво е пръст и каква е разликата между тях?
Ето дефиниция за почва от уикипедия: „Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Той притежава уникалното свойство плодородие. Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).”
За съжаление не мога да намеря дефиниция за пръст... На английски е много по-ясно разграничението... topsoil and subsoil. Тоест почва която е от горе и почва която е от долу. Нека го разглеждаме за по-просто това в което има живот е почва а това в което няма е пръст.
С безкрайното ми уважение към Wiki институцията искам да ви предложа този линк : http://en.wikipedia.org/wiki/Soil и който е по-заинтересуван може да намери доста неща там. За съжаление е само на английски.
Та днес обсъждаме само живият слой тоест горният. В повечето случаи ние се интересуваме от какво е изграден той. Интересувайки се изпадаме в подробности като химичният му състав, физични свойства , киселинност, съдържание на вода, на органична материя и какво ли още не. Това е добре да се знае, но има други неща които са от изключително значение. Например за какво служи и какво се случва в него.
Почвата е чудотворна! В нея мъртвите се връщат към живот и не живите се превръщат в живи. Тук в този толкова малък и крехък пласт между скалите и растителността се рециклират всички органични остатъци от растения, насекоми, гъби и животни. 100% рециклиране! И освен това се осъществява добив на нови материали извлечени от скалите за да им бъде вдъхнат живот. Растения, микроорганизми и микроскопични животни се хранят с тези частички и ги превръщат в жива материя. В почвата материята прекрачва многократно границата между живото и неживото.
Почвата не е просто обект който може да бъде ръчкан за да видиш какво ще стане. Почвата е жива.
Животът в почвата формира базата на пирамидата на живота. Върху тази база са сложени растенията, гъбите, насекомите и безгръбначните, а на върха гръбначните. Границите не са строги а са размити. Едно е сигурно колкото повече живот има в почвата толкова повече живот има над нея. Колкото повече и различни организми има в почвата толкова повече и различни растения ще бъдат подхранвани от нея. Колкото повече растения толкова повече насекоми и безгръбначни и така нататък. Разнообразието ражда разнообразие!
От това следва, че за да имаме разнообразие на видовете които можем да отглеждаме (а вече сме говорили, че разнообразието носи по-висока плодородност с по-малко усилия) трябва да породим ,поддържаме и развиваме разнообразието и количеството на организмите в почвата. Да направим нашата почва да кипи от живот... умерено!
Колко живот има в почвата можем да определим по това колко живот има над нея. Един поглед е достатъчен за да определим дали дадена почва поддържа голямо разнообразие от видове над земята. Това което е в почвта е пропорционално, но много повече. В една лъжица почва може да има милиард бактерии, милион гъби и хиляди едноклетъчни. Освен това там са глината, водата, пясъка, хумусът, органичната неразградена материя и мъничките същества които обитават почвата.
Просто като пример ако един акър от хубаво пасище може да изхранва един кон който тежи половин тон. То в почвата организмите които поддържат плодородието на този един акър са 10 пъти повече тоест 5 тона.
Тези организми са в постоянно търсене и преработване на храна. С това си действие те постоянно преместват хранителни вещества. Екскремента на едно същество е храна за друго, трупът на едно същество е храна за друго. Посредством този цикъл на преработка и постоянно преместване на хранителните вещества те стават достъпни за растенията.
В една добре поддържана градина организмите в почвата ще преработят и доставят за ползване от растенията почти всички торове (хранителни вещества) от които растенията се нуждаят. Останалите вещества растението ще вземе от въздуха и водата като използва слънчевата енергия за преработването на всички тези материали в жива материя. Организмите в почвата естествено доставят на растенията това от което имат нужда като страничен продукт на техния жизнен цикъл. Във всеки от процесите на хранене, изхождане и умиране те правят алхимия върху органичната материя и минералите.
В природата повечето от плодородността първоначално идва от скалите. Скалите съдържат калий, калций, магнезий и повечето от веществата които са нужни на растенията за да изграждат тъкани. За да превърнат скалите в храна за растенията корените и някои от организмите в почвата отделят слаба киселина и ензими. Веднъж след като са отделени от скалата тези вещества влизат в употреба в хранителната верига и се рециклират с голяма грижа. Природата както казахме притежава най-съвършената система за рециклиране. Ако вземем за пример калция, реално в един имот, в едно парче земя което е развито правилно или в недокоснатите от човека кътчета в природата хранителните вещества остават 98% същите в рамките на годината. Останалите 2% се отмиват от водата или се издухват от въздуха към друга територия. Тази загуба се компенсира с донесените от вятъра и дъжда вещества и новото извличане от скалите. Тези 98% се съдържат в падналите листа и клони, треви и трупове на животни, всички те биват рециклирани в хранителни вещества и доставени на растенията от организмите в почвата.
Ако направим сравнение с кръговратът на калция в една комерсиално гледана земя подложена на изкуствено наторяване се установява, че в зависимост от степента на торене загубата на калций е между 25 и 60% на година. Очевидно това не е начинът да се развиваме устойчиво.
Накратко ще се опитам да разгледам процеса на трансформиране и връщане на хранителните вещества в системата от органичните останки. Ето какво се случва с едно листо което пада през есента. Листото се откъсва от дървото и пада на земята. В момента в който се намокри започва отделянето (отмиването) на веществата (които се съдържат във всяко листо) които го предпазват от това да бъде изядено от насекоми. Росата и дъждът постепенно отмиват тези горчиви и в някои случаи токсични вещества от листото. Тогава то се превръща в желан източник на храна на първичните декомпостери (ораганизмите в почвата). Едни от първите които атакуват листото са бактериите, те започват да се хранят отделяйки ензими които разкъсват веригите на молекулите които изграждат клетките на листото. Бактериите започват да се размножават бързо подкрепени от изобилният източник на храна. Вятърът довява спори на гъби които се захващат и започват да растат и да се хранят с бактериите и със самото листо. Гъбите притежават голям спектър от ензими които са способни да разградят големи части от листото включително трудните за разграждане вериги на целулозата и лигнинът. Влажно и гъмжащо от живот листото започва да привлича по-големи почвени организми които да се хранят с него и с културите бактерии и гъби които вече са там. Всред всички останали ние най-добре познаваме земните червеи. Те започват да се хранят с бактериите като поглъщат и части от листото и почва. В телата на червеите продължават бактериални процеси и разграждането на органичната материя и отделянето на минералите. В другия край на червея излиза поредната топчица екскремент като такива топчици маркират цялата дължина на тунела който червеят прави за да се придвижва в почвата. Ексрементът на червеят е пълен с органична материя и скоро други бактерии, гъби и организми ще го намерят и ще започнат да пируват с него допринасяйки със собственото си развитие за обогатяването на почвата. Тунелчетата на червеят в почвата я разрохкват и докарват кислород, като в същото време увеличават възможността на почвата да съдържа вода. На пролет някое растение ще се натъкне на тунелчето гъмжащо от живот и хранителни вещества и ще се развие там изсмуквайки хранителните вещества превръщайки ги в живи тъкани например листо, които в краят на годината ще се върнат към почвата за поредния цикъл в кръговрата.
Червеите са безкрайно полезни в този кръговрат на веществата. Те могат да обърнат до 25 тона почва на акър за година.
Всичката органична материя която не е била преработена от стомаха на първичните декомпостери е в техните ескременти. Те от своя страна служат за храна на други малки същества. И така организъм след организъм докато цялата органична материя не се превърне в микроскопични частици. Целият този процес улеснява преработването на органичната материя в хумус и минерали от микроорганизмите.
След първичните декомпостери идват вторични и третични и така нататък докато всичко е напълно разградено. Сложните молекули и вериги се превръщат в прости съединения които директно могат да се използват за храна от растенията.
Освен разграждането на органичната материя всички тези почвени организми спомагат изграждането на структурата на почвата. Когато се хранят те отделят гелоподобни и восъкоподобни вещества които слепват и държат отделните части на почвата заедно. Дългите „пипалца” на гъбите се развиват, растат, обграждат и държат заедно почвата. Лигавите вторични вещества на бактериите дават възможността на почвата да задържа вода и да не изсъхва по време на по-големи засушавания, предоставяйки по-добра среда за развитие на микроорганизмите и другите организми да се развиват. И така колелото се завърта към постоянно обогатяване на почвата.
Без животът в почвата, тя се превръща в пръст, изсъхва и се издухва от вятъра или се скупчва в глинени буци.
Някои от организмите в почвата не живеят много дълго. От няколко часа до дни. Когато те умрат техните трупове се превръщат в храна за други декомпостери или животни.
След като листото е напълно декомпостирано то се превеъща в две неща: хумус и минерали. И двете от които са важни за развитието на всяко растение.
Хумусът е съединение на въглерод, кислород, азот и водород свързани заедно по начин който е труден за атакуване от ораганизмите в почвата. Процесът на формирането на хумус от микроорганизмите не е добре разбран от науката. Тъй като хумусът е труден за разграждане от микроорганизмите те ще се обърнат към него само в краен случай като последен резерв на храна. Междувременно всяка новопостъпила органична материя е с предимство. Поради това, хумусът се наслагва в почвата. От всичките съставки на почвата хумусът има най-големи възможности за задържането на влага и може да абсорбира 6 пъти повече влага от собственото си тегло. Също така хумусът се подува когато е мокър и се свива когато изсъхне. Това движение отваря пространства в почвата за въздух и организми поддържайки почвата мека. Хумусът е съвършен от гледна точка привличане и задържане на хранителни вещества. От атомна гледна точка той показва много свободни кислородни атоми за комуникация. Кислородните атоми са отрицателно заредени а хранителните вещества като калций, калий, магнезий, цинк, мед и тн са положително заредени следователно те се задържат от молекулите на хумусът.
От хумусът към растението трансферът на хранителни вещества се извършва по два начина. Директен: От корените на растението се отделят слаби киселини които развалят връзките между хумусът и хранителните вещества, които се разтварят във влагата около корените. Корените плуват в хранителна супа от която се хранят и когато приемат необходимият им брой вещества спират подаването на киселина за да не изчерпят запасите на хумусът! Индиректен: Корените отделят захари които служат за храна на определени видове микроорганизми. Тези микроорганизми живеят в изобилие покрай корените които ги хранят. Микроорганизмите от своя страна произвеждат слабата киселина която разгражда хумусът за да хранят корените. От друга страна вторичният продукт от бактериите също се връща като храна за корените. Хумусът в крайна сметка се разгражда с течение на времето и се превръща от своя страна в хранителни вещества или газове които се отделят в атмосферата.
Минералното богатство на почвата. Растенията се нуждаят от пълна гама минерали за тяхното правилно развитие. Различни минерали се използват в различни етапи на развитието. Покълване, растеж, цъфтеж, формиране на плод. Листото е съставено предимно от въглеродно съдържащи компоненти, както и повечето живи неща. При разграждането им част от въглерода се превръща в структурен материал за организмът който го е разградил и част се превръща във въглероден двуокис. Това трябва да ни е познато защото и ние работим на същия принцип. Същата е съдбата на останалите елементи като калций, фосфор, азот и т.н., но повечето от тях остават заключени в телата на организмите. При декомпозирането съотношението между въглерода и азота се намалява драстично. Съотношението въглерод/азот е доста известно особено сред хората които са пробвали да компостират техните органични отпадъци. „Правилното съотношение” е някъде около 20:1. Докато декомпозирането мине през всичките си етапи малко е останало от въглерода и повечето е издишано като въглероден двуокис в атмосферата като изключим тези количества които са заключени във хумусът. Това което остава са не органичните фосфати, нитрати и сулфати. Които неща можем да видим на опаковката на всеки изкуствен тор. Тоест микробите произвеждат торовете за растенията точно там където те са нужни и използвани - в самата почва. Процесът на превръщане на органични въглеродо съдържащисъединения в неорганични храни за растенията се нарича минерализация. Минералите са лесно разградими във вода което означава, че веднъж попаднали в почвата те не остават там за дълго, а лесно се отмиват от почвата заедно с водата. (Те разбира се биха могли да бъдат прихванати и задържани за по-дълго с помощта на хумусът). Тъй като относителната площ на корените в почвата е малка, повечето от изкуствените торове които се прилагат ако не бъдат прихванати от организмите в почвата или не бъдат прихванати от хумусът се отмиват със следващият дъжд или следващото поливане. Растенията които биват наторявани с изкуствени торове използват около 10% от минералите които им се слагат и най-много 50% от тях. Останалите биват измити в подпочвените води, реките и накрая в океаните. Това като последствия води до унищожаването на животински и растителни видове и отравянето на питейни води с недопостими количества нитрати. Природата прилага наторяване като свързва минералите към органична материя и използва многократно по-малки количества от колкото ние като същевременно не се губи никаква енергия в производство, доставяне и прилагане. Всички тези процеси са част от жизненият път на организмите в почвата. Растенията получават балансирана диета вместо да бъдат хранени на сила в резултат на което са по-устойчиви на заболявания. Повечето от хранителните вещества в една здрава почва са неотмиваеми и въпреки това достъпни за растенията. Съхранени във връзки с хумусът или в телата на организми с кратък жизнен цикъл.
Разлика та между изкуственото и естественото наторяване е в това, че при изкуственото ние се опитваме да нахраним растенията, а при естественото се опитваме да създадем благоприятни условия за организмите в почвата.
Изкуственото наторяване е изключително опасно за организмите в почвата. Връзката е следната: когато прилагаме изкуствени торове например нитрати, ние обогатяваме почвата с азот. Както вече уточнихме съвсем малки количества от прилаганите торове биват усвоявани от растенията и всичко останало бива отмито за да започне едно лавинообразно унищожение на живота надолу по пътя на водата от мястото на прилагане. Нека приемем, че това не ни интересува (?!?!?). Да се съсредоточим с това какво се случва на територията на нашата земя която се опитваме да подхранваме. При изобилието на азот в почвата ще се получи бум на микроорганизмите при цялата налична храна. Част от почвените организми ще умрат веднага от високите нива на азот, а част ще започнат да пируват. Тази част която пирува ще започне да се възпроизвежда неистово. Това ще доведе до нарастване на популацията над допустимите граници и ресурсите ще започват да изчезват. Освен от азот тези организми се нуждаят от въглерод и от други вещества. В момента в който свръх популацията започне да се храни всички други вещества с изключение на азота ще бъдат изчерпани. Особено въглерода който както се уточнихме върви в съотношение 20:1 с азота. Тоест за всяка единица азот който свръх популацията консумира ще трябва да се намерят 20 единици въглерод. Постепенно запасите на почвата ще въдат изчерпани и ако все още имаме азот и свръх популацията е жива ще започне разграждане на хумусът за добиване на така нужните липсващи вещества. Когато хумусът приключи единственият друг източник на въглерод ще бъдат растенията които ние сме посадили. Растенията няма да имат никакъв шанс. Междувременно тъй като доста хранителни вещества са станали оскъдни или съвсем са изчезнали огромното разнообразие на организми в почвата ще е намаляло до най-издръжливите и тези които изискват най-много азот за съществуването си. Почвата ще започне да губи структурата си и ще започне да се поддава на въздушна и на водна ерозия, остатъците които не са издухани или промити ще формират глинени буци които ще е наложително да бъдат орани защото корените на растенията няма да могат да се развиват в тях ако не са. За връщането на почвата в нейното балансирано положение ще са необходими драстични мерки и много мнооооого търпение.
Обикновенно земята се ИЗПОЛЗВА за определен период от време след което се обявява за неплодородна или дори отровена и се зарязва така. Торовете машините и растенията се преместват на нова територия. Това е далеч преди да се стигнат последните етапи които описах. Веднага щом определен тип организми в почвата умрат от прекалената доза нитрати се отваря звено. Тези организми може би служат за защита на растенията от определен тип насекоми или пък поддържат пополацията на дуг тип насекоми под контрол. Когато тези уравновесяващи механизми изчезнат се получават напастите от „вредители”. Реакцията ни е естествена и механична – започваме да пръскаме с пестициди. Посредством пестицидите държим „вредителите” под контрол, но също така унищожаваме и огромна част от организмите в почвата. Ако пък напастта не е от насекоми ами е от гъбички, пръскаме с фънгоциди и унищожаваме гъбите.
Целият процес на изкуствено торене предизвиква използването на все повече химикали и влагането на все повече енергия и средства за поддържането на нашето място.
Естественото торене работи по различен начин. При естественото торене ние внасяме в системата големи количества органична материя. Органичната материя предоставя възможност на организмите в почвата да увеличат популацията и разнообразието си по един балансиран начин. Естествено това довежда до по-голяма плодородност и растенията се развиват по-добре. Дори при естественото наторяване има място за грешки ако то не се прилага с разбиране. Грешки които биха могли да доведат до ефекти подобни на ефектите предизвикани от изкуственото наторяване. Първо и най-важно правило е да не се прекалява. Второто най-важно нещо е да се държи съотношението на веществата балансирано. Балансът между въглеродът и азотът е най-често използваното сравнение. Основния начин да се разреши този проблем е като се използват различни видове органична материя които минават през компостиране преди прилагането им. За компостирането можете да намерите нечовешки много информация в интернет пък и аз вече съм писал малко за това.
http://weblife.org/humanure/chapter3_7.html Тук може да се намери един доста пълен списък за разните неща които могат да се компостират и тяхното въглеродно/азотно съотношение. В дясната колонка всички стойности са към единица азот.
Орането, копането и подобни занимания действат на почти същият принцип както изкуствените торове. Даже доста често те се практикуват заедно. Но да кажем, че говорим само за механичната обработка на почвата. Почвата се обработва от машини или инструменти за да се разрохка. По този начин площта на почвата се умножава многократно като в резултат на това много повече части имат достъп до кислород. Този кислород активира почвените организми и започва разграждането на органичните вещества в почвата с пълна сила. Това води до освобождаване на големи количества хранителни вещества и респективно посадените растения избуяват. Растенията не успяват да усвоят всичките хранителни вещества и остатъкът бива измит с водата. Проблемът е, че след като свърши органичната материя започва разграждането на хумусът и респективно структурата на почвата се разпада. Което вече води до задължителното оране/копане поради невъзможността почвата да осигури нужния кислород и водопропускливост която и трябват. Освен това голяма част от организмите живеещи в почвата са свръх чувствителни към ултра виолетово лъчение. Когато разкопаем почвата тези организми попадат на такова лъчение от слънчевата светлина при което измират. Едва за няколко сезона почвата се изчерпва и се превръща в неплодородна пустош. Единият вариант е да се преместим на нова площ която да използваме за няколко сезона и да оставим природата да лекува раните които сме нанесли. Другият е да започнем прилагането на изкуствени торове и други химикали които ще довършат започнатото унищожение.
Мисля, че от тази статия следват много логични заключения за това как може да се спести огромно количество работа, енергия, ресурси и пари като не се работи срещу природата.
Екологичните щети от „модерното” земеделие не се включват в цената на продукцията поради което някой изобщо е способен да я закупи.
Алтернативните техники за земеделие се базират на подкрепянето на природата в нейният стремеж към разнообразие и хармония като по този начин оставят по-голямата част от работата на самата природа. Екологичният изход е положителен защото не само няма никакво замърсяване ами напротив получава се положителен ефект от пречистване на въздухът и водите от една здрава и плодородна почва. Положителните здравословни ефекти върху човешкият организъм при хранене с плодове и зеленчуци отглеждани по естествен начин са безспорни.
Драги ми читатели надявам се поне някои от вас да са се престрашили да захванат и да завършат тази може би най-дълга от моите статии до сега. На успелите честито. :) Надявам се да сте научили нещо ново което да ви е било интересно.
До скоро писане :)
Както вече знаем копането не е най-приятната работа на света. :) Освен това вече съм обсъждал в предишни постинги, някои от вредите които причинява. Изкуственото наторяване също като копането е неприятно и не е полезно. Днес ще навлезна в повечко детайли относно тези топици.
Какво е почва и какво е пръст и каква е разликата между тях?
Ето дефиниция за почва от уикипедия: „Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Той притежава уникалното свойство плодородие. Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).”
За съжаление не мога да намеря дефиниция за пръст... На английски е много по-ясно разграничението... topsoil and subsoil. Тоест почва която е от горе и почва която е от долу. Нека го разглеждаме за по-просто това в което има живот е почва а това в което няма е пръст.
С безкрайното ми уважение към Wiki институцията искам да ви предложа този линк : http://en.wikipedia.org/wiki/Soil и който е по-заинтересуван може да намери доста неща там. За съжаление е само на английски.
Та днес обсъждаме само живият слой тоест горният. В повечето случаи ние се интересуваме от какво е изграден той. Интересувайки се изпадаме в подробности като химичният му състав, физични свойства , киселинност, съдържание на вода, на органична материя и какво ли още не. Това е добре да се знае, но има други неща които са от изключително значение. Например за какво служи и какво се случва в него.
Почвата е чудотворна! В нея мъртвите се връщат към живот и не живите се превръщат в живи. Тук в този толкова малък и крехък пласт между скалите и растителността се рециклират всички органични остатъци от растения, насекоми, гъби и животни. 100% рециклиране! И освен това се осъществява добив на нови материали извлечени от скалите за да им бъде вдъхнат живот. Растения, микроорганизми и микроскопични животни се хранят с тези частички и ги превръщат в жива материя. В почвата материята прекрачва многократно границата между живото и неживото.
Почвата не е просто обект който може да бъде ръчкан за да видиш какво ще стане. Почвата е жива.
Животът в почвата формира базата на пирамидата на живота. Върху тази база са сложени растенията, гъбите, насекомите и безгръбначните, а на върха гръбначните. Границите не са строги а са размити. Едно е сигурно колкото повече живот има в почвата толкова повече живот има над нея. Колкото повече и различни организми има в почвата толкова повече и различни растения ще бъдат подхранвани от нея. Колкото повече растения толкова повече насекоми и безгръбначни и така нататък. Разнообразието ражда разнообразие!
От това следва, че за да имаме разнообразие на видовете които можем да отглеждаме (а вече сме говорили, че разнообразието носи по-висока плодородност с по-малко усилия) трябва да породим ,поддържаме и развиваме разнообразието и количеството на организмите в почвата. Да направим нашата почва да кипи от живот... умерено!
Колко живот има в почвата можем да определим по това колко живот има над нея. Един поглед е достатъчен за да определим дали дадена почва поддържа голямо разнообразие от видове над земята. Това което е в почвта е пропорционално, но много повече. В една лъжица почва може да има милиард бактерии, милион гъби и хиляди едноклетъчни. Освен това там са глината, водата, пясъка, хумусът, органичната неразградена материя и мъничките същества които обитават почвата.
Просто като пример ако един акър от хубаво пасище може да изхранва един кон който тежи половин тон. То в почвата организмите които поддържат плодородието на този един акър са 10 пъти повече тоест 5 тона.
Тези организми са в постоянно търсене и преработване на храна. С това си действие те постоянно преместват хранителни вещества. Екскремента на едно същество е храна за друго, трупът на едно същество е храна за друго. Посредством този цикъл на преработка и постоянно преместване на хранителните вещества те стават достъпни за растенията.
В една добре поддържана градина организмите в почвата ще преработят и доставят за ползване от растенията почти всички торове (хранителни вещества) от които растенията се нуждаят. Останалите вещества растението ще вземе от въздуха и водата като използва слънчевата енергия за преработването на всички тези материали в жива материя. Организмите в почвата естествено доставят на растенията това от което имат нужда като страничен продукт на техния жизнен цикъл. Във всеки от процесите на хранене, изхождане и умиране те правят алхимия върху органичната материя и минералите.
В природата повечето от плодородността първоначално идва от скалите. Скалите съдържат калий, калций, магнезий и повечето от веществата които са нужни на растенията за да изграждат тъкани. За да превърнат скалите в храна за растенията корените и някои от организмите в почвата отделят слаба киселина и ензими. Веднъж след като са отделени от скалата тези вещества влизат в употреба в хранителната верига и се рециклират с голяма грижа. Природата както казахме притежава най-съвършената система за рециклиране. Ако вземем за пример калция, реално в един имот, в едно парче земя което е развито правилно или в недокоснатите от човека кътчета в природата хранителните вещества остават 98% същите в рамките на годината. Останалите 2% се отмиват от водата или се издухват от въздуха към друга територия. Тази загуба се компенсира с донесените от вятъра и дъжда вещества и новото извличане от скалите. Тези 98% се съдържат в падналите листа и клони, треви и трупове на животни, всички те биват рециклирани в хранителни вещества и доставени на растенията от организмите в почвата.
Ако направим сравнение с кръговратът на калция в една комерсиално гледана земя подложена на изкуствено наторяване се установява, че в зависимост от степента на торене загубата на калций е между 25 и 60% на година. Очевидно това не е начинът да се развиваме устойчиво.
Накратко ще се опитам да разгледам процеса на трансформиране и връщане на хранителните вещества в системата от органичните останки. Ето какво се случва с едно листо което пада през есента. Листото се откъсва от дървото и пада на земята. В момента в който се намокри започва отделянето (отмиването) на веществата (които се съдържат във всяко листо) които го предпазват от това да бъде изядено от насекоми. Росата и дъждът постепенно отмиват тези горчиви и в някои случаи токсични вещества от листото. Тогава то се превръща в желан източник на храна на първичните декомпостери (ораганизмите в почвата). Едни от първите които атакуват листото са бактериите, те започват да се хранят отделяйки ензими които разкъсват веригите на молекулите които изграждат клетките на листото. Бактериите започват да се размножават бързо подкрепени от изобилният източник на храна. Вятърът довява спори на гъби които се захващат и започват да растат и да се хранят с бактериите и със самото листо. Гъбите притежават голям спектър от ензими които са способни да разградят големи части от листото включително трудните за разграждане вериги на целулозата и лигнинът. Влажно и гъмжащо от живот листото започва да привлича по-големи почвени организми които да се хранят с него и с културите бактерии и гъби които вече са там. Всред всички останали ние най-добре познаваме земните червеи. Те започват да се хранят с бактериите като поглъщат и части от листото и почва. В телата на червеите продължават бактериални процеси и разграждането на органичната материя и отделянето на минералите. В другия край на червея излиза поредната топчица екскремент като такива топчици маркират цялата дължина на тунела който червеят прави за да се придвижва в почвата. Ексрементът на червеят е пълен с органична материя и скоро други бактерии, гъби и организми ще го намерят и ще започнат да пируват с него допринасяйки със собственото си развитие за обогатяването на почвата. Тунелчетата на червеят в почвата я разрохкват и докарват кислород, като в същото време увеличават възможността на почвата да съдържа вода. На пролет някое растение ще се натъкне на тунелчето гъмжащо от живот и хранителни вещества и ще се развие там изсмуквайки хранителните вещества превръщайки ги в живи тъкани например листо, които в краят на годината ще се върнат към почвата за поредния цикъл в кръговрата.
Червеите са безкрайно полезни в този кръговрат на веществата. Те могат да обърнат до 25 тона почва на акър за година.
Всичката органична материя която не е била преработена от стомаха на първичните декомпостери е в техните ескременти. Те от своя страна служат за храна на други малки същества. И така организъм след организъм докато цялата органична материя не се превърне в микроскопични частици. Целият този процес улеснява преработването на органичната материя в хумус и минерали от микроорганизмите.
След първичните декомпостери идват вторични и третични и така нататък докато всичко е напълно разградено. Сложните молекули и вериги се превръщат в прости съединения които директно могат да се използват за храна от растенията.
Освен разграждането на органичната материя всички тези почвени организми спомагат изграждането на структурата на почвата. Когато се хранят те отделят гелоподобни и восъкоподобни вещества които слепват и държат отделните части на почвата заедно. Дългите „пипалца” на гъбите се развиват, растат, обграждат и държат заедно почвата. Лигавите вторични вещества на бактериите дават възможността на почвата да задържа вода и да не изсъхва по време на по-големи засушавания, предоставяйки по-добра среда за развитие на микроорганизмите и другите организми да се развиват. И така колелото се завърта към постоянно обогатяване на почвата.
Без животът в почвата, тя се превръща в пръст, изсъхва и се издухва от вятъра или се скупчва в глинени буци.
Някои от организмите в почвата не живеят много дълго. От няколко часа до дни. Когато те умрат техните трупове се превръщат в храна за други декомпостери или животни.
След като листото е напълно декомпостирано то се превеъща в две неща: хумус и минерали. И двете от които са важни за развитието на всяко растение.
Хумусът е съединение на въглерод, кислород, азот и водород свързани заедно по начин който е труден за атакуване от ораганизмите в почвата. Процесът на формирането на хумус от микроорганизмите не е добре разбран от науката. Тъй като хумусът е труден за разграждане от микроорганизмите те ще се обърнат към него само в краен случай като последен резерв на храна. Междувременно всяка новопостъпила органична материя е с предимство. Поради това, хумусът се наслагва в почвата. От всичките съставки на почвата хумусът има най-големи възможности за задържането на влага и може да абсорбира 6 пъти повече влага от собственото си тегло. Също така хумусът се подува когато е мокър и се свива когато изсъхне. Това движение отваря пространства в почвата за въздух и организми поддържайки почвата мека. Хумусът е съвършен от гледна точка привличане и задържане на хранителни вещества. От атомна гледна точка той показва много свободни кислородни атоми за комуникация. Кислородните атоми са отрицателно заредени а хранителните вещества като калций, калий, магнезий, цинк, мед и тн са положително заредени следователно те се задържат от молекулите на хумусът.
От хумусът към растението трансферът на хранителни вещества се извършва по два начина. Директен: От корените на растението се отделят слаби киселини които развалят връзките между хумусът и хранителните вещества, които се разтварят във влагата около корените. Корените плуват в хранителна супа от която се хранят и когато приемат необходимият им брой вещества спират подаването на киселина за да не изчерпят запасите на хумусът! Индиректен: Корените отделят захари които служат за храна на определени видове микроорганизми. Тези микроорганизми живеят в изобилие покрай корените които ги хранят. Микроорганизмите от своя страна произвеждат слабата киселина която разгражда хумусът за да хранят корените. От друга страна вторичният продукт от бактериите също се връща като храна за корените. Хумусът в крайна сметка се разгражда с течение на времето и се превръща от своя страна в хранителни вещества или газове които се отделят в атмосферата.
Минералното богатство на почвата. Растенията се нуждаят от пълна гама минерали за тяхното правилно развитие. Различни минерали се използват в различни етапи на развитието. Покълване, растеж, цъфтеж, формиране на плод. Листото е съставено предимно от въглеродно съдържащи компоненти, както и повечето живи неща. При разграждането им част от въглерода се превръща в структурен материал за организмът който го е разградил и част се превръща във въглероден двуокис. Това трябва да ни е познато защото и ние работим на същия принцип. Същата е съдбата на останалите елементи като калций, фосфор, азот и т.н., но повечето от тях остават заключени в телата на организмите. При декомпозирането съотношението между въглерода и азота се намалява драстично. Съотношението въглерод/азот е доста известно особено сред хората които са пробвали да компостират техните органични отпадъци. „Правилното съотношение” е някъде около 20:1. Докато декомпозирането мине през всичките си етапи малко е останало от въглерода и повечето е издишано като въглероден двуокис в атмосферата като изключим тези количества които са заключени във хумусът. Това което остава са не органичните фосфати, нитрати и сулфати. Които неща можем да видим на опаковката на всеки изкуствен тор. Тоест микробите произвеждат торовете за растенията точно там където те са нужни и използвани - в самата почва. Процесът на превръщане на органични въглеродо съдържащисъединения в неорганични храни за растенията се нарича минерализация. Минералите са лесно разградими във вода което означава, че веднъж попаднали в почвата те не остават там за дълго, а лесно се отмиват от почвата заедно с водата. (Те разбира се биха могли да бъдат прихванати и задържани за по-дълго с помощта на хумусът). Тъй като относителната площ на корените в почвата е малка, повечето от изкуствените торове които се прилагат ако не бъдат прихванати от организмите в почвата или не бъдат прихванати от хумусът се отмиват със следващият дъжд или следващото поливане. Растенията които биват наторявани с изкуствени торове използват около 10% от минералите които им се слагат и най-много 50% от тях. Останалите биват измити в подпочвените води, реките и накрая в океаните. Това като последствия води до унищожаването на животински и растителни видове и отравянето на питейни води с недопостими количества нитрати. Природата прилага наторяване като свързва минералите към органична материя и използва многократно по-малки количества от колкото ние като същевременно не се губи никаква енергия в производство, доставяне и прилагане. Всички тези процеси са част от жизненият път на организмите в почвата. Растенията получават балансирана диета вместо да бъдат хранени на сила в резултат на което са по-устойчиви на заболявания. Повечето от хранителните вещества в една здрава почва са неотмиваеми и въпреки това достъпни за растенията. Съхранени във връзки с хумусът или в телата на организми с кратък жизнен цикъл.
Разлика та между изкуственото и естественото наторяване е в това, че при изкуственото ние се опитваме да нахраним растенията, а при естественото се опитваме да създадем благоприятни условия за организмите в почвата.
Изкуственото наторяване е изключително опасно за организмите в почвата. Връзката е следната: когато прилагаме изкуствени торове например нитрати, ние обогатяваме почвата с азот. Както вече уточнихме съвсем малки количества от прилаганите торове биват усвоявани от растенията и всичко останало бива отмито за да започне едно лавинообразно унищожение на живота надолу по пътя на водата от мястото на прилагане. Нека приемем, че това не ни интересува (?!?!?). Да се съсредоточим с това какво се случва на територията на нашата земя която се опитваме да подхранваме. При изобилието на азот в почвата ще се получи бум на микроорганизмите при цялата налична храна. Част от почвените организми ще умрат веднага от високите нива на азот, а част ще започнат да пируват. Тази част която пирува ще започне да се възпроизвежда неистово. Това ще доведе до нарастване на популацията над допустимите граници и ресурсите ще започват да изчезват. Освен от азот тези организми се нуждаят от въглерод и от други вещества. В момента в който свръх популацията започне да се храни всички други вещества с изключение на азота ще бъдат изчерпани. Особено въглерода който както се уточнихме върви в съотношение 20:1 с азота. Тоест за всяка единица азот който свръх популацията консумира ще трябва да се намерят 20 единици въглерод. Постепенно запасите на почвата ще въдат изчерпани и ако все още имаме азот и свръх популацията е жива ще започне разграждане на хумусът за добиване на така нужните липсващи вещества. Когато хумусът приключи единственият друг източник на въглерод ще бъдат растенията които ние сме посадили. Растенията няма да имат никакъв шанс. Междувременно тъй като доста хранителни вещества са станали оскъдни или съвсем са изчезнали огромното разнообразие на организми в почвата ще е намаляло до най-издръжливите и тези които изискват най-много азот за съществуването си. Почвата ще започне да губи структурата си и ще започне да се поддава на въздушна и на водна ерозия, остатъците които не са издухани или промити ще формират глинени буци които ще е наложително да бъдат орани защото корените на растенията няма да могат да се развиват в тях ако не са. За връщането на почвата в нейното балансирано положение ще са необходими драстични мерки и много мнооооого търпение.
Обикновенно земята се ИЗПОЛЗВА за определен период от време след което се обявява за неплодородна или дори отровена и се зарязва така. Торовете машините и растенията се преместват на нова територия. Това е далеч преди да се стигнат последните етапи които описах. Веднага щом определен тип организми в почвата умрат от прекалената доза нитрати се отваря звено. Тези организми може би служат за защита на растенията от определен тип насекоми или пък поддържат пополацията на дуг тип насекоми под контрол. Когато тези уравновесяващи механизми изчезнат се получават напастите от „вредители”. Реакцията ни е естествена и механична – започваме да пръскаме с пестициди. Посредством пестицидите държим „вредителите” под контрол, но също така унищожаваме и огромна част от организмите в почвата. Ако пък напастта не е от насекоми ами е от гъбички, пръскаме с фънгоциди и унищожаваме гъбите.
Целият процес на изкуствено торене предизвиква използването на все повече химикали и влагането на все повече енергия и средства за поддържането на нашето място.
Естественото торене работи по различен начин. При естественото торене ние внасяме в системата големи количества органична материя. Органичната материя предоставя възможност на организмите в почвата да увеличат популацията и разнообразието си по един балансиран начин. Естествено това довежда до по-голяма плодородност и растенията се развиват по-добре. Дори при естественото наторяване има място за грешки ако то не се прилага с разбиране. Грешки които биха могли да доведат до ефекти подобни на ефектите предизвикани от изкуственото наторяване. Първо и най-важно правило е да не се прекалява. Второто най-важно нещо е да се държи съотношението на веществата балансирано. Балансът между въглеродът и азотът е най-често използваното сравнение. Основния начин да се разреши този проблем е като се използват различни видове органична материя които минават през компостиране преди прилагането им. За компостирането можете да намерите нечовешки много информация в интернет пък и аз вече съм писал малко за това.
http://weblife.org/humanure/chapter3_7.html Тук може да се намери един доста пълен списък за разните неща които могат да се компостират и тяхното въглеродно/азотно съотношение. В дясната колонка всички стойности са към единица азот.
Орането, копането и подобни занимания действат на почти същият принцип както изкуствените торове. Даже доста често те се практикуват заедно. Но да кажем, че говорим само за механичната обработка на почвата. Почвата се обработва от машини или инструменти за да се разрохка. По този начин площта на почвата се умножава многократно като в резултат на това много повече части имат достъп до кислород. Този кислород активира почвените организми и започва разграждането на органичните вещества в почвата с пълна сила. Това води до освобождаване на големи количества хранителни вещества и респективно посадените растения избуяват. Растенията не успяват да усвоят всичките хранителни вещества и остатъкът бива измит с водата. Проблемът е, че след като свърши органичната материя започва разграждането на хумусът и респективно структурата на почвата се разпада. Което вече води до задължителното оране/копане поради невъзможността почвата да осигури нужния кислород и водопропускливост която и трябват. Освен това голяма част от организмите живеещи в почвата са свръх чувствителни към ултра виолетово лъчение. Когато разкопаем почвата тези организми попадат на такова лъчение от слънчевата светлина при което измират. Едва за няколко сезона почвата се изчерпва и се превръща в неплодородна пустош. Единият вариант е да се преместим на нова площ която да използваме за няколко сезона и да оставим природата да лекува раните които сме нанесли. Другият е да започнем прилагането на изкуствени торове и други химикали които ще довършат започнатото унищожение.
Мисля, че от тази статия следват много логични заключения за това как може да се спести огромно количество работа, енергия, ресурси и пари като не се работи срещу природата.
Екологичните щети от „модерното” земеделие не се включват в цената на продукцията поради което някой изобщо е способен да я закупи.
Алтернативните техники за земеделие се базират на подкрепянето на природата в нейният стремеж към разнообразие и хармония като по този начин оставят по-голямата част от работата на самата природа. Екологичният изход е положителен защото не само няма никакво замърсяване ами напротив получава се положителен ефект от пречистване на въздухът и водите от една здрава и плодородна почва. Положителните здравословни ефекти върху човешкият организъм при хранене с плодове и зеленчуци отглеждани по естествен начин са безспорни.
Драги ми читатели надявам се поне някои от вас да са се престрашили да захванат и да завършат тази може би най-дълга от моите статии до сега. На успелите честито. :) Надявам се да сте научили нещо ново което да ви е било интересно.
До скоро писане :)
Friday, September 25, 2009
Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.
Край! Сядам вече и я написвам тази статия. Не може то така вечно да се отлага! Вече съм обещал на толкова много хора, че ще я напиша и ще пратя линк, че направо се чувствам неудобно за дето ги мотам. Та ето почвам.
Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.
Преди всичко за да направим салата от кълнове ни трябват кълнове. :) Ето как се правят 2-та вида кълнове които се използват в тази салата.
Та намерили сме ги вече въпросните семена които изглеждат примерно ей така:
И започваме да ги покълваме :) което е един чуден процес който ни забавлява и радва много, особено когато го правим за първи път. И си е съвсем друго да виждаш чудото на живота как расте и се разхубавява :).
Материалите необходими за покълване са: буркан, ластик, дамски чорап или платче с фини дупки което не задържа вода или мрежичка, вода.
Та в един нормален буркан в зависимост от качеството на семената които имаме можем сложим от 1 до 3 супени лъжици с връх от семенцата. слагаме от горе отрязания дамски чорап и го закрепваме с ластиче. След това напълваме буркана с вода и я изсипваме за да обере ако има мръсотия по семенцата. После пълним бурканът с вода до горе и го оставяме да преседи за през нощта или за колкото време имаме за препоръчваме над 6 часа. На сутринта изсипваме водата и оставяме водата да се изцеди хубаво държейки буркана с отвора на долу. Като спре да капе обръщаме буркана, така че семенцата да паднат в него и го раздрусваме за да полепнат семената по стените на буркана. Ето как изглежда резултатът от вече направеното:
Та туй нещо дето на нищо не прилича го оставяме така за през деня. Ако имаме време и се мотаем вкъщи е хубаво да измиваме семената 4 пъти дневно. Сипваме вода през дупката с чорапа разклащаме леко и обръщаме да изтече водата. Две повторения са достатъчни при нормални условия. Ако в буркана се задържа вода и започва да понамирисва 3-4 повторения са необходими. Ако сме заети и нямаме време да мием 4 пъти на ден то сутрин и вечер е напълно достатъчно. ( Ние нашите сутрин и вечер ги мием и са перфектни :) ).
Още след първия ден ще забележите как семенцата покълнват. Просто ги наблюдавайте и им се радвайте процедурата по измиване остава абсолютно същата до края на процеса. Единствената разлика е, че вече покълналите семенца няма да се залепват толкова охотно по стените на буркана ами ще се залепват едно в друго образувайки топченца. Раздрусвайте все пак за да ги разпределите на максимална площ до колкото е възможно, ама не се втилясвайте много, те си никнат всякак си. Ето една картинка за 4 етапа на покълване:
Продължавате да миете така за 3-4-5 дена и достигате до етап 4 от горната картинка в който кълновете са готови. Важно е да не превишавате 8-9 дена. Преди да извадите кълновете за ядене ги оставете 15 минути на слънчева светлина. Това е една допълнителна екстра която може и да не се спазва, но по този начин ще достигнете най-добрите хранителни характеристики. През останалото време кълновете могат да седят където и да е. Ние ги държим на плота в кухнята до мивката. Ако има семенца които не са покълнали ( то винаги има, но в зависимост от качеството на семената са повече или по-малко( нашите са адски много защото семената ни са с доста лошо качество явно)) можете да ги извадите преди да хапвате или да ги оставите всред кълновете. Те са хранителни, но са далеч, от качеството на кълновете, а и са малко хрупкави.
Когато кълновете са готови, ако сте направили в повече или просто не искате да ги изядете веднага, ги сложете в пликче в хладилника. Това ще забави процеса на растеж. Все пак трябва да ги хапнете до седмица.
Ето едно сайтче на английски в което има някои картинки и обяснено стъпка по стъпка какво се прави ако случайно моят начин на обяснение не ви е допаднал. http://www.backyardnature.net/simple/alf-spr.htm на стъпка 4, ще видите как изглеждат готовите за ядене кълнове. Ето и едно примерно видео за да видите в действие как изглежда. http://www.youtube.com/watch?v=-gkUokxEPeg
Няколко важни нещица покрай кълненето: Не трябва да позволявате появата на втори чифт листа, кълновете не трябва да са на пряка слънчева светлина през цялото време на покълване, не трябва температурата да е много висока ( стайна температура е идеално) не ги слагайте до радиатор или печка, бурканът трябва да се отцежда добре от водата защото излишна вода при кълновете ще доведе до гниене ( все пак е нормално да останат няколко капки в буркана и не е проблем тъй като кълновете ще ги изпият), дори и да пропуснете миене това не е фатално. Експериментирайте за да получите най-добрите съотношения за брой семенца в буркан, време на покълване и честота на измиване.
2. Слънчогледови кълнове.Слънчогледовите кълнове всъщност се наричат "greens" (зеленини) и не са баш кълнове. Ама аз си им викам кълнове. Според мен разликата е в това, че на "greens" се използват само частите които са над почвата, а на кълновете се яде цялото нещо. А... разбира се трябва да има и почва щом ще ползваме частите дето са над нея ;). Та ето как се правят слънчогледови зеленини. Отново започваме от семенцата. Намираме си слънчоглед за покълване. По принцип всякакъв суров слънчоглед ще стане ама този за покълването е супер добър ние имаме до сега 100% покълваемост. Тоест нито една семка не е останала непокълнала. Което ми е много изумително как става :). Предполагам намерите ли люцерна за покълване ще се натъкнете на цял щанд със семена за покълване. Предупреждавам ви от сега недейте да купувате от всички! Първо прочетете как се правят и как се консумират и какъв вкус имат. Те всички са много полезни, но някои имат доста остри вкусове. А пък някои се покълват по доста различни и по-сложни начини. Слънчогледово семе всичките знаете как изглежда предполагам нямате нужда от снимка. :)
Материали които ни трябват за покълването на слънчогледово семе: Кутия ние ползваме кутия от салата ( тук салатите се продават нарязани и измити в кутии... ) но каквато и да е кутия която да е надигната малко и за предпочитане да има прозрачни стени. Слагате в нея 1 или 2 пръста почва. Разликата е в това, че ако имате повече почва ще се налага да поливате по-рядко веднъж след като са се установили кълновете ако имате по-малко ще поливате по 2 пъти на ден заедно със миенето на люцерната ;). И разбира се вода.
Сега има различни версии на това как да се покълват семките и аз токущо се запознах с една нова такава :) която е доста добре обяснена и изглежда хората знаят какво правят: http://www.sproutpeople.com/seed/sunflowergreens.html . Аз обаче ще ви разкажа как ни беше показано на нас от една монтреалчанка-агроном и как ние продължихме в последствие защото открихме, че ни е по-лесно.
Казано ни бе, след като сложим 1-2 пръста почва в кутията, да постелем семенцата от горе, така че да не се препокриват. Да ги поливаме така с пръскалка ( като тия за миене на прозорец (каквато точно всъщност ние използваме)) за ден-два докато покажат коренче и тогава да сложим от горе 1/2 пръст почва и да продължим да поливаме с пръскалката за да държим почвата мокра ама не подгизнала. След което си е само пръскане докато растенията пораснат достатъчно за бране ( около 10 сантиметра и преди да са изкарали втори чифт листа ( тези листа се наричат истински )). Това обаче прави голяма бъркотия защото пораствайки семките избутжат на горе пръстта с която сме ги затрупали и целите стебла стажат мръсни а понякога и листата. След което искат доста миене.
Ние открихме, че ни е много по-лесно да набоцкаме семките една по една в почвата в кутията и в последствие да не добавяме пръст. По този начин стеблата и листата са абсолютно чисти и може дори да не се мият после. За целта се изискжа малко търпение да набоцкате семките с остричкото на долу като вкарате в почвата поне половината семка. Също така открихме, че по този начин растенията се развиват много по-бързо и спестяваме няколко дена.
Малко снимки на готовите за ядене greens на слънчогледа:
На първата снимка се вижда, че това не е толкова чист процес както при люцерната. Кълновете на първта снимка могат да се берат вече ( отрязвате с ножичката всичко което се подава над почвата и внимавате да не захапете почвата, че после ножицата ви цапа кълновете :) ) или могат да изкарат още ден-два да пораснат повече да станат по-зелени и големи ако не искате сега да ги хапвате. По светло зеленият цвят и белите стебла си личи че са гледани при по-слаба светлина. На втората снимка се виждат готови кълнове на средна светлина. Нашите изглеждат по този начин. А на най-ниската се виждат много зелени кълнове които са гледани на пряка слънчева светлина. Те ще станат по-ниски и по-тъмно зелени от другите и най-вероятно по-бързо. В кълнчето в ръката се жида появата на истинските листа. Това не е проблем, но показва, че трябва да се берат вече. Истинските листа не трябва да се разрастват много.
Тук се вжида как изглеждат с люспите на семката около кълновете. Не винаги всички падат и ако не паднат дълго време това ще причини загниване на листата. Можете да им помогнете с ръка. Всеки път като поливате вижте кои са почти готови да паднат и ги махнете но не насилвайте защото растението е крехко и се поврежда лесно.
Недейте да преполивате за да не предизвиквате гниене. В началото може да накиснете семената за 6 часа или да ги пръскате по-често. Ако можете намерете умерено до много светло място за кутията със слънчогледовите кълнове. Обирате ги с ножичката. Ако има някои недоразвити можете да ги оставите за следващия път. Те ще се доразвият като махнете конкуренцията за 2-3 дена. Започнете слънчогледа 2 дни преди люцерната ( ако го правите по нашият метод или 3-4 дни предварително ако е по другия.
Такаааааааааам! ето така си отглеждате кълновете за въпросната салатка :). След като сте ги отгледали и обрали ( с течение на времето се научавате как да ги синхронизирате така, че да ги имате едновременно). Слагате равни части кълнове алфа алфа и слънчоглед. Тази пропорция може да се мени в зависимост от конкретните желания. Ако искате салатата да е много хранителна и по-тежка слагате повече алфалфа а ако искате да е по-свежа и лека повече слънчоглед. Оригинално салатата се подправя със сос който се състои от печени тиквени семки, сол, зехтин и разни зелени подправчици. Ние обаче установихме, че ако счукате в хаванчето орехче или бадем или лешник или някаква друга подобна ядка става също чудесно. поръсвате ядките и поливате зехтинец и сол на вкус. Предупреждавам, че салатата е много хранителна за да не правите големи количества. Това е много далече от салатата от марулка или зеленце които могат да се ядат в неограничени количества.
Такам... мислех си сега да ви понапиша малко неща на мотивационна база. Защо искаме да ядем кълнове. С две думи - за да се чувстваме по-добре, за да сме здрави, за да сме щастливи, за да ни е хубав живота. В детайли ми е трудно да навлизам. Трудно ми в защото аз обичам да съм сигурен в това което пиша. А никой не иска да направи изследване за съпоставка на кълновете и ядките, с месото, млякото и яйцата. Или поне никой не го е публикувал онлайн. Да не говорим, че всеки си ползва некви негови си системи за измерване и скали и да направиш съпоставка е направо невъзможно. Та който иска ще си прочете за всичките високи нива на анти оксиданти, понижаване на холестерола, високо съдържание на протеини, пълна гама от витамини ( включително В12 ), минерали, ензими, антивъзпалителни функции, подобряване на имунната система, противоракови функции и прочее.
Аз искам да ви кажа: аз се чувствам прекрасно като се храня с кълнове. Никога не ми е тежко и винаги съм нахранен. Здравето ми се е подобрило неимоверно и съм свалил излишните килограми. Не познавам нито един човек който да е започнал да яде кълнове и после да се е отказал.
И ви приканвам да опитате :) хапвайте ги като салатка, като гарнитурка, като прибавка към сандвич, пасирани на сокче, по какъвто начин си искате. Но пробвайте. Усетете как ще се чувствате. Ако не се чувствате по-добре не го правете повече. Ако се чувствате по-добре продължавайте да откривате нови продукти и техники в здравословното хранене.
Благодаря ви, че правите усилия светът да е по-хубаво място.
П.п. ето и една малко по-добре изглеждаща тема от моята с повече снимки и разнообразие :) http://www.zemianazaem.com/?p=159
Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.
Преди всичко за да направим салата от кълнове ни трябват кълнове. :) Ето как се правят 2-та вида кълнове които се използват в тази салата.
- Кълнове на люцерна още известна като Alfalfa или Alfa-alfa или (Medicago sativa). Намираме си семена за покълване от Alfalfa. Не съм много сигурен в България къде точно се продават но подозирам, тъй като българите са светнати и предприемчиви хора, ще да ги продават в магазините за здравословно хранене и магазините за органик храни. Може би и в билковите аптеки.
Та намерили сме ги вече въпросните семена които изглеждат примерно ей така:
И започваме да ги покълваме :) което е един чуден процес който ни забавлява и радва много, особено когато го правим за първи път. И си е съвсем друго да виждаш чудото на живота как расте и се разхубавява :).
Материалите необходими за покълване са: буркан, ластик, дамски чорап или платче с фини дупки което не задържа вода или мрежичка, вода.
Та в един нормален буркан в зависимост от качеството на семената които имаме можем сложим от 1 до 3 супени лъжици с връх от семенцата. слагаме от горе отрязания дамски чорап и го закрепваме с ластиче. След това напълваме буркана с вода и я изсипваме за да обере ако има мръсотия по семенцата. После пълним бурканът с вода до горе и го оставяме да преседи за през нощта или за колкото време имаме за препоръчваме над 6 часа. На сутринта изсипваме водата и оставяме водата да се изцеди хубаво държейки буркана с отвора на долу. Като спре да капе обръщаме буркана, така че семенцата да паднат в него и го раздрусваме за да полепнат семената по стените на буркана. Ето как изглежда резултатът от вече направеното:
Та туй нещо дето на нищо не прилича го оставяме така за през деня. Ако имаме време и се мотаем вкъщи е хубаво да измиваме семената 4 пъти дневно. Сипваме вода през дупката с чорапа разклащаме леко и обръщаме да изтече водата. Две повторения са достатъчни при нормални условия. Ако в буркана се задържа вода и започва да понамирисва 3-4 повторения са необходими. Ако сме заети и нямаме време да мием 4 пъти на ден то сутрин и вечер е напълно достатъчно. ( Ние нашите сутрин и вечер ги мием и са перфектни :) ).
Още след първия ден ще забележите как семенцата покълнват. Просто ги наблюдавайте и им се радвайте процедурата по измиване остава абсолютно същата до края на процеса. Единствената разлика е, че вече покълналите семенца няма да се залепват толкова охотно по стените на буркана ами ще се залепват едно в друго образувайки топченца. Раздрусвайте все пак за да ги разпределите на максимална площ до колкото е възможно, ама не се втилясвайте много, те си никнат всякак си. Ето една картинка за 4 етапа на покълване:
Продължавате да миете така за 3-4-5 дена и достигате до етап 4 от горната картинка в който кълновете са готови. Важно е да не превишавате 8-9 дена. Преди да извадите кълновете за ядене ги оставете 15 минути на слънчева светлина. Това е една допълнителна екстра която може и да не се спазва, но по този начин ще достигнете най-добрите хранителни характеристики. През останалото време кълновете могат да седят където и да е. Ние ги държим на плота в кухнята до мивката. Ако има семенца които не са покълнали ( то винаги има, но в зависимост от качеството на семената са повече или по-малко( нашите са адски много защото семената ни са с доста лошо качество явно)) можете да ги извадите преди да хапвате или да ги оставите всред кълновете. Те са хранителни, но са далеч, от качеството на кълновете, а и са малко хрупкави.
Когато кълновете са готови, ако сте направили в повече или просто не искате да ги изядете веднага, ги сложете в пликче в хладилника. Това ще забави процеса на растеж. Все пак трябва да ги хапнете до седмица.
Ето едно сайтче на английски в което има някои картинки и обяснено стъпка по стъпка какво се прави ако случайно моят начин на обяснение не ви е допаднал. http://www.backyardnature.net/simple/alf-spr.htm на стъпка 4, ще видите как изглеждат готовите за ядене кълнове. Ето и едно примерно видео за да видите в действие как изглежда. http://www.youtube.com/watch?v=-gkUokxEPeg
Няколко важни нещица покрай кълненето: Не трябва да позволявате появата на втори чифт листа, кълновете не трябва да са на пряка слънчева светлина през цялото време на покълване, не трябва температурата да е много висока ( стайна температура е идеално) не ги слагайте до радиатор или печка, бурканът трябва да се отцежда добре от водата защото излишна вода при кълновете ще доведе до гниене ( все пак е нормално да останат няколко капки в буркана и не е проблем тъй като кълновете ще ги изпият), дори и да пропуснете миене това не е фатално. Експериментирайте за да получите най-добрите съотношения за брой семенца в буркан, време на покълване и честота на измиване.
2. Слънчогледови кълнове.Слънчогледовите кълнове всъщност се наричат "greens" (зеленини) и не са баш кълнове. Ама аз си им викам кълнове. Според мен разликата е в това, че на "greens" се използват само частите които са над почвата, а на кълновете се яде цялото нещо. А... разбира се трябва да има и почва щом ще ползваме частите дето са над нея ;). Та ето как се правят слънчогледови зеленини. Отново започваме от семенцата. Намираме си слънчоглед за покълване. По принцип всякакъв суров слънчоглед ще стане ама този за покълването е супер добър ние имаме до сега 100% покълваемост. Тоест нито една семка не е останала непокълнала. Което ми е много изумително как става :). Предполагам намерите ли люцерна за покълване ще се натъкнете на цял щанд със семена за покълване. Предупреждавам ви от сега недейте да купувате от всички! Първо прочетете как се правят и как се консумират и какъв вкус имат. Те всички са много полезни, но някои имат доста остри вкусове. А пък някои се покълват по доста различни и по-сложни начини. Слънчогледово семе всичките знаете как изглежда предполагам нямате нужда от снимка. :)
Материали които ни трябват за покълването на слънчогледово семе: Кутия ние ползваме кутия от салата ( тук салатите се продават нарязани и измити в кутии... ) но каквато и да е кутия която да е надигната малко и за предпочитане да има прозрачни стени. Слагате в нея 1 или 2 пръста почва. Разликата е в това, че ако имате повече почва ще се налага да поливате по-рядко веднъж след като са се установили кълновете ако имате по-малко ще поливате по 2 пъти на ден заедно със миенето на люцерната ;). И разбира се вода.
Сега има различни версии на това как да се покълват семките и аз токущо се запознах с една нова такава :) която е доста добре обяснена и изглежда хората знаят какво правят: http://www.sproutpeople.com/seed/sunflowergreens.html . Аз обаче ще ви разкажа как ни беше показано на нас от една монтреалчанка-агроном и как ние продължихме в последствие защото открихме, че ни е по-лесно.
Казано ни бе, след като сложим 1-2 пръста почва в кутията, да постелем семенцата от горе, така че да не се препокриват. Да ги поливаме така с пръскалка ( като тия за миене на прозорец (каквато точно всъщност ние използваме)) за ден-два докато покажат коренче и тогава да сложим от горе 1/2 пръст почва и да продължим да поливаме с пръскалката за да държим почвата мокра ама не подгизнала. След което си е само пръскане докато растенията пораснат достатъчно за бране ( около 10 сантиметра и преди да са изкарали втори чифт листа ( тези листа се наричат истински )). Това обаче прави голяма бъркотия защото пораствайки семките избутжат на горе пръстта с която сме ги затрупали и целите стебла стажат мръсни а понякога и листата. След което искат доста миене.
Ние открихме, че ни е много по-лесно да набоцкаме семките една по една в почвата в кутията и в последствие да не добавяме пръст. По този начин стеблата и листата са абсолютно чисти и може дори да не се мият после. За целта се изискжа малко търпение да набоцкате семките с остричкото на долу като вкарате в почвата поне половината семка. Също така открихме, че по този начин растенията се развиват много по-бързо и спестяваме няколко дена.
Малко снимки на готовите за ядене greens на слънчогледа:
На първата снимка се вижда, че това не е толкова чист процес както при люцерната. Кълновете на първта снимка могат да се берат вече ( отрязвате с ножичката всичко което се подава над почвата и внимавате да не захапете почвата, че после ножицата ви цапа кълновете :) ) или могат да изкарат още ден-два да пораснат повече да станат по-зелени и големи ако не искате сега да ги хапвате. По светло зеленият цвят и белите стебла си личи че са гледани при по-слаба светлина. На втората снимка се виждат готови кълнове на средна светлина. Нашите изглеждат по този начин. А на най-ниската се виждат много зелени кълнове които са гледани на пряка слънчева светлина. Те ще станат по-ниски и по-тъмно зелени от другите и най-вероятно по-бързо. В кълнчето в ръката се жида появата на истинските листа. Това не е проблем, но показва, че трябва да се берат вече. Истинските листа не трябва да се разрастват много.
Тук се вжида как изглеждат с люспите на семката около кълновете. Не винаги всички падат и ако не паднат дълго време това ще причини загниване на листата. Можете да им помогнете с ръка. Всеки път като поливате вижте кои са почти готови да паднат и ги махнете но не насилвайте защото растението е крехко и се поврежда лесно.
Недейте да преполивате за да не предизвиквате гниене. В началото може да накиснете семената за 6 часа или да ги пръскате по-често. Ако можете намерете умерено до много светло място за кутията със слънчогледовите кълнове. Обирате ги с ножичката. Ако има някои недоразвити можете да ги оставите за следващия път. Те ще се доразвият като махнете конкуренцията за 2-3 дена. Започнете слънчогледа 2 дни преди люцерната ( ако го правите по нашият метод или 3-4 дни предварително ако е по другия.
Такаааааааааам! ето така си отглеждате кълновете за въпросната салатка :). След като сте ги отгледали и обрали ( с течение на времето се научавате как да ги синхронизирате така, че да ги имате едновременно). Слагате равни части кълнове алфа алфа и слънчоглед. Тази пропорция може да се мени в зависимост от конкретните желания. Ако искате салатата да е много хранителна и по-тежка слагате повече алфалфа а ако искате да е по-свежа и лека повече слънчоглед. Оригинално салатата се подправя със сос който се състои от печени тиквени семки, сол, зехтин и разни зелени подправчици. Ние обаче установихме, че ако счукате в хаванчето орехче или бадем или лешник или някаква друга подобна ядка става също чудесно. поръсвате ядките и поливате зехтинец и сол на вкус. Предупреждавам, че салатата е много хранителна за да не правите големи количества. Това е много далече от салатата от марулка или зеленце които могат да се ядат в неограничени количества.
Такам... мислех си сега да ви понапиша малко неща на мотивационна база. Защо искаме да ядем кълнове. С две думи - за да се чувстваме по-добре, за да сме здрави, за да сме щастливи, за да ни е хубав живота. В детайли ми е трудно да навлизам. Трудно ми в защото аз обичам да съм сигурен в това което пиша. А никой не иска да направи изследване за съпоставка на кълновете и ядките, с месото, млякото и яйцата. Или поне никой не го е публикувал онлайн. Да не говорим, че всеки си ползва некви негови си системи за измерване и скали и да направиш съпоставка е направо невъзможно. Та който иска ще си прочете за всичките високи нива на анти оксиданти, понижаване на холестерола, високо съдържание на протеини, пълна гама от витамини ( включително В12 ), минерали, ензими, антивъзпалителни функции, подобряване на имунната система, противоракови функции и прочее.
Аз искам да ви кажа: аз се чувствам прекрасно като се храня с кълнове. Никога не ми е тежко и винаги съм нахранен. Здравето ми се е подобрило неимоверно и съм свалил излишните килограми. Не познавам нито един човек който да е започнал да яде кълнове и после да се е отказал.
И ви приканвам да опитате :) хапвайте ги като салатка, като гарнитурка, като прибавка към сандвич, пасирани на сокче, по какъвто начин си искате. Но пробвайте. Усетете как ще се чувствате. Ако не се чувствате по-добре не го правете повече. Ако се чувствате по-добре продължавайте да откривате нови продукти и техники в здравословното хранене.
Благодаря ви, че правите усилия светът да е по-хубаво място.
П.п. ето и една малко по-добре изглеждаща тема от моята с повече снимки и разнообразие :) http://www.zemianazaem.com/?p=159
Sunday, August 23, 2009
Защо здравословното хранене е нещо добро?
От два дена се опитвам да седна да напиша тази статия, но все не успявам да уловя на едно място по едно и също време вдъхновението, спокойствието и възможността да го направя. Ето сега в 1:30 през нощта явно мога да събера всички тези елементи и най-сетне да започна да пиша. От известно време обмислям как да поставя въпросът за който искам да говоря в момента пред широка публика. Нямам точен план, но имам точни изисквания. Искането ми в случая е да бъда благ и да поставя този въпрос възможно най-меко. За това моля имайте в предвид, че каквото и да четете то не е предназначено да засегне вас, въпреки, че може би много точно се отнася до вас.
Защо здравословното хранене е нещо добро?
Отговорът изглежда очевиден. А всъщност едва обхваща върха на айсберга.
Както казва Бил Молисън: „ако поставиш два елемента правилно един спрямо друг заради поне 3 ползи които те носят от съществуването си заедно, то многократно повече ползи изникват от тяхното съчетание които не са били очаквани в началото."
Приоритетите ни в днешно време са доста любопитни. Ние предпочитаме да даваме парите и времето си за облекло, кола, бижута, наем, мобилен телефон, компютри, опиати, мебели, козметика и какво ли още не, но не сме склонни да даваме парите и времето си за хубава храна.
Всички знаем инстинктивно какво е хубава храна. И все пак е трудно да се даде дефиниция. Трудно е, защото е индивидуално, защото има изключения и защото може да се спори по детайлите. ( забелязвам винаги когато две страни спорят едната страна атакува детайлите по изложението на другата и обратно. Никога основната идея не се атакува... така спорът би приключил мигновенно. ) Поради отбелязаното в скобите искам да ви помоля да следите общата идея винаги когато пиша нещо защото детайлите са маловажни.
Здравословното хранене е елемент който има много ползи, както лични, така и обществени.
Искате да сте здрави? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да сте екологични? - хранете се здравословно!
Искате да няма глад по света? - хранете се здравословно!
Искате човечеството да напредва? - хранете се здравословно!
Искате да пестите? - хранете се здравословно!
Искате да имате време? - хранете се здравословно!
Както виждате темата е толкова обширна, че не може да бъде обхваната в едно от моите излеяния. Аз обаче все пак ще излея част от себе си в тази тема.
За да не бъда голословен ще цитирам няколко статистики от държавния сайт на съединените щати. И знайте, че българинът или който и да е в развита държава не се храни особено по-добре от американецът.
Двете най-големи болести на съвременното общество са болестите на сърцето и ракът.
Сърдечните болести са най-голямата причина за смърт за мъже и жени в съединените щати.
През 2005 година 652091 човека са умрели от сърдечни заболявания в САЩ. Това са 27,1% от всички смъртни случаи в САЩ.
47% от всичките получили инфаркт са умрели преди да бъдат закарани до болницата.
През 2009 година сърдечните заболявания се предвижда да струват повече от 304,6 милиарда долара.
В световен мащаб през 2005 година 7,6 милиона души са умрели от сърдечно съдови заболявания.
Статистиките за ракът са по-мъгляви защото са разпръснати като различни заболявания, например рак на белите дробоже, рак на гърдата, рак на дебелото черво, на стомаха и тн.
Не е ли любопитно, че вегетарианска диета доказано спира и преобръща сърдечни заболявания. Но никой не предписва диета когато се стигне до стесняване или запушване на кръвоносни съдове?
Не е ли любопитно, че всички ние знаем, че холестеролът и мазната храна са главните причини за сърдечно съдовите заболявания и все пак единици са се отказали от животински или мазни храни.
Не е ли любопитно, че 90% запушени артерии биват изчистени за по-малко от половин година вегетарианска диета? И въпреки това никой доктор не ти я препоръчва?
Не е ли любопитно, че зрял човешки организъм произвежда ПОНЕ една ракова клета всеки ден. Въпреки това не всичко хора боледуват от рак. В последно време сме стигнали до 30% от населението да има ракови образования. Ракът е напълно отстраним от нашата имунна система. Тя открива и унищожава раковите клетки които образуваме всеки ден. Имунната ни система обаче трябва да бъде във форма, а това не се постига с диетата която практикуваме.
Не е ли любопитно, че високи дози витамини успешно лекуват вече създадени ракови заболявавания?
При премахване на рак на гърдата на 100 пациента и разделянето им на две групи едната бива оставена на стандартна диета а другата на 100% вегетарианска диета. След 2 години резултатите показват, че групата на вегетарианска диета има 0 смъртни случаи, 0 разсейки и 0 усложнения. За съжаление другата група не може да се похвали с подобен резултат
Япония има най-ниския % заболели от рак. Японците които живеят в Америка имат същият процент раково заболели както и стандартния американец.
С това не искам да ви уплаша. Страхът е най-лошия съветник. Просто искам да ви покажа, че проблемът е сериозен и трябва да му се обърне сериозно внимание. Ако питате мен, страхът от това да не ви сполети дадена болест е най-лошата причина да се храните с хубава храна. Хранете се добре защото така е естествено и хубаво а не за да избягвате негативни последици... това е просто следствие.
Изследвания върху мозъка показват, че неправилното хранене предизвиква агресия или депресия в индивида. Докато едно правилно хранене предизвиква положителни емоции. Тоест храната която ядем е пряко свързана с настроението което изпадаме.
След като установяват връзката между емоционалното състояние на хората и храненето психолозите естествено се насочват към затворите за да изследват как се държат престъпните умове. Оказва се, че огромен % от убийците са имали отвратителни навици за хранене.
Приготвянето на домашна, хубава храна отнема време, но също и пести време. Да си спестиш каквото и да е заболяване веднага те изстрелва напред с времето. Респективно ако използваш това време за работа те изстрелва с пари, а иначе напредваш в собствените си проекти.
Здравословното хранене води неминуемо до огромни екологични ефекти. Първо обикновено хубаво хранене включва повече сурова храна следователно пестим енергия. Второ предполага се, че включва сезонни, местни, органик плодове и зеленчуци тоест пестим транспорт, химически торове и инсектицидни химикали. Трето добрата храна те държи здрав и следователно нямаш нужда от химическите заводи които произвеждат лекарства.
По невъобразима за мен причина хората дори без да са опитали считат, че да се храниш здравословно е по-скъпо. Това бих казал не е добър бизнес поглед върху ситуацията. Първо като не боледуваш можеш да изкарваш повече пари. Второ като не боледуваш не харчиш излишни пари по доктори и лекарства. Трето много от хубавата храна е безумно евтина.
Кълновете са едни от безумно евтините храни. Всеки може да си направи кълнове у дома без почти никакви усилия. Та с едно пакетче слънчогледови семки от 250 грама и едно пакетче семенца на люцерна можеш да направиш над 20 купи салата. Като една купа е достатъчна за 4 души. Та вместо тези ми ти семки да се превърнат във фураж за животните които дори и да трупат 1:1 пропорция храна:месо ще произведат 0,5 килограма месо. Което ще нахрани 4 души... трудно за едно ядене. Може да се направят толкова много прекрасни ястия безкрайно по-хранителни от месото и безкрайно по-вкусни. Ей така се решава проблема с глада на света.
Безкрайни и безкрайни ползи.... просо да се реши веднъж човек.
Не ми върви нещо мисълта подредено в 3:30 сутринта. Та май ще прекъсна статията до тук и нататък ще надробя на много малки малки статийки. Така май ще е най-добре... Аз имам много странен начин на боравене с такава материя... обемам всичко в себе си и придобивам усещането за нещата и после се опитвам да го изразя.. проблема е, че толкова големи и всеобхватни теми пораждат в мен много сложни усещания които не могат да се изразят много просто.
Иска ми се да ви кажа обаче... хранете се добре... заради себе си, обичайте себе си, грижете се за себе си. заради близките ви, те изпитват огромна болка и мъка когато вие не сте добре, състрадание. заради околните, когато вие сте добре вие правите добро, получилите добро отговарят с добро и светът е по-добър. Заради гладните, когато вие се храните с по-добро за тях има храна. Заради планетата, пазете я, тя е прекрасна, бъдете добри. За да напредвате в делата си и с духът си. За да имате време да се наслаждавате на живота. За да правите добро.
Лека нощ. :)
Защо здравословното хранене е нещо добро?
Отговорът изглежда очевиден. А всъщност едва обхваща върха на айсберга.
Както казва Бил Молисън: „ако поставиш два елемента правилно един спрямо друг заради поне 3 ползи които те носят от съществуването си заедно, то многократно повече ползи изникват от тяхното съчетание които не са били очаквани в началото."
Приоритетите ни в днешно време са доста любопитни. Ние предпочитаме да даваме парите и времето си за облекло, кола, бижута, наем, мобилен телефон, компютри, опиати, мебели, козметика и какво ли още не, но не сме склонни да даваме парите и времето си за хубава храна.
Всички знаем инстинктивно какво е хубава храна. И все пак е трудно да се даде дефиниция. Трудно е, защото е индивидуално, защото има изключения и защото може да се спори по детайлите. ( забелязвам винаги когато две страни спорят едната страна атакува детайлите по изложението на другата и обратно. Никога основната идея не се атакува... така спорът би приключил мигновенно. ) Поради отбелязаното в скобите искам да ви помоля да следите общата идея винаги когато пиша нещо защото детайлите са маловажни.
Здравословното хранене е елемент който има много ползи, както лични, така и обществени.
Искате да сте здрави? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да сте екологични? - хранете се здравословно!
Искате да няма глад по света? - хранете се здравословно!
Искате човечеството да напредва? - хранете се здравословно!
Искате да пестите? - хранете се здравословно!
Искате да имате време? - хранете се здравословно!
Както виждате темата е толкова обширна, че не може да бъде обхваната в едно от моите излеяния. Аз обаче все пак ще излея част от себе си в тази тема.
За да не бъда голословен ще цитирам няколко статистики от държавния сайт на съединените щати. И знайте, че българинът или който и да е в развита държава не се храни особено по-добре от американецът.
Двете най-големи болести на съвременното общество са болестите на сърцето и ракът.
Сърдечните болести са най-голямата причина за смърт за мъже и жени в съединените щати.
През 2005 година 652091 човека са умрели от сърдечни заболявания в САЩ. Това са 27,1% от всички смъртни случаи в САЩ.
47% от всичките получили инфаркт са умрели преди да бъдат закарани до болницата.
През 2009 година сърдечните заболявания се предвижда да струват повече от 304,6 милиарда долара.
В световен мащаб през 2005 година 7,6 милиона души са умрели от сърдечно съдови заболявания.
Статистиките за ракът са по-мъгляви защото са разпръснати като различни заболявания, например рак на белите дробоже, рак на гърдата, рак на дебелото черво, на стомаха и тн.
Не е ли любопитно, че вегетарианска диета доказано спира и преобръща сърдечни заболявания. Но никой не предписва диета когато се стигне до стесняване или запушване на кръвоносни съдове?
Не е ли любопитно, че всички ние знаем, че холестеролът и мазната храна са главните причини за сърдечно съдовите заболявания и все пак единици са се отказали от животински или мазни храни.
Не е ли любопитно, че 90% запушени артерии биват изчистени за по-малко от половин година вегетарианска диета? И въпреки това никой доктор не ти я препоръчва?
Не е ли любопитно, че зрял човешки организъм произвежда ПОНЕ една ракова клета всеки ден. Въпреки това не всичко хора боледуват от рак. В последно време сме стигнали до 30% от населението да има ракови образования. Ракът е напълно отстраним от нашата имунна система. Тя открива и унищожава раковите клетки които образуваме всеки ден. Имунната ни система обаче трябва да бъде във форма, а това не се постига с диетата която практикуваме.
Не е ли любопитно, че високи дози витамини успешно лекуват вече създадени ракови заболявавания?
При премахване на рак на гърдата на 100 пациента и разделянето им на две групи едната бива оставена на стандартна диета а другата на 100% вегетарианска диета. След 2 години резултатите показват, че групата на вегетарианска диета има 0 смъртни случаи, 0 разсейки и 0 усложнения. За съжаление другата група не може да се похвали с подобен резултат
Япония има най-ниския % заболели от рак. Японците които живеят в Америка имат същият процент раково заболели както и стандартния американец.
С това не искам да ви уплаша. Страхът е най-лошия съветник. Просто искам да ви покажа, че проблемът е сериозен и трябва да му се обърне сериозно внимание. Ако питате мен, страхът от това да не ви сполети дадена болест е най-лошата причина да се храните с хубава храна. Хранете се добре защото така е естествено и хубаво а не за да избягвате негативни последици... това е просто следствие.
Изследвания върху мозъка показват, че неправилното хранене предизвиква агресия или депресия в индивида. Докато едно правилно хранене предизвиква положителни емоции. Тоест храната която ядем е пряко свързана с настроението което изпадаме.
След като установяват връзката между емоционалното състояние на хората и храненето психолозите естествено се насочват към затворите за да изследват как се държат престъпните умове. Оказва се, че огромен % от убийците са имали отвратителни навици за хранене.
Приготвянето на домашна, хубава храна отнема време, но също и пести време. Да си спестиш каквото и да е заболяване веднага те изстрелва напред с времето. Респективно ако използваш това време за работа те изстрелва с пари, а иначе напредваш в собствените си проекти.
Здравословното хранене води неминуемо до огромни екологични ефекти. Първо обикновено хубаво хранене включва повече сурова храна следователно пестим енергия. Второ предполага се, че включва сезонни, местни, органик плодове и зеленчуци тоест пестим транспорт, химически торове и инсектицидни химикали. Трето добрата храна те държи здрав и следователно нямаш нужда от химическите заводи които произвеждат лекарства.
По невъобразима за мен причина хората дори без да са опитали считат, че да се храниш здравословно е по-скъпо. Това бих казал не е добър бизнес поглед върху ситуацията. Първо като не боледуваш можеш да изкарваш повече пари. Второ като не боледуваш не харчиш излишни пари по доктори и лекарства. Трето много от хубавата храна е безумно евтина.
Кълновете са едни от безумно евтините храни. Всеки може да си направи кълнове у дома без почти никакви усилия. Та с едно пакетче слънчогледови семки от 250 грама и едно пакетче семенца на люцерна можеш да направиш над 20 купи салата. Като една купа е достатъчна за 4 души. Та вместо тези ми ти семки да се превърнат във фураж за животните които дори и да трупат 1:1 пропорция храна:месо ще произведат 0,5 килограма месо. Което ще нахрани 4 души... трудно за едно ядене. Може да се направят толкова много прекрасни ястия безкрайно по-хранителни от месото и безкрайно по-вкусни. Ей така се решава проблема с глада на света.
Безкрайни и безкрайни ползи.... просо да се реши веднъж човек.
Не ми върви нещо мисълта подредено в 3:30 сутринта. Та май ще прекъсна статията до тук и нататък ще надробя на много малки малки статийки. Така май ще е най-добре... Аз имам много странен начин на боравене с такава материя... обемам всичко в себе си и придобивам усещането за нещата и после се опитвам да го изразя.. проблема е, че толкова големи и всеобхватни теми пораждат в мен много сложни усещания които не могат да се изразят много просто.
Иска ми се да ви кажа обаче... хранете се добре... заради себе си, обичайте себе си, грижете се за себе си. заради близките ви, те изпитват огромна болка и мъка когато вие не сте добре, състрадание. заради околните, когато вие сте добре вие правите добро, получилите добро отговарят с добро и светът е по-добър. Заради гладните, когато вие се храните с по-добро за тях има храна. Заради планетата, пазете я, тя е прекрасна, бъдете добри. За да напредвате в делата си и с духът си. За да имате време да се наслаждавате на живота. За да правите добро.
Лека нощ. :)
От два дена се опитвам да седна да напиша тази статия, но все не успявам да уловя на едно място по едно и също време вдъхновението, спокойствието и възможността да го направя. Ето сега в 1:30 през нощта явно мога да събера всички тези елементи и най-сетне да започна да пиша. От известно време обмислям как да поставя въпросът за който искам да говоря в момента пред широка публика. Нямам точен план, но имам точни изисквания. Искането ми в случая е да бъда благ и да поставя този въпрос възможно най-меко. За това моля имайте в предвид, че каквото и да четете то не е предназначено да засегне вас, въпреки, че може би много точно се отнася до вас.
Защо здравословното хранене е нещо добро?
Отговорът изглежда очевиден. А всъщност едва обхваща върха на айсберга.
Както казва Бил Молисън: „ако поставиш два елемента правилно един спрямо друг заради поне 3 ползи които те носят от съществуването си заедно, то многократно повече ползи изникват от тяхното съчетание които не са били очаквани в началото."
Приоритетите ни в днешно време са доста любопитни. Ние предпочитаме да даваме парите и времето си за облекло, кола, бижута, наем, мобилен телефон, компютри, опиати, мебели, козметика и какво ли още не, но не сме склонни да даваме парите и времето си за хубава храна.
Всички знаем инстинктивно какво е хубава храна. И все пак е трудно да се даде дефиниция. Трудно е, защото е индивидуално, защото има изключения и защото може да се спори по детайлите. ( забелязвам винаги когато две страни спорят едната страна атакува детайлите по изложението на другата и обратно. Никога основната идея не се атакува... така спорът би приключил мигновенно. ) Поради отбелязаното в скобите искам да ви помоля да следите общата идея винаги когато пиша нещо защото детайлите са маловажни.
Здравословното хранене е елемент който има много ползи, както лични, така и обществени.
Искате да сте здрави? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да сте екологични? - хранете се здравословно!
Искате да няма глад по света? - хранете се здравословно!
Искате човечеството да напредва? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да пестите? - хранете се здравословно!
Искате да имате време? - хранете се здравословно!
Както виждате темата е толкова обширна, че не може да бъде обхваната в едно от моите излеяния. Аз обаче все пак ще излея част от себе си в тази тема.
За да не бъда глословен ще цитирам няколко статистики от държавния сайт на съединените щати. И знайте, че българинът или който и да е в развита държава не се храни особенно по-добре от американецът.
Двете най-големи болести на съвременното общество са болестите на сърцето и ракът.
Сърдечните болести са най-голямата причина за смърт за мъже и жени в съединените щати.
През 2005 година 652091 човека са умрели от сърдечни заболявания в сащ. Това са 27,1% от всички смъртни случаи в сащ.
47% от всичките получили инфаркт са умрели преди да бъдат закарани до болницата.
През 2009 година сърдечните заболявания се предвижда да струват повече от 304,6 милиарда долара.
В световен мащаб през 2005 година 7,6 милиона души са умрели от сърдечно съдови заболявания.
Статистиките за ракът са по-мъгляви защото са разпръснати като различни заболявания, например рак на белите дробоже, рак на гърдата, рак на дебелото черво, на стомаха и тн.
Не е ли бопитно, че вегетарианска диета доказано спира и преобръща сърдечни заболявания. Но никой не предписва диета когато се стигне до стесняване или запушване на кръвоносни съдове?
Не е ли любопитно, че всички ние знаем, че холестеролът и мазната храна са главните причини за сърдечно съдовите заболявания и все пак единици са се отказали от животински или мазни храни.
Не е ли любопитно, че 90% запушени артерии биват изчистени за по-малко от половин година вегетарианска диета? И въпреки това никой доктор не ти я препоръчва?
Не е ли любопитно, че зрял човешки организъм произвежда ПОНЕ една ракова клета всеки ден. Въпреки това не всичко хора боледуват от рак. В последно време сме стигнали до 30% от населението да има ракови образования. Ракът е напълно отстраним от нашата имунна система. Тя открива и унищожава раковите клетки които образуваме всеки ден. Имунната ни система обаче трябва да бъде във форма, а това не се постига с диетата която практикуваме.
Не е ли любопитно, че високи дози витамини успешно лекуват вече създадени ракови заболявавания?
При премахване на рак на гърдата на 100 пациента и разделянето им на две групи едната бива оставена на стандартна диета а другата на 100% вегетарианска диета. След 2 години резултатите показват, че групата на вегетарианска диета има 0 смъртни случаи, 0 разсейки и 0 усложнения. За съжаление другата група не може да се похвали с подобен резултат
Япония има най-ниския % заболели от рак. Японците които живеят в Америка имат същият процент раково заболели както и стандартния американец.
С това не искам да ви уплаша. Страхът е най-лошия съветник. Просто искам да ви покажа, че проблемът е сериозен и трябва да му се обърне сериозно внимание. Ако питате мен, страхът от това да не ви сполети дадена болест е най-лошата причина да се храните с хубава храна. Хранете се добре защото така е естествено и хубаво а не за да избягвате негативни последици... това е просто следствие.
Изследвания върху мозъка показват, че неправилното хранене предизвиква агресия или депресия в индивида. Докато едно правилно хранене предизвиква положителни емоции. Тоест храната която ядем е пряко свързана с настроението което изпадаме.
След като установяват връзката между емоционалното състояние на хората и храненето психолозите естествено се насочват към затворите за да изследват как се държат престъпните умове. Оказва се, че огромен % от убиците са имали отвратителни навици за хранене.
Приготвянето на домашна, хубава храна отнема време, но също и пести време. Да си спестиш каквото и да е заболяване веднага те изстрелва напред с времето. Респективно ако използваш това време за работа те изстрелва с пари, а иначе напредваш в собствените си проекти.
Здравословното хранене води неминуемо до огромни екологични ефекти. Първо обикновенно хубаво хранене включва повече сурова храна следователно пестим енергия. Второ предполага се, че включва сезонни, местни, органик плодове и зеленчуци тоест пестим транспорт, химически торове и инсектицидни химикали. Трето добрата храна те държи здрав и следователно нямаш нужда от химическите заводи които произвеждат лекарства.
По невъобразима за мен причина хората дори без да са опитали считат, че да се храниш здравословно е по-скъпо. Това бих казал не е добър бизнес поглед върху ситуацията. Първо като не боледуваш можеш да изкарваш повече пари. Второ като не боледуваш не харчиш излишни пари по доктори и лекарства. Трето много от хубавата храна е безумно евтина.
Кълновете са едни от безумно евтините храни. Всеки може да си направи кълнове у дома без почти никакви усилия. Та с едно пакетче слънчогледови семки от 250 грама и едно пакетче семенца на люцерна можеш да направиш над 20 купи салата. Като една купа е достатъчна за 4 души. Та вместо тези ми ти семки да се превърнат във фураж за животните които дори и да трупат 1:1 пропорция храна:месо ще произведат 0,5 килограма месо. Което ще нахрани 4 души... трудно за едно ядене. Ей така се решава проблема с глада на света.
Безкрайни и безкрайни ползи.... просо да се реши веднъж човек.
Не ми върви нещо мисълта подредено в 3:30 сутринта. Та май ще прекъсна статията до тук и нататък ще надробя на много малки малки статийки. Така май ще е най-добре... Аз имам много странен начин на боравене с такава материя... обемам всичко в себе си и придобивам усещането за нещата и после се опитвам да го изразя.. проблема е, че толкова големи и всеобхватни теми пораждат в мен много сложни усещания които не могат да се изразят много просто.
Иска ми се да ви кажа обаче... хранете се добре... заради себе си, обичайте себе си, грижете се за себе си. заради близките ви, те изпитват огромна болка и мъка когато вие не сте добре, състрадание. заради околните, когато вие сте добре вие правите добро, получилите добро отговарят с добро и светът е по-добър. Заради гладните, когато вие се храните с по-добро за тях има храна. Заради планетата, пазете я, тя е прекрасна, бъдете добри. За да напредвате в делата си и с духът си. За да имате време да се наслаждавате на живота. За да правите добро.
Лека нощ. J
Защо здравословното хранене е нещо добро?
Отговорът изглежда очевиден. А всъщност едва обхваща върха на айсберга.
Както казва Бил Молисън: „ако поставиш два елемента правилно един спрямо друг заради поне 3 ползи които те носят от съществуването си заедно, то многократно повече ползи изникват от тяхното съчетание които не са били очаквани в началото."
Приоритетите ни в днешно време са доста любопитни. Ние предпочитаме да даваме парите и времето си за облекло, кола, бижута, наем, мобилен телефон, компютри, опиати, мебели, козметика и какво ли още не, но не сме склонни да даваме парите и времето си за хубава храна.
Всички знаем инстинктивно какво е хубава храна. И все пак е трудно да се даде дефиниция. Трудно е, защото е индивидуално, защото има изключения и защото може да се спори по детайлите. ( забелязвам винаги когато две страни спорят едната страна атакува детайлите по изложението на другата и обратно. Никога основната идея не се атакува... така спорът би приключил мигновенно. ) Поради отбелязаното в скобите искам да ви помоля да следите общата идея винаги когато пиша нещо защото детайлите са маловажни.
Здравословното хранене е елемент който има много ползи, както лични, така и обществени.
Искате да сте здрави? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да сте екологични? - хранете се здравословно!
Искате да няма глад по света? - хранете се здравословно!
Искате човечеството да напредва? - хранете се здравословно!
Искате да няма насилие? - хранете се здравословно!
Искате да пестите? - хранете се здравословно!
Искате да имате време? - хранете се здравословно!
Както виждате темата е толкова обширна, че не може да бъде обхваната в едно от моите излеяния. Аз обаче все пак ще излея част от себе си в тази тема.
За да не бъда глословен ще цитирам няколко статистики от държавния сайт на съединените щати. И знайте, че българинът или който и да е в развита държава не се храни особенно по-добре от американецът.
Двете най-големи болести на съвременното общество са болестите на сърцето и ракът.
Сърдечните болести са най-голямата причина за смърт за мъже и жени в съединените щати.
През 2005 година 652091 човека са умрели от сърдечни заболявания в сащ. Това са 27,1% от всички смъртни случаи в сащ.
47% от всичките получили инфаркт са умрели преди да бъдат закарани до болницата.
През 2009 година сърдечните заболявания се предвижда да струват повече от 304,6 милиарда долара.
В световен мащаб през 2005 година 7,6 милиона души са умрели от сърдечно съдови заболявания.
Статистиките за ракът са по-мъгляви защото са разпръснати като различни заболявания, например рак на белите дробоже, рак на гърдата, рак на дебелото черво, на стомаха и тн.
Не е ли бопитно, че вегетарианска диета доказано спира и преобръща сърдечни заболявания. Но никой не предписва диета когато се стигне до стесняване или запушване на кръвоносни съдове?
Не е ли любопитно, че всички ние знаем, че холестеролът и мазната храна са главните причини за сърдечно съдовите заболявания и все пак единици са се отказали от животински или мазни храни.
Не е ли любопитно, че 90% запушени артерии биват изчистени за по-малко от половин година вегетарианска диета? И въпреки това никой доктор не ти я препоръчва?
Не е ли любопитно, че зрял човешки организъм произвежда ПОНЕ една ракова клета всеки ден. Въпреки това не всичко хора боледуват от рак. В последно време сме стигнали до 30% от населението да има ракови образования. Ракът е напълно отстраним от нашата имунна система. Тя открива и унищожава раковите клетки които образуваме всеки ден. Имунната ни система обаче трябва да бъде във форма, а това не се постига с диетата която практикуваме.
Не е ли любопитно, че високи дози витамини успешно лекуват вече създадени ракови заболявавания?
При премахване на рак на гърдата на 100 пациента и разделянето им на две групи едната бива оставена на стандартна диета а другата на 100% вегетарианска диета. След 2 години резултатите показват, че групата на вегетарианска диета има 0 смъртни случаи, 0 разсейки и 0 усложнения. За съжаление другата група не може да се похвали с подобен резултат
Япония има най-ниския % заболели от рак. Японците които живеят в Америка имат същият процент раково заболели както и стандартния американец.
С това не искам да ви уплаша. Страхът е най-лошия съветник. Просто искам да ви покажа, че проблемът е сериозен и трябва да му се обърне сериозно внимание. Ако питате мен, страхът от това да не ви сполети дадена болест е най-лошата причина да се храните с хубава храна. Хранете се добре защото така е естествено и хубаво а не за да избягвате негативни последици... това е просто следствие.
Изследвания върху мозъка показват, че неправилното хранене предизвиква агресия или депресия в индивида. Докато едно правилно хранене предизвиква положителни емоции. Тоест храната която ядем е пряко свързана с настроението което изпадаме.
След като установяват връзката между емоционалното състояние на хората и храненето психолозите естествено се насочват към затворите за да изследват как се държат престъпните умове. Оказва се, че огромен % от убиците са имали отвратителни навици за хранене.
Приготвянето на домашна, хубава храна отнема време, но също и пести време. Да си спестиш каквото и да е заболяване веднага те изстрелва напред с времето. Респективно ако използваш това време за работа те изстрелва с пари, а иначе напредваш в собствените си проекти.
Здравословното хранене води неминуемо до огромни екологични ефекти. Първо обикновенно хубаво хранене включва повече сурова храна следователно пестим енергия. Второ предполага се, че включва сезонни, местни, органик плодове и зеленчуци тоест пестим транспорт, химически торове и инсектицидни химикали. Трето добрата храна те държи здрав и следователно нямаш нужда от химическите заводи които произвеждат лекарства.
По невъобразима за мен причина хората дори без да са опитали считат, че да се храниш здравословно е по-скъпо. Това бих казал не е добър бизнес поглед върху ситуацията. Първо като не боледуваш можеш да изкарваш повече пари. Второ като не боледуваш не харчиш излишни пари по доктори и лекарства. Трето много от хубавата храна е безумно евтина.
Кълновете са едни от безумно евтините храни. Всеки може да си направи кълнове у дома без почти никакви усилия. Та с едно пакетче слънчогледови семки от 250 грама и едно пакетче семенца на люцерна можеш да направиш над 20 купи салата. Като една купа е достатъчна за 4 души. Та вместо тези ми ти семки да се превърнат във фураж за животните които дори и да трупат 1:1 пропорция храна:месо ще произведат 0,5 килограма месо. Което ще нахрани 4 души... трудно за едно ядене. Ей така се решава проблема с глада на света.
Безкрайни и безкрайни ползи.... просо да се реши веднъж човек.
Не ми върви нещо мисълта подредено в 3:30 сутринта. Та май ще прекъсна статията до тук и нататък ще надробя на много малки малки статийки. Така май ще е най-добре... Аз имам много странен начин на боравене с такава материя... обемам всичко в себе си и придобивам усещането за нещата и после се опитвам да го изразя.. проблема е, че толкова големи и всеобхватни теми пораждат в мен много сложни усещания които не могат да се изразят много просто.
Иска ми се да ви кажа обаче... хранете се добре... заради себе си, обичайте себе си, грижете се за себе си. заради близките ви, те изпитват огромна болка и мъка когато вие не сте добре, състрадание. заради околните, когато вие сте добре вие правите добро, получилите добро отговарят с добро и светът е по-добър. Заради гладните, когато вие се храните с по-добро за тях има храна. Заради планетата, пазете я, тя е прекрасна, бъдете добри. За да напредвате в делата си и с духът си. За да имате време да се наслаждавате на живота. За да правите добро.
Лека нощ. J
Monday, August 3, 2009
главоблъсканица - какво осъзнаваме?
Сядам да пиша тази статия някак си с почуда. Мислех си, че на хората са им ясни последиците от действията им, но се оказва, че това май не е баш така. Стигнах до това заключение след като проведох един и същи спор по отделно с двама мои много близки приятели.
Ще се опитам да покажа моята гледна точка както винаги когато пиша нещо. Не претендирам, че тя е абсолютно правилна, но това е най-доброто до което съм стигнал аз.
Та... от какво имаме нужда? Това ще го сложа като главен въпрос. От какво има нужда човек за да живее? Ами нужда е малко широко понятие и разтегливо едно такова, защото всяко човече си има различни нужди. Едно е сигурно обаче ние използваме многократно повече неща от колкото имаме нужда.
Всеки е добре запознат... или поне се надявам... с промиващият мозъка ефект на рекламите. Обаче колкото и да си съзнателен по този въпрос пак се повлияваш от тях. Дори индивиди като мен странни дето не използват устройството наречено телевизор от над 5 години и никога не са били фенове на вестници и списания пак се влияят от рекламите. Просто защото те са на всякъде. Невъзможно е да бъдат избегнати напълно във съвремието ни. И за това си има причина.
Никоя компания не изгаря от желание да плаща стотици хиляди или милиони долари за реклама... и все пак го правят. Правят го за да могат да продадат продуктите и услугите си и да спечелят многократно повече.
На кой обаче те продават тези продукти и услуги? Ами на всички нас. А имаме ли нужда ние от тях...?
Да се върнем към първоначалният въпрос: „От какво имаме нужда?" Живота сам по себе си е просто нещо... дай на човек храна, вода и подходяща температура и той е напълно задоволен от към жизнени нужди. От там насетне иде обществото. А където е обществото идва и егото и тези тънки струнки във всеки от нас по които играят рекламите.
Не отричам, че има много ползи от това да се живее в общество, просто се опитвам да привлека съзнателност към цената която плащаме за това. И множеството болности които идват със това.
Да съкратим историята в крайна сметка се оказва, че всеки от нас изразходва по-голямата част от ресурсите си за неща които са му абсолютно безполезни. Разбира се ние можем да си мислим „това ми носи радост и това е достатъчна причина да го купя" но всъщност радостта която ни носи не е чиста, не е истинна, предопределено от това е много кратка. А жертвите които правим за да си го купим са неимоверно големи. Колко се жертва един индивид за това или онова не е мой проблем и не е ничий проблем освен на въпросния индивид. Обаче жертвите не свършват ограничени в рамките на живота на въпросния индивид. Жертвите са за сметка на природата и респективно за сметка на всички останали индивиди. И жертвите не се ограничават във времето така лесно. Защото повредите нанесени сега се наследяват в бъдещето.
И понеже не искам да си мислите, че изключвам себе си от тази картинка тук и сега искам да си призная, че аз съм абсолютно същия и причинявам страдание на всички останали същества заради моите слабости така умело манипулирани от корпорациите жадни за приходи. За щастие започнах да се осъзнавам и да се опитвам да намаля консуматорщината си.
За мен консуматор е мръсна дума. Подстрекателството към прекалена консумация е огромен грях.
Много хора казват „недей да хвърчиш в облаците и стъпи малко на земята!", ( включително моите родители) И нормално под тази реплика се разбира да бъда по-прилежен до обществото, да се развивам както обществото повелява. БЛАХ! Моля ви недейте да хвърчите в облаците на обществото ами стъпнете на ЗЕМЯТА! Никой няма нужда от толкова неща колкото използва. И това че ги използва... носи страдание... на всички.
И преди съм го казвал. Не искам да навлизам в конкретика защото конкретиката е спорна. Ако ви кажа ползвайте енергоефективни уреди може да се спори по въпроса колко енергия е отишла за производството на новия уред и дали тя ще се спести от него. Ако ви кажа има глобално затопляте опонента ще каже има статистика, че това е съвсем нормално. Ако кажа водата свършва ще кажете това не е проблем защото вече има технология за преработка на морска вода в питейна. Изобщо конкретиката е спорна.
Не е спорно едно. Всичко което вършим може да се върши с по-малко енергия от колкото се върши в момента и технологии за това вече има. И ние консумираме многократно повече от колкото имаме нужда.
Ей така глобално искам да ги поставя нещата.
Двата спора.
Първият бе за електричеството. Вторият е за закупуването на джаджи последен модел.
Да се топлим ли на ток или не? Нека изключим, че съм електро инженер и 9 години съм учил какво аджеба животно е „тока" и как се произвежда. И да минем към много логични разсъждения.
За да си включа радиатора в контакта очевидно трябва да имам радиатор и контакт... За да се произведе радиатора ми трябва нагревател и тяло( един вид метал и друг вид метал), за да се произведе контакта ми трябва пластмаса и метал. За да докарам „тока" ми трябват жици (трети вид метал). За да могат жиците да са в стената ми трябва изолация (пластмаса или гума). За да докарам тока до жиците ми трябват трансформатори ( поне 3 вида метал и масло ). За да докарам „тока до трансформаторите ми трябват стълбове ( бетон (цимент) и метал ). За да прекарам тока от другия край на страната или континента ще ми трябват подстанции...( извинете, че навлизам в конкретика). За да има изобщо ток ми трябва централа която да го произведе и гориво което да я захрани (въглища, радиоактивни материали, вода в резервоари). За да се добият въпросните ни трябват мини и фабрики които да преработят рудата. Фабрики които да произведат изделието и транспорт за всичките тия истории.
До тук използваме абсолютно всички познати на хората елементи и съединения в поне един от тези процеси.
Да кажем, че сме ок с това да изчерпваме земята от въпросните ресурси... Обаче всички тези процеси имат отпадъци които се произвеждат като страничен продукт към желаният от нас продукт. Производството на цимент, горенето на въглища, производството на пластмаси, хартия, добива на метали, добива на уран, добива и преработката на петрол, транспорта. Мисля че тук изброих едни от най-големите замърсители в света.
За новите джаджи... мисля, че няма нужда да преразказвам същият процес отново.
Дали ние сме от значение? „Ние сме толкова малки каквото и да направим то няма значение. Големите трябва да променят нещо." Ние хората които изграждаме обществото сме единствените на които тези продукти биват продавани. Ако ние не искаме да ги купуваме те няма да бъдат произвеждани. Ако ние изискваме екологични продукти, екологична енергия и прочее такива ще бъдат развивани и произвеждани.
Алтернативи има. Просто трябва да се интересуваме.
В заключение искам да кажа, че не виждам в скоро време да се откажа от използването на компютър телефон и прочее устройства и не мися, че е нужно. Но имам точно 2 мобилни телефона които съм ползвал в живота си и не ми пука колко ще остарее този. Докато работи го ползвам. За компютрите не съм стигнал до такава чистота... ама дай боже да се подобря. Днес ще отида с колата до парка в града вместо да използвам градския транспорт или колело.
Важното е, че осъзнавам какво правя. От тук на татък всичко е лична преценка.
Желая ви ползотворно осъзнаване на последствията от вашите действия.
Хай до скоро писане :).
Ще се опитам да покажа моята гледна точка както винаги когато пиша нещо. Не претендирам, че тя е абсолютно правилна, но това е най-доброто до което съм стигнал аз.
Та... от какво имаме нужда? Това ще го сложа като главен въпрос. От какво има нужда човек за да живее? Ами нужда е малко широко понятие и разтегливо едно такова, защото всяко човече си има различни нужди. Едно е сигурно обаче ние използваме многократно повече неща от колкото имаме нужда.
Всеки е добре запознат... или поне се надявам... с промиващият мозъка ефект на рекламите. Обаче колкото и да си съзнателен по този въпрос пак се повлияваш от тях. Дори индивиди като мен странни дето не използват устройството наречено телевизор от над 5 години и никога не са били фенове на вестници и списания пак се влияят от рекламите. Просто защото те са на всякъде. Невъзможно е да бъдат избегнати напълно във съвремието ни. И за това си има причина.
Никоя компания не изгаря от желание да плаща стотици хиляди или милиони долари за реклама... и все пак го правят. Правят го за да могат да продадат продуктите и услугите си и да спечелят многократно повече.
На кой обаче те продават тези продукти и услуги? Ами на всички нас. А имаме ли нужда ние от тях...?
Да се върнем към първоначалният въпрос: „От какво имаме нужда?" Живота сам по себе си е просто нещо... дай на човек храна, вода и подходяща температура и той е напълно задоволен от към жизнени нужди. От там насетне иде обществото. А където е обществото идва и егото и тези тънки струнки във всеки от нас по които играят рекламите.
Не отричам, че има много ползи от това да се живее в общество, просто се опитвам да привлека съзнателност към цената която плащаме за това. И множеството болности които идват със това.
Да съкратим историята в крайна сметка се оказва, че всеки от нас изразходва по-голямата част от ресурсите си за неща които са му абсолютно безполезни. Разбира се ние можем да си мислим „това ми носи радост и това е достатъчна причина да го купя" но всъщност радостта която ни носи не е чиста, не е истинна, предопределено от това е много кратка. А жертвите които правим за да си го купим са неимоверно големи. Колко се жертва един индивид за това или онова не е мой проблем и не е ничий проблем освен на въпросния индивид. Обаче жертвите не свършват ограничени в рамките на живота на въпросния индивид. Жертвите са за сметка на природата и респективно за сметка на всички останали индивиди. И жертвите не се ограничават във времето така лесно. Защото повредите нанесени сега се наследяват в бъдещето.
И понеже не искам да си мислите, че изключвам себе си от тази картинка тук и сега искам да си призная, че аз съм абсолютно същия и причинявам страдание на всички останали същества заради моите слабости така умело манипулирани от корпорациите жадни за приходи. За щастие започнах да се осъзнавам и да се опитвам да намаля консуматорщината си.
За мен консуматор е мръсна дума. Подстрекателството към прекалена консумация е огромен грях.
Много хора казват „недей да хвърчиш в облаците и стъпи малко на земята!", ( включително моите родители) И нормално под тази реплика се разбира да бъда по-прилежен до обществото, да се развивам както обществото повелява. БЛАХ! Моля ви недейте да хвърчите в облаците на обществото ами стъпнете на ЗЕМЯТА! Никой няма нужда от толкова неща колкото използва. И това че ги използва... носи страдание... на всички.
И преди съм го казвал. Не искам да навлизам в конкретика защото конкретиката е спорна. Ако ви кажа ползвайте енергоефективни уреди може да се спори по въпроса колко енергия е отишла за производството на новия уред и дали тя ще се спести от него. Ако ви кажа има глобално затопляте опонента ще каже има статистика, че това е съвсем нормално. Ако кажа водата свършва ще кажете това не е проблем защото вече има технология за преработка на морска вода в питейна. Изобщо конкретиката е спорна.
Не е спорно едно. Всичко което вършим може да се върши с по-малко енергия от колкото се върши в момента и технологии за това вече има. И ние консумираме многократно повече от колкото имаме нужда.
Ей така глобално искам да ги поставя нещата.
Двата спора.
Първият бе за електричеството. Вторият е за закупуването на джаджи последен модел.
Да се топлим ли на ток или не? Нека изключим, че съм електро инженер и 9 години съм учил какво аджеба животно е „тока" и как се произвежда. И да минем към много логични разсъждения.
За да си включа радиатора в контакта очевидно трябва да имам радиатор и контакт... За да се произведе радиатора ми трябва нагревател и тяло( един вид метал и друг вид метал), за да се произведе контакта ми трябва пластмаса и метал. За да докарам „тока" ми трябват жици (трети вид метал). За да могат жиците да са в стената ми трябва изолация (пластмаса или гума). За да докарам тока до жиците ми трябват трансформатори ( поне 3 вида метал и масло ). За да докарам „тока до трансформаторите ми трябват стълбове ( бетон (цимент) и метал ). За да прекарам тока от другия край на страната или континента ще ми трябват подстанции...( извинете, че навлизам в конкретика). За да има изобщо ток ми трябва централа която да го произведе и гориво което да я захрани (въглища, радиоактивни материали, вода в резервоари). За да се добият въпросните ни трябват мини и фабрики които да преработят рудата. Фабрики които да произведат изделието и транспорт за всичките тия истории.
До тук използваме абсолютно всички познати на хората елементи и съединения в поне един от тези процеси.
Да кажем, че сме ок с това да изчерпваме земята от въпросните ресурси... Обаче всички тези процеси имат отпадъци които се произвеждат като страничен продукт към желаният от нас продукт. Производството на цимент, горенето на въглища, производството на пластмаси, хартия, добива на метали, добива на уран, добива и преработката на петрол, транспорта. Мисля че тук изброих едни от най-големите замърсители в света.
За новите джаджи... мисля, че няма нужда да преразказвам същият процес отново.
Дали ние сме от значение? „Ние сме толкова малки каквото и да направим то няма значение. Големите трябва да променят нещо." Ние хората които изграждаме обществото сме единствените на които тези продукти биват продавани. Ако ние не искаме да ги купуваме те няма да бъдат произвеждани. Ако ние изискваме екологични продукти, екологична енергия и прочее такива ще бъдат развивани и произвеждани.
Алтернативи има. Просто трябва да се интересуваме.
В заключение искам да кажа, че не виждам в скоро време да се откажа от използването на компютър телефон и прочее устройства и не мися, че е нужно. Но имам точно 2 мобилни телефона които съм ползвал в живота си и не ми пука колко ще остарее този. Докато работи го ползвам. За компютрите не съм стигнал до такава чистота... ама дай боже да се подобря. Днес ще отида с колата до парка в града вместо да използвам градския транспорт или колело.
Важното е, че осъзнавам какво правя. От тук на татък всичко е лична преценка.
Желая ви ползотворно осъзнаване на последствията от вашите действия.
Хай до скоро писане :).
Monday, July 20, 2009
Симбиоотични отношения при засаждането на растения
Отдавна не съм ви писал. Не ме забравяйте ей :) все още съм тук и все още се трудя по проучването на тези интересни еко-природни неща.
Днес мисля да ви разкажа за companion planting ( съвместно засаждане ).
Както не веднъж е ставало дума не е важно да се работи много, а да се работи съзнателно, идейно и качествено. Идеята за съвместно засаждане на определени видове растения е стара и доказала се на практика. Кой знае защо обаче хората не я използват много много в наши дни. Може би просто са трудолюбиви и са решили, че искат да работят повечко. :)
Какво представлява тази идея. Както всяка подобна гениална идея и тази е вдъхновена от наблюдението върху това как природата борави с елементите които има. Простото наблюдение, че дадени растения са по-големи и силни когато се срещат в близост до един тип растение и по-слаби когато се срещат в близост до друг тип растение запалва искрата на съвместното засаждане. Разбира се с течение на времето се правят по-подробни наблюдения, които в детайли описват защо две растения са полезни едно за друго и се създават таблици за съвместно засаждане.
Важното е, да се обърне внимание на това, че наблюденията върху природата могат да отворят очите ни за много неща и ние трябва да се стремим да наблюдаваме с възможно най-чисто и отворено съзнание. В резултат на което ще си спестим доста усилия и страдания.
Всяко растение си има набор от характеристики. В случая за да покажа гледната си точка искам да разделя характеристиките на приемащи и отдаващи.
Приемащи са: климата в който растението се развива естествено и най-добре, киселинността на почвата която изисква, влажността от която се нуждае, часовете слънце на ден които му трябват, дали понася вятър, типа почва която е благоприятна, и хранителните вещества от които се нуждае за правилното си развитие.
Отдаващи са: дървесината която произвежда, плодове, ядки, семки, листа, сянка която пуска, водата която задържа, колко укрепва почвата, колко спира вятъра и прочее.
Разделих характеристиките по този начин за да ви покажа, че растението комуникира. То не е фиксирано и не работи по предварително изготвен план. Растенията комуникират с околната среда и се развиват съобразно с нея. Също така искам да наблегна, на това, че растенията винаги са заобиколени от други растения. Както се вижда в горния пример никъде не е посочено сред приемащите характеристики това какви растения заобикалят въпросното което разглеждаме в момента. И това минава незабелязано и на никой не би му направило впечатление ако не бях обърнал внимание. Някак си ние в нашия стремеж да опростим модела който разглеждаме приемаме че растението е едно. Знаем, че без почва вода слънце и т.н. не може да живее и за това обръщаме внимание на тези елементи и ги включваме в разглежданият модел, но тъй като може да живее без други растения около него тях не ги включваме. Истина е, че то може, но е факт че рядко да не кажа никога растението не живее само незаобиколено от други растения.
Оказва се, че връзката между растенията е много силна. И е голяма грешка да не и се обърне внимание.
Нека да дам пример: оказва се, че ако във орехова плантация посадим свободните пространства с Elaeagnus umbellata . Увеличаваме големината на ореховото дърво с 30% респективно продукцията с поне 30%. Сега на някой може да му се види малка такава разлика. За това ще дам друг пример. Оказва се, че орехите във всичките им родове и особено черния орех премахват конкуренцията си за ресурси ( вода, хранителни вещества, слънце) като изпускат през корените си отровни вещества които убиват определени типове дървета и други растения. Да кажем ябълките са много подвластни на това. Това нещо е под цялата корона на ореха и на няколко метра извън нея. Сиреч не знаейки това нещо можем да засадим орех и ябълка в относителна близост и резултатът ще е пагубен.
Комуникацията между дърветата е толкова силна, че в сухите страни когато едно дърво бива нападнато от нещо (животно, паразит или каквото и да е то) изпраща сигнал на дърветата около себе си и те си събират листата. Това е наблюдавано при случаи когато жираф се храни от листата на дърво как околните дървета си прибират листата така че да ги предпазят. За това жирафът се храни по малко от едно дърво и после се премества на друга по-отдалечена група от дървета. Все още не е известно как се случва тази комуникация, но тя е факт.
Тъй като не ми се иска да минавам към сферата на неизвестното тъй като може да има скептици ще се придържам към известните неща. Корените на различните растения хранят различни видове микро организми в почвата... един вид поддържат ги.
Има група растения които са известни като азото фиксиращи растения. Те улавят азот от въздуха и го заземяват в почвата посредством корените си и бактериите които работят съвместно с корените.
Има група растения които се наричат азото изискващи растения. Те се нуждаят от много азот от почвата ( защото не могат да го улавят от въздуха) за да се развиват добре. Те от своя страна обикновенно поддържат бактерии които са изисквани от азото фиксиращите растения.
Засаждането на две такива растения едно до друго, е полезно и за двете растения. Те не се съревновават, а си помагат. Този прост пример показва как може изцяло да се избегне използването на иначе така вредните азотни торове.
До сега говорех за растения и давах примери с дървета, но абсолютно същото се отнася за разните му кухненски зеленчучета.
Например морков и магданоз не трябва да се садят на едно и също място защото магданоза е вреден за моркова. Но морков и какъвто и да е лук вървят добре заедно и се подпомагат. Е хубаво де ама аз не знаех това в началото на годината и засадих в една саксия морков магданоз и чесън. Всичко си се развиваше нормално. Чесънът стана голям и зелен и аз го извадих за да си подправим тараторчето с пресен чесън. Няма и седмица след това морковчето умря тъй като остана само във враждебна територия без другарче което да му помага. Друг експеримент който съм правил е да засадя в кофичка от кисело мляко маруля и да засадя маруля и репичка. На пръв поглед нама никаква логика в такова ограничено пространство две растения да се справят по-добре от едно растение. Е да ама се оказа точно така. И като казах, че съм правил експерименти аз съм малко краен и искам да бъда точен в преценките си за това засадих 10 кофички само марули и 10 кофички марули и репички за да имам статистическа точност. Освен това приложих различни видове поливане и наторяване и почва на различните кофички. Във всеки един от случаите кофичката с марулка и репичка се разви по-добре.
Има нещо като правило, че както го ядеш на масата така е добре да се засажда в градината. Тоест вкусово което си подхожда си подхожда и в градината. то разбира се е доста неточно но примерно домати и краставици е добра комбинация. Както е и маруля и репичка. Домати и босилек. Лук и картофи и т.н.
Това което се опитвам да ви кажа с тази статия е, че е добре да се информирате преди да засадите нещо някъде и е добре да садите групи от неща заедно. И да обръщате внимание на растенията които подбирате да съществуват заедно.
Има растения които имат дълбоки корени и вадят вода от дълбоко и разпростират в по-близките до повърхността почвени слоеве. Има растения които имат само плитки корени но пък държат почвата заедно. Има растения които изискват повече азот и растения които го улавят от въздуха и го заземяват. Растения които са много привлекателни за "вредители" и растения които отблъскват въпросните"вредители". Растения които прихващат гъбични инфекции от други растения. Растенийа които пазят от вятър и растения които трябва да бъдат пазени от вятър. И тн и тн.
Ако си начинаещ ти едва ли садиш огромно разнообразие от растения. За една вечер могат да се проверят всичките семенца или фиданки които имаш съвместно с какво друго растение е добре да се засадят. И така свършената работа ще даде много по-добри резултати и много по-малко разочарование.
тук ще ви сложа една табличка дето си копнах от едно сайтче. не е твърде подробна но за малка градина е чудесна.
Ако искате да садите нещо, пък не можете да се оправите и да намерите взаимовръзките които то ще направи с другите растения, може да ме питате дали знам нещо по въпроса :) че и аз още се уча и ще ми е интересно да разплета ако има някой заплетен случай.
Радвам се да споделям с вас :) Все нови и нови хора изникват от някъде и питат неща или оставят коментари :) много ви се радвам :)
до скоро писане :)
Днес мисля да ви разкажа за companion planting ( съвместно засаждане ).
Както не веднъж е ставало дума не е важно да се работи много, а да се работи съзнателно, идейно и качествено. Идеята за съвместно засаждане на определени видове растения е стара и доказала се на практика. Кой знае защо обаче хората не я използват много много в наши дни. Може би просто са трудолюбиви и са решили, че искат да работят повечко. :)
Какво представлява тази идея. Както всяка подобна гениална идея и тази е вдъхновена от наблюдението върху това как природата борави с елементите които има. Простото наблюдение, че дадени растения са по-големи и силни когато се срещат в близост до един тип растение и по-слаби когато се срещат в близост до друг тип растение запалва искрата на съвместното засаждане. Разбира се с течение на времето се правят по-подробни наблюдения, които в детайли описват защо две растения са полезни едно за друго и се създават таблици за съвместно засаждане.
Важното е, да се обърне внимание на това, че наблюденията върху природата могат да отворят очите ни за много неща и ние трябва да се стремим да наблюдаваме с възможно най-чисто и отворено съзнание. В резултат на което ще си спестим доста усилия и страдания.
Всяко растение си има набор от характеристики. В случая за да покажа гледната си точка искам да разделя характеристиките на приемащи и отдаващи.
Приемащи са: климата в който растението се развива естествено и най-добре, киселинността на почвата която изисква, влажността от която се нуждае, часовете слънце на ден които му трябват, дали понася вятър, типа почва която е благоприятна, и хранителните вещества от които се нуждае за правилното си развитие.
Отдаващи са: дървесината която произвежда, плодове, ядки, семки, листа, сянка която пуска, водата която задържа, колко укрепва почвата, колко спира вятъра и прочее.
Разделих характеристиките по този начин за да ви покажа, че растението комуникира. То не е фиксирано и не работи по предварително изготвен план. Растенията комуникират с околната среда и се развиват съобразно с нея. Също така искам да наблегна, на това, че растенията винаги са заобиколени от други растения. Както се вижда в горния пример никъде не е посочено сред приемащите характеристики това какви растения заобикалят въпросното което разглеждаме в момента. И това минава незабелязано и на никой не би му направило впечатление ако не бях обърнал внимание. Някак си ние в нашия стремеж да опростим модела който разглеждаме приемаме че растението е едно. Знаем, че без почва вода слънце и т.н. не може да живее и за това обръщаме внимание на тези елементи и ги включваме в разглежданият модел, но тъй като може да живее без други растения около него тях не ги включваме. Истина е, че то може, но е факт че рядко да не кажа никога растението не живее само незаобиколено от други растения.
Оказва се, че връзката между растенията е много силна. И е голяма грешка да не и се обърне внимание.
Нека да дам пример: оказва се, че ако във орехова плантация посадим свободните пространства с Elaeagnus umbellata . Увеличаваме големината на ореховото дърво с 30% респективно продукцията с поне 30%. Сега на някой може да му се види малка такава разлика. За това ще дам друг пример. Оказва се, че орехите във всичките им родове и особено черния орех премахват конкуренцията си за ресурси ( вода, хранителни вещества, слънце) като изпускат през корените си отровни вещества които убиват определени типове дървета и други растения. Да кажем ябълките са много подвластни на това. Това нещо е под цялата корона на ореха и на няколко метра извън нея. Сиреч не знаейки това нещо можем да засадим орех и ябълка в относителна близост и резултатът ще е пагубен.
Комуникацията между дърветата е толкова силна, че в сухите страни когато едно дърво бива нападнато от нещо (животно, паразит или каквото и да е то) изпраща сигнал на дърветата около себе си и те си събират листата. Това е наблюдавано при случаи когато жираф се храни от листата на дърво как околните дървета си прибират листата така че да ги предпазят. За това жирафът се храни по малко от едно дърво и после се премества на друга по-отдалечена група от дървета. Все още не е известно как се случва тази комуникация, но тя е факт.
Тъй като не ми се иска да минавам към сферата на неизвестното тъй като може да има скептици ще се придържам към известните неща. Корените на различните растения хранят различни видове микро организми в почвата... един вид поддържат ги.
Има група растения които са известни като азото фиксиращи растения. Те улавят азот от въздуха и го заземяват в почвата посредством корените си и бактериите които работят съвместно с корените.
Има група растения които се наричат азото изискващи растения. Те се нуждаят от много азот от почвата ( защото не могат да го улавят от въздуха) за да се развиват добре. Те от своя страна обикновенно поддържат бактерии които са изисквани от азото фиксиращите растения.
Засаждането на две такива растения едно до друго, е полезно и за двете растения. Те не се съревновават, а си помагат. Този прост пример показва как може изцяло да се избегне използването на иначе така вредните азотни торове.
До сега говорех за растения и давах примери с дървета, но абсолютно същото се отнася за разните му кухненски зеленчучета.
Например морков и магданоз не трябва да се садят на едно и също място защото магданоза е вреден за моркова. Но морков и какъвто и да е лук вървят добре заедно и се подпомагат. Е хубаво де ама аз не знаех това в началото на годината и засадих в една саксия морков магданоз и чесън. Всичко си се развиваше нормално. Чесънът стана голям и зелен и аз го извадих за да си подправим тараторчето с пресен чесън. Няма и седмица след това морковчето умря тъй като остана само във враждебна територия без другарче което да му помага. Друг експеримент който съм правил е да засадя в кофичка от кисело мляко маруля и да засадя маруля и репичка. На пръв поглед нама никаква логика в такова ограничено пространство две растения да се справят по-добре от едно растение. Е да ама се оказа точно така. И като казах, че съм правил експерименти аз съм малко краен и искам да бъда точен в преценките си за това засадих 10 кофички само марули и 10 кофички марули и репички за да имам статистическа точност. Освен това приложих различни видове поливане и наторяване и почва на различните кофички. Във всеки един от случаите кофичката с марулка и репичка се разви по-добре.
Има нещо като правило, че както го ядеш на масата така е добре да се засажда в градината. Тоест вкусово което си подхожда си подхожда и в градината. то разбира се е доста неточно но примерно домати и краставици е добра комбинация. Както е и маруля и репичка. Домати и босилек. Лук и картофи и т.н.
Това което се опитвам да ви кажа с тази статия е, че е добре да се информирате преди да засадите нещо някъде и е добре да садите групи от неща заедно. И да обръщате внимание на растенията които подбирате да съществуват заедно.
Има растения които имат дълбоки корени и вадят вода от дълбоко и разпростират в по-близките до повърхността почвени слоеве. Има растения които имат само плитки корени но пък държат почвата заедно. Има растения които изискват повече азот и растения които го улавят от въздуха и го заземяват. Растения които са много привлекателни за "вредители" и растения които отблъскват въпросните"вредители". Растения които прихващат гъбични инфекции от други растения. Растенийа които пазят от вятър и растения които трябва да бъдат пазени от вятър. И тн и тн.
Ако си начинаещ ти едва ли садиш огромно разнообразие от растения. За една вечер могат да се проверят всичките семенца или фиданки които имаш съвместно с какво друго растение е добре да се засадят. И така свършената работа ще даде много по-добри резултати и много по-малко разочарование.
тук ще ви сложа една табличка дето си копнах от едно сайтче. не е твърде подробна но за малка градина е чудесна.
Vegetables | ||||||||
Common name | scientific name | Helps | Helped by | Attracts | Repels / Distracts | Avoid | Comments | |
| Alliums | Allium | fruit trees, nightshades (tomatoes, peppers, potatoes, etc), brassicas (cabbage, broccoli, kohlrabi, etc) carrots | carrots | slugs, aphids, carrot fly, cabbage worms[1] | beans, peas, parsley | Alliums include onions, garlic, leeks, shallots, chives, and others | ||
| Asparagus | Asparagus officinalis | Tomatoes | Aster Family flowers, Dill ,Coriander, Tomatoes, Parsley, Basil, Comfrey, Marigolds | Onion, Garlic, Potatoes | Marigolds will deter beetles. | |||
| Brassicas | Brassica | geraniums, dill, alliums (onions, shallots, garlic, etc), rosemary, nasturtium, borage | mustards, nightshades (tomatoes, peppers, etc) | Brassicas are a family of species which include broccoli, cabbage, brussels sprouts, kholrabi, and cauliflower. | ||||
| Beans, | Phaseolus | Corn (see Three Sisters), Spinach, lettuce, rosemary, summer savory, dill, carrots, brassicas, beets, radish, strawberry and cucumbers | Eggplant, Summer savory | California beetles | Tomatoes, chili peppers, sunflowers, alliums (onions, garlic, etc), kales (cabbage, broccoli, etc) | Hosts nitrogen-fixing bacteria, a good fertilizer for some plants, too much for others | ||
| Beets, | Beta Vulgaris | lettuce, kohlrabi, onions and brassicas | Catnip, Garlic, Mint | Runner or pole beans | Good for adding minerals to the soil through composting leafs which have up to 25% magnesium. Runner or pole beans and beets stunt each other's growth. | |||
| Broccoli | Brassica oleracea | geraniums, dill, alliums, rosemary, nasturtium, borage | mustards, Tomatoes, peppers | Rosemary repels cabbage fly, geraniums trap cabbage worms, same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc) | ||||
| Cabbage | Brassica oleracea | geraniums, dill, alliums, rosemary | mustards, Tomatoes, peppers strawberries, and pole/runner beans | Rosemary repels cabbage flies, geraniums trap cabbage worms, same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc) | ||||
| Carrots | Daucus carota | Tomatoes, Alliums (onions, chives, etc), lettuce | alliums (leeks, shallots, etc), rosemary, wormwood, sage, beans, flax | assassin bug, lacewing, parasitic wasp, yellow jacket and other predatory wasps | Dill, parsnip, radish | Tomatoes grow better with carrots, but may stunt the carrots' growth. Beans (which are bad for tomatoes) provide the nitrogen carrots need more than some other vegetables. Aromatic companion plants repel carrot fly. Sage, rosemary, and radishes are recommended by some as companion plants, but listed by others as incompatible. alliums interplanted with carrots confuse onion and carrot flies. For the beneficial insect-attracting properties of carrots to work, they need to be allowed to flower; Otherwise, use the wild carrot, Queen Anne's Lace, for the same effect. Flax produces an oil that may protect root vegetables like carrots from some pests. | ||
| Celery, | Apium graveolens | Cosmos, Daisies, Snapdragons | corn, Aster flowers, these can transmit the aster yellows disease | |||||
| Corn / Maize | Zea mays | beans | Sunflowers, legumes (beans, peas, soybeans etc), peanuts, curcubits (squash, cucumbers, melons, etc), amaranth, white geranium, lamb's quarters, morning glory, parsley, and potato | Tomato, Celery | provides beans with a trellis, is protected from predators and dryness by cucurbits, in the three sisters technique | |||
| Cucumber | Cucumis Sativus | Nasturtiums, radishes, marigolds, sunflowers peas, beets, carrots, and Dill | Beneficial for ground beetles | Tomato, Sage | ||||
Common name | scientific name | Helps | Helped by | Attracts | Repels / Distracts | Avoid | Comments | |
| Eggplant | Solanum melongena | Beans, Peppers | Marigolds, tarragon, mints | Runner beans | Marigolds will deter nematodes. | |||
| Leek | Allium ampeloprasum v. porrum | Celery, apple trees | carrots | cabbage worms, aphids, carrot fly, others | Legumes (beans, peas, etc) | Same companion traits as all alliums (onions, garlic, shallots, chives, etc) | ||
| Lettuce | Lactuca sativa | Radish, Kohlrabi, beans, carrots | celery, cabbage, cress, parsley | Mints (including hyssop, sage, and various "balms") repel slugs, a bane of lettuce and cabbages | ||||
| Mustard | Brassicaceae, Sinapis alba | Cabbage, cauliflower, radish, brussels sprouts, turnips | various pests | same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc) | ||||
| Nightshades | Solanaceae | carrots, alliums, mints (basil, oregano, etc) | beans, black walnuts, corn, fennel, dill, brassica (broccoli, cabbage, cauliflower, etc) | Nightshade plants include tomatoes, tobacco, chili peppers (including bell peppers), potatoes, eggplant, and others | ||||
Common name | scientific name | Helps | Helped by | Attracts | Repels / Distracts | Avoid | Comments | |
| Peppers | Solanaceae, Capsicum | themselves, marjoram | tomatoes, geraniums, petunias | beans, kale (cabbage, brussels sprouts, etc) | Pepper plants like high humidity, which can be helped along by planting with some kind of dense-leaf or ground-cover companion, like majoram and basil; they also need direct sunlight, but their fruit can be harmed by it...pepper plants grown together, or with tomatoes, can shelter the fruit from sunlight, and raises the humidity level. | |||
| Onion | Allium cepa | Tomatoes, Kales (broccoli, cabbage, etc) | Carrots | aphids, carrot fly, other pests | beans, peas, parsley | Same companion traits as all other alliums (chives, garlic, shallots, leeks, etc) | ||
| Potato | Solanum tuberosum | Horseradish | Sunflower, Tomato, Cucumber | horseradish increases the disease resistance of potatoes | ||||
| Pumpkin Squash | Curcurbita spp | corn, beans | Buckwheat, catnip, tansy, radishes | Spiders, Ground Beetles | Flea Beetles are warded off by radishes, Curcurbita can be used in the three sisters technique | |||
| Spinach | Spinacia oleracea | Peas, Beans | The peas and beans provide natural shade for the spinach | |||||
| Tomatoes | Solanum lycopersicum | roses, peppers, asparagus | basil, oregano, parsley, carrots, marigold, Alliums, celery, Geraniums, Petunias, Nasturtium, Borage | asparagus beetle | Black walnut, corn, fennel, peas, dill, potatoes, beetroot, kales (kohlrabi, cabbage, etc), rosemary | Black walnuts inhibit tomato growth, in fact they are allelopathic to all other nightshade plants (chili pepper, potato, tobacco, petunia) as well, because it produces a chemical called juglone. | ||
Ако искате да садите нещо, пък не можете да се оправите и да намерите взаимовръзките които то ще направи с другите растения, може да ме питате дали знам нещо по въпроса :) че и аз още се уча и ще ми е интересно да разплета ако има някой заплетен случай.
Радвам се да споделям с вас :) Все нови и нови хора изникват от някъде и питат неща или оставят коментари :) много ви се радвам :)
до скоро писане :)
Subscribe to:
Posts (Atom)