Wednesday, June 17, 2009

еко трикове :)

Искам да споделя това с вас от както го направих :) та сега най-сетне ще имам удоволствието :) и искам да го направите и вие не отнема повече от 1 минута а си заслужава.

Отдавна ми е известно, че отглеждането на зеленчуци отнема най-малко вода, отглеждането на зърнени продукти отнема повече, а отглеждането на месо е просто крайно водоемко. Вчера обаче гледах "HOME" филм който препоръчвам да гледат всички независимо от дидактичният му тон. Та се появиха и разни цифри... 100 литра вода за отглеждане на килограм картофи, 4000 литра вода за отглеждане на килограм ориз, 13000 литра вода за отглеждане на килограм месо. Мисля си, че са занижени тия цифри но все пак да кажем че са такива. Очевидно е, че яденето на месо е като самоубийство не само защото е доста вредно за тялото ни, но е изключително вредно и за природата. Ама както и да е това не ми е темата в момента. Темата беше за еко трикове.

Както съм писал в предишна статия домакинството е много далеч от най-големия консуматор на вода ( изключвайки хората дето живеят в пустините и си поливат ливадите разбира се), но все пак ние сме си консумираме ненужно много прясна вода и замърсяваме доста друга която не консумираме. Та както бях казал там ако искаме да спестим вода от домакинството трябва да ограничим двата най-големи разхода които правим: 1-во времетраенето за което се къпем и струята с вода която използваме и 2-ро пускането на водата в тоалетната.

Днес ще говоря за тоалетното казанче. Поради някаква неизвестна за мен причина от всичките тия инженери на тоя свят никой не си е направил труда да направи ефективно тоалетно казанче и всички ние изливаме хиляди литри вода в тоалетната от колкото се налага. В Европа за щастие има някакво пробуждане по въпроса и последните години се появиха казанчета с два бутона единия пуска половин казанче а другия цялото. Пак има на къде да се подобрява ама все пак си е голяма стъпка напред. В североамериканския континент обаче за сега не съм срещал такава интелигентна тоалетна :). Да не говорим, че тукашните казанчета са сигурно двойно по-големи от европейските... сигурно идва от наличието на огромни свободни пространства и чувството за свобода и независимост на тоя континент не знам...

Та ето какво направих аз. Вдигнах капака на казанчето и сложих 2 пластмасови кофички вътре на места които да не пречат на движещите се елементи или сифона на казанчето. Тези съдове се напълниха с вода и сега това количество вода ще бъде спестявано с всяко посещение на тоалетната. Затворих капака и още след 15 минути ми се наложи да проверя резултата от действията си. Не се видя никаква разлика в ефективността всичко си се отмиваше както трябва без никакви проблеми. А спестявах по 2 литра вода близо на пускане. Нещо ме загложди обаче на следващия ден и ми се искаше да набутам още нещо вътре та да спестявам още. Отворих пак казанчето ама нямах подходящия пластмасов съд и място да го пъхна. Та разгледах механиката. Всяко тоалетно казанче има плувка която спира водата която пълни казанчето когато въпросното се е напълнило вече. В повечето случаи въпросната плувка може да се регулира и аз изрегулирах моята така, че да пълни казанчето по-малко някъде още 2-3 литра да кажем. Като му дойде времето пробвах пак казанчето и всичко си беше екстра а вече спестявах 4-5 литра вода на пускане. Мислех си после, че ако поплавъка не се регулира може просто да се завърже парче стериопор на дъното му и по този начин може да се постигне регулиране на нивото на водата.

След седмица две гледах въпросния филм. И някак си автоматично почнах да смятам... ние сме семейство от двама... Поне 5 пъти на ден ходи човек в тоалетната. Това прави 10 ходения минимум за 2-ма души. Да кажем, че пестим по 4 литра вода на казанче... еми това са си 40 литра вода на ден. 365 дена в годината. Излиза, че пестим 14600 литра вода на година. Което са си има няма 146 килограма картофи които ние сме обезпечили от към вода... тоест не сме я пръснали за глупости. Ми ния не ядем повече от това кна година. Тоест сме си абсолютно еко от гледна точка на картофите които консумираме :) колко хубаво е това а ? :) хихи.

Та после се замислих ние живеем под наем! и се местим след 2 месеца. Шанса е, че никой няма да отвори тоалетното казанче да види какво има в него ако то не прави проблеми. А те са си доста устойчиви устройства. Та най-вероятно в следващите 3-5 години няма да има никакви проблеми. Та не само ние ще направим същото в следващия апартамент в който се преместим ами и хората в стария ни апартамент ще пестят вода без дори да знаят. :) И ме обхвана едно такова... ентусиазирано и си мисля да ходя по публичните тоалетни и да слагам по 2-3 кофички от кисело мляко във всяка. :) колко вода ще е това само а?!?!

И така близо 15000 литра вода ще бъдат спестени само от една тоалетна в следващата една година като резултат от една минута работа. :)

Направете го и вие :)

До скоро :)

Saturday, June 13, 2009

Дълготрайно селско стопанство (permaculture) -Дизайнери и Зониране

Здравейте всички! :)

Тази статия е вдъхновена от Васко който има желание да направи еко къща в България.

Не знам защо така се случва ама хората стават отворени за такъв тип инициативи като излезнат от България. Явно не се е събрала критична маса от хора в БГ които да вдъхновяват нови и нови хора и движението да се разраства... Както и да е сигурно скоро ще се е събрала такава критична маса, ще започне и литература да излиза и проекти да има и семинари и полека ще се присъединим към развитите страни.

Та от известно време чета за permaculture.  И преди съм ви говорил за това практично екологично движение. Та не ми обръщайте внимание ако повтарям някои неща. Permaculture = Permanent agriculture. Което може да се преведе по различни начини, и май всички ще са верни :). Все пак трябваше да избера някой и избрах този който съм написал в заглавието.

Permaculture принципите и самото име в последствие са измислени и събрани от Бил Молисън някъде през 80-те години. Мисля 81-ва за пръв път изниква думата permaculture  а предишното десетилетие той отделя на наблюдение на принципите в природата и синтезирането на принципи по които можеш да съществуваш подобни на тези на природата. За датите да не ви излъжа, че хич не ме бива в исторически план :). Както и да е от известно време вече си се шири това ми ти движение. Тъй като Бил Молисън е доста практичен човек на мен лично степента до която пермакълчър отделя внимание на икономическата страна на въпросите и на измерването на добивите и прочее не ми допада особено. Но както казах на един познат: "пермакълчър е просто път. това не е моят път, но е доста близък до него.".

Пермакълчър специалистите са дизайнери. Може да се каже ландшафтни архитекти, но Бил Молисън нарича себе си и хората които се занимават с това дизайнери. Според него работата на дизайнера е да постави правилните елементи на правилните места, така че системата да функционира не само без да използва външна енергия, но да произвежда и излишък. Точно както прави и природата. Разбира се външна енергия се използва и това е слънчевата светлина. Но това се счита за даденост. Дълбочината на познанията които един дизайнер трябва да има върху отделните елементи на системата и връзките между тях е огромна. Следователно дизайнера естествено се превръща в специалист по изработването на самият елемент. Това обаче отнема много от потенциала на дизайнера и именно заради това Бил Молисон се опитва да ограничи професионалните дизайнери до дизайн. А изпълнението след това да се възложи на други. Като казвам професионални пермакълчър дизайнери имам предвид хора които са преминали няколко годишното обучение в училищата в Австралия които са за пермакълчър дизайнери. Които в крайна сметка излизат доста търсени и високо платени специалисти. Образованието не е евтино, но според но според Бил Молисон заплатите на тези специалисти започват от 35$ на час още през 83-та година. Считано към днешна дата сигурно поне 80$ на час.

Пермакълчър дизайнерите се наемат от собственици на земя или предприемачи/организации  които притежават правата за обработване на земя, за да изготвят проект за използването на земята спрямо кермакълчър принципите.

Тук е момента да наблегна на това, че в повечето случаи екологични принципи и икономически принципи се препокриват и това, че еко = скъпо е неправилно схващане. В магазините разбира се ще видим, че еко продуктите са по-скъпи от продуктите произвеждани по стандартния замърсителен начин, но това би трябвало да се дължи на всичко друго но не и на цената за производство на единица продукт.

Както и да е да не се отплесвам защото темата е изключително дълга и ще трябва да я разделя на части така или иначе.

Та щом пермакълчър специалистите се наемат от собственици на земя и предприемачи, то трябва да има някаква полза за тях да платят на дизайнер да им направи дизайна. И полза наистина има. Ползата се доказва до края на живота на дадена ферма или земя всяка година, година след година, сезон след сезон разходите по поддръжка и реставриране на дадената земя са толкова занижени, че от всякъде си струва да се инвестира първоначалната сума за проекта и за реализирането му.

Пермакълчър дизайнерите си имат етични норми по които ръководят своята работа така, че в крайна сметка да са екологично насочени и да не предизвикват разрушение ами напротив да приближават всеки обект върху който работят по-близко до природата от колкото е бил.

Ето само няколко от етичните принципи на пермакълчър дизайнерите:

* Ние се грижим за нашите клиенти и сме отговорни пред тях.

* Крайната цел за която работим е залесяването на земята и възстановяването на почвите.

* Ние се грижим за околната среда и за дивият живот. Във всички наши дизайни ние сме на страната на нашият супер клиент "Гая" Което е древногръцка дума за Богинята Майката Земя. Земята е била възприемана тогава като жив, съзнателен цялостен организъм.

* Ние търсим най-добрите , най-подходящите енергийни пътища, използващи подходяща енергия.

* Ние рециклираме на най-високото възможно ниво. Всичко може да бъде ресурс. Ние трябва да знаем как да го използваме. Използваме каквото имаме. Опитваме се да правим най-малката промяна да породи най-голям ефект.

 

Та общо взето в такъв дух се изграждат проектите. Според етичните норми ако клиентът ти иска да направи със земята нещо което ти виждаш като не екологично и деструктивно трябва да му откажеш своето съдействие. Обосновавайки мотивите си.

Та толкоз относно дизайнерите.

За мен всеки един от нас с малко отделено време въоръжен с няколко книжки и малко експериментиране може да стане от части дизайнер и да направи собственото си място по принципите на пермакълчър.

Далеч съм от мисълта, че можем да притежаваме опита и знанията на един завършен специалист дизайнер, но  трябва да отбележим, че нещата които ние ще правим като дизайни са пренебрежимо малки съпоставени към стотиците и дори хиляди хектари земя с които работят те. До колкото четох всичко под 50 акра се счита за малко тоест всичко под 200 декара. Силно ме съмнява да са много хората които разполагат с толкова земя. Дай боже обаче които разполагат да си назначат дизайнер да им направи проекта.

Нещата които се използват като принципи са супер елементарни и близки до ума. И както обикновено нещата които са най-очевидни и най-близки до ума най-трудно се забелязват. :) все пак когато веднъж ги прочете човек те стават част от мисленето му и после може да ги открива и прилага на всякъде. Абсолютно възможно е да си направиш сам пермакълчър проект за мястото което притежаваш стига да искаш да отделиш малко време. Разликата с големите проекти е в това, че например ако искаш да направих хранилище за вода ако правиш това за къщата с дворчето си ще сложиш 1-2 варела на високо близо до покрива, а ако искаш да направиш това за огромна територия, ще направиш езеро на възможно най-високата точка на която е обосновано. Някак си има разлика в мащаба и в последствията и отговорността която поемаш :).

Тук май малко се оплетох в обясненията, но това което искам да кажа в прав текст е: всеки може (и трябва) да използва пермакълчър принципите. Това че не сте специалисти не трябва да ви притеснява ако не работите в особено големи мащаби.

Зониране:

Пермакълчър използва зониране на терена. За нулева зона се приема къщата в която живееш. От там насетне зоните се разширяват навън. Зоните не са концентрични а са определени от честотата с която ги посещаваш. Възможно е на гърба на къщата ти да имаш 3-та зона  въпреки, че е толкова близко до самата къща. Просто защото не ти се налага да ходиш много често до там. А в дъното на двора ти да имаш 1-ва зона просто защото там се намират кокошките ти примерно които трябва да храниш всеки ден.

Зоните не са ограничени с физически прегради. Това са просто абстрактни граници с които се работи които показват  колко често си пребиваващ на даденото място.

Елементите на системата ( проекта ( земята)) се подреждат в тези зони по възможно най-енергоефективният начин. Например зона 1 се състои от интензивно гледана градина. и животни които искат всекидневна грижа.  Колкото по-често се използва дадено растение толкова по-близко до пътеката в зона 1 се засажда то. Колкото по-рядко се използва дадено растение и колкото по-малко грижи иска толкова по-далече се засажда то. Например магданоза, босилека, марулите. пресния лук и чесън, репичките и прочее се засаждат възможно най-близко до пътеката и до къщата в зона 1. Доматите, краставиците, ягодите и фасулът се засаждат по-далече в зона едно. Тиквите, дините, пъпешите, лука на глави, праз лук, и прочее се засаждат в зона 2. В зона 2 се засаждат и плодни дръжчета и обикновенно кокошарника стои на границта между зона 1 и зона 2.

Зона 1 е много внимателно наблюдавана, без плевели отделена за интензивно земеделие от която ида по-голямата част от нашата храна когато сме в разгара на сезона,  и обикновенно се защитава от вятър.

зона 2 Не е абсолютно мълчната ( мълч е покривало на земята с различна дебелина обикновено над 5 см направено от органична материя ( сено на което са му махнати семената от кокошки) слама, накълцани дървени материали на по-едри стърготини, листа, иглички и прочее) и допуска плевели. Може да съдържа още  от градината която не се е събрала в зона 1. Тук се гледат растенията които много използваш и много съхраняваш за зимата. Репи, тикви, дини, бобови, малини, капини, доматите за зимнината и тн. Които понякога имат само една реколта и тя се обира наведнъж. Също така там стои и овощната градина за която полагаме повече грижи като кастрене, торене и поливане.

зона 3 Тук засаждаме овошките за които не полагаме особени грижи. Също така тук са дърветата които ни дават ядки. Тази зона е почти неконтролирана. За това в нея се използват системи за самообиране. Например пускаме животни да изядат ябълките които са паднали по земята или жълъдите и прочее. Целта е зоната да носи продукция, но да не отнема време и сили за поддръжката и. В тази зона просто нагласяме вместо да променяме нещата такива каквито са естествено. Добив на дървесина за горене или за строителство обикновено е от тази зона. Също така коридор за дивите животни може да се доведе до трета зона.

зона 4 Е запазена за диво развиваща се природа и хабитат за диви животни. Като от там може да се добива фураж за домашните животни без това да пречи на развитието. Има специални техники за подкастряне на дръвчета които осигуряват фураж и не само не пречат на развитието на гората ами дори създават специфични условия за по-голямо био разнообразие. ( говорил съм за тях в еко форестри статията май... ) Пнякога включва водоизточници.

зона 5 Е абсолютно дива и не се прилагат никакви промени там.

Зона 4 е почти неприложима за земя под 5 акра ( 20 декара) зона 5  още по-големи места.

Идейното разполагане на зоните и на елементите вътре в самите зони е изключително важно за увеличаване на енергоефективността и намаляване на работата.

Зоните имат взаимовръзки както и всички елементи в дадена зона си влияят един на друг. Например: пилетата най-често се слагат в зона 1 поради няколко причини 1-во често се ходи до там, 2-ро торта от пилетата може да се използва за затопляне на парник който е до къщата за затопляне на къщата, за наторяване на градината. 3-то мълч който е направен от сено трябва да мине първо през пилетата за да премахнат семената, 4-то в определени моменти пилетата се пускат контролирано в градината за да ограничат насекомите. Както се вижда има много логика пилетата да са вътре в зона 1 защото това ще спести много работа и много изминати километри разстояние. Да не говорим за пренасяне на товари... Например ако теренът е наклонен винаги слагаме животните на по-високата част и по този начин просто избутваме торта надолу по склона до градината вместо да я качваме на горе по склона с колички или кофи. Такива прости решения могат да улеснят живота на всеки неимоверно много. Просто трябва да се обърне внимание на това.

За разпределението на елементите в зоните, взаимовръзките между тях и потоците на енергия май ще трябва да говирим в следваща статия.

 

Надявам се тази статийка ви е запалила малко по идеята за подобряване на енергоефективността и функционалността на нашите места.

до скоро писане :)

п.п. да изпиратствам тука една картинка най-простичка да ви покажа, че не е толкоз сложно1de