Компост

Компост –що е то?

Това ще да е почва направена от органична материя или за по-лесно може да се приеме просто като тор.

Декомпозирането на органична материя в почва се нарича компостиране.

За почвата и колко богата на живот е тя вече съм ви споменавал, реално процеса на превръщане на органичната материя като листа, клонки, треви, трупове, плодове, изпражнения и така нататък в почва се нарича компостиране. И именно този процес обогатява почвата, така че тя да има богатите хрантелни свойства и да поддържа живота в нея и над нея.

Разграждането на органичната материя се извършва от 3 групи бактерии и вторични консуматори ( червеи и разни други безгръбначни ).

Групите бактерии се развиват в различни етапи на декомпозирането тъй като те са температурно зависими. Първо започва най-непретенциозната към температура група бактерии които в процеса на разграждане ( хранене ) отделят топлина и подготвят компоста за втората група бактерии която продължава работата на първата и подготвя за третата група бактерии.

Това което в България е доста често срещано е как по дворовете се трупат големи купчини от изпражнения на животни или от плевели, листа и други такива неща от двора. И в двата случая това са компостни купчини.

За да се развива процесът на компостиране добре са необходими подходяща температура, подходяща влажност и подходящ достъп на кислород. Ако някой от тези фактори не е осигурен се получава забавяне на процеса на разграждане. И някои странични ефекти като отделяне на миризма ( при липсата на кислород (защото процсът се превръща в анаеробен и участват бактерии които произвеждат газове които имат характерен мирис)).

След като бактериите са си свършили работата на помощ идват земните червеи и други безгръбначни.

Чрвеите които виждаме да излизат след дъжд са дъждовни червеи, а не земни червеи. Червеите които живеят в компоста и се хранят с органичната материя са доста, но най-разпространени в компостирането са „червен земен червей” и „нощен пълзач”. Те са известни и с доста други имена ама да не се впускаме в подробности. Та тези червеи живеят в среда с висока концентрация на органична материя от която те се хранят. А изпражненията на въпросните червеи дават „перфектната тор”.

Преди 2 седмици някъде ние успешно си закупихме къде 450 грама червени земни червеи на цена от 30$ което е най-ниската цена която успях да намеря. За съжаление обаче като новаци в бранша бидохме преметнати J и ни дадоха значително по-малко червеи ( около 5-10 пъти по-малко ) от колкото се очаква да има в такъв грамаж.

Както и да е има някакви червеи с които си започнахме компоста вкъщи.

Системи които използват висока концентрация на червеи за разграждането се наричат „вермикомпости” и са доста популярни за използване у дома защото могат да асимилират внушителни количества отпадъци за доста кратко време. С нашите мизерни около 50 червейчета успяхме да смелим около 1 килограм отпадъци за 2 седмици. Горе долу ама все пак доста добре.

Системата е проста слагаш в кутия ( пластмасова в случая ) някакви картони и накъсани вестници ( така нареченият „бединг” тоест постелка) слагаш органични отпадъци обелки разни от краставици, авокадо, моркови, стар хляб, натроошени черупки от яйца, домашен прах. Листа, остатъци от храна... абе каквото има... и напръскваш с вода, така че да се постигне влажността на средно изцедена домакинска гъба. Добавяш червеите и малко пръст ( да кажем за 120 литра контейнер 200-400 грама пръст) и покриваш отгоре с 5-10 сантиметра бединг. Отново напръскваш за да се достигне дадената влажност. Вече всички компоненти са на лице и спокойно можеш да забравиш компостната кутия за един хубав период от 3-4 седмици. ( в зависимост от колко храна има и колко червеи са сложени. За кутия от 120 литра 500 грама червеи би трябвало да са достатъчно.

След определеният период от 4 седмици да кажем можеш да отвориш кутията и вътре ще се вижда преди всичко пръст и малки частици недоизядена материя. Въпросната пръст реално са изпражненията на червеите които са перфектната почва с която можем да храним растенията които отглеждаме или да продаваме. Тя върви към 2$ на кило. При перфектни условия за 4-5 седмици червеите трябва да са се чифтосали два пъти тоест ще има 2 пъти снесени яйца и някъде около 6-тата седмица първите би трябвало да се излюпят. Тоест ако успееш да създадеш добри условия реално започваш освен компоста да произвеждаш и червеи. Които ако толкова няма какво да правиш в последствие можеш просто да пуснеш в градината и те ще правят почвата все по-богата и плодородна. Тези червеи могат да живеят в по-бедна на органични материали почва просто размножаването и растежа им се намалява драстично.

Казва се, че червеният земен червей яде собственото си тегло за един ден. Обаче всъщност е добре да се остави малко по-голям прозорец от време да кажем ако имате половин кило червеи в добре разработена компостна кутия ще можете да преработвате половин кило отпадъци за 2-3 дни. Особенно при започване на компоста в самото начало докато бактериите не са достатъчно процесът е значително по-бавен примерно половин кило храна за седмица-седмица и половина.

Правилно поддържаният компост ( което не е толкова трудно ) не мирише неприятно, а има мирис на чиста почва. Както като отидете в гората ако разровите пръстта ще имате такъв мирис... аз бих казал доста приятен. Мирисът е познат като „мирис на земя”. Този аромат всъщност е благодарение на определен вид бактерии които го произвеждат в процеса на хранене. Тоест ако вземете умряла почва ( която е третирана с химикали на полето или изложена на открито слънце и суша за определен период от време тя няма да мирише на нищо. Но ако вземете жива плодородна почва именно поради наличието на въпросните бактерии тя ще мирише на земя.

Червеите се хранят с всякаква органична материя, но добре поддържаният компост изключва компостирането на месо, риба, изпражнения, млечни продукти, цитросуви, много люти и много киселинни продукти. Реално червеите ще изядат всичко което им сложите обаче за да се избегнат миризми и за да се постигне максимална ефективност се избягват гореизброените неща.

Червеите са свръх чувствителни към амоняк и могат да умрат от съвсем малка концентрация. Затова всякакви амонячни продукти се забраняват и освен това се прави добра вентилация накутията на компостната кутия и на капака и. В нашия случай 2 реда дупки с най-малката бургийка която имах 3 пръста под капака и самият капак.

За да живеят червеите имат нужда да са влажни. Тоест трябва да следите да поддържате влажността на изтискана гъба през цялото време. В противен случай при суша червеите отделят собствените си течности за да овлажнят средата в която живеят ( те самите са 90% вода). И в крайна сметка умират и изсъхват. Или в другата крайност ако плуват във вода се давят.

Добре е веднъж на седмица да преравяте компостната кутия за да разрохкате почвата за да влезне достатъчно кислород за работата на бактериите. Колкото по-добре се развиват бактериите толкова по-добре за червеите толкова по-добре за нас.

Червеите не обичат светлина и винаги ще гледат да се скрият ако им е светло за това използвайте непрозрачна кутия. По принцип червеите стоят в компостната кутия ако условията там са благоприятни за тях ако се опитват да бягат значи нещо е много сериозно объркано и или трябва да се подсуши с допълнително бединг ( накъсани картони и вестници) или да се навлажни или да се спре подаването на храна или да се увеличи. Общо взето това са проблемите. Нашата кутия не се затваря добре и съм сигурен, че ако решат червеите могат да си тръгнат по всяко време ама не го правят. За тях е рай да живеят в компостната кутия, а извън нея ще умрат доста бързо. И те някак си изглежда го знаят J.

След 3-4 месеца ползване на една кутия се извършва отделянето на компоста от червеите защото при супер висока концентрация техните екскременти стават токсични за самите тях. За целта се ползват различни методи за които няма да навлизам в подробности в момента. Важното е, че получавате както запалените компостяги го наричат „черното злато”.

Ние взехме червеите в една кутийка... и като ги изливах в устроения за тях нов дом останаха малко екскременти по кутийката... едва ли има 5-10 грама. Разредих ги с вода и полях една от саксийките в които гледам репички и чесън.... ще се опитам да ви кача снимки за да видите за какво развитие става въпрос. Чесънчето е някъде около или над 40 сантиметра дълго J а репичката е на път да направи листо с площ колкото дланта ми... е айде не колкото моята ама колкото на марийка да кажем J.

Едно от много хубавите неща е, че торенето с компост направен от червеи е тотално безопасно и няма никаква вероятност да изгорите растението си. Каквато съществува ( при това доста сериозна ) при торенето директно с гасена животинска тор или изкуствена тор.

Въглеродно-Азотно съотношение. Ако трябва да навлизаме в по-висшите нива на ведмикомпоста може да се каже, че стремежа е да се постигне максимално насищане с въглерод и азот на крайния продукт ( компоста). Това се постига при пропорция 3:1 на зелените към кафявите материи. Зелени – прясна трева, обелки, листа, плодове, и тн. Кафяви- слама, сухи листа, вестници, картон, клечки.

Освен това има най-добро съотношение за най-бързо разграждане което се изразява в съотношение 25:1 тоест продуктите които имат 25 единици азот и една единица въглерод ще се разграждат най-бързо и ефективно в компостната кутия. Най-близко до това е прясна трва и листа. И доста далеч 400:1 е дървесина. Или пък 13:1 плодове.

Ама това са някакви технически подробности дето изобщо не ви трябва да знаете за да станете един примерен компостер.

Компостът ( крайният продукт ) има много тъмен черен цвят и мирише на земя. Може да се използва за директно засаждане ( не мога да си представя какво ще да изникне от това ;) ) или като добавка към почвата като тор. Може също така да се прави така нареченият компостен чай тоест да се разрежда с вода и да се полива с получената смес.

Гледах лабораторни изследвания за това как компостът направен от червеи е изключително лечебен за растенията и как засаждат растения които са вече заразени в зародиш в единия случай в обикновена почва а в другия в почва примесена с компост и бях изумен как добре се разви растението с компоста.

Освен чисто личните благинки от готовият компост, финансови от популацията на червеи и готов компост, има и доста общи благинки в цялата тая работа с компостирането. Ако всички компостираме отпадаците ( или както доста хора правят един човек компостира отпадъците на целия блок ) се намали значително замърсяването причинено от бояджийските коли по събиране на сметта. Ще се намали миризмата по улиците в жежките летни дни разпространяваща се от кофите. Ще се намали драстично отделянето на вредни газове на сметищата. И ще се подобри значително почвата навсякъде по света.

Последно гледах как посяват с червеи замърсена с черни метали почва и за една година достигат 60% редукция в наличието на въпросните метали в почвата. Не знам как става тая работа ама удивително.

Сега ще ви пратя линкчета към няколко видеота да разгледате ако ви е интересно J и с това мисля да приключвам.

Като един стар компостаджия съм готов да давам съвети всякакви ако някой реши да си направи компост вкъщи. Нашият понастоящем е с размери 30х20см и дълбок 15 см и седи в кухнята. Тоест и с нещо доста малко може да се мине. Все пак възнамерявам като се вдигне малко популацията след 2-3 седмици да ги преместя в първоначално обмисляният вариант кутия 50х35см. дълбока 35см. и там ще им е истински простор J.

http://www.youtube.com/watch?v=cRAq2chA7HA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=27lFfm23Ew4&feature=related

А да забравих! Същите червеи се използват за храна на животни и за риболов. Тоест може да се намерят във въпросните магазини.

http://www.youtube.com/watch?v=eSYDtPB4_TI&feature=related

а да също забравих да кажа, че колкото по-малки са частичките които се дават на червеите толкова по-бързо ги изпапкват.

http://www.youtube.com/watch?v=JjjuYNilM60

ми нещо не можах да си намеря тия клипчета дето съм харесал преди време ама ако потърсите в нета ще видите, че е доста популярно занимание.

FOOD FOREST (продуктова гора)

FOOD FOREST ( продуктова гора )

Хей хей хей :) любима тема ще сядам да пиша :) Продуктовата гора е концепция с която се запознах преди няколко месеца и от тогава чета доста усилено за горите и скоро сигурно ще почна за растенията по отделно. И идеята е един ден да се направи един парцел примерно 1/2 стара гора 1/4 продуктова гора и 1/4 земеделска земя. Би било изключително устойчива система която да се нуждае от доста малко външни неща и продукта който произвежда да е способен да покрие въпросните нужди след размяна и освен това да остане нещо в повече... сега само трябва да се натрупат повечко знания и опит, да се направи икономическа обосновка, да се събере смелост и да се приложи теорията на практика ;). С две думи нищо работа. Щом веднъж ментално е възникнала идеята и вниманието е съсредоточено ... останалото е енергия... а енергия валяло както казва един приятел ;) хехе.

Та какво представлява продуктовата гора?

Продуктовата гора е създадена от човека гора която е конструирана така, че да се развива максимално близко до природните закони. Всеки един от видовете в гората има конкретна цел която изпълнява, независимо дали говорим за растителни, гъби, животински или други живички неща. Дори не живите неща като конструкцията на самия терен има специално предназначение. Продукта който донасят въпросните видове може да е краен продукт като месо, ядки, плодове, зеленчуци, гъби, медицина, бои, смоли, масла, дървен материал, гориво а може и да е посредник който обогатява самата гора, предпазва я и я прави по-богата, продуктивна и устойчива. Когато е възможно се избират видове които произвеждат продукти с висока комерсиална стойност, но винаги се гледа цялостта на гората на първо място. Когато е възможно се използват видове с няколко предназначения. ( например плодните дървета могат да имат поне 2 предназначения плодове и дървен материал, но също така могат да имат висока комерсиална стойност на дървения материал, соковете им да се използват с медицинска цел, да се използват ядките на плодовете им, да се използват като поддържащи растения за други видове и така нататък.)

Продуктовата гора се изгражда с грижата за максимално копиране на естествена гора, следователно продуктовата гора трябва да е максимално самостоятелна и да може да живее без поддръжка от човек след като веднъж е захваната и преминала даден етап на установяване който е около 7 години. Тоест в момента в който гората е напълно самостоятелна можеш да я оставиш и тя ще продължи да се развива, укрепва и самообогатява от към видове, генни мутации, почва, структура и продукция.

Разликата между продуктовата гора и овощна градина например, е в броя на видовете които се отглеждат, начина по който се отглеждат, енергията която се инвестира в отглеждането им, продукцията която дават, замърсяването/пречистването което правят, диапазона на полезните материали които дават, устойчивостта им. Тоест с изключение на това, че и в двете места има дървета... горе долу нищо друго не е същото :).

Засаждането на монокултури е огромна грешка направена от модерното селско стопанство. Никъде в природата не се среща такова нещо като монокултура засадена на 500 декара или нещо такова. И има защо. видовете които растат взаимно си помагат а не си пречат, както се свита в съвременното селско стопанство. Съвременното селско стопанство възприема един вид като "полезен" и всички останали като "вредители" което е абсолютна грешка. Всичко е така измислено, че е много по-устойчиво и много по-плодородно когато се развива заедно от колкото когато отделим видовете един от друг.

В гората различните видове растения обогатяват почвата с различни видове вещестеа. Да премахнем дадено растение означава да лишим почвата от определени вещества което после ще трябва да възстановим по химичен (изкуствен ) път ако искаме да постигнем същата продуктивност. Това което се прави в продуктовата гора е да се замени даден вид който ние не знаем как да използваме ( което не значи, че той е безполезен, просто ние сме глупави ) с друг вид който влияе на цялостната система гора по същия или много подобен начин и който знаем как да използваме. Една от концепциите при продуктовите гори а и изобщо в алтернативното земеделие е да не се бориш с наличното, а да се опиташ да му намериш приложение. Ако не успееш пак не се бориш с него ( пестициди, фънгоциди плевене, оране, и прочее) ами се опитваш да посадиш достатъчно от друг вид който ти е полезен и може да замести първия вид който не познаваш и да му създадеш условия, така че полезния вид сам да превземе територията на неполезния.

В алтернативното земеделие не се копае! изключително примамлива идея за мен :) Теорията, а и практиката са, че човешката намеса предизвиква нуждата от копане. Никъде в природата никой нищо не копае но все пак тя си е достатъчно изобилна нали? Копането служи за няколко неща:

1-во разрохване на почвата. Когато почвата бъде компресирана до определено ниво, корените на растенията не могат да се се развиват в нея и стигат до където тя не е толкова сгъстена. Копането прави почвата по-рехка за да могат корените да се развиват. Също така когато почвата е компресирана тя има по-малка абсорбция на вода, което води до не-достатъчно вода за растенията и което е по-лошо, отмиване на хранителните вещества от почвата посредством потокът от не абсорбирана дъждовна вода който се стича.

2-ро интегриране на изкуствените торове в почвата.

3-то борба с "вредителите" тоест чрез копането ние се опитваме да унищожим видове които "пречат" на нашия основен вид който отглеждаме на дадената площ.

4-то обогатяване на почвата с кислород тъй като обикновеснно всички животинки които го правят по принцип са измрели заради бедните хранителни свойства на почвата и пръскането с пестициди.

Виждайки какви са причините за копането... естествено излиза, че една система която е максимално близко до природата не се нуждае от копане, както и самата природа.

1-во никой не (compact) сгъстява почвата защото по нея не се използват машини. Но по-същественото е, че почвата в природата винаги има покривало, има покривка от нещо независимо дали това са паднали клонки, листа, мъх, изпражнения, треви, трупове, паднали дървета, плодове и ядки и тн. Въпросното покривало е изключително важно защото то има много функции:

А: не позволява почвата да се сгъстява под тежеста на животните и ( което е по-съществено) от дъждовете които падат на нея.

Б: разпадането на въпросната покривка е естествения кръговрат който връща продукта излезнал от почвата отново в почвата като безкрайно се завърта и я подхранва носейки и всички хранителни вещества необходими за следващите видове които ще растат на нея. (известно е, че природата се саморегулира и когато има недостиг на определени вещества в почвата, на това място растат точно определени видове растения които натрупват в телата си тези вещества и след като умрат доставят на почвата веществата които са липсвали)

В: Задържа водата, така че да има максимална абсорбираща способност ( мъртвото дърво което е в процес на гниене абсорбира многократно повече вода за единица обем от колкото живо такова) тоест осигурява на растенията всичката влага от която се нуждаят и следоваелно не се получават стичания които да отмиват каквото и да е от почвата която така или иначе е скрита под покривалото.

2-ро копане очевидно не е необходимо за добавяне на хранителните вещества поради изложеното по-горе.

3-то Борба с вредителите в природата не съществува. Природата работи с естествени врагове. Ако има твърде много от нещо - естествено се появява друго нещо което се храни с първото и така нататък всичко влиза под контрол.

4-то Почвата се обогатява с кислород посредством червеи, мравки и всакакви нещица дето правят тунелчета в нея които между другото освен, че и доставят нужния кислород и я правят допълнително по-рохка доставят и хранителни вещества чрез техните екскременти.
Малко да поговорим за почвата тук... така и така съм се отплеснал... само набързо. Почвата е изключително нещо. Почвата е едно от нещата пред които човечеството все още тъне в безумие от научна гледна точка. Ние не знаем доста от животинките които изграждат почвата. В книжката дето Мари чете последно пишеше, че в един грам почва (top soil) съдържа средно между 100милиона и 1000 милиона бактерии в зависимост от киселинността и органичният състав. Освен това има гъби чиито влакна са няколко стотин метра в същия  един грам почва. А гъбите също така са изроди. На един гъбен организъм влакната могат да се простират на 12 хектара тежат около 100 тона и са на 1500 години. Последните цитати дословно от книгата ги взех, че аз такива големи числа не мога да помня. Та... това изобилие от организми в почвата (top soil) прави всично което познаваме като живот на сушата на тази планета. Същата отмиваме със стотици хиляди кубични метри всяка година в океаните където тя действа като замърсяващ фактор. (( Тук само да вмъкна че на български си мисля, че top soil се казва хумус ) това е най-горния слой пръст който е различен на цват и мнооооооого различен на вещества.)

Тъй и плавно да се върна към продуктовата гора... продуктовата гора както и всяка друга нормална гора произвежда перфектен хумус който вдига производителността на самата гора.

Продуктовата гора както и всяка друга гора расте във времето и пространството. Тоест освен, че расте като полощ и ако я оставите за няколко години без надзор може да покрие допълнителна от определената и полощ, тя ще расте и във времето като едни видове ще наследяват други докато премине през всичките (succession) наследствени фази и се остановят накрая (canopy trees) дърветата които образуват короната на гората ( най-големите които живеят най-дълго).

В съвременното земеделие се гледа колко продукция си изкарал на единица полощ. Като в случая с овощна градина гледаш примерно колко ябълки си изкарал от нея. Ако съпоставим едно към едно продуктовата гора с овощна градина тогава продуктовата гора минава много назад в класацията. Обаче ако погледнем общата продукция на всички видове които участват в една продуктова гора, то тя дава много по-голям добив от колкото каквато и да е форма на конвенционално земеделие. При това без да се брои обогатяването на почвата, задържането на водата и прочее полезни неща които прави. Освен това ако гледаме пропорцията на вложени усилия и ресурс към продукцията която изкарва дадена земя, то продуктовата гора изхвърча много напред тъй като тя реално изисква само усилие да събереш даровете които тя ти предоставя след като е веднъж установена. Като казвам това да не си помислите, че е кой знае колко трудно да се установи такава гора :) сега ще обясня.

Започване на продуктова гора:

Продуктовите гори почти винаги се стартират от 0. Тоест те се започват на земя която е без дървета, обработвана по конвенционален начин преди това което е довело до компресирането на почвата и загубата на почти всичкия живот и хранителни вещества в нея. За това разбира се трябва да се даде много добър старт  на гората. След като се направи план кога какви видове ще се засаждат и по колко ( най-близък модел до природата) се обръща внимание на самият терен.
 Изключително важно нещо е да се направи добро водохващане. Има Супер хитри начини за задържане на вода, така че да бъде използвана многократно повече от колкото би била ако не се приложи обработване на терена. Изобщо водохващането е много важна тема във всичките земеделски начинания и също е доста обширна тема за която ще трябва да пиша отделно щото иначе тази ще стане безкрайно дълга. За сега просто ви казвам, че се прави подходящото водохващане.
 Засаждат се видовете които са определени за начало, като заедно с началните видове се засаждат и видовете които са определени за зрялата гора. Много е важно, да се отбележи пропорцията живот на вида/количество от въпросния вид. Колкото по-кратко живее един вид толкова повече се засаждат от него. Много от видовете които се засаждат в началото служат предимно за обогатяване на изхабената почва за да може да се постигнат добри условия за захранване на гората след година две. Въпросните пионери видове са много издръжливи и произвеждат изключително голямо количество био маса. За да се ускори още повече този процес те биват подрязвани няколко пъти в годината, така че да произведат нова био маса.
Общо взето след като бъде засадена гората в началото има 2 задължения 1-во да се внимава видовете да не си пречат един на друг ( отделяне на видовете които са определени за по-дълъг живот от тези с по-кратък които служат предимно за обогатяване на почвата.) и 2-ро да се  подкастрят видовете определени за био маса и да се хвърлят подкастрените листа и клонки на земята тази техника е толкова сложна, че даже са и дали име (chop and drop) тоест срежи-пусни. :) та това е. Разбира се ако искаме да ускорим още нещата можем да подпомогнем леко с напояване в ранните етапи на захващане ако има големи суши. Постепенно могат да бъдат представяни нови видове в гората, и всичко се движи по план :). Една от много популярните техники е да се вземат местни видове които са диворастящи и имат много голяма издръжливост и скорост на растеж и да им се присадят плодоносни клонки. Общо взето първата и втората година добивите ще са слабички тъй като това е период предназначен предимно за възстановяване на почвата, но добиви ще има тъй като видовете които са засадени са много разннобразни и много голяма част от тях са едногодишни напримерн марили, бобови, тикви, царевица и тн.

Гората винаги се захваща на по-малко пространство от колкото е определено за нея и с течение на времето и растежа на гората тя се разширява. Най-трудната част е да се захване първата гора. Разширяването на вече създадена устойчива гора е много по-лесно и даже се случва без да е необходима помощ. Ако обаче искаме да ускорим нещата се намесваме и те се ускоряват.

Продуктивността на една продуктова гора е зависима до известна степен от усилията които влагаме в нея, но не колкото при конвенционалното земеделие. Тоест добре е да се намери един баланс на усилията които се влагат за да може гората да дава малко повече продукция и да се развива малко по-бързо от колкото би се развивала самостоятелно особенно в първите години според мен е добра идея да се наблегне повече на развитието. Но от определен момент нататък усилията ни стават не толкова плодотворни и пропорцията бонус растеж и продукция/усилия се занижава. Хубавото е, че дори и да оставим гората ненаглеждана тя ще продължи да се развива и укрепва и да носи плод, тоест не сме привързани към нея по никакъв начин за разлика от овощната градина която в повечето случаи се изражда и умира вднъж когато спре да бъде поддържана.

Колкото повече видове имаме представени в гората толкова по-устойчива е тя. Толкова по-сигурни са добивите които получаваме. Дори и някоя година слана да попари зеленчуците ни, плодовете и ядките и другите неща ще дадат плод, дори и да има засушаване, видовете които са устойчиви на това ще дадат плод и така нататък.

Проблем с вредителите?

Както казах в една продуктова гора такива проблеми не съществуват, защото тя е балансирана по начин който ги разрешава в зародиш. Например: ако има много скакалци въвеждаме в гората пуйки които да ги изпапкат и да ни дадат вкусно пуешно месо, ако има охлюви въвеждаме кокошки и патици, ако имаме плодни мушици въвеждаме кокошки, ако имаме много растения които не знаем за какво да използваме или искаме да освободим площ за разшоряваме на гораата въвеждаме тревопасни животни. Ако искаме да увеличим определени вещества в почвата въвеждаме растения които ще дадат тези вещества на почвата.

Напояване?

Посредством водохващанията които са изцяло пасивни и на базата на дъждовна вода и посредством самата структура на гората... тоест гора ... не е необходимо допълнително напояване.

Ми ще приключа до тук :) мисля че който се е зарибил се е зарибил... който не се е и да напиша повече пак няма да се е :) аз ще напиша още някой от следващите пъти де ;) ама за сега толкоз :)

Hello light!

Ок започваме ново блогче :)

Знаете, че темите ще са предимно еко... и знаете от къде започнаха :) сега ще прехвърля малко постове от фейсбук за да отметнем вече започнатото.

Много неподредена работа това във фейсбук и се надявам тук да стане по-подредено и красиво :)

Приятно четене и коментиране :)

 

Ичо

Гората... що е то?

Гората... що е то?

Много ми се иска да пиша за горите... темата е толкова вдъхновяваща... проблема е, че е толкова комплексна и широка, че направо не знам какво да кажа и какво не и на всичкото от горе не се чувствам достатъчно подготвен да говоря за горите защото има още толкова много да уча по въпроса.
Както и да е щом ми се иска ще пиша пък каквото излезне :)

До скоро си мислех, че западните страни са много напред с екологията и опазването на горите, защото знаех, че след като изсекат една гора после веднага я залесяват на ново и така в крайна сметка постигат по-голям брой дървета от колкото са отсекли. Горкият аз колко ограничено съм гледал към този въпрос и колко не съм разбирал какво точно е гора.

Безчинството да отсечеш цялата гора и дори да не я залесиш след това както често се случва в България или пък понеже не ти е разрешено да я сечеш да я запалиш и след като изгори да ти платят за да "прочистиш" е пълно безумие.

Горите са започнали да изчезват постепенно от лицето на земята още от времето в което човекът се е научил да използва огън, инструменти и най-вече да се занимава със земеделие. Последно четох, че в момента са налични едва 30% от горите които са били. И за съжаление продължават да намаляват.

Най-голямата част от горите са премахнати за да могат да се освободят площи за селско стопанство. На второ място горите се изсичат за дървен материал независимо в каква форма дали като дърва за горене, строителен материал или просто целулоза. На трето място се изсичат защото мястото ни трябва за да строим на него или за да добиваме нещо от него ( руди, петрол и тн.).

За какво служи гората?

Гората е с толкова многообразни функции и толкова сложни, че ние всъщност знаем доста малко за горите. И не говоря, за мен и вас като хора които не се занимават с това.... Говоря за професионалистите които това работят. За хората които са посветили живота си на това да разберат какво се случва в гората като еко система.

Някои от дейностите които извършва гората са:

Улавя слънчевата светлина и я превръща в материя.
Пречиства водата.
Задържа водата.
Акумулира топлина.
Регулира климата.
Предизвиква дъждове.
Създава почва.
Създава  място за живеене на животинки от всякаква величина.
Задържа почвата за да не бъде отмита от дъждовете.
Ражда се расте и умира.
Променя се и еволюира.
Пречиства въздуха и създава кослород.
Задържа въглерода в гората тоест предотвратява парниковия ефект.

Невъобразимо е с нашата човешка гледна точка да си представим живота на една гора... но съм сигурен, че е адски красиво нещо. Красиво като дизайн, красиво като изпълнение, просто красиво.

Та от къде да започна?

Гората е жива! Гората е същество. Гората е еко система. И всяка гора е уникална. Всяко растение, животно, насекомо, гъба, микро организъм и какво ли още не в гората служи за нещо. Служи чрез собственият си живот да помага на това другите да живеят. И когато му дойде времето естествено отстъпва пътя си на следващото което ще заеме неговото място като друг вид с друга функция, така че да подпомага по-нататъчното развитие на гората.

Гората която ние наричаме например брезова гора (защото е съставена предимно от брезички) е всъщност съвсем друг вид гора примерно дъбова или борова. Брезите са в момента там с дадена цел. Например да обогатят почвата. Брезите са един от видовете които изключително много допринася за обогатяването на почвата и следователно се срещат предимно в млади гори или по краищата на вече развити гори защото гората се разширява. Дърветата които ще се установят като постоянни във вече развитата гора и ще живеят по няколко стотици или дори хиляди години биват предхождани от множество други видове които ще направят обстановката такава, че да може последния вид дървета да се развие.

Та Гората се развива в продължение на стотици дори хиляди години за да достигне една зряла фаза в която всичко да е уравновесено и да се превърне в една чудесна стабилна система която може да поддържа и развива животните, които са в нея, които са реално част от нея. Един от признаците дали една гора е развита, е дали тя може да поддържа хищници които да нямат друга функция освен ограничаването на популацията на други животни.

Гората и природните бедствия.

Една разнородна по видове и възраст естествено развита гора е кажи речи защитетана от огън. Пожарите които излизат извън контрол и застрашават населени места и изгарят хиляди хектари гори се случват в гори които са изкуствено залесени или поддържани. Ограничаването на пожарите в горите от страна на хората води до все по-малка естествена защита на горите от пожар. Някои видове дървета например покълват само след като е преминал пожар през гората. Едно спиране на пожарите в горите предизвиква изчезването на тези дървета. Най-известният пример в тази категория са гигантските секвои. Болести които естествено биват неутрализирани след преминаването на пожар се развъждат и тормозят горите които са предпазени от естествени пожари.

Също нормално развита гора е доста устойчива на урагани, и наводнения. Ураган може да унищожи около 2% от един горски масив. Което е горе долу колкото ръста на гората за една година тоест една година след природно бедствие гората е вече  възстановена. Хората обаче са бедствие което не може да бъде удържано така лесно. Хората могат да изсекат до 100% от същия горски масив.

Последната книга която четох твърдеше, че в шнейцария понастоящем има 2% стари гори и всичко останало е изсечено и залесено на ново.

Каква е разликата между Старата гора и Горската плантация?

Старата гора е еко система съставена от множество видове растения които са на различна възраст, поддържа голямо разнообразие на други живи организми и е устойчива на всякакви природни бедствия. Задържа и пречиства огромни количества вода. Произвежда и поддържа най-богатата почва и създава най-добри условия за живот на растенията. Расте с устойчиви темпове между 1 и 4% на година. И се подновява на ротации над 250 години.

Горската плантация е масив залесен с подбрани видове дървета които имат висока комерсиална стойност. Не е устойчива на никакви природни бедствия. Използват се химикали за да поддържат нивата на "вредителите" ( насекоми) в норма и се използва изкуствено наторяване за да се поддържа растежа на гората тъй като почвата не е достатъчно богата. Освен това са необходими подходящи терени за залесяване тъй като една такава гора не е достатъчно устойчива за да задържи свличания. Поддържа изключително оскъдно количество животинки. Изхабява почвата и не задържа достатъчно вода като в повечето случаи пречиствателните и свойства са тотално незначителни и по-скоро замърсява заради пестицидите и изкуствените торове. Тастежа и е между 5-10% на година като се отсича на интервали от около 40-50 години.

Та да се върна от моята заблуда за това колко напредничави са "развитите" страни по отношение на горите. Те просто отсичат гори и ги заместват с горски плантации.

Следствията от отсичането на горите и заменянето им с горски плантации ( понякога ):

Обедняване на почвата - почвата не само става неспособна да поддържа живот но е и най-големия съхранител на въглерод и когато се окисли се превръща във въглероден двуокис което е  всъщност причината за парниковия ефект. Селското стопанство е най-големия замърсител със въглероден двуокис на планетата. Всичките използвани горива в света на година са (до колкото си спомням) 5 пъти по-малко от колкото селското стопанство отделя.

Намаляване на способността на горите да задържат вода - това води до наводнения, свлачища, изчерпване на запасите от сладка вода, намаляване на регулирането на климата и следователно предизвикване на екстремуми в температурите, суши и наводнения.

Намаляване на способността на горите да задържат почвата - горските плантации имат много по-слаби свойства от старите гори за задържане на почвата това води до свлачища и отмиване на плодородната почва в реките, това води до замърсяване на реките и измиране на живота в тях. Също така вече оголените от към хранителни вещества почви имат много слаба производителност и се нуждаят от изкуствени торове за да се запази производителността. Изкуствените торове обаче не предизвикват растенията да развиват кореновата система което отново води до още по-слаби свойства на горските плантации за задържане на вода и почва.

Неустойчивост - една еко система е стабилна пропорционално на това колко е разнообразна - горските плантации са крайно нестабилни от гледна точка на природни бедствия което води до неконтролируеми пожари или разпространяване на зарази на огромни полощи.

Изчезване на животински видове - Горските плантации не поддържат много видове защото често се състоят от само един вид растения (тези които са най-ценни или които растат най-бързо) следователно поддържат само животински видове които са зависими от тези растения и обричат всички останали. Ето защо губим по толкова много животински видове на година.

Странно, но в учебниците по икономика пише, че горите са възобновим ресурс... Само дето аз не го виждам колко време ще можем да възобновяваме този ресурс. В момента можем да възобновяваме този ресурс благодарение на хилядите години натрупване на хумус (топсойл, почва) който в момента ние използване в земеделието и горските си плантации. Да баче тази почва се отмива със страшна скорост към океаните и остава земята гола и неплодородна. Следователно дървеният материал не би бил много дълго време възобновяем.
За горите пък изобщо не мисля, че са възобновяеми. Веднъж отсечеш ли една гора вече си я убил. Никога не можеш да възстановиш това разнообразие и баланс каквото се е създавало за стотици или хиляди години. Освен разбира се ако не изчакаш толкова време без да пипаш.... но не мисля, че някой пресмята този вариант като възможен.

Ние- хората сме част от гората. това, че в момента ние се имаме за отделни и независими от всичко, самостоятелни и по-силни и издръжливи и готови да надживеем какво ли не, е някаква илюзия. Като част от гората е нормално гората да ни изхранва и да подсигурява нашето съществуване. И тя със сигурност го прави, просто ние използваме много повече ресурс от колкото ни е нужен което прави системата нестабилна.

Има начини обаче които могат да доведат до значително намаляване на нашето влияние над горите и възможност да запазим и развием горите в тяхната прекрасност. Последната книга която четох се нарича Ecoforestry  сиреч екологично горско стопанство. Написана е от преподавателите в институт който се занимава със устойчиво отглеждане на гори. Идеята е, да се извличат ресурси от гората без това да пречи на нейното естествено развитие и по този начин да се постигне естествена симбиотична еволюция на човека и гората.

Главното е системата да е еко-центрирана а не човеко-центрирана. Като на първо място се слагат приоритетите на природата. Извличането на дървен материал на година е по-малко от растежа на гората за година. Отсичат се подбрани видове така, че да може да се запази максимално разнообразие по видове и възраст на растенията. Изсичането на големи участъци гора е забранено и навместо това се практикува изтъняване. Тоест избирателно отсичане на определени дървета така, че да има минимален ефект върху гората. Не се използват изкуствени торове или пестициди и изобщо химикали от какъвто и да е род... гората е органик един вид ;) хехе. Гората не се залесява, а се оставя да се излекува сама със семена от околните дървета което осигурява генетичната еволюция на растенията ( което е напълно пренебрегнато при горската плантация). Възможно най-малко строене на  пътища и използване на специално конструирани машини които да предизвикват минимален ефект във гората. Използването на гората за множество ресурси, а не само за дървен материал. Оставяне на достатъчно паднали дървета вгората които да поддържат и развиват свойствата на почвата, задържането на водата и прочее.

Гора гледана по такива стандарти произвежда сертифицирано екологичен дървен материал. Който естествено има по-висока цена тъй като добивът му е по-труден. За сметка на това качествата на този дървен материал са по-добри, а ефектът върху природата е много различен :).

Та по ей такава дървена фермичка (гора) съм се зарибил... :) дай боже някой ден да имам възможност да си купя достатъчно земя :). Хубавото на една такава инвестиция е, че ако си я гледаш гората по този екологичен начин можеш да изкарваш от нея блага за безкраен период от време :) За разлика от това ако използваш земята за горска плантация която след 2-рото 3-тото залесяване за нищо няма да става или пък ако я използваш за агресивно селско стопанство може да се съсипе още по-бързо.

Като казах селско стопанство... скоро ще пиша и за селското стопанство защото то може да е много различно и много по-хубаво от това което е в момента.

Извинете ме за несвързаният текст... просто не мога да го организирам нещо много добре... умът ми постоянно скача насам натам искайки да изрази много неща.

=============================================================================================

Stefan Naydenov at 4:16am March 31

Браво! Триумф за пантеистичната ми душа! Гората е нашият Бог, и Бог живее чрез нея!

Marko Kramarski at 9:55am March 31

Iche ,kato pichech za zapadnia sviat proveri samo kakvo se e sluchilo v California chetoh niakude nad 90% sekvoi koito sa rastiali hiliadi godini sa bili isecheni pri idvaneto na" belia "chovek vuobchte zaebi "civilizacia"........

Ilia Rashev at 11:20am March 31

abe mola ti se ujasii kolkoto iskash. vyprosa e kakvo moje da se napravi za da se podobri polojenieto :)

elektrichestvo... kolko eko e to?

Енергия.

Електричество...

Май ще трябва да попиша за електричеството тъй като в тази област някак си съм сертифицирано компетентен :) хехе.

Както и с водата най-големият консуматор на електричество е индустрията и след това е електричеството ползвано за обществени нужди. Следователно отново най-добрият начин да спестим електричество е като консумираме по-малко.

Изобщо консуматорството е най-вредното нещо което правим.

Ние сме буквално зависими от електричеството в модерното си всекидневие. Следователно ще трябва да разгранича лекичко нещата за които го ползваме.

Уреди със слаба консумация: Това са всичките Телевизори, видеота, двд-та, компютри и периферия.

Повечето от тях стоят постоянно включени в контактите независимо дали работят или не. Модерното нещо в момента е да се проповядва изключване от контактите на въпросните уреди защото консумират електричество дори докато не работят.

Смея да твърдя, че консумацията на един такъв уред е доста... пренебрежима когато работи, а когато не работи е направо нищожно малка и няма никаква идея да се изключват от контакта за да спестим електричество.
Не че имам нещо против изключването отконтакта, просто това не е правилната причина. Причината да ги изключвам от контакта, е че повечето ( да не кажа всички ) от тях имат трансформатори на входа си за да понижат напрежението което идва от мрежата (контакта ). Трансформаторите се състоят от пластинки и намотан проводник около тях.
Та причините да ги изключвам ако не ме затруднява особенно са :
1-во шумът който идва от тях ( когато е под напрежение ( включен в контакта) трансформатора кара пластинките да вибрират и издава лек шум. Този фонов шум който чувам докато си почивам на тишина вкъщи ме дразни и ме напряга. А през останалото време просто ме затормозява без да го забелязвам.
2-ро магнитните полета които се излъчват от трансформатора. Трансформаторът докато е под напрежение ( включен в контакта) излъчва магнитни полета. Сега никoй не е доказал, че слаби магнитни полета са нещо супер вредни ама защо пък трябва да ги има като може да ги няма. Виж за силни магнитни полета си е доказано че са вредни ( за това не е хубаво да се строят жилищни сгради в близост до трансформаторни станции или далекопроводи).
3-то Да са ти изключени уредите от контакта ( и телефонната линия ако я използват) си е най-сигурната защита срещу това да не ти изгорят ако мълния удари мрежата.

С две думи изключвайте ги от контактите ако не ги ползвате за дълго време и не ви пречи, но това не е начинът да се спести електричество.

Осветление: Административните и бизнес сгради консумират далеч повече електричество за осветление от колкото домакинствата ако го зачитаме на квадратен метър. ( следва че както и да го гледаме консумират повече :) ).
При осветлението в административните сгради могат да се постигнат огромни икономии икономически, но и респективно екологични.
Някои от методите са: използване на естествено осветление ( от слънцето) и допълване със изкуствено ( от лампите) до достигане на желаната осветеност. Изключване на осветлението в коридори и складови помещения в случаите когато те не се използват ( това се постига чрез използване на датчици за движение и гасене на лампите ако няма движение определено време).
Използване на високодобивни лампи ( които добиват повече светлина за едно и също изразходвано количество електроенергия).

Изобщо има много начини стига собственикът на сградата да е достатъчно съзнателен за да иска да ги приложи.

В домакинствата най-популярно в момента е използването на така наречените \" енергоспестяващи лампи\" които по принцип се наричат \"компактни луминисцентни лампи\". Много малко са случаите в които човек може да се оправдае с нещо за да не ги използва. Те станаха безумно евтини в последните години и придобиха всякакви цветове и форми, следователно могат да се ползват навсякъде вече.

Доста хора казват, че не харесват луминисцентното осветление и следователно енергоспестяващите лампи поради 2 причини: 1-во светлината трепти и им изморява очите и им носи стрес и 2-ро светлината е мъртвешки бяла и не се чувстват уютно на такава светлина.

И двете причини са отдавна преодолени и вече всичко това са предубеждения останали от миналото.

Трептенето е отдавна премахнато от електронните запалващи устройства вградени в новите луминисцентни и енергоспестяващи лампи. Едно времешните луминисцентни лампи наистиха трептяха със честота от 50херца което караше очите да се изморяват по-бързо. Новите устройства които запалват лампите обаче постигат честоти в килохерците тоест е невъзможно да бъдат засечени от човешкото око.

Цвета на светлината на енерго спестяващите лампи се избира. Той не е даденост. Ако искате да получите по-топла и уютна домашна обстановка използвате \"цветна температура на светлината\" от 3000К или по-ниска. Ако искате да светите ярко ( например в банята) се използват лампи със цветна температура над 3000К и даже над 4000 за да е по-сигурно че ще усетите разликата.

При използване 1/5 от електро енергията за постигане на същото осветление смятам че енергоспестяващите лампи са задължителни за всяко домакинство.

Сега за да не ме обвините че се опитвам да ви задължавам нещо :) ... което не е моето намерение, ще кажа че \"обикновенните крушки\" ( лампи с нажежаема жичка) ще бъдат спрени от производство в цяла европа считано от 2010 година ( до колкото помня ама може и да има разминаване с годината).

Загасянето на лампите след като излизате от стаята и не ги използвате смятам че е общоприет добър навик.

Още нещо искам да подскажа тук... Ако ще вземете асансйора за да се качите до апартамента си не нужно да светят лампите на целия блок който често е 8 етажен или повече.

Уреди с висока консумация: Това са в повечето случаи уредите които произвеждат топлина. Електрически печки за отопление, за готвене, котлони, климатик, ( тук ще пъхна и хладилник макар че той не е за тук но пък върви към кухнята).

Всички електрически уреди по новите стандарти трябва да имат класификация за енего ефективност. Тоест като отидете в магазина да си пазарувате електроуреди ще видите на тях етикетчета на които пише ААА, АА, А, Б, С, Д, Ф... и така не помня до къде. Очевидно най-добре е да се купуат уреди които са ААА защото те имат най-малко загуби и използват електричеството най-ефективно.

Освен това много важно нещо вие можете допълнително да намалите консумацията докато ги ползвате. Изключване на фурната или котлона няколко минути преди храната да е готова е прекрасно нещо тъй като те са достатъчно инертни за да задържат топлината докато яденето се досготви.

Да не се размотавате пред отворената врата на хладилника също ще помогне :).

За отоплителните уреди просто не проветрявайте докато работят и не правете температурата вкъщи все едно сте на плажа.

Други: тук исках да включа асансйора. щото мен много ме кефеше да се качвам пеша по стълбите и да не го използвам :) хем упражненийце хем еко :) ама то не е приложимо за всеки де щото ако живееш високо високо си е някакси времеемко да го правиш :)

Нека да поговорим за добив на електричество сега :)

Има следните видове електроцентрали: Топло-електрически електроцентрали (сред които и атомната); водно електрически електроцентрали, вятърни електроцентрали, слънчеви електроцентрали, геотермални електроцентрали, приливно-отливни електроцентрали.

Тъй като електричеството се среща в природата само под формата на неубождани мълнии, всяко производство на електроенергия оказва екологичен отпечатък върху природата. какви са те?

Топло електрическите използват различни горива които загряват вода която се превръща в пара и завърта турбината която произвежда електричество. Да си го кажем направо Топло електрическите централи са най-вредния производител на електрическа енергия. Като изключвам атомната. Противно на общоприетото мнение атомната централа е един от най-екологичните варианти за производство на електроенергия.
Та тези централи замърсяват СУПЕР СУПЕР МНОГО въздуха, водата и почвата. Само част от последствията са: парников ефект, киселинни дъждове, отравяне на водоизточниците и респективно избиване на живота в тях, отравяне на почвата, разкопаване на огромни мини за въглища, нефт, газ, и какво ли още не.

Водните електроцентрали са светлинни години по-екологични от топлинните като причиняват един единствен проблем, а именно прекъсване на естествения поток на реките и създаване на изкуствени водоеми, което променя структурата на цялата местност, а и всичко свързано с дадената река на която е разположена водноелектрическата централа.

Вятърните електроцентрали се състоят от полета с множество перки които се задвижват от вятъра и произвеждат електричество. За сега единствения проблем разпознат от еколозите е, че тъй като тези перки се поставят на места където има естествени постоянни течения, а по същите течения мигрират ятата птици... доста често се случва че птиците се блъскат в перките и умират. което сами разбирате... не е много екологично и в синхрон с природата. Като изключм това са си един от доста екологичните варианти.

Слънчевите електроцентрали са толкова популярни, че май няма да имам какво да ви кажа за тях толкова. Мога да ви кажа обаче, че слънчевите панели които произвеждат електричеството са безкрайно неефективни и че бъдещето е в усъвършенстването на колекторите така че да могат да обръщат повече слънчева енергия в електрическа. От към екологична страна и те си имат вредност, именно защото са толкова неефективни те изискват огромни площи на които да се разположат, което от своя страна лишава същите площи от растителност.

Геотермални central са тези които извличат топлина от земята и я превръщат в електроенергия. Като изключим факта, че трябва да разкопаеш огромни пространства за да инсталираш правилно топлинните колектори под земята иначе са си доста екологични.

Както можете да се досетите най-голямата част от електроенергията която човечеството консумира се произвежда от топло-електрически централи.

На някои места по света ( във Великобритания например) имаш правото да си избереш от кой производител си черпиш електроенергията и следователно да си плащаш на него като по този начин можеш да стимулираш по-екологичното производство на електричество. До колкото помня последно имаше и в БГ такива проекти за частни електроцентрали обаче не знам до къде са го докарали.

Един от големите проблеми при използване на така наречените \"алтернативни източници на енергия\" за добиване на електричество ( а именно вятър, слънце, прливи и отливи) е че те имат непостоянен и нерегулируем добив на електричсетво което е голям проблем защото електричеството е известно че е продукт който се произвежда, транспортира и консумира по едно и също време. Следователно такива централи за да могат да оперират в общата мрежа, а и по принцип за да могат да отделят енергията си на консуматори трябва да имат инсталации от батерии които да задържат излишъците от енергия когато има такива и да ги отдават в моментите на недостиг.

Именно батериите са най-големия екологичен проблем на алтернативните енергоизточници. Производството на батерии е изключително замърсяващо тъй като се използват тежки метали и киселини.

Малко дълго стана ама... аз реално го окастрих хиляди пъти ... просто електричеството е безумно широка тема.

до скоро :)

=============================================================

 Stoil Stoilov at 2:17pm March 20

Хоп
Ей ма как удари тема, дет имам изпит по нея другиден :)
Предмета се казва "Бизнес среда и устойчиво развитие" и за мое огромно очудване се занимава зцяло с проблемите на екологията и околната среда във връзката им с икономиката. Изненадан останах, че на междудържавно ниво се мисли сериозно за тези проблеми и хубавото е, че всеички съвременни правила и тенденции се включват и в българското законодателство.
Тва беше малко офтопик :)
По темата:...  Read More
Ичко е прав за повечето неща, но има някои точки, които мога да допълня.
Да е каже, че ТЕЦ-овете са най-неекологични не е много точно. Проблема идва основно от горивото което се използва за подгряване на водата. Когато горивото е въглища или мазут имаме сериозни замърсявания на въздуха. Според европейските норми такива централи трябва да се инсталират прахоуловители и сероочистващи инсталации, които пречистват гадостите от въздуха. Кофтито е, че една сероочитка струва колкото ТЕЦ-а т.е. цената на инвестициите е голяма...

Show 12 more comments...

 Ilia Rashev at 9:28pm March 25

hihi :) be pisha tam djasta prasta koga na latinica s prevodach koga direktno na kirilica :) ne mi se syrdete za pravopisa :)

 Труфи Бобев at 5:44am March 26

oo i az na latinica po-4esto karam, i to na 4atyrski ;) za asansiora specialno mi stana zabavno, ta zatui :))) :D
\m/

найлоновите торбички и колко точно опасни са те?

Айде хора събирайте се :) време е да разказвам нова приказка :)

За найлоновите торбички искате? ок няма проблеми :)

Значи найлоновите торбички и колко точно опасни са те?

Май както всяко друго нещо използвано от човечеството така и найлоновите торбички са толкова опасни колкото ги направим. Тоест зависи от от нас.

Найлоновите торбички са направени от полиетилен, различни видове торбички се правят от различни видове полиетилен който има различни качества. Ако погледнете пластмасовите опаковки които използвате, ще забележите един триъгълниче от стрелкички със цифричка в средата и понякога буквено означение под него. Това показва от какво е направена опаковката която използвате. Например има HDPE, LDPE, PP, LLDPE и така нататък това е съкращение от пълното наименование на материала а именно High Density Polyethylene, Low Density Polyethylene, Polypropylene, Linear Low Density Polyethylene. Тоест твърдите опаковки които използваме и торбичките са направени от едно и също нещо.

Интересното в случая е, че тези молекулни съединения не се срещат естествено в природата. Следователно не се разграждат естествено от природата. Единственият начин по който се получава разграждане на веригите на полиетилена е чрез ултравиолетово лъчение ( слънчева светлина ) При което веригите се разпадат на все по-малки части вериги, но бидейки изкуствени нкой жив организъм не ги използва за храна. Тоест материята не може да завърши кръговрата си ами си остава такава каквато е направена, просто ставайки все по-дребна и по-дребна. Тоест веднъж направен полиетилен си остава завинаги полиетилен и живите организми не могат да го трансформират в нищо друго.

От друга страна Полиетилена е доста лесен за произвеждане, екстремно издръжлив и енергията която е използвана за произвеждането му е доста ниска. Тоест ако трябва да сравним найлоновите торбички с хартиени такива общоприето мнение е, че производството на найлонови торбички използват 40% по-малко енергия, произвеждат 80% по-малко замърсяване, 70% по-малко атмосферно замърсяване, и около 90% по-малко водно замърсяване.

Тоест ако ние като хора сме достатъчно съзнателни и рециклираме ВСИЧКИ найлонови торбички ( а и другите пластмасови продукти ) които използване пластмасите са продукт който може да бъде използван едва ли не безкрайно много време без да е необходимо да се произвеждат нови количества и непопадайки в естествената среда няма да причинява никакви проблеми на природата.

Същесвуват обаче икономически проблеми свързани с рециклирането на найлонови торбички... като правило излиза по-скъпо да се рециклира найлонова торбичка в найлонова торбичка от колкото да се произведе нова. Сами можете да прецените колко от компаните по света биха били достатъчно зелени за да поемат този негативен финансов резултат върху себе си. Това обаче поражда по-голям проблем, а именно, че има вариант в който найлоновите торбички се преработват в продукт който не е найлон и който променя структурата на полиетилена и като резултат от това не е възможно последващо рециклиране. Тоест тотален боклук който не може да се преработва по-нататък. Тоест притежаваме си го завинаги като боклук.

Тъй като не е тайна, че хората не са много съзнателни за последствията които причиняват със своите действия в момента имаме катастрофалните 1% рециклиране на найлоновите торбички. Останалите отиват в природата, а тя от своя страна се чуди какво да ги прави. Костенурките китовете и разни други морски животинки са от емблематичните животинки на това какво прави найлона в природата. Животните са свикнали да хапват каквото им попадне и ако то не е хранително да могат да го изходят. Проблем обаче възниква когато се опитат да направят същото с найлони. Найлонът запушва стомаха, червата и хранопровода или задушава като причинява смърт. Мисля, че могат да се намерят филмчета в youtube та ако някой му се ужасява може да потърси. Освен морските обитатели и птиците същото се отнася за всички бозайници.

Едно от доста вредните неща които може да се направи с найлонова торбичка е да си сагаш боклука от вкъщи в нея, да я завържеш за да не ти мирише и да я изхвърлиш в кофата. По този начин консервираш боклука си за бъдещето.

За мен лично въпросът не е в това дали да ползвам найлонова или хартиена торбичка, а дали да ползвам найлонова или постоянна. Ние сме си накупили посотоянни торбички и си ги използваме тях. Дори и да ни се наложи в някаква ситуация да ползваме найлонова торбичка гледаме да я използваме няколко пъти след това докато не става за употреба повече и след това да я сложим за рециклиране.

В крайна сметка усилието по носене на торбичка като отиваш до магазина не е толкова голямо и е въпрос на навик. А навици се създрават.

П.П. Понеже стана въпрос за боклука... помните ли едно време как си имахме кофи в домовете си в които си изхвърляхме боклука след което ходим с кофата до контейнера да изхвърлим боклука в насипно състояние в контейнера и да се приберем с празната кофа. Е те това е най-добрия начин за изхвърляне на боклук. Опаковането в найлонови торбички е супер супер вредно дори ако говорим за боклука който е за рециклиране.

 

 

Alexander 'Mordred' Andonov at 2:43pm March 14

Не ми било найлонова, най ми било полиетиленова. Найлон си е търговско наименование на точно определен полимер, който е различен от полиетилена.
Иначе яка тема си подхванал, дано да се сещам по-често да влизам тука, че да я чета ;)
Ето едно видео от мен по темата:
http://www.ted.com/talks/capt_charles_moore_on_the_seas_of_plastic.html

 Stoil Stoilov at 2:58pm March 14

Има и разграждаеми полиетиленови торбички.
Произвеждат се и в България и технологията е Канадска ;)
повече инфо: http://degralen.net/

 Tania Tzenova at 4:40pm March 14

icho, triabva da zapochnesh edna statia vyv vestnika! mislia, che mnogo hora biha se zainteresuvali ot taka priatno postavena polezna informacia!

 Ilia Rashev at 4:53pm March 14

haha znam za najlona ama poneje taka e prieto da se naricha v bylgarija i reshih da se pridyrjam

 Ilia Rashev at 4:55pm March 14

heheh tanche kaji koj e vestnika i shte copy-paste-na njama problemi :)

stojka da be da mu se ne vidi zabravih da pisha za alternativite :) te sa super idejni... hare sledvashtija pyt shte byde :) to ... opitvam se da sistematiziram i vse neshto zabravjam

 Ilia Rashev at 5:20pm March 14

wowow Mordreda ne znam ot kyde go nameri toja site ama tam osven tova video ima izumitelni drugi neshta ! :) super si :)

 Oleg Dinev at 7:45am March 15

В глобален аспект подкрепям идеята за тези нови заместители на трайните полиетиленови продукти, които за няколко години се разпадат. Въпроса е колко скъпо излизат в сравнения с алтернативите. И другото е КИТАЙСКОТО производство в глобален мащаб, където всичко е най-евтино и най-гадно! Вечната дилема за КОЛИЧЕСТВО / КАЧЕСТВО. Трудно е да се наложи ...  Read Moreнещо, когато дъмпинговите действия на Китай и други нискокалорични производства бълват много БОКЛУК.
В личен план. Аз много употребявам торбички. Точно както Ичо каза защото не мирише, не тече и не се късат. Не би ми преставлявало трудност да си нося или да измисля плътно затварящи се кошчета в къщи. Стигаме до къде да ги изхвърлям и това е болката тема, че в БГ - разделното събиране на отпадъци се провали. Просто няма завод да ги поеме, и след като ги разделим, те се събират от превозвачите, което лишата всичко от смисъл.
Ичо, а какво се отделя от ИЗГАРЯНЕТО на пластмасата - полиетилена? Можеш ли да разясниш. На село всичко се пали!

 Valeria Dushkova at 8:56am March 15

Ичко,прочитайки поредната статийка по темата си зададох точно същите два въпроса като Олег по горе:какво правим ние които все още живеем в БГ и въпроса с рециклирането е тотално непознат...не само за хората,които би трябвало да се занимават с него ,ами най-вече на обикновения гражданин (на мен също),за когото най-удобното нещо е да си опакова буклу...  Read Moreчеца в торбичка,хем създава усещане за "чистичко",хем никой не ти вижда,какво изхвърляш(пък това си е важно-знаеш))))
И другото,толкоз ли много по-вредно е да изгорят тез ми ти торбички ,отколкото да ги "опаковаме" за бъдните поколения?!
:)

 Stefan Naydenov at 4:28am March 16

Олег, разделното събиране не се е провалило, но просто много много се забави според мен...
Пускам един актуален линк по въпроса, който съм post-вал и преди време в профила си:
http://www.bulecopack.com/showpage.php?PageID=102

 Stefan Naydenov at 4:31am March 16

А ето и едно "забавно" видео (благодарение на Топчо):
http://www.youtube.com/watch?v=8QvuGBY0YGU

 Alexander 'Mordred' Andonov at 8:53am March 16

ted.com e велик източник на интересни лекции по всякакви теми, мда.
За "дегрален" - нещо намирисва тая работа. Това, че по-лесно се разпада торбичката на малки частици НЕ ОЗНАЧАВА, че полиетиленът става биоразградим, даже напротив, увеличава се проникването му в почвата и водите.
Аз съм лаик де, моля поправете ме ако греша.

==================================================

малко отговори по въпроси за предишната бележка :) просто не се събират в коментар

Ок това беше много интересно :) благодаря ви за включването :)

хванахте ме неподготвен по въпроса и аз направих малко проучване за да задоволя собственото си любопитство, а и за да мога да отговоря на този въпрос.

Първичната ми реакция беше, че е безмислено да се гори материал който може да се използва отново и после да се извлече друг материал от земята, процесът на извличане на който е убийствен за екологията. ( не знам дали знаете но добива на петрол в местности с гора включва пълното изсичане и запалване на остатъците преди започването на сондажите.)
такам та като цяло по-нататък в темите ще говоря за 3-те основни принципа с които трябва да почне да се съобразяват хората наречени 3-те Р Reduce Reuse Recicle.

Освен това всички знаем за отделянето на въглероден окис и въглероден двуокис при горенето. Само дето не знам какво друго се случва специално при горенето на полиетилени.

Та ето какво разбрах. Горенето на боклуци е като цяло доста опасна работа защото има непредвидими последвтия като краен продукт. Това се получава защото ако гориш боклуци химичните вещества във всеки един от тях реагират един с друг и се получават незнайни и странни комбинации които отделят още по-странни продукти.

Ако приемем, че сме разделили различните видове продукти на отделни места и ги горим по отделно, някои от пластмасите отделят силно токсични абсолютно неразградими вещества (диоксин) които се натрупват във въздуха и почвата и преминават по хранителната верига и се натрупват в животните и растенията ( предимно в клетките на мастните тъкани) и причиняват различни проблеми от алергии до рак.

За щастие полиетилена не е от тях в нито една от неговите разновидности за които говорихме. Тоест те са относително безопасни за горене, но омогат да възникнат усложнения поради съставките които са добавени в продукта при неговото произвеждане. Говоря за масла, оцветители и подобни неща които са вградени при производството и за които няма как да знаем как ще реагира комбинцията от тях при горене тъй като те могат да бъдат адски много такива комбинации никой не си е направил труда да проучи или поне не се намира лесно :).

въпросът обаче остава... Ако ние вече сме отделили продуктите един от друг какъв е смисълът да ги горим след като можем да ги рециклираме. Има някаква идея в горенето, ако ги използваме за заместител на гориво, но тово ( например за топлене) но това изисква специални системи и постоянен запас от въпросните полиетилени.

Сега да поотговоря малко на олег на първите въпроси.

Колко по-скъпо излизат алтернативните разграждаеми торбички зависи от това колко широко гледаш. Ако гледаш от гледна точка на планетата излизат безкрайно евтини. Ако гледаш от гледна точка на супермаркета който ти опакова храните в такива торбички излизат малко по-скъпи.

Китайското производство... вярно, е че качеството на китайската продукция ни плаши понякога, но е интересно да се отбележи, че има региони в китай които са забранили употребата на БЕЗПЛАТНИ полиетиленови торбички. Тоест ако искаш непременно такава торбичка ще трябва да си платиш.
Относно това, че страните с по-нисък стандарт бълват по-вече боклук то е поради единствената причина, че страните с по-висок стандарт са си изнесли производствата там :). Освен това китай произвежда ниско качествени стоки защото има на кой да ги продаде, ако няма търсене на нискокачествени стоки няма да се стимулира производството им.

Сега за БГ не знам до колко се е провалило разделното събиране на боклуците. Чувал съм слухове, че минават и събират всичките кофи с един камион... и какъвто съм си недоверчив и не вярвам, че някой може да е толко тъп, че да изхвърли безплатен ресурс който може да се превърне в нещо което да бъде продадено... и си викам ще трябва да проверя... И един ден както си се разхождах отивайки към живко видях една боклуджийска кола да събира сините кофи ( вече не помня за какво бяха сините) та мина събра синята кофа ( никаква друга ) и замина и аз тръгнах да търча след нея за да видя на следващото място дали пак ще вземе синята и не си спомням вече дали баш синята взе ама си спомням че взе само една и замина тоест логиката е да е взела синята. За мен беше задоволително достатъчно, че да си разделям боклуците от там насетне до заминаването ни.

Относно кофата със затварящ се хубаво капак това е прекрасна идея... да изисква 5 минути за да я изхвърлиш и веднъж в месеца да я замиеш, но е най-добрия начин за събиране на боклука който не се рециклира, а за него има кофи.
Ако нямате кофи за събиране на разделен боклук предполагам, че можете да си направите труда да идете до общината и да поискате да имате такива пред блока. Те едва ли ще откажат тъй като това са евро директиви и те така или иначе трябва да ги спазват.

едно от най-тъжните неща което съм виждал в БГ е, че хората хвърлят всякакви боклуци в кофите за разделно събиране на боклуците... а обикновенната кофа е на 3 см разстояние от разделната... това акъла ми не го побира.

харе до скоро :)

плана е да има още 2-3 от тия рутинните статии и после да почне интересното :) тъй че дерзайте :) и почвайте да се включвате със статийки и вие кой каквото знае и разбира :)

 Stefan Naydenov at 4:52am March 16

Ето това е едно от най-тъжните неща, на което съм бил и свидетел неколкократно:
http://news.plovdiv24.com/76372.html
Оттук и въпросът: Ние, като общество, готови ли сме за "предизвикателствата" и необходимостите на цивилизацията в 21-ви век?

 Stefan Naydenov at 5:13pm March 16

Упс... Нека "готови ли сме" да се чете "изобщо способни ли сме"... -D =D &D

 Ilia Rashev at 5:22pm March 16

mdam tyjno e njama spor