Monday, August 3, 2009

главоблъсканица - какво осъзнаваме?

Сядам да пиша тази статия някак си с почуда. Мислех си, че на хората са им ясни последиците от действията им, но се оказва, че това май не е баш така. Стигнах до това заключение след като проведох един и същи спор по отделно с двама мои много близки приятели.

Ще се опитам да покажа моята гледна точка както винаги когато пиша нещо. Не претендирам, че тя е абсолютно правилна, но това е най-доброто до което съм стигнал аз.

Та... от какво имаме нужда? Това ще го сложа като главен въпрос. От какво има нужда човек за да живее? Ами нужда е малко широко понятие и разтегливо едно такова, защото всяко човече си има различни нужди. Едно е сигурно обаче ние използваме многократно повече неща от колкото имаме нужда.
Всеки е добре запознат... или поне се надявам... с промиващият мозъка ефект на рекламите. Обаче колкото и да си съзнателен по този въпрос пак се повлияваш от тях. Дори индивиди като мен странни дето не използват устройството наречено телевизор от над 5 години и никога не са били фенове на вестници и списания пак се влияят от рекламите. Просто защото те са на всякъде. Невъзможно е да бъдат избегнати напълно във съвремието ни. И за това си има причина.
Никоя компания не изгаря от желание да плаща стотици хиляди или милиони долари за реклама... и все пак го правят. Правят го за да могат да продадат продуктите и услугите си и да спечелят многократно повече.
На кой обаче те продават тези продукти и услуги? Ами на всички нас. А имаме ли нужда ние от тях...?
Да се върнем към първоначалният въпрос: „От какво имаме нужда?" Живота сам по себе си е просто нещо... дай на човек храна, вода и подходяща температура и той е напълно задоволен от към жизнени нужди. От там насетне иде обществото. А където е обществото идва и егото и тези тънки струнки във всеки от нас по които играят рекламите.
Не отричам, че има много ползи от това да се живее в общество, просто се опитвам да привлека съзнателност към цената която плащаме за това. И множеството болности които идват със това.
Да съкратим историята в крайна сметка се оказва, че всеки от нас изразходва по-голямата част от ресурсите си за неща които са му абсолютно безполезни. Разбира се ние можем да си мислим „това ми носи радост и това е достатъчна причина да го купя" но всъщност радостта която ни носи не е чиста, не е истинна, предопределено от това е много кратка. А жертвите които правим за да си го купим са неимоверно големи. Колко се жертва един индивид за това или онова не е мой проблем и не е ничий проблем освен на въпросния индивид. Обаче жертвите не свършват ограничени в рамките на живота на въпросния индивид. Жертвите са за сметка на природата и респективно за сметка на всички останали индивиди. И жертвите не се ограничават във времето така лесно. Защото повредите нанесени сега се наследяват в бъдещето.
И понеже не искам да си мислите, че изключвам себе си от тази картинка тук и сега искам да си призная, че аз съм абсолютно същия и причинявам страдание на всички останали същества заради моите слабости така умело манипулирани от корпорациите жадни за приходи. За щастие започнах да се осъзнавам и да се опитвам да намаля консуматорщината си.
За мен консуматор е мръсна дума. Подстрекателството към прекалена консумация е огромен грях.
Много хора казват „недей да хвърчиш в облаците и стъпи малко на земята!", ( включително моите родители) И нормално под тази реплика се разбира да бъда по-прилежен до обществото, да се развивам както обществото повелява. БЛАХ! Моля ви недейте да хвърчите в облаците на обществото ами стъпнете на ЗЕМЯТА! Никой няма нужда от толкова неща  колкото използва. И това че ги използва... носи страдание... на всички.
И преди съм го казвал. Не искам да навлизам в конкретика защото конкретиката е спорна. Ако ви кажа ползвайте енергоефективни уреди може да се спори по въпроса колко енергия е отишла за производството на новия уред и дали тя ще се спести от него. Ако ви кажа има глобално затопляте опонента ще каже има статистика, че това е съвсем нормално. Ако кажа водата свършва ще кажете това не е проблем защото вече има технология за преработка на морска вода в питейна. Изобщо конкретиката е спорна.
Не е спорно едно. Всичко което вършим може да се върши с по-малко енергия от колкото се върши в момента и технологии за това вече има. И ние консумираме многократно повече от колкото имаме нужда.
Ей така глобално искам да ги поставя нещата.

Двата спора.

Първият бе за електричеството. Вторият е за закупуването на джаджи последен модел.
Да се топлим ли на ток или не? Нека изключим, че съм електро инженер и 9 години съм учил какво аджеба животно е „тока" и как се произвежда. И да минем към много логични разсъждения.
За да си включа радиатора в контакта очевидно трябва да имам радиатор и контакт... За да се произведе радиатора ми трябва нагревател и тяло( един вид метал и друг вид метал), за да се произведе контакта ми трябва пластмаса и метал. За да докарам „тока" ми трябват жици (трети вид метал). За да могат жиците да са в стената ми трябва изолация (пластмаса или гума). За да докарам тока до жиците ми трябват трансформатори ( поне 3 вида метал и масло ). За да докарам „тока до трансформаторите ми трябват стълбове ( бетон (цимент) и метал ). За да прекарам тока от другия край на страната или континента ще ми трябват подстанции...( извинете, че навлизам в конкретика). За да има изобщо ток ми трябва централа която да го произведе и гориво което да я захрани (въглища, радиоактивни материали, вода в резервоари). За да се добият въпросните ни трябват мини и фабрики които да преработят рудата. Фабрики които да произведат изделието и транспорт за всичките тия истории.
До тук използваме абсолютно всички познати на хората елементи и съединения в поне един от тези процеси.
Да кажем, че сме ок с това да изчерпваме земята от въпросните ресурси... Обаче всички тези процеси имат отпадъци които се произвеждат като страничен продукт към желаният от нас продукт. Производството на цимент, горенето на въглища, производството на пластмаси, хартия, добива на метали, добива на уран, добива и преработката на петрол, транспорта. Мисля че тук изброих едни от най-големите замърсители в света.
За новите джаджи... мисля, че няма нужда да преразказвам същият процес отново.
Дали ние сме от значение? „Ние сме толкова малки каквото и да направим то няма значение. Големите трябва да променят нещо." Ние хората които изграждаме обществото сме единствените на които тези продукти биват продавани. Ако ние не искаме да ги купуваме те няма да бъдат произвеждани. Ако ние изискваме екологични продукти, екологична енергия и прочее такива ще бъдат развивани и произвеждани.
Алтернативи има. Просто трябва да се интересуваме.
В заключение искам да кажа, че не виждам в скоро време да се откажа от използването на компютър телефон и прочее устройства и не мися, че е нужно. Но имам точно 2 мобилни телефона които съм ползвал в живота си и не ми пука колко ще остарее този. Докато работи го ползвам. За компютрите не съм стигнал до такава чистота... ама дай боже да се подобря. Днес ще отида с колата до парка в града вместо да използвам градския транспорт или колело.
Важното е, че осъзнавам какво правя. От тук на татък всичко е лична преценка.
Желая ви ползотворно осъзнаване на последствията от вашите действия.

Хай до скоро писане :).

No comments:

Post a Comment