От доста време не съм писал в блога поради неизвестна за самият мен причина. Може би нещата станаха твърде комплексни и преплетени за да мога да ги опиша ясно или може би бях зает с проучването на нова информация и придобиването на практически опит. Каквото било, било, тази сутрин се събудих с непреодолимото желание да ви разкажа как виждам нашето бъдеще и защо живеем в най-интересните времена от както свят светува.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация:
Тъй като темата за която искам да пиша има много различни страни това ще е една много дълга статия – подгответе се. Или по-скоро ще са няколко дълги статии и ще се опитам да разделя цялостната картина на различни сектори без да правя връзките с тях.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация: http://www.chrismartenson.com/sites/all/themes/cm/cm-crashcourse.php?height=560&width=760
Ресурси:
Концепцията за пик ойл (пик на петрола). (http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_oil)
Всъщност това е една доста непротиворечива концепция въпреки, че се създава усещането, че има някакво противоречие докато човек проучва темата или чете отделни статии. Ако се абстрахираме от това жужене изглежда всички са единодушни (с едно изключение) за това, че ще има глобален връх в производството на петрол в света.
Това което виждате по-горе е графично изображение на концепцията за пик на петрола. По хоризонталата е начертано времето, а по вертикалата милиони барели на ден производство на петрол в света. Различните цветове на линийките са прогнозите на различни учени или организации от изследователи за това как ще се развие производството на петрол в бъдеще. Поразгледайте я малко и вижте дали всъщност има противоречие в прогнозите.
Както казах вече противоречие няма или поне аз не виждам такова. Както всеки краен ресурс, петролът следва камбановидна крива на изчерпване. Когато кривата достигне пик това не означава, че няма повече петрол, напротив има близо половината петрол останал, това което означава, е че енергията и цената за добива на всеки следващ барел петрол се покачват. И тук спокойно можем да забравим за цената и да се съсредоточим, върху това, че всеки следващ барел петрол след пикът ще се добива с цената на все повече и повече вложена енергия за извличането му. Концепцията се нарича нетна енергия и представлява съотношението между получената енергия и вложената енергия за добиването и.
Както се вижда от графиката по-горе 11 прогнози сочат, че светът е достигнал пик на петрола или ще достигне пик преди 2015 година, 2 прогнози сочат пик преди 2040 година и две прогнози остават за след това. Останалите не се наемат с прогнози за бъдещето. Нито един специалист не спори за фактът дали ще има пик на петрола, ако изобщо има някакъв спор той е по-скоро кога ще се случи.
http://www.indexmundi.com/energy.aspx?product=oil&graph=production+consumption
Тук може да се види графика за световното производство и консумация на петрол до 2006 година. Интересното в случая е, че ние консумираме повече петрол от колкото произвеждаме. Как ли става това? Може би бъркаме в запасите си които сме произвели между 1940 и 1980?
А това тук е графика на вече достигналите пик държави в света за да се ориентирате как изглежда пик в производството защото вече имаме много от тези.
Интересно е да си зададем въпросът как изглежда цената преди и след пик за целта трябва да сравним цените от 2000-та до днес.
Както всички можем да се досетим спадът през 2008 края и началото на 2009 е породен от световната икономическа криза, но въпреки него имаме увеличение на цената от 400% а ако броим най-високата стойност близо 700%.
Мисля, че показаните данни са достатъчни да ни убедят, че криза с петрола ще има, тя няма да е кой знае колко далеч и че цените на петрола ще се вдигнат драстично.
Как точно ни засяга това?
Нека мислим за петролът като вид енергия която движи нашето общество. Прогресът с който ние сме така горди е изграден на базата на енергията която можем да използваме свободно. От къде идва тази енергия?
Ето това е графика представяща световния добив на енергия от различните енергоизточници:
По хоризонталата са годините по вертикалата е мощността в тера вати.
Както се вижда петролът е отговорен за най-големия източник на енергия в света. Много съжалявам, че не са сложили тук алтернативните източници на енергия за да мога да илюстрирам, че те са далеч от възможността да ни измъкнат от енергийната криза. Последното нещо което чух е, че щатите ще се нуждаят от 2000 ПЪТИ наличните им станции за възобновяеми източници на енергия.
Нека сега да поговорим за останалите източници на енергия. Въглища, Газ, Уран, те са крайни ресурси както и петролът. Не можем да ги извличаме безкрайно от земята и става все по-трудно да бъдат извличани. Природният газ най-вероятно ще има пик заедно с петрола, за въглищата се прогнозира пик през 2025, Канада е единствената държава която е останала с богати залежи на уран и световно се очаква, че той ще достигне пик през 2035.
Защо петролът е най-важен от всички тях? Петролът като материал.
Всички наши усилия са положени да намерим алтернативни източници на електрическа енергия. Дори и да успеем да попълним жаждата си за електрическа мощност която е нараснала с 18,6% между 2000 и 2005 година, (http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/world.html) ние не можем да използваме електрическата енергия за създаване на материални блага.
Огледайте се около вас, какво виждате? Петрол!
Петролът се използва за направата на всички синтетични материали. Какво става ако няма петрол? Ако човек си поиграе да поогледа наоколо и види къде точно е вложен този петрол в неговата къща (без да броим транспорта и производствения процес като енергия просто физически всички синтетични неща вкъщи.) ще разбере колко наистина зависим е той от петрол.
Нека сега да поговорим за храната. Ние буквално ядем петрол.
Петрол използваме за обработката на земята, за наторяване, за пръскане против вредители, за подгряване на парници, за всички тия уреди с които го правим, за транспортиране на храната и разбира се опаковане в приличен вид за да може да грабне окото на негово величество консуматора.
Петрол и земеделие.
Тъй като растенията са един вид акумулатори те могат да абсорбират слънчевата светлина и газовете около тях и да съхраняват енергията в тях. Животните и ние след това използваме растенията за да съществуваме.
До тук всичко е наред защото ние не полагаме грижи за растенията и те просто ни дават енергия. Какво става обаче ако искаме да подпомогнем растежа на растението. Добра земеделска практика ще е всяка практика която вкарва по-малко енергия в работа от колкото получава като резултат.
Калория е единица за измерване на енергия. Ние мерим калориите в храната си за да знаем колко точно енергия консумираме защото се нуждаем от 2000 калории на ден. Колко калории обаче влагаме за да се произведе тази храна? За съжаление модерното земеделие е порочно в практиките си на разхищение на енергия и като резултат измерванията варират от 3 до 35 калории изхарчени за производството на 1 калория продукция в зависимост от хранителния продукт.(http://www.sustainabletable.org/issues/energy/)
Тази енергия се взема от петролните продукти за да бъде вложена в хранителните продукти. Поради тази причина ние имаме това изобилие и разнообразие на храна което не е срещано никога в историята и най-вероятно няма да се среща в бъдещето.
Добавете сега към тази винаги губеща стратегия и енергията изхарчена за превозването и обработката на храната като сметнете, че средно храната пътува 4000км за да достигне до масата ни в някои страни (http://en.wikipedia.org/wiki/Food_miles)… ние ядем петрол.
Петролът е краен и той е достигнал пик или ще го достигне в следващите 10 години.
Тъй като тази глава е озаглавена ресурси се чувствам някак си длъжен да спомена за някои други ресурси които са на път да бъдат изчерпани. За въглищата, урана и газта вече писах. Откриването на нови залежи с мед достигнаха пика си през 1996 година. До сега историята показва около 40 годишен период между пикът в откриването на нови залежи и пикът в продукцията. За съжаление прогнозите са по-скоро до 2025 година. Някои проучвания твърдят, че антимоний ще свърши след 15 години, сребро след 10години, индиум след 5, цинк до 2037год, хафниум до 2017год, тербиум до 2012год. Но не съм провеждал задълбочени проучвания в тази област защото това е доста деликатна тематика и човек отнема много време да съпостави прогнозите на отделни учени и организации за да се ориентира горе долу в истината. Освен това данните се движат със закъснение от близо 4 години за по-непопулярните ресурси. А ако си мислите, че тези метали бегло споменати в училище и отдавна забравени не ви засягат, всички те се ползват в съвременната техника от компютри до луминесцентни лампи.
Изводът обаче е ясен, ние консумираме с такива темпове, че много бързо стигаме края на запасите от ресурсите които са ни достъпни което води до все по-скъпо и енергоемко извличане и в крайна сметка невъзможност за извличането им в даден момент.
Именно защото пикът на ресурсите се задава по всички фронтове е по-трудно да си кажем „е спокойно технологията ще ни измъкне с някакви много модерни нови похвати”.
Тъй като статията до момента изглежда доста песимистично искам да вмъкна малко светлина в тунела. Технологията ни наистина е доста развита и ние знаем много. Ако успеем да съчетаем драстично понижаване на консумацията с драстично увеличаване на алтернативни източници на енергия и нов начин на работа в почти всеки отрасъл можем да се оправим.
Нереално ми се струва обаче да си мислим, че съвременното общество може да продължи да съществува по същият начин както до сега в следващите десетилетия. Очевидно е, че промените надвисват със страшна сила, можем ли да се подготвим да ги посрещнем или дори да ги насочим в едно по-добро бъдеще?
Надявам се – да.
No comments:
Post a Comment