Днес ще разказвам разни много интересни неща за компостирането и торенето, за това какво точно носи плодородността в земята, какво причинява изкуственото наторяване на почвата, какво причинява разкопаването на почвата и разни неща все в тази тематика свързани.
Както вече знаем копането не е най-приятната работа на света. :) Освен това вече съм обсъждал в предишни постинги, някои от вредите които причинява. Изкуственото наторяване също като копането е неприятно и не е полезно. Днес ще навлезна в повечко детайли относно тези топици.
Какво е почва и какво е пръст и каква е разликата между тях?
Ето дефиниция за почва от уикипедия: „Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Той притежава уникалното свойство плодородие. Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).”
За съжаление не мога да намеря дефиниция за пръст... На английски е много по-ясно разграничението... topsoil and subsoil. Тоест почва която е от горе и почва която е от долу. Нека го разглеждаме за по-просто това в което има живот е почва а това в което няма е пръст.
С безкрайното ми уважение към Wiki институцията искам да ви предложа този линк : http://en.wikipedia.org/wiki/Soil и който е по-заинтересуван може да намери доста неща там. За съжаление е само на английски.
Та днес обсъждаме само живият слой тоест горният. В повечето случаи ние се интересуваме от какво е изграден той. Интересувайки се изпадаме в подробности като химичният му състав, физични свойства , киселинност, съдържание на вода, на органична материя и какво ли още не. Това е добре да се знае, но има други неща които са от изключително значение. Например за какво служи и какво се случва в него.
Почвата е чудотворна! В нея мъртвите се връщат към живот и не живите се превръщат в живи. Тук в този толкова малък и крехък пласт между скалите и растителността се рециклират всички органични остатъци от растения, насекоми, гъби и животни. 100% рециклиране! И освен това се осъществява добив на нови материали извлечени от скалите за да им бъде вдъхнат живот. Растения, микроорганизми и микроскопични животни се хранят с тези частички и ги превръщат в жива материя. В почвата материята прекрачва многократно границата между живото и неживото.
Почвата не е просто обект който може да бъде ръчкан за да видиш какво ще стане. Почвата е жива.
Животът в почвата формира базата на пирамидата на живота. Върху тази база са сложени растенията, гъбите, насекомите и безгръбначните, а на върха гръбначните. Границите не са строги а са размити. Едно е сигурно колкото повече живот има в почвата толкова повече живот има над нея. Колкото повече и различни организми има в почвата толкова повече и различни растения ще бъдат подхранвани от нея. Колкото повече растения толкова повече насекоми и безгръбначни и така нататък. Разнообразието ражда разнообразие!
От това следва, че за да имаме разнообразие на видовете които можем да отглеждаме (а вече сме говорили, че разнообразието носи по-висока плодородност с по-малко усилия) трябва да породим ,поддържаме и развиваме разнообразието и количеството на организмите в почвата. Да направим нашата почва да кипи от живот... умерено!
Колко живот има в почвата можем да определим по това колко живот има над нея. Един поглед е достатъчен за да определим дали дадена почва поддържа голямо разнообразие от видове над земята. Това което е в почвта е пропорционално, но много повече. В една лъжица почва може да има милиард бактерии, милион гъби и хиляди едноклетъчни. Освен това там са глината, водата, пясъка, хумусът, органичната неразградена материя и мъничките същества които обитават почвата.
Просто като пример ако един акър от хубаво пасище може да изхранва един кон който тежи половин тон. То в почвата организмите които поддържат плодородието на този един акър са 10 пъти повече тоест 5 тона.
Тези организми са в постоянно търсене и преработване на храна. С това си действие те постоянно преместват хранителни вещества. Екскремента на едно същество е храна за друго, трупът на едно същество е храна за друго. Посредством този цикъл на преработка и постоянно преместване на хранителните вещества те стават достъпни за растенията.
В една добре поддържана градина организмите в почвата ще преработят и доставят за ползване от растенията почти всички торове (хранителни вещества) от които растенията се нуждаят. Останалите вещества растението ще вземе от въздуха и водата като използва слънчевата енергия за преработването на всички тези материали в жива материя. Организмите в почвата естествено доставят на растенията това от което имат нужда като страничен продукт на техния жизнен цикъл. Във всеки от процесите на хранене, изхождане и умиране те правят алхимия върху органичната материя и минералите.
В природата повечето от плодородността първоначално идва от скалите. Скалите съдържат калий, калций, магнезий и повечето от веществата които са нужни на растенията за да изграждат тъкани. За да превърнат скалите в храна за растенията корените и някои от организмите в почвата отделят слаба киселина и ензими. Веднъж след като са отделени от скалата тези вещества влизат в употреба в хранителната верига и се рециклират с голяма грижа. Природата както казахме притежава най-съвършената система за рециклиране. Ако вземем за пример калция, реално в един имот, в едно парче земя което е развито правилно или в недокоснатите от човека кътчета в природата хранителните вещества остават 98% същите в рамките на годината. Останалите 2% се отмиват от водата или се издухват от въздуха към друга територия. Тази загуба се компенсира с донесените от вятъра и дъжда вещества и новото извличане от скалите. Тези 98% се съдържат в падналите листа и клони, треви и трупове на животни, всички те биват рециклирани в хранителни вещества и доставени на растенията от организмите в почвата.
Ако направим сравнение с кръговратът на калция в една комерсиално гледана земя подложена на изкуствено наторяване се установява, че в зависимост от степента на торене загубата на калций е между 25 и 60% на година. Очевидно това не е начинът да се развиваме устойчиво.
Накратко ще се опитам да разгледам процеса на трансформиране и връщане на хранителните вещества в системата от органичните останки. Ето какво се случва с едно листо което пада през есента. Листото се откъсва от дървото и пада на земята. В момента в който се намокри започва отделянето (отмиването) на веществата (които се съдържат във всяко листо) които го предпазват от това да бъде изядено от насекоми. Росата и дъждът постепенно отмиват тези горчиви и в някои случаи токсични вещества от листото. Тогава то се превръща в желан източник на храна на първичните декомпостери (ораганизмите в почвата). Едни от първите които атакуват листото са бактериите, те започват да се хранят отделяйки ензими които разкъсват веригите на молекулите които изграждат клетките на листото. Бактериите започват да се размножават бързо подкрепени от изобилният източник на храна. Вятърът довява спори на гъби които се захващат и започват да растат и да се хранят с бактериите и със самото листо. Гъбите притежават голям спектър от ензими които са способни да разградят големи части от листото включително трудните за разграждане вериги на целулозата и лигнинът. Влажно и гъмжащо от живот листото започва да привлича по-големи почвени организми които да се хранят с него и с културите бактерии и гъби които вече са там. Всред всички останали ние най-добре познаваме земните червеи. Те започват да се хранят с бактериите като поглъщат и части от листото и почва. В телата на червеите продължават бактериални процеси и разграждането на органичната материя и отделянето на минералите. В другия край на червея излиза поредната топчица екскремент като такива топчици маркират цялата дължина на тунела който червеят прави за да се придвижва в почвата. Ексрементът на червеят е пълен с органична материя и скоро други бактерии, гъби и организми ще го намерят и ще започнат да пируват с него допринасяйки със собственото си развитие за обогатяването на почвата. Тунелчетата на червеят в почвата я разрохкват и докарват кислород, като в същото време увеличават възможността на почвата да съдържа вода. На пролет някое растение ще се натъкне на тунелчето гъмжащо от живот и хранителни вещества и ще се развие там изсмуквайки хранителните вещества превръщайки ги в живи тъкани например листо, които в краят на годината ще се върнат към почвата за поредния цикъл в кръговрата.
Червеите са безкрайно полезни в този кръговрат на веществата. Те могат да обърнат до 25 тона почва на акър за година.
Всичката органична материя която не е била преработена от стомаха на първичните декомпостери е в техните ескременти. Те от своя страна служат за храна на други малки същества. И така организъм след организъм докато цялата органична материя не се превърне в микроскопични частици. Целият този процес улеснява преработването на органичната материя в хумус и минерали от микроорганизмите.
След първичните декомпостери идват вторични и третични и така нататък докато всичко е напълно разградено. Сложните молекули и вериги се превръщат в прости съединения които директно могат да се използват за храна от растенията.
Освен разграждането на органичната материя всички тези почвени организми спомагат изграждането на структурата на почвата. Когато се хранят те отделят гелоподобни и восъкоподобни вещества които слепват и държат отделните части на почвата заедно. Дългите „пипалца” на гъбите се развиват, растат, обграждат и държат заедно почвата. Лигавите вторични вещества на бактериите дават възможността на почвата да задържа вода и да не изсъхва по време на по-големи засушавания, предоставяйки по-добра среда за развитие на микроорганизмите и другите организми да се развиват. И така колелото се завърта към постоянно обогатяване на почвата.
Без животът в почвата, тя се превръща в пръст, изсъхва и се издухва от вятъра или се скупчва в глинени буци.
Някои от организмите в почвата не живеят много дълго. От няколко часа до дни. Когато те умрат техните трупове се превръщат в храна за други декомпостери или животни.
След като листото е напълно декомпостирано то се превеъща в две неща: хумус и минерали. И двете от които са важни за развитието на всяко растение.
Хумусът е съединение на въглерод, кислород, азот и водород свързани заедно по начин който е труден за атакуване от ораганизмите в почвата. Процесът на формирането на хумус от микроорганизмите не е добре разбран от науката. Тъй като хумусът е труден за разграждане от микроорганизмите те ще се обърнат към него само в краен случай като последен резерв на храна. Междувременно всяка новопостъпила органична материя е с предимство. Поради това, хумусът се наслагва в почвата. От всичките съставки на почвата хумусът има най-големи възможности за задържането на влага и може да абсорбира 6 пъти повече влага от собственото си тегло. Също така хумусът се подува когато е мокър и се свива когато изсъхне. Това движение отваря пространства в почвата за въздух и организми поддържайки почвата мека. Хумусът е съвършен от гледна точка привличане и задържане на хранителни вещества. От атомна гледна точка той показва много свободни кислородни атоми за комуникация. Кислородните атоми са отрицателно заредени а хранителните вещества като калций, калий, магнезий, цинк, мед и тн са положително заредени следователно те се задържат от молекулите на хумусът.
От хумусът към растението трансферът на хранителни вещества се извършва по два начина. Директен: От корените на растението се отделят слаби киселини които развалят връзките между хумусът и хранителните вещества, които се разтварят във влагата около корените. Корените плуват в хранителна супа от която се хранят и когато приемат необходимият им брой вещества спират подаването на киселина за да не изчерпят запасите на хумусът! Индиректен: Корените отделят захари които служат за храна на определени видове микроорганизми. Тези микроорганизми живеят в изобилие покрай корените които ги хранят. Микроорганизмите от своя страна произвеждат слабата киселина която разгражда хумусът за да хранят корените. От друга страна вторичният продукт от бактериите също се връща като храна за корените. Хумусът в крайна сметка се разгражда с течение на времето и се превръща от своя страна в хранителни вещества или газове които се отделят в атмосферата.
Минералното богатство на почвата. Растенията се нуждаят от пълна гама минерали за тяхното правилно развитие. Различни минерали се използват в различни етапи на развитието. Покълване, растеж, цъфтеж, формиране на плод. Листото е съставено предимно от въглеродно съдържащи компоненти, както и повечето живи неща. При разграждането им част от въглерода се превръща в структурен материал за организмът който го е разградил и част се превръща във въглероден двуокис. Това трябва да ни е познато защото и ние работим на същия принцип. Същата е съдбата на останалите елементи като калций, фосфор, азот и т.н., но повечето от тях остават заключени в телата на организмите. При декомпозирането съотношението между въглерода и азота се намалява драстично. Съотношението въглерод/азот е доста известно особено сред хората които са пробвали да компостират техните органични отпадъци. „Правилното съотношение” е някъде около 20:1. Докато декомпозирането мине през всичките си етапи малко е останало от въглерода и повечето е издишано като въглероден двуокис в атмосферата като изключим тези количества които са заключени във хумусът. Това което остава са не органичните фосфати, нитрати и сулфати. Които неща можем да видим на опаковката на всеки изкуствен тор. Тоест микробите произвеждат торовете за растенията точно там където те са нужни и използвани - в самата почва. Процесът на превръщане на органични въглеродо съдържащисъединения в неорганични храни за растенията се нарича минерализация. Минералите са лесно разградими във вода което означава, че веднъж попаднали в почвата те не остават там за дълго, а лесно се отмиват от почвата заедно с водата. (Те разбира се биха могли да бъдат прихванати и задържани за по-дълго с помощта на хумусът). Тъй като относителната площ на корените в почвата е малка, повечето от изкуствените торове които се прилагат ако не бъдат прихванати от организмите в почвата или не бъдат прихванати от хумусът се отмиват със следващият дъжд или следващото поливане. Растенията които биват наторявани с изкуствени торове използват около 10% от минералите които им се слагат и най-много 50% от тях. Останалите биват измити в подпочвените води, реките и накрая в океаните. Това като последствия води до унищожаването на животински и растителни видове и отравянето на питейни води с недопостими количества нитрати. Природата прилага наторяване като свързва минералите към органична материя и използва многократно по-малки количества от колкото ние като същевременно не се губи никаква енергия в производство, доставяне и прилагане. Всички тези процеси са част от жизненият път на организмите в почвата. Растенията получават балансирана диета вместо да бъдат хранени на сила в резултат на което са по-устойчиви на заболявания. Повечето от хранителните вещества в една здрава почва са неотмиваеми и въпреки това достъпни за растенията. Съхранени във връзки с хумусът или в телата на организми с кратък жизнен цикъл.
Разлика та между изкуственото и естественото наторяване е в това, че при изкуственото ние се опитваме да нахраним растенията, а при естественото се опитваме да създадем благоприятни условия за организмите в почвата.
Изкуственото наторяване е изключително опасно за организмите в почвата. Връзката е следната: когато прилагаме изкуствени торове например нитрати, ние обогатяваме почвата с азот. Както вече уточнихме съвсем малки количества от прилаганите торове биват усвоявани от растенията и всичко останало бива отмито за да започне едно лавинообразно унищожение на живота надолу по пътя на водата от мястото на прилагане. Нека приемем, че това не ни интересува (?!?!?). Да се съсредоточим с това какво се случва на територията на нашата земя която се опитваме да подхранваме. При изобилието на азот в почвата ще се получи бум на микроорганизмите при цялата налична храна. Част от почвените организми ще умрат веднага от високите нива на азот, а част ще започнат да пируват. Тази част която пирува ще започне да се възпроизвежда неистово. Това ще доведе до нарастване на популацията над допустимите граници и ресурсите ще започват да изчезват. Освен от азот тези организми се нуждаят от въглерод и от други вещества. В момента в който свръх популацията започне да се храни всички други вещества с изключение на азота ще бъдат изчерпани. Особено въглерода който както се уточнихме върви в съотношение 20:1 с азота. Тоест за всяка единица азот който свръх популацията консумира ще трябва да се намерят 20 единици въглерод. Постепенно запасите на почвата ще въдат изчерпани и ако все още имаме азот и свръх популацията е жива ще започне разграждане на хумусът за добиване на така нужните липсващи вещества. Когато хумусът приключи единственият друг източник на въглерод ще бъдат растенията които ние сме посадили. Растенията няма да имат никакъв шанс. Междувременно тъй като доста хранителни вещества са станали оскъдни или съвсем са изчезнали огромното разнообразие на организми в почвата ще е намаляло до най-издръжливите и тези които изискват най-много азот за съществуването си. Почвата ще започне да губи структурата си и ще започне да се поддава на въздушна и на водна ерозия, остатъците които не са издухани или промити ще формират глинени буци които ще е наложително да бъдат орани защото корените на растенията няма да могат да се развиват в тях ако не са. За връщането на почвата в нейното балансирано положение ще са необходими драстични мерки и много мнооооого търпение.
Обикновенно земята се ИЗПОЛЗВА за определен период от време след което се обявява за неплодородна или дори отровена и се зарязва така. Торовете машините и растенията се преместват на нова територия. Това е далеч преди да се стигнат последните етапи които описах. Веднага щом определен тип организми в почвата умрат от прекалената доза нитрати се отваря звено. Тези организми може би служат за защита на растенията от определен тип насекоми или пък поддържат пополацията на дуг тип насекоми под контрол. Когато тези уравновесяващи механизми изчезнат се получават напастите от „вредители”. Реакцията ни е естествена и механична – започваме да пръскаме с пестициди. Посредством пестицидите държим „вредителите” под контрол, но също така унищожаваме и огромна част от организмите в почвата. Ако пък напастта не е от насекоми ами е от гъбички, пръскаме с фънгоциди и унищожаваме гъбите.
Целият процес на изкуствено торене предизвиква използването на все повече химикали и влагането на все повече енергия и средства за поддържането на нашето място.
Естественото торене работи по различен начин. При естественото торене ние внасяме в системата големи количества органична материя. Органичната материя предоставя възможност на организмите в почвата да увеличат популацията и разнообразието си по един балансиран начин. Естествено това довежда до по-голяма плодородност и растенията се развиват по-добре. Дори при естественото наторяване има място за грешки ако то не се прилага с разбиране. Грешки които биха могли да доведат до ефекти подобни на ефектите предизвикани от изкуственото наторяване. Първо и най-важно правило е да не се прекалява. Второто най-важно нещо е да се държи съотношението на веществата балансирано. Балансът между въглеродът и азотът е най-често използваното сравнение. Основния начин да се разреши този проблем е като се използват различни видове органична материя които минават през компостиране преди прилагането им. За компостирането можете да намерите нечовешки много информация в интернет пък и аз вече съм писал малко за това.
http://weblife.org/humanure/chapter3_7.html Тук може да се намери един доста пълен списък за разните неща които могат да се компостират и тяхното въглеродно/азотно съотношение. В дясната колонка всички стойности са към единица азот.
Орането, копането и подобни занимания действат на почти същият принцип както изкуствените торове. Даже доста често те се практикуват заедно. Но да кажем, че говорим само за механичната обработка на почвата. Почвата се обработва от машини или инструменти за да се разрохка. По този начин площта на почвата се умножава многократно като в резултат на това много повече части имат достъп до кислород. Този кислород активира почвените организми и започва разграждането на органичните вещества в почвата с пълна сила. Това води до освобождаване на големи количества хранителни вещества и респективно посадените растения избуяват. Растенията не успяват да усвоят всичките хранителни вещества и остатъкът бива измит с водата. Проблемът е, че след като свърши органичната материя започва разграждането на хумусът и респективно структурата на почвата се разпада. Което вече води до задължителното оране/копане поради невъзможността почвата да осигури нужния кислород и водопропускливост която и трябват. Освен това голяма част от организмите живеещи в почвата са свръх чувствителни към ултра виолетово лъчение. Когато разкопаем почвата тези организми попадат на такова лъчение от слънчевата светлина при което измират. Едва за няколко сезона почвата се изчерпва и се превръща в неплодородна пустош. Единият вариант е да се преместим на нова площ която да използваме за няколко сезона и да оставим природата да лекува раните които сме нанесли. Другият е да започнем прилагането на изкуствени торове и други химикали които ще довършат започнатото унищожение.
Мисля, че от тази статия следват много логични заключения за това как може да се спести огромно количество работа, енергия, ресурси и пари като не се работи срещу природата.
Екологичните щети от „модерното” земеделие не се включват в цената на продукцията поради което някой изобщо е способен да я закупи.
Алтернативните техники за земеделие се базират на подкрепянето на природата в нейният стремеж към разнообразие и хармония като по този начин оставят по-голямата част от работата на самата природа. Екологичният изход е положителен защото не само няма никакво замърсяване ами напротив получава се положителен ефект от пречистване на въздухът и водите от една здрава и плодородна почва. Положителните здравословни ефекти върху човешкият организъм при хранене с плодове и зеленчуци отглеждани по естествен начин са безспорни.
Драги ми читатели надявам се поне някои от вас да са се престрашили да захванат и да завършат тази може би най-дълга от моите статии до сега. На успелите честито. :) Надявам се да сте научили нещо ново което да ви е било интересно.
До скоро писане :)
