Да живееш в интересни времена… въздушни кули.
Това е статия трета от поредицата статии с визия за бъдещето.
В тази статия ще се опитам да покажа защо светът в който си мислим, че живеем е по-малко реален от колкото светът който се опитваме да не забелязваме.
Пари. – Въздух под налягане, празно обещание или халюцинация?
Съвременното общество е изградено около парите. Пари ни се плащат когато работим и пари харчим когато искаме да си купим нещо. С пари си плащаме данъците към държавата и с пари си купуваме домовете. С пари плащаме на лекарите и пари получаваме от държавата когато се пенсионираме. Те са навсякъде около нас и все пак никой не си задава въпросът какво са парите.
Парите с течение на времето са били различни неща и някак си много удобно в съзнанието ни се е заключил фактът, че парите ни носят сигурност и че парите са нещо сигурно като цяло. Още повече се е загнездило усещането, че парите са нещо ценно.
Може би едно време са били, но след първата световна война всичко се променя. След първата световна война правителствата на повечето държави монополизират правата на банките и от там и правата за издаване на „законни пари”.
Всъщност Фиат парите са създадени от държавите като единствен начин по който можеш да си платиш данъците и таксите към дадената държава и по този начин насилствено са вкарани в употреба.
До колкото ми е известно всички пари в света в момента (или поне тези с които аз боравя) са Фиат, което ще рече, че:
- Те са признати от правителството за официално разменно средство и не можеш да откажеш да ти бъде платено с тях.
- Те са издадени от държавата като нито са обезпечени с някакъв ресурс, нито са фиксирани по стойност спрямо някакъв обективен стандарт.
- Те са без собствена стойност.
Нека се впуснем в малко обяснения какво значат тези неща:
- „Признати са от правителството като официално разменно средство и не можеш да откажеш да ти бъде платено с тях” е именно, че правителството може да откаже да му платиш по какъвто и да е друг начин освен във въпросните пари и по този начин те задължава да си купиш от тях защото то не приема никакъв друг начин на плащане.
Същото се отнася за всеки човек, ако аз дължа 3 овце на някой, аз мога да му дам парите за тези 3 овце и той няма право да откаже да ги вземе и да продължи да си иска въпросните 3 овце в овце или нещо друго. Респективно всеки път когато правиш бизнес с държавата винаги получаваш пари за нещото което ти предлагаш.
- Парите се печатат от централната банка на държавата или в случая с Америка от федералният резерв което е група от частни банки.
Не са обезпечени с ресурс ще рече, че Фиат парите които използваме всички ние нямат някъде дълбоко в трезорите на банките покритие на тяхната стойност в злато. Те са просто обещание, че държавата ще ги приеме когато искаш да и платиш нещо с тях.
– Това обаче, че не са фиксирани по стойност означава, че държавата ще определи колко точно пари ще трябва да и дадеш за да покриеш задълженията си към момента в който ги даваш. Тоест парите могат да се обезценяват или да се оскъпяват, макар последното да не е срещано като феномен с изключение на много кратки периоди в историята и като правило те се обезценяват.
– Без собствена стойност означава, че парите сами по себе си не са стойностни нито като произведение на изкуството нито като ресурс, нито по какъвто и да е друг начин и монетарната им стойност (цифрата която е отпечатана на хартийката) е далеч по-голяма от реалната стойност на хартийката на която е отпечатана.
– В моментът в който държавата откаже да приема дадени Фиат пари за покриването на дългове тези пари губят цялата си стойност изведнъж.
Вече знаете за какво мислят повечето хора по света по цял ден всеки ден от техния живот… интересно обаче, че въпреки, че са толкова заинтригувани от парите те всъщност не знаят тези неща за които си говорим ние с вас сега, ами някак си по-скоро си мислят за парите в по-общи граници като например колко е хубаво да ги имаш и колко е кофти да ги нямаш.
Всъщност единствената причина да е хубаво да имаш много пари е ако случайно си много благосклонен към собствената си държава и решиш, че трябва да и дадеш много данъци и такси, просто защото тя не би приела нищо друго.
Бас държа, че ако някой има много коли или диаманти или злато или каквото и да е друго нещо което има физическа материална стойност и няма грам пари пак ще намери кой да му свърши работата която иска да се свърши или ще успее да размени за стоките които иска да притежава без въобще да използва грам пари. Тоест вече не съм и сигурен де… обществото е маниакално настроени към парите.
Като говорим за пари неминуемо трябва да поговорим и за инфлация. Какво е инфлация? Инфлацията е прекалено голямо наличие на пари.
Ще ви го демонстрирам по този начин. Ако си на лодка някъде в океана и си много гладен и някой извади ябълка от джоба си и иска да ти я продаде, ти бъркаш в джоба си и откриваш, че там има 5 лева, тогава ябълката ще бъде продадена за 5 лева, обаче ако бръкнеш в другия джоб и откриеш банкнота от 20 лева вече ще имаш 25 лева и тогава ябълката ще бъде продадена за 25 лева.
Тоест с увеличаване на броя на парите в обръщение, парите се обезценяват.
Как се увеличава броят на парите в обръщение - чрез печатането на нови пари. Кой ги печата - държавата.
Тоест Държавата може (и го прави) да напечата колкото си иска пари и да ги изхарчи по какъвто си иска начин и в крайна сметка хората които държат останалите пари ще го отнесат защото техните пари ще са се обезценили с точно същото количество което държавата е напечатала.
Тоест инфлацията е не-доброволно и неизбежно плащан данък от гражданите на една държава.
За хипер инфлация няма да говорим в случая защото всички сме я изпитали на гърба си и ни е добре известна като феномен.
Икономика.
Съвременният икономически модел е изработен 19 век на базата на допускането, че бъдещето ще е експоненциално по-голямо от настоящето. Което е разбираемо, като подход към нещата когато светът е невъобразимо голям богат и населен. Както обаче вече обясних в предишните две статии това се разминава брутално с днешната ситуация. Което означава, че съвременната икономика е неприложима за днешната обстановка и съответно ще се срути.
Цялата идея за кредит и лихва се базира на идеята, че в бъдещето, ще има повече блага от колкото има в настоящето. По този начин парите които вземаме на кредит днес ако бъдат инвестирани правилно ще могат да донесат достатъчно пари утре за да можем да върнем взетите пари на заем + лихвата + печалба. Което приложено на всеобщ план е на практика как изглежда допускането, че утре ще има повече от днес.
Държавите работят на кредит. Това допускане за безкрайно разширяващото се бъдеще на тази крайна по големина планета може да ви се струва наивно на вас, но всеки бизнес и всяка държава работят на кредит. А, тъй като държавата всъщност е група от граждани този дълг е дължим от гражданите и. Проблемът не е в това обаче, проблемът е, че целият свят работи на кредит, тоест ние вземаме кредит от бъдещите поколения. Тоест натрупваме така дълг който очакваме бъдещите поколения да платят. Ех че сме хитри а?
За да не съм голословен ще ви метна две цифрички, световният дълг е оценен на 56% от брутния вътрешен продукт. И разбира се за да не мислите, че България е извън играта ето цитатче от доклада на БНБ за февруари 2010 „Брутният външен дълг към края на февруари 2010 г. възлиза на 37 011.8 млн. евро. Като процент от БВП брутният външен дълг е 107.3%”
http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/201002_s_ged_pub_bg.pdfДългът се разделя на вътрешен и външен та това е външния дълг на България. Аз просто не виждам смисъл да търся колко е вътрешния и какви са останалите задължения към пенсионно осигуряване и прочее, като всичко това е фиктивно тъй като всички дългове всъщност са към бъдещите поколения. За да не си мислите, че България е най-зле ще кажа, че според Крис Мартенсон САЩ дължи 342% от БВП. ( да се има предвид, че САЩ има най-големия БВП в света 2 пъти по-голям от следващата страна(Китай))
Да обобщим ние съществуваме и се развиваме за сметка на мизерията на нашите деца и внуци.
Мисля, че станах твърде терминологичен, и за да не изгубя публиката ще се опитам да се шмугна към друга по-разбираема тема.
Здравно и пенсионно осигуряване.
Много хора си въобразяват, че техните пари които се отделят от тяхната заплата всеки месец за пенсионно осигуряване ( и не дай си боже „допълнително пенсионно осигуряване”) се прехвърлят в някаква сметка на тяхно име и се пазят докато те навършат пенсионна възраст за да могат тогава да им бъдат изплащани пенсии от тази сметка. Абсолютно грешно. Парите които ние плащаме в момента отиват за покриване на пенсиите на тези които са пенсионери в момента. И ние ще имаме пенсия… само и единствено ако има кой да плаща пенсионни по времето когато ние сме пенсионери.
Абсолютно същото важи, за здравното осигуряване.
Имайки предвид, че стандартът на живот се покачва с всяка изминала година, логично е да са нужни все повече хора които да плащат за 1 пенсионер. Което автоматично предполага, че бъдещето ще е по-голямо от настоящето. При това не само имаме нужда от повече хора, а имаме нужда от повече работещи хора, тоест безработицата не е допустима в едно такова уравнение.
Интересно при все по-големи данъци за покриване на дълговете, безработица достигаща двуцифрени числа, 3 пъти увеличение на хората над 60 години и 4 пъти увеличение на хората над 80 години как точно ще работи тази система за пенсионно и здравно осигуряване.
Пирамидата на човешкото общество.
За да е устойчиво обществото ни, се очаква максимален брой хора да се занимават с осигуряване на основните житейски нужди и минимален брой хора да се занимават с луксът и специфичните нужди на човечеството. Като максимален брой хора са способни да вършат широка гама от задължения и минимален брой хора са строго специализирани. Чисто и просто така работи природата.
Тъй като данните за Америка са най-достъпни ще цитирам тях и въпреки, че другите развити страни не са съвсем същите те са много близо до тези цифри. „По-малко от 2% от американците си изкарват прехраната със земеделие и само 17% от американците живеят по селата.”
http://www.csrees.usda.gov/qlinks/extension.htmlЗа сметка на липсата на хора които да се занимават с земеделие, горско стопанство, дърводелство, кожарство, стъкларство и всякакви други занаяти, има изобилие от търговски представители, застрахователи, счетоводители, банкови служители, данъчни, всякакви видове администрация, прависти, финансисти и какви ли още не. Тоест съвременното общество е пак изградено като пирамида само дето е на обратно.
Ето тези високо специализирани сектори биха били най-застрашени от към безработица при каквито и да е разклащания на съвременната ни икономическа система и понеже те са в най-голям брой, безработицата им би предизвикала най-големи съкрушения върху системата.
Хляб и зрелища.
Приятно си прекарваме почивайки си след работния ден изтегнали се пред телевизора или монитора, без значение дали гледаме филм или играем игра или каквото и да е друго, чувстваме се доволни в този момент. Имаме храна, имаме забавление, и дори може би имаме пари… което е толкова важно нали? На следващият ден ще станем в 8 и ще идем на работа от 9 до 5 с лека почивка по средата в която да се подкрепим с парче пица, а докато пътуваме ще сме си заврели слушалките в ушите и ще слушаме музика (без значение каква стига да сме изолирани от околността). През уикенда ще отидем на пазар и ще си купим неща! Нещо модерно… ново… различно. Или ще отидем на концерт, или на футболен мач, или на състезание с коли или мотори. И през цялото време ще се опитваме да стоим максимално далеч от въпросите кому е нужно всичко това, няма ли по-добър начин и какви са последствията. В крайна сметка всички го правят нали? А това е безспорното доказателство, че това е правилното нещо да се направи…
Рекламната кампания е толкова силна, че дори и заклетите активисти протестиращи против цялата тази безумица и надпревара към гроба се обличат по точно определен начин за да се различават от всички други…
Всичко е наред докато има хляб и зрелища. Не е ясно обаче какво става когато останат само зрелищата.
Култура.
Ние сме „културни” защото сме материално осигурени. Всъщност колкото по-добре сме осигурени материално толкова по-културни сме. За никой не е тайна, че страните с най-висок стандарт на живот имат най-ниска престъпност и респективно обратното страните с нисък стандарт на живот имат висока престъпност.
Хората за съжаление сме диваци, и когато ножът е опрял до кокал ние действаме с първичните си инстинкти без оглед на закон и морал.
Имайки предвид по-горното, при едно разклащане на системата и по-дълбока финансова и ресурсна криза би било логично, престъпността да се покачи рязко. За съжаление по това време държавната институция или ще има достатъчно други неща с които да се занимава или, няма да има ресурсът който да отдели за контролиране на престъпността или ще е вече разрушена наработеща машина и съответно не би могла да се намеси така или иначе.
Имайки предвид всички тези клатушкащи се въздушни кули за мен е единствено логично, човечеството да промени начина си на съществуване независимо дали доброволно или чрез помощта на няколко шамара от страна на реалността която ние така умело се опитваме да избегнем.
И ето тук идва надеждата за която се надявам да пиша в следващата статия.
