Да живееш в интересни времена… промяна на климата и екология.
Това е статия втора от поредицата статии с визия за бъдещето.
Имам чувството, че човек трябва да пропътува известно разстояние за да осъзнае всъщност колко е малка земята и аз считам, че на мен ми дойде времето за това. След като вече да прекося един континент от източния до западния му край (5000км) за мен са обозрими, като не особено дълго пътуване, започнах да виждам света в неговата цялост.
Да виждаш светът в неговата цялост обаче води до доста стряскащи реализации за неговата крехкост. Всъщност, земята не е много крехка, само специфичните условия които поддържат нашата форма на живот на нея са. В бъдеще това значение ще влагам в думите си когато говоря за промените които се задават.
Ще оставя извън мирогледа на тази статия моралната и философска страна на въпросите до колко човешкият вид изобщо има право да претендира, че целият свят е създаден с цел да му служи, до колко всичко което срещаме ни принадлежи и можем да използваме както намерим за добре и до колко ние сме короната на сътворението. В тази статия ще говоря от гледна точка на човешката егоистична страна, за нашето оцеляване, нашият просперитет и нашите възможности.
Някои факти:
Глобално затопляне.
Глобалното затопляне беше много оспорвана тема в последните десетилетия. Който иска да се запознае в по-голям детайл с цялата история на този спор може да изгледа трите части на документалният филм Earth: The Climate Wars на BBC.
Както и да е, тук ще обобщя, че глобалното затопляне е научно доказан факт и са останали малцина които спорят по въпроса най-вероятно поради човешката им слабост да признаят своята грешка в предишни изказвания или поради твърде добро заплащане. Предполагам, не е лесно да си защитавал една теза в продължение на 30 години и в последствие да преминеш с лекота на другата страна.
Глобалното затопляне е увеличаването на температурата на земята с течение на времето. Различни фактори са отговорни за този процес: разтопяване на ледовете, намаляване на озоновия слой, изсичането на горите, и парниковият ефект предизвикан от замърсяване на атмосферата с парниковите газове.
Тъй като се опитвам да направя една по-цялостна картина в момента който все още счита, че глобалното затопляне е научна фантастика може да продължи да чете защото тази статия не разчита единствено на този факт за да покаже посоката в която вървим.
Разтапянето на ледовете.
Различни теории има защо аджеба ледовете по света се топят. Те включват глобалното повишаване на температурите, наличието на замърсяване върху ледниците което фокусира слънцето и покачва температурата, повишаване на концентрацията на соли и разбира се цикличност. Следствието обаче е факт, ледовете се топят, независимо дали са във океана или високо в планините или в равнините. Едно от любимите ми клипчета на тази тема може да се намери тук http://www.ted.com/talks/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
Мисля, че няма да има заклети скептици по този въпрос след като изгледат филмчето.
Разбира се можем да спорим, че това е съвсем нормален процес на акумулиране и дистрибутиране на ледени маси на земното кълбо и се е случвало милиони години, но както ще видите по-нататък това всъщност е без значение.
Природни бедствия.
Природните бедствия са нормално следствие при промяната на установените потоци на енергия и промяната на температурните контрасти в света. Може би температурни контрасти е всичко което ни интересува. Това което се наблюдава обаче в последните десетилетия не е много весело, особено за хората които страдат от него. Наводнения, суши, урагани, земетресения, драстични промени на температурните граници и разместване на сезоните.
Не претендирам да съм специалист който може да определи дали е нормално да вали сняг през май месец, но смея да твърдя, че имам нормално логическо мислене и съм способен да наблюдавам взаимовръзките между отделни елементи. И когато видя да вали сняг когато дърветата са с напълно отворени листа след периода им на цъфтеж знам, че нещо не е наред. А това именно е което видях преди няколко дни.
Също така никак не харесвам когато температурите се различават с много и за дълго от средните температури за момента които са измервани в историята. А тази година имахме месеци на 7-12 градуса над средните температури. Ако гледаме не в средните температури, а в екстремните ще видим, че постигаме нови и нови рекорди по горещини почти всяко следващо лято.
Моно култури и изсичане на горите.
Европа има под 1% от старата си гора. Дъждовните гори се изсичат вече не само за дървен материал и освобождаване на площи за засаждане на моно култури, но и за добиване на повърхностен петрол.
За значението на горските масиви при регулирането на валежите, влагата в почвата и ерозията вече съм писал тук: http://icho.sektata.org/2009/04/01/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE/
Моно културите независимо дали са от дървета или от зърнени култури или от каквито и да е други култури са неспособни да задържат почвата, в следствие на което тя се отмива от дъждовете и отива в реките и от там в океаните. За използването на химикали в селското стопанство изобщо няма да започвам да говоря.
Океаните.
В следствие на разтопяването на ледовете и все по-малко задържащата се вода в почвите океаните естествено покачват нивата си. Имайки предвид, че най-големите градове в света са разположени на брега на океан последствията могат да бъдат зашеметяващи. Прогнозите колко точно ще се покачи морското равнище са отново обект на спор. Това което не е обект на спор е, че ще се покачи. Проблемът с покачването на морското равнище не е само в отношението му с миграцията на милионите хора които живеят покрай бреговете, далеч по-сериозен проблем се среща с това, че солена вода ще започне да навлиза в подземните сладководни резервоари. Проблемите там са не само, че питейната вода ще намалее драстично и изобщо, ще лиши някои местности от питейна вода, но и от гледна точка на измирането на растителните видове които се хранят от тези водоизточници.
Вторият проблем с океаните е повишеното ниво на дадени химични елементи които в съчетание с повишената едва няколко десети от градуса температура на водата причиняват масово унищожение на живи организми във водите. Като следствие от това вече се наблюдават така наречените мъртви петна в океаните.
Изливането на токсични отпадъци и петрол в океаните мисля, че не се нуждае от коментар.
Застрашени видове или изчезнали видове?
Споменатото по-горе за океанските води в комбинация с интензивното риболовство и новите зарази които поразяват рибите ( които са в следствие на изкуствените ферми за риба) ни водят към моментното състояние на световните рибни запаси а именно ¾ от тях са „изчерпани”. Тук изгледайте това за да придобиете малко визуална представа. http://www.ted.com/talks/jeremy_jackson.html
Моно културните насаждения и изсичането на горите и замърсяването на водите и ловът, съчетани с океанските проблеми и покачването на температурите водят до загубата на био разнообразието на „нашата” планета.
През 93-та година изследване на в Харвард показва, че ние губим 30 000 вида всяка година. За съпоставка според професор Норман Майерс естествено биха изчезвали 1 вид на всеки 3 до 5 години. Хубаво, че имаме 10 милиона вида на земята, лошото е, че в рамките на моя живот те ще са намалени поне на половина. Дали ние ще сме в останалата половина?
Известно е, че една система е толкова по-стабилна колкото по-разнообразна е тя. Това ще рече, че една нужда на системата ще се осигури от максимален брой източници, тоест при криза с който и да е от източниците останалите ще поемат празнината. Опростяването на една система и монополизирането на функциите и от единични видове винаги води до нейната нестабилност.
Да се преброим.
Световната популация според доклада на обединените нации ни показва 4 прогнози за бъдещето, три от тях показват значителен растеж на популацията ни на земята, а четвъртата показва едва един милиард и половина растеж до 2040. http://esa.un.org/unpd/wpp2008/pdf/WPP2008_Highlights.pdf тук можете да разгледате целият доклад който има други очарователни факти като например, че населението над 60 годишна възраст ще се увеличи 3 пъти, а населението над 80 годишна възраст ще се увеличи 4 пъти.
В момента сме около 7 милиарда души. Обединените нации са били така добри да преценят, че плодородието ни ще намалее и на базата на това са изчислили тяхната „средна” прогноза която сочи, че до 2050 година на земята ще има 9.1 милиарда души. Ако не намалее обаче, прогнозата е за 10.1 милиарда души. Тоест 46% повече хора на земята от колкото има сега.
На базата на тези простички факти искам да задам няколко въпроса.
1-во Къде ще мигрират и живеят тези хора и хората които вече живеят по крайбрежията когато се покачи морското равнище и ограничи вече достатъчно умалялата ни земя?
2-ро С какво ще бъдат изхранени тези хора след като обработваемата земя е по-малко в резултат на покачване на морското равнище, времето е непредсказуемо и нанася поражения върху реколтата, океаните вече не са живи и селскостопанската земя която е почти изчерпана от към хранителни вещества?
3-то Дори и да се намали населението на земята с какво ще се храним ние след изчерпването на плодородността на почвата и океаните?
4-то Това устойчив начин на живот ли е?
Идеята ми в случая е, че няма значение дали глобалното затопляне е нещо ново или е нормален периодичен феномен, няма значение дали ледниците са в цикъла си на разтопяване или са изкуствено стопени от нас, няма значение дали природните бедствия са значително повече от преди или не са, няма значение дали океаните ще се покачат толкова или повече, няма значение дали видовете които изчезват са изтребени от нашите действия или е естествен процес, няма значение дали ще се увеличим с 1, 2 или 3 милиарда или дори ще се намалим до 2050год.
Това което има значение е, че ние сме толкова МНОГО, че трябва да действаме много съзнателно и предвидливо за да оцелеем, защото няма къде да избягаме.
Това което има значение е, че ние не можем да си позволим да не предприемем мерки, защото нашият свят се крепи на безкрайно тънкото равновесие между всички елементи.
Това което има значение е, че всеки един от тези фактори може да ни създаде огромни трудности, а за да се справим с два или повече от тях случващи се едновременно ще трябва да вложим всичко от себе си, да се кооперираме, да си помагаме и да помагаме за възстановяването на баланса.
Това което ни трябва е обединение на технологичният напредък, съзнателността и подкрепата на хората и намаляване на популацията и консумацията за да можем да преминем през следващите години.
Това което е хубаво е, че това препятствие ще ни осигури възможността да работим върху себе си, да поемем отговорностите за постъпките си и да се усъвършенстваме.
Това което е хубаво е, че ще сме нови хора след това.
No comments:
Post a Comment