Да живееш в интересни времена… въздушни кули.
Това е статия трета от поредицата статии с визия за бъдещето.
В тази статия ще се опитам да покажа защо светът в който си мислим, че живеем е по-малко реален от колкото светът който се опитваме да не забелязваме.
Пари. – Въздух под налягане, празно обещание или халюцинация?
Съвременното общество е изградено около парите. Пари ни се плащат когато работим и пари харчим когато искаме да си купим нещо. С пари си плащаме данъците към държавата и с пари си купуваме домовете. С пари плащаме на лекарите и пари получаваме от държавата когато се пенсионираме. Те са навсякъде около нас и все пак никой не си задава въпросът какво са парите.
Парите с течение на времето са били различни неща и някак си много удобно в съзнанието ни се е заключил фактът, че парите ни носят сигурност и че парите са нещо сигурно като цяло. Още повече се е загнездило усещането, че парите са нещо ценно.
Може би едно време са били, но след първата световна война всичко се променя. След първата световна война правителствата на повечето държави монополизират правата на банките и от там и правата за издаване на „законни пари”.
Всъщност Фиат парите са създадени от държавите като единствен начин по който можеш да си платиш данъците и таксите към дадената държава и по този начин насилствено са вкарани в употреба.
До колкото ми е известно всички пари в света в момента (или поне тези с които аз боравя) са Фиат, което ще рече, че:
- Те са признати от правителството за официално разменно средство и не можеш да откажеш да ти бъде платено с тях.
- Те са издадени от държавата като нито са обезпечени с някакъв ресурс, нито са фиксирани по стойност спрямо някакъв обективен стандарт.
- Те са без собствена стойност.
Нека се впуснем в малко обяснения какво значат тези неща:
- „Признати са от правителството като официално разменно средство и не можеш да откажеш да ти бъде платено с тях” е именно, че правителството може да откаже да му платиш по какъвто и да е друг начин освен във въпросните пари и по този начин те задължава да си купиш от тях защото то не приема никакъв друг начин на плащане.
Същото се отнася за всеки човек, ако аз дължа 3 овце на някой, аз мога да му дам парите за тези 3 овце и той няма право да откаже да ги вземе и да продължи да си иска въпросните 3 овце в овце или нещо друго. Респективно всеки път когато правиш бизнес с държавата винаги получаваш пари за нещото което ти предлагаш.
- Парите се печатат от централната банка на държавата или в случая с Америка от федералният резерв което е група от частни банки.
Не са обезпечени с ресурс ще рече, че Фиат парите които използваме всички ние нямат някъде дълбоко в трезорите на банките покритие на тяхната стойност в злато. Те са просто обещание, че държавата ще ги приеме когато искаш да и платиш нещо с тях.
– Това обаче, че не са фиксирани по стойност означава, че държавата ще определи колко точно пари ще трябва да и дадеш за да покриеш задълженията си към момента в който ги даваш. Тоест парите могат да се обезценяват или да се оскъпяват, макар последното да не е срещано като феномен с изключение на много кратки периоди в историята и като правило те се обезценяват.
– Без собствена стойност означава, че парите сами по себе си не са стойностни нито като произведение на изкуството нито като ресурс, нито по какъвто и да е друг начин и монетарната им стойност (цифрата която е отпечатана на хартийката) е далеч по-голяма от реалната стойност на хартийката на която е отпечатана.
– В моментът в който държавата откаже да приема дадени Фиат пари за покриването на дългове тези пари губят цялата си стойност изведнъж.
Вече знаете за какво мислят повечето хора по света по цял ден всеки ден от техния живот… интересно обаче, че въпреки, че са толкова заинтригувани от парите те всъщност не знаят тези неща за които си говорим ние с вас сега, ами някак си по-скоро си мислят за парите в по-общи граници като например колко е хубаво да ги имаш и колко е кофти да ги нямаш.
Всъщност единствената причина да е хубаво да имаш много пари е ако случайно си много благосклонен към собствената си държава и решиш, че трябва да и дадеш много данъци и такси, просто защото тя не би приела нищо друго.
Бас държа, че ако някой има много коли или диаманти или злато или каквото и да е друго нещо което има физическа материална стойност и няма грам пари пак ще намери кой да му свърши работата която иска да се свърши или ще успее да размени за стоките които иска да притежава без въобще да използва грам пари. Тоест вече не съм и сигурен де… обществото е маниакално настроени към парите.
Като говорим за пари неминуемо трябва да поговорим и за инфлация. Какво е инфлация? Инфлацията е прекалено голямо наличие на пари.
Ще ви го демонстрирам по този начин. Ако си на лодка някъде в океана и си много гладен и някой извади ябълка от джоба си и иска да ти я продаде, ти бъркаш в джоба си и откриваш, че там има 5 лева, тогава ябълката ще бъде продадена за 5 лева, обаче ако бръкнеш в другия джоб и откриеш банкнота от 20 лева вече ще имаш 25 лева и тогава ябълката ще бъде продадена за 25 лева.
Тоест с увеличаване на броя на парите в обръщение, парите се обезценяват.
Как се увеличава броят на парите в обръщение - чрез печатането на нови пари. Кой ги печата - държавата.
Тоест Държавата може (и го прави) да напечата колкото си иска пари и да ги изхарчи по какъвто си иска начин и в крайна сметка хората които държат останалите пари ще го отнесат защото техните пари ще са се обезценили с точно същото количество което държавата е напечатала.
Тоест инфлацията е не-доброволно и неизбежно плащан данък от гражданите на една държава.
За хипер инфлация няма да говорим в случая защото всички сме я изпитали на гърба си и ни е добре известна като феномен.
Икономика.
Съвременният икономически модел е изработен 19 век на базата на допускането, че бъдещето ще е експоненциално по-голямо от настоящето. Което е разбираемо, като подход към нещата когато светът е невъобразимо голям богат и населен. Както обаче вече обясних в предишните две статии това се разминава брутално с днешната ситуация. Което означава, че съвременната икономика е неприложима за днешната обстановка и съответно ще се срути.
Цялата идея за кредит и лихва се базира на идеята, че в бъдещето, ще има повече блага от колкото има в настоящето. По този начин парите които вземаме на кредит днес ако бъдат инвестирани правилно ще могат да донесат достатъчно пари утре за да можем да върнем взетите пари на заем + лихвата + печалба. Което приложено на всеобщ план е на практика как изглежда допускането, че утре ще има повече от днес.
Държавите работят на кредит. Това допускане за безкрайно разширяващото се бъдеще на тази крайна по големина планета може да ви се струва наивно на вас, но всеки бизнес и всяка държава работят на кредит. А, тъй като държавата всъщност е група от граждани този дълг е дължим от гражданите и. Проблемът не е в това обаче, проблемът е, че целият свят работи на кредит, тоест ние вземаме кредит от бъдещите поколения. Тоест натрупваме така дълг който очакваме бъдещите поколения да платят. Ех че сме хитри а?
За да не съм голословен ще ви метна две цифрички, световният дълг е оценен на 56% от брутния вътрешен продукт. И разбира се за да не мислите, че България е извън играта ето цитатче от доклада на БНБ за февруари 2010 „Брутният външен дълг към края на февруари 2010 г. възлиза на 37 011.8 млн. евро. Като процент от БВП брутният външен дълг е 107.3%” http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/201002_s_ged_pub_bg.pdf
Дългът се разделя на вътрешен и външен та това е външния дълг на България. Аз просто не виждам смисъл да търся колко е вътрешния и какви са останалите задължения към пенсионно осигуряване и прочее, като всичко това е фиктивно тъй като всички дългове всъщност са към бъдещите поколения. За да не си мислите, че България е най-зле ще кажа, че според Крис Мартенсон САЩ дължи 342% от БВП. ( да се има предвид, че САЩ има най-големия БВП в света 2 пъти по-голям от следващата страна(Китай))
Да обобщим ние съществуваме и се развиваме за сметка на мизерията на нашите деца и внуци.
Мисля, че станах твърде терминологичен, и за да не изгубя публиката ще се опитам да се шмугна към друга по-разбираема тема.
Здравно и пенсионно осигуряване.
Много хора си въобразяват, че техните пари които се отделят от тяхната заплата всеки месец за пенсионно осигуряване ( и не дай си боже „допълнително пенсионно осигуряване”) се прехвърлят в някаква сметка на тяхно име и се пазят докато те навършат пенсионна възраст за да могат тогава да им бъдат изплащани пенсии от тази сметка. Абсолютно грешно. Парите които ние плащаме в момента отиват за покриване на пенсиите на тези които са пенсионери в момента. И ние ще имаме пенсия… само и единствено ако има кой да плаща пенсионни по времето когато ние сме пенсионери.
Абсолютно същото важи, за здравното осигуряване.
Имайки предвид, че стандартът на живот се покачва с всяка изминала година, логично е да са нужни все повече хора които да плащат за 1 пенсионер. Което автоматично предполага, че бъдещето ще е по-голямо от настоящето. При това не само имаме нужда от повече хора, а имаме нужда от повече работещи хора, тоест безработицата не е допустима в едно такова уравнение.
Интересно при все по-големи данъци за покриване на дълговете, безработица достигаща двуцифрени числа, 3 пъти увеличение на хората над 60 години и 4 пъти увеличение на хората над 80 години как точно ще работи тази система за пенсионно и здравно осигуряване.
Пирамидата на човешкото общество.
За да е устойчиво обществото ни, се очаква максимален брой хора да се занимават с осигуряване на основните житейски нужди и минимален брой хора да се занимават с луксът и специфичните нужди на човечеството. Като максимален брой хора са способни да вършат широка гама от задължения и минимален брой хора са строго специализирани. Чисто и просто така работи природата.
Тъй като данните за Америка са най-достъпни ще цитирам тях и въпреки, че другите развити страни не са съвсем същите те са много близо до тези цифри. „По-малко от 2% от американците си изкарват прехраната със земеделие и само 17% от американците живеят по селата.” http://www.csrees.usda.gov/qlinks/extension.html
За сметка на липсата на хора които да се занимават с земеделие, горско стопанство, дърводелство, кожарство, стъкларство и всякакви други занаяти, има изобилие от търговски представители, застрахователи, счетоводители, банкови служители, данъчни, всякакви видове администрация, прависти, финансисти и какви ли още не. Тоест съвременното общество е пак изградено като пирамида само дето е на обратно.
Ето тези високо специализирани сектори биха били най-застрашени от към безработица при каквито и да е разклащания на съвременната ни икономическа система и понеже те са в най-голям брой, безработицата им би предизвикала най-големи съкрушения върху системата.
Хляб и зрелища.
Приятно си прекарваме почивайки си след работния ден изтегнали се пред телевизора или монитора, без значение дали гледаме филм или играем игра или каквото и да е друго, чувстваме се доволни в този момент. Имаме храна, имаме забавление, и дори може би имаме пари… което е толкова важно нали? На следващият ден ще станем в 8 и ще идем на работа от 9 до 5 с лека почивка по средата в която да се подкрепим с парче пица, а докато пътуваме ще сме си заврели слушалките в ушите и ще слушаме музика (без значение каква стига да сме изолирани от околността). През уикенда ще отидем на пазар и ще си купим неща! Нещо модерно… ново… различно. Или ще отидем на концерт, или на футболен мач, или на състезание с коли или мотори. И през цялото време ще се опитваме да стоим максимално далеч от въпросите кому е нужно всичко това, няма ли по-добър начин и какви са последствията. В крайна сметка всички го правят нали? А това е безспорното доказателство, че това е правилното нещо да се направи…
Рекламната кампания е толкова силна, че дори и заклетите активисти протестиращи против цялата тази безумица и надпревара към гроба се обличат по точно определен начин за да се различават от всички други…
Всичко е наред докато има хляб и зрелища. Не е ясно обаче какво става когато останат само зрелищата.
Култура.
Ние сме „културни” защото сме материално осигурени. Всъщност колкото по-добре сме осигурени материално толкова по-културни сме. За никой не е тайна, че страните с най-висок стандарт на живот имат най-ниска престъпност и респективно обратното страните с нисък стандарт на живот имат висока престъпност.
Хората за съжаление сме диваци, и когато ножът е опрял до кокал ние действаме с първичните си инстинкти без оглед на закон и морал.
Имайки предвид по-горното, при едно разклащане на системата и по-дълбока финансова и ресурсна криза би било логично, престъпността да се покачи рязко. За съжаление по това време държавната институция или ще има достатъчно други неща с които да се занимава или, няма да има ресурсът който да отдели за контролиране на престъпността или ще е вече разрушена наработеща машина и съответно не би могла да се намеси така или иначе.
Имайки предвид всички тези клатушкащи се въздушни кули за мен е единствено логично, човечеството да промени начина си на съществуване независимо дали доброволно или чрез помощта на няколко шамара от страна на реалността която ние така умело се опитваме да избегнем.
И ето тук идва надеждата за която се надявам да пиша в следващата статия.
Monday, May 10, 2010
Sunday, May 9, 2010
Да живееш в интересни времена… промяна на климата и екология.
Да живееш в интересни времена… промяна на климата и екология.
Това е статия втора от поредицата статии с визия за бъдещето.
Имам чувството, че човек трябва да пропътува известно разстояние за да осъзнае всъщност колко е малка земята и аз считам, че на мен ми дойде времето за това. След като вече да прекося един континент от източния до западния му край (5000км) за мен са обозрими, като не особено дълго пътуване, започнах да виждам света в неговата цялост.
Да виждаш светът в неговата цялост обаче води до доста стряскащи реализации за неговата крехкост. Всъщност, земята не е много крехка, само специфичните условия които поддържат нашата форма на живот на нея са. В бъдеще това значение ще влагам в думите си когато говоря за промените които се задават.
Ще оставя извън мирогледа на тази статия моралната и философска страна на въпросите до колко човешкият вид изобщо има право да претендира, че целият свят е създаден с цел да му служи, до колко всичко което срещаме ни принадлежи и можем да използваме както намерим за добре и до колко ние сме короната на сътворението. В тази статия ще говоря от гледна точка на човешката егоистична страна, за нашето оцеляване, нашият просперитет и нашите възможности.
Някои факти:
Глобално затопляне.
Глобалното затопляне беше много оспорвана тема в последните десетилетия. Който иска да се запознае в по-голям детайл с цялата история на този спор може да изгледа трите части на документалният филм Earth: The Climate Wars на BBC.
Както и да е, тук ще обобщя, че глобалното затопляне е научно доказан факт и са останали малцина които спорят по въпроса най-вероятно поради човешката им слабост да признаят своята грешка в предишни изказвания или поради твърде добро заплащане. Предполагам, не е лесно да си защитавал една теза в продължение на 30 години и в последствие да преминеш с лекота на другата страна.
Глобалното затопляне е увеличаването на температурата на земята с течение на времето. Различни фактори са отговорни за този процес: разтопяване на ледовете, намаляване на озоновия слой, изсичането на горите, и парниковият ефект предизвикан от замърсяване на атмосферата с парниковите газове.
Тъй като се опитвам да направя една по-цялостна картина в момента който все още счита, че глобалното затопляне е научна фантастика може да продължи да чете защото тази статия не разчита единствено на този факт за да покаже посоката в която вървим.
Разтапянето на ледовете.
Различни теории има защо аджеба ледовете по света се топят. Те включват глобалното повишаване на температурите, наличието на замърсяване върху ледниците което фокусира слънцето и покачва температурата, повишаване на концентрацията на соли и разбира се цикличност. Следствието обаче е факт, ледовете се топят, независимо дали са във океана или високо в планините или в равнините. Едно от любимите ми клипчета на тази тема може да се намери тук http://www.ted.com/talks/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
Мисля, че няма да има заклети скептици по този въпрос след като изгледат филмчето.
Разбира се можем да спорим, че това е съвсем нормален процес на акумулиране и дистрибутиране на ледени маси на земното кълбо и се е случвало милиони години, но както ще видите по-нататък това всъщност е без значение.
Природни бедствия.
Природните бедствия са нормално следствие при промяната на установените потоци на енергия и промяната на температурните контрасти в света. Може би температурни контрасти е всичко което ни интересува. Това което се наблюдава обаче в последните десетилетия не е много весело, особено за хората които страдат от него. Наводнения, суши, урагани, земетресения, драстични промени на температурните граници и разместване на сезоните.
Не претендирам да съм специалист който може да определи дали е нормално да вали сняг през май месец, но смея да твърдя, че имам нормално логическо мислене и съм способен да наблюдавам взаимовръзките между отделни елементи. И когато видя да вали сняг когато дърветата са с напълно отворени листа след периода им на цъфтеж знам, че нещо не е наред. А това именно е което видях преди няколко дни.
Също така никак не харесвам когато температурите се различават с много и за дълго от средните температури за момента които са измервани в историята. А тази година имахме месеци на 7-12 градуса над средните температури. Ако гледаме не в средните температури, а в екстремните ще видим, че постигаме нови и нови рекорди по горещини почти всяко следващо лято.
Моно култури и изсичане на горите.
Европа има под 1% от старата си гора. Дъждовните гори се изсичат вече не само за дървен материал и освобождаване на площи за засаждане на моно култури, но и за добиване на повърхностен петрол.
За значението на горските масиви при регулирането на валежите, влагата в почвата и ерозията вече съм писал тук: http://icho.sektata.org/2009/04/01/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE/
Моно културите независимо дали са от дървета или от зърнени култури или от каквито и да е други култури са неспособни да задържат почвата, в следствие на което тя се отмива от дъждовете и отива в реките и от там в океаните. За използването на химикали в селското стопанство изобщо няма да започвам да говоря.
Океаните.
В следствие на разтопяването на ледовете и все по-малко задържащата се вода в почвите океаните естествено покачват нивата си. Имайки предвид, че най-големите градове в света са разположени на брега на океан последствията могат да бъдат зашеметяващи. Прогнозите колко точно ще се покачи морското равнище са отново обект на спор. Това което не е обект на спор е, че ще се покачи. Проблемът с покачването на морското равнище не е само в отношението му с миграцията на милионите хора които живеят покрай бреговете, далеч по-сериозен проблем се среща с това, че солена вода ще започне да навлиза в подземните сладководни резервоари. Проблемите там са не само, че питейната вода ще намалее драстично и изобщо, ще лиши някои местности от питейна вода, но и от гледна точка на измирането на растителните видове които се хранят от тези водоизточници.
Вторият проблем с океаните е повишеното ниво на дадени химични елементи които в съчетание с повишената едва няколко десети от градуса температура на водата причиняват масово унищожение на живи организми във водите. Като следствие от това вече се наблюдават така наречените мъртви петна в океаните.
Изливането на токсични отпадъци и петрол в океаните мисля, че не се нуждае от коментар.
Застрашени видове или изчезнали видове?
Споменатото по-горе за океанските води в комбинация с интензивното риболовство и новите зарази които поразяват рибите ( които са в следствие на изкуствените ферми за риба) ни водят към моментното състояние на световните рибни запаси а именно ¾ от тях са „изчерпани”. Тук изгледайте това за да придобиете малко визуална представа. http://www.ted.com/talks/jeremy_jackson.html
Моно културните насаждения и изсичането на горите и замърсяването на водите и ловът, съчетани с океанските проблеми и покачването на температурите водят до загубата на био разнообразието на „нашата” планета.
През 93-та година изследване на в Харвард показва, че ние губим 30 000 вида всяка година. За съпоставка според професор Норман Майерс естествено биха изчезвали 1 вид на всеки 3 до 5 години. Хубаво, че имаме 10 милиона вида на земята, лошото е, че в рамките на моя живот те ще са намалени поне на половина. Дали ние ще сме в останалата половина?
Известно е, че една система е толкова по-стабилна колкото по-разнообразна е тя. Това ще рече, че една нужда на системата ще се осигури от максимален брой източници, тоест при криза с който и да е от източниците останалите ще поемат празнината. Опростяването на една система и монополизирането на функциите и от единични видове винаги води до нейната нестабилност.
Да се преброим.
Световната популация според доклада на обединените нации ни показва 4 прогнози за бъдещето, три от тях показват значителен растеж на популацията ни на земята, а четвъртата показва едва един милиард и половина растеж до 2040. http://esa.un.org/unpd/wpp2008/pdf/WPP2008_Highlights.pdf тук можете да разгледате целият доклад който има други очарователни факти като например, че населението над 60 годишна възраст ще се увеличи 3 пъти, а населението над 80 годишна възраст ще се увеличи 4 пъти.
В момента сме около 7 милиарда души. Обединените нации са били така добри да преценят, че плодородието ни ще намалее и на базата на това са изчислили тяхната „средна” прогноза която сочи, че до 2050 година на земята ще има 9.1 милиарда души. Ако не намалее обаче, прогнозата е за 10.1 милиарда души. Тоест 46% повече хора на земята от колкото има сега.
На базата на тези простички факти искам да задам няколко въпроса.
1-во Къде ще мигрират и живеят тези хора и хората които вече живеят по крайбрежията когато се покачи морското равнище и ограничи вече достатъчно умалялата ни земя?
2-ро С какво ще бъдат изхранени тези хора след като обработваемата земя е по-малко в резултат на покачване на морското равнище, времето е непредсказуемо и нанася поражения върху реколтата, океаните вече не са живи и селскостопанската земя която е почти изчерпана от към хранителни вещества?
3-то Дори и да се намали населението на земята с какво ще се храним ние след изчерпването на плодородността на почвата и океаните?
4-то Това устойчив начин на живот ли е?
Идеята ми в случая е, че няма значение дали глобалното затопляне е нещо ново или е нормален периодичен феномен, няма значение дали ледниците са в цикъла си на разтопяване или са изкуствено стопени от нас, няма значение дали природните бедствия са значително повече от преди или не са, няма значение дали океаните ще се покачат толкова или повече, няма значение дали видовете които изчезват са изтребени от нашите действия или е естествен процес, няма значение дали ще се увеличим с 1, 2 или 3 милиарда или дори ще се намалим до 2050год.
Това което има значение е, че ние сме толкова МНОГО, че трябва да действаме много съзнателно и предвидливо за да оцелеем, защото няма къде да избягаме.
Това което има значение е, че ние не можем да си позволим да не предприемем мерки, защото нашият свят се крепи на безкрайно тънкото равновесие между всички елементи.
Това което има значение е, че всеки един от тези фактори може да ни създаде огромни трудности, а за да се справим с два или повече от тях случващи се едновременно ще трябва да вложим всичко от себе си, да се кооперираме, да си помагаме и да помагаме за възстановяването на баланса.
Това което ни трябва е обединение на технологичният напредък, съзнателността и подкрепата на хората и намаляване на популацията и консумацията за да можем да преминем през следващите години.
Това което е хубаво е, че това препятствие ще ни осигури възможността да работим върху себе си, да поемем отговорностите за постъпките си и да се усъвършенстваме.
Това което е хубаво е, че ще сме нови хора след това.
Това е статия втора от поредицата статии с визия за бъдещето.
Имам чувството, че човек трябва да пропътува известно разстояние за да осъзнае всъщност колко е малка земята и аз считам, че на мен ми дойде времето за това. След като вече да прекося един континент от източния до западния му край (5000км) за мен са обозрими, като не особено дълго пътуване, започнах да виждам света в неговата цялост.
Да виждаш светът в неговата цялост обаче води до доста стряскащи реализации за неговата крехкост. Всъщност, земята не е много крехка, само специфичните условия които поддържат нашата форма на живот на нея са. В бъдеще това значение ще влагам в думите си когато говоря за промените които се задават.
Ще оставя извън мирогледа на тази статия моралната и философска страна на въпросите до колко човешкият вид изобщо има право да претендира, че целият свят е създаден с цел да му служи, до колко всичко което срещаме ни принадлежи и можем да използваме както намерим за добре и до колко ние сме короната на сътворението. В тази статия ще говоря от гледна точка на човешката егоистична страна, за нашето оцеляване, нашият просперитет и нашите възможности.
Някои факти:
Глобално затопляне.
Глобалното затопляне беше много оспорвана тема в последните десетилетия. Който иска да се запознае в по-голям детайл с цялата история на този спор може да изгледа трите части на документалният филм Earth: The Climate Wars на BBC.
Както и да е, тук ще обобщя, че глобалното затопляне е научно доказан факт и са останали малцина които спорят по въпроса най-вероятно поради човешката им слабост да признаят своята грешка в предишни изказвания или поради твърде добро заплащане. Предполагам, не е лесно да си защитавал една теза в продължение на 30 години и в последствие да преминеш с лекота на другата страна.
Глобалното затопляне е увеличаването на температурата на земята с течение на времето. Различни фактори са отговорни за този процес: разтопяване на ледовете, намаляване на озоновия слой, изсичането на горите, и парниковият ефект предизвикан от замърсяване на атмосферата с парниковите газове.
Тъй като се опитвам да направя една по-цялостна картина в момента който все още счита, че глобалното затопляне е научна фантастика може да продължи да чете защото тази статия не разчита единствено на този факт за да покаже посоката в която вървим.
Разтапянето на ледовете.
Различни теории има защо аджеба ледовете по света се топят. Те включват глобалното повишаване на температурите, наличието на замърсяване върху ледниците което фокусира слънцето и покачва температурата, повишаване на концентрацията на соли и разбира се цикличност. Следствието обаче е факт, ледовете се топят, независимо дали са във океана или високо в планините или в равнините. Едно от любимите ми клипчета на тази тема може да се намери тук http://www.ted.com/talks/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
Мисля, че няма да има заклети скептици по този въпрос след като изгледат филмчето.
Разбира се можем да спорим, че това е съвсем нормален процес на акумулиране и дистрибутиране на ледени маси на земното кълбо и се е случвало милиони години, но както ще видите по-нататък това всъщност е без значение.
Природни бедствия.
Природните бедствия са нормално следствие при промяната на установените потоци на енергия и промяната на температурните контрасти в света. Може би температурни контрасти е всичко което ни интересува. Това което се наблюдава обаче в последните десетилетия не е много весело, особено за хората които страдат от него. Наводнения, суши, урагани, земетресения, драстични промени на температурните граници и разместване на сезоните.
Не претендирам да съм специалист който може да определи дали е нормално да вали сняг през май месец, но смея да твърдя, че имам нормално логическо мислене и съм способен да наблюдавам взаимовръзките между отделни елементи. И когато видя да вали сняг когато дърветата са с напълно отворени листа след периода им на цъфтеж знам, че нещо не е наред. А това именно е което видях преди няколко дни.
Също така никак не харесвам когато температурите се различават с много и за дълго от средните температури за момента които са измервани в историята. А тази година имахме месеци на 7-12 градуса над средните температури. Ако гледаме не в средните температури, а в екстремните ще видим, че постигаме нови и нови рекорди по горещини почти всяко следващо лято.
Моно култури и изсичане на горите.
Европа има под 1% от старата си гора. Дъждовните гори се изсичат вече не само за дървен материал и освобождаване на площи за засаждане на моно култури, но и за добиване на повърхностен петрол.
За значението на горските масиви при регулирането на валежите, влагата в почвата и ерозията вече съм писал тук: http://icho.sektata.org/2009/04/01/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE/
Моно културите независимо дали са от дървета или от зърнени култури или от каквито и да е други култури са неспособни да задържат почвата, в следствие на което тя се отмива от дъждовете и отива в реките и от там в океаните. За използването на химикали в селското стопанство изобщо няма да започвам да говоря.
Океаните.
В следствие на разтопяването на ледовете и все по-малко задържащата се вода в почвите океаните естествено покачват нивата си. Имайки предвид, че най-големите градове в света са разположени на брега на океан последствията могат да бъдат зашеметяващи. Прогнозите колко точно ще се покачи морското равнище са отново обект на спор. Това което не е обект на спор е, че ще се покачи. Проблемът с покачването на морското равнище не е само в отношението му с миграцията на милионите хора които живеят покрай бреговете, далеч по-сериозен проблем се среща с това, че солена вода ще започне да навлиза в подземните сладководни резервоари. Проблемите там са не само, че питейната вода ще намалее драстично и изобщо, ще лиши някои местности от питейна вода, но и от гледна точка на измирането на растителните видове които се хранят от тези водоизточници.
Вторият проблем с океаните е повишеното ниво на дадени химични елементи които в съчетание с повишената едва няколко десети от градуса температура на водата причиняват масово унищожение на живи организми във водите. Като следствие от това вече се наблюдават така наречените мъртви петна в океаните.
Изливането на токсични отпадъци и петрол в океаните мисля, че не се нуждае от коментар.
Застрашени видове или изчезнали видове?
Споменатото по-горе за океанските води в комбинация с интензивното риболовство и новите зарази които поразяват рибите ( които са в следствие на изкуствените ферми за риба) ни водят към моментното състояние на световните рибни запаси а именно ¾ от тях са „изчерпани”. Тук изгледайте това за да придобиете малко визуална представа. http://www.ted.com/talks/jeremy_jackson.html
Моно културните насаждения и изсичането на горите и замърсяването на водите и ловът, съчетани с океанските проблеми и покачването на температурите водят до загубата на био разнообразието на „нашата” планета.
През 93-та година изследване на в Харвард показва, че ние губим 30 000 вида всяка година. За съпоставка според професор Норман Майерс естествено биха изчезвали 1 вид на всеки 3 до 5 години. Хубаво, че имаме 10 милиона вида на земята, лошото е, че в рамките на моя живот те ще са намалени поне на половина. Дали ние ще сме в останалата половина?
Известно е, че една система е толкова по-стабилна колкото по-разнообразна е тя. Това ще рече, че една нужда на системата ще се осигури от максимален брой източници, тоест при криза с който и да е от източниците останалите ще поемат празнината. Опростяването на една система и монополизирането на функциите и от единични видове винаги води до нейната нестабилност.
Да се преброим.
Световната популация според доклада на обединените нации ни показва 4 прогнози за бъдещето, три от тях показват значителен растеж на популацията ни на земята, а четвъртата показва едва един милиард и половина растеж до 2040. http://esa.un.org/unpd/wpp2008/pdf/WPP2008_Highlights.pdf тук можете да разгледате целият доклад който има други очарователни факти като например, че населението над 60 годишна възраст ще се увеличи 3 пъти, а населението над 80 годишна възраст ще се увеличи 4 пъти.
В момента сме около 7 милиарда души. Обединените нации са били така добри да преценят, че плодородието ни ще намалее и на базата на това са изчислили тяхната „средна” прогноза която сочи, че до 2050 година на земята ще има 9.1 милиарда души. Ако не намалее обаче, прогнозата е за 10.1 милиарда души. Тоест 46% повече хора на земята от колкото има сега.
На базата на тези простички факти искам да задам няколко въпроса.
1-во Къде ще мигрират и живеят тези хора и хората които вече живеят по крайбрежията когато се покачи морското равнище и ограничи вече достатъчно умалялата ни земя?
2-ро С какво ще бъдат изхранени тези хора след като обработваемата земя е по-малко в резултат на покачване на морското равнище, времето е непредсказуемо и нанася поражения върху реколтата, океаните вече не са живи и селскостопанската земя която е почти изчерпана от към хранителни вещества?
3-то Дори и да се намали населението на земята с какво ще се храним ние след изчерпването на плодородността на почвата и океаните?
4-то Това устойчив начин на живот ли е?
Идеята ми в случая е, че няма значение дали глобалното затопляне е нещо ново или е нормален периодичен феномен, няма значение дали ледниците са в цикъла си на разтопяване или са изкуствено стопени от нас, няма значение дали природните бедствия са значително повече от преди или не са, няма значение дали океаните ще се покачат толкова или повече, няма значение дали видовете които изчезват са изтребени от нашите действия или е естествен процес, няма значение дали ще се увеличим с 1, 2 или 3 милиарда или дори ще се намалим до 2050год.
Това което има значение е, че ние сме толкова МНОГО, че трябва да действаме много съзнателно и предвидливо за да оцелеем, защото няма къде да избягаме.
Това което има значение е, че ние не можем да си позволим да не предприемем мерки, защото нашият свят се крепи на безкрайно тънкото равновесие между всички елементи.
Това което има значение е, че всеки един от тези фактори може да ни създаде огромни трудности, а за да се справим с два или повече от тях случващи се едновременно ще трябва да вложим всичко от себе си, да се кооперираме, да си помагаме и да помагаме за възстановяването на баланса.
Това което ни трябва е обединение на технологичният напредък, съзнателността и подкрепата на хората и намаляване на популацията и консумацията за да можем да преминем през следващите години.
Това което е хубаво е, че това препятствие ще ни осигури възможността да работим върху себе си, да поемем отговорностите за постъпките си и да се усъвършенстваме.
Това което е хубаво е, че ще сме нови хора след това.
Saturday, May 8, 2010
Да живееш в интересни времена… природни ресурси.
Да живееш в интересни времена… природни ресурси.
От доста време не съм писал в блога поради неизвестна за самият мен причина. Може би нещата станаха твърде комплексни и преплетени за да мога да ги опиша ясно или може би бях зает с проучването на нова информация и придобиването на практически опит. Каквото било, било, тази сутрин се събудих с непреодолимото желание да ви разкажа как виждам нашето бъдеще и защо живеем в най-интересните времена от както свят светува.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация:
Тъй като темата за която искам да пиша има много различни страни това ще е една много дълга статия – подгответе се. Или по-скоро ще са няколко дълги статии и ще се опитам да разделя цялостната картина на различни сектори без да правя връзките с тях.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация: http://www.chrismartenson.com/sites/all/themes/cm/cm-crashcourse.php?height=560&width=760
Ресурси:
Концепцията за пик ойл (пик на петрола). (http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_oil)
Всъщност това е една доста непротиворечива концепция въпреки, че се създава усещането, че има някакво противоречие докато човек проучва темата или чете отделни статии. Ако се абстрахираме от това жужене изглежда всички са единодушни (с едно изключение) за това, че ще има глобален връх в производството на петрол в света.
Това което виждате по-горе е графично изображение на концепцията за пик на петрола. По хоризонталата е начертано времето, а по вертикалата милиони барели на ден производство на петрол в света. Различните цветове на линийките са прогнозите на различни учени или организации от изследователи за това как ще се развие производството на петрол в бъдеще. Поразгледайте я малко и вижте дали всъщност има противоречие в прогнозите.
Както казах вече противоречие няма или поне аз не виждам такова. Както всеки краен ресурс, петролът следва камбановидна крива на изчерпване. Когато кривата достигне пик това не означава, че няма повече петрол, напротив има близо половината петрол останал, това което означава, е че енергията и цената за добива на всеки следващ барел петрол се покачват. И тук спокойно можем да забравим за цената и да се съсредоточим, върху това, че всеки следващ барел петрол след пикът ще се добива с цената на все повече и повече вложена енергия за извличането му. Концепцията се нарича нетна енергия и представлява съотношението между получената енергия и вложената енергия за добиването и.
Както се вижда от графиката по-горе 11 прогнози сочат, че светът е достигнал пик на петрола или ще достигне пик преди 2015 година, 2 прогнози сочат пик преди 2040 година и две прогнози остават за след това. Останалите не се наемат с прогнози за бъдещето. Нито един специалист не спори за фактът дали ще има пик на петрола, ако изобщо има някакъв спор той е по-скоро кога ще се случи.
http://www.indexmundi.com/energy.aspx?product=oil&graph=production+consumption
Тук може да се види графика за световното производство и консумация на петрол до 2006 година. Интересното в случая е, че ние консумираме повече петрол от колкото произвеждаме. Как ли става това? Може би бъркаме в запасите си които сме произвели между 1940 и 1980?
А това тук е графика на вече достигналите пик държави в света за да се ориентирате как изглежда пик в производството защото вече имаме много от тези.
Интересно е да си зададем въпросът как изглежда цената преди и след пик за целта трябва да сравним цените от 2000-та до днес.
Както всички можем да се досетим спадът през 2008 края и началото на 2009 е породен от световната икономическа криза, но въпреки него имаме увеличение на цената от 400% а ако броим най-високата стойност близо 700%.
Мисля, че показаните данни са достатъчни да ни убедят, че криза с петрола ще има, тя няма да е кой знае колко далеч и че цените на петрола ще се вдигнат драстично.
Как точно ни засяга това?
Нека мислим за петролът като вид енергия която движи нашето общество. Прогресът с който ние сме така горди е изграден на базата на енергията която можем да използваме свободно. От къде идва тази енергия?
Ето това е графика представяща световния добив на енергия от различните енергоизточници:
По хоризонталата са годините по вертикалата е мощността в тера вати.
Както се вижда петролът е отговорен за най-големия източник на енергия в света. Много съжалявам, че не са сложили тук алтернативните източници на енергия за да мога да илюстрирам, че те са далеч от възможността да ни измъкнат от енергийната криза. Последното нещо което чух е, че щатите ще се нуждаят от 2000 ПЪТИ наличните им станции за възобновяеми източници на енергия.
Нека сега да поговорим за останалите източници на енергия. Въглища, Газ, Уран, те са крайни ресурси както и петролът. Не можем да ги извличаме безкрайно от земята и става все по-трудно да бъдат извличани. Природният газ най-вероятно ще има пик заедно с петрола, за въглищата се прогнозира пик през 2025, Канада е единствената държава която е останала с богати залежи на уран и световно се очаква, че той ще достигне пик през 2035.
Защо петролът е най-важен от всички тях? Петролът като материал.
Всички наши усилия са положени да намерим алтернативни източници на електрическа енергия. Дори и да успеем да попълним жаждата си за електрическа мощност която е нараснала с 18,6% между 2000 и 2005 година, (http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/world.html) ние не можем да използваме електрическата енергия за създаване на материални блага.
Огледайте се около вас, какво виждате? Петрол!
Петролът се използва за направата на всички синтетични материали. Какво става ако няма петрол? Ако човек си поиграе да поогледа наоколо и види къде точно е вложен този петрол в неговата къща (без да броим транспорта и производствения процес като енергия просто физически всички синтетични неща вкъщи.) ще разбере колко наистина зависим е той от петрол.
Нека сега да поговорим за храната. Ние буквално ядем петрол.
Петрол използваме за обработката на земята, за наторяване, за пръскане против вредители, за подгряване на парници, за всички тия уреди с които го правим, за транспортиране на храната и разбира се опаковане в приличен вид за да може да грабне окото на негово величество консуматора.
Петрол и земеделие.
Тъй като растенията са един вид акумулатори те могат да абсорбират слънчевата светлина и газовете около тях и да съхраняват енергията в тях. Животните и ние след това използваме растенията за да съществуваме.
До тук всичко е наред защото ние не полагаме грижи за растенията и те просто ни дават енергия. Какво става обаче ако искаме да подпомогнем растежа на растението. Добра земеделска практика ще е всяка практика която вкарва по-малко енергия в работа от колкото получава като резултат.
Калория е единица за измерване на енергия. Ние мерим калориите в храната си за да знаем колко точно енергия консумираме защото се нуждаем от 2000 калории на ден. Колко калории обаче влагаме за да се произведе тази храна? За съжаление модерното земеделие е порочно в практиките си на разхищение на енергия и като резултат измерванията варират от 3 до 35 калории изхарчени за производството на 1 калория продукция в зависимост от хранителния продукт.(http://www.sustainabletable.org/issues/energy/)
Тази енергия се взема от петролните продукти за да бъде вложена в хранителните продукти. Поради тази причина ние имаме това изобилие и разнообразие на храна което не е срещано никога в историята и най-вероятно няма да се среща в бъдещето.
Добавете сега към тази винаги губеща стратегия и енергията изхарчена за превозването и обработката на храната като сметнете, че средно храната пътува 4000км за да достигне до масата ни в някои страни (http://en.wikipedia.org/wiki/Food_miles)… ние ядем петрол.
Петролът е краен и той е достигнал пик или ще го достигне в следващите 10 години.
Тъй като тази глава е озаглавена ресурси се чувствам някак си длъжен да спомена за някои други ресурси които са на път да бъдат изчерпани. За въглищата, урана и газта вече писах. Откриването на нови залежи с мед достигнаха пика си през 1996 година. До сега историята показва около 40 годишен период между пикът в откриването на нови залежи и пикът в продукцията. За съжаление прогнозите са по-скоро до 2025 година. Някои проучвания твърдят, че антимоний ще свърши след 15 години, сребро след 10години, индиум след 5, цинк до 2037год, хафниум до 2017год, тербиум до 2012год. Но не съм провеждал задълбочени проучвания в тази област защото това е доста деликатна тематика и човек отнема много време да съпостави прогнозите на отделни учени и организации за да се ориентира горе долу в истината. Освен това данните се движат със закъснение от близо 4 години за по-непопулярните ресурси. А ако си мислите, че тези метали бегло споменати в училище и отдавна забравени не ви засягат, всички те се ползват в съвременната техника от компютри до луминесцентни лампи.
Изводът обаче е ясен, ние консумираме с такива темпове, че много бързо стигаме края на запасите от ресурсите които са ни достъпни което води до все по-скъпо и енергоемко извличане и в крайна сметка невъзможност за извличането им в даден момент.
Именно защото пикът на ресурсите се задава по всички фронтове е по-трудно да си кажем „е спокойно технологията ще ни измъкне с някакви много модерни нови похвати”.
Тъй като статията до момента изглежда доста песимистично искам да вмъкна малко светлина в тунела. Технологията ни наистина е доста развита и ние знаем много. Ако успеем да съчетаем драстично понижаване на консумацията с драстично увеличаване на алтернативни източници на енергия и нов начин на работа в почти всеки отрасъл можем да се оправим.
Нереално ми се струва обаче да си мислим, че съвременното общество може да продължи да съществува по същият начин както до сега в следващите десетилетия. Очевидно е, че промените надвисват със страшна сила, можем ли да се подготвим да ги посрещнем или дори да ги насочим в едно по-добро бъдеще?
Надявам се – да.
От доста време не съм писал в блога поради неизвестна за самият мен причина. Може би нещата станаха твърде комплексни и преплетени за да мога да ги опиша ясно или може би бях зает с проучването на нова информация и придобиването на практически опит. Каквото било, било, тази сутрин се събудих с непреодолимото желание да ви разкажа как виждам нашето бъдеще и защо живеем в най-интересните времена от както свят светува.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация:
Тъй като темата за която искам да пиша има много различни страни това ще е една много дълга статия – подгответе се. Или по-скоро ще са няколко дълги статии и ще се опитам да разделя цялостната картина на различни сектори без да правя връзките с тях.
Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация: http://www.chrismartenson.com/sites/all/themes/cm/cm-crashcourse.php?height=560&width=760
Ресурси:
Концепцията за пик ойл (пик на петрола). (http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_oil)
Всъщност това е една доста непротиворечива концепция въпреки, че се създава усещането, че има някакво противоречие докато човек проучва темата или чете отделни статии. Ако се абстрахираме от това жужене изглежда всички са единодушни (с едно изключение) за това, че ще има глобален връх в производството на петрол в света.
Това което виждате по-горе е графично изображение на концепцията за пик на петрола. По хоризонталата е начертано времето, а по вертикалата милиони барели на ден производство на петрол в света. Различните цветове на линийките са прогнозите на различни учени или организации от изследователи за това как ще се развие производството на петрол в бъдеще. Поразгледайте я малко и вижте дали всъщност има противоречие в прогнозите.
Както казах вече противоречие няма или поне аз не виждам такова. Както всеки краен ресурс, петролът следва камбановидна крива на изчерпване. Когато кривата достигне пик това не означава, че няма повече петрол, напротив има близо половината петрол останал, това което означава, е че енергията и цената за добива на всеки следващ барел петрол се покачват. И тук спокойно можем да забравим за цената и да се съсредоточим, върху това, че всеки следващ барел петрол след пикът ще се добива с цената на все повече и повече вложена енергия за извличането му. Концепцията се нарича нетна енергия и представлява съотношението между получената енергия и вложената енергия за добиването и.
Както се вижда от графиката по-горе 11 прогнози сочат, че светът е достигнал пик на петрола или ще достигне пик преди 2015 година, 2 прогнози сочат пик преди 2040 година и две прогнози остават за след това. Останалите не се наемат с прогнози за бъдещето. Нито един специалист не спори за фактът дали ще има пик на петрола, ако изобщо има някакъв спор той е по-скоро кога ще се случи.
http://www.indexmundi.com/energy.aspx?product=oil&graph=production+consumption
Тук може да се види графика за световното производство и консумация на петрол до 2006 година. Интересното в случая е, че ние консумираме повече петрол от колкото произвеждаме. Как ли става това? Може би бъркаме в запасите си които сме произвели между 1940 и 1980?
А това тук е графика на вече достигналите пик държави в света за да се ориентирате как изглежда пик в производството защото вече имаме много от тези.
Интересно е да си зададем въпросът как изглежда цената преди и след пик за целта трябва да сравним цените от 2000-та до днес.
Както всички можем да се досетим спадът през 2008 края и началото на 2009 е породен от световната икономическа криза, но въпреки него имаме увеличение на цената от 400% а ако броим най-високата стойност близо 700%.
Мисля, че показаните данни са достатъчни да ни убедят, че криза с петрола ще има, тя няма да е кой знае колко далеч и че цените на петрола ще се вдигнат драстично.
Как точно ни засяга това?
Нека мислим за петролът като вид енергия която движи нашето общество. Прогресът с който ние сме така горди е изграден на базата на енергията която можем да използваме свободно. От къде идва тази енергия?
Ето това е графика представяща световния добив на енергия от различните енергоизточници:
По хоризонталата са годините по вертикалата е мощността в тера вати.
Както се вижда петролът е отговорен за най-големия източник на енергия в света. Много съжалявам, че не са сложили тук алтернативните източници на енергия за да мога да илюстрирам, че те са далеч от възможността да ни измъкнат от енергийната криза. Последното нещо което чух е, че щатите ще се нуждаят от 2000 ПЪТИ наличните им станции за възобновяеми източници на енергия.
Нека сега да поговорим за останалите източници на енергия. Въглища, Газ, Уран, те са крайни ресурси както и петролът. Не можем да ги извличаме безкрайно от земята и става все по-трудно да бъдат извличани. Природният газ най-вероятно ще има пик заедно с петрола, за въглищата се прогнозира пик през 2025, Канада е единствената държава която е останала с богати залежи на уран и световно се очаква, че той ще достигне пик през 2035.
Защо петролът е най-важен от всички тях? Петролът като материал.
Всички наши усилия са положени да намерим алтернативни източници на електрическа енергия. Дори и да успеем да попълним жаждата си за електрическа мощност която е нараснала с 18,6% между 2000 и 2005 година, (http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/world.html) ние не можем да използваме електрическата енергия за създаване на материални блага.
Огледайте се около вас, какво виждате? Петрол!
Петролът се използва за направата на всички синтетични материали. Какво става ако няма петрол? Ако човек си поиграе да поогледа наоколо и види къде точно е вложен този петрол в неговата къща (без да броим транспорта и производствения процес като енергия просто физически всички синтетични неща вкъщи.) ще разбере колко наистина зависим е той от петрол.
Нека сега да поговорим за храната. Ние буквално ядем петрол.
Петрол използваме за обработката на земята, за наторяване, за пръскане против вредители, за подгряване на парници, за всички тия уреди с които го правим, за транспортиране на храната и разбира се опаковане в приличен вид за да може да грабне окото на негово величество консуматора.
Петрол и земеделие.
Тъй като растенията са един вид акумулатори те могат да абсорбират слънчевата светлина и газовете около тях и да съхраняват енергията в тях. Животните и ние след това използваме растенията за да съществуваме.
До тук всичко е наред защото ние не полагаме грижи за растенията и те просто ни дават енергия. Какво става обаче ако искаме да подпомогнем растежа на растението. Добра земеделска практика ще е всяка практика която вкарва по-малко енергия в работа от колкото получава като резултат.
Калория е единица за измерване на енергия. Ние мерим калориите в храната си за да знаем колко точно енергия консумираме защото се нуждаем от 2000 калории на ден. Колко калории обаче влагаме за да се произведе тази храна? За съжаление модерното земеделие е порочно в практиките си на разхищение на енергия и като резултат измерванията варират от 3 до 35 калории изхарчени за производството на 1 калория продукция в зависимост от хранителния продукт.(http://www.sustainabletable.org/issues/energy/)
Тази енергия се взема от петролните продукти за да бъде вложена в хранителните продукти. Поради тази причина ние имаме това изобилие и разнообразие на храна което не е срещано никога в историята и най-вероятно няма да се среща в бъдещето.
Добавете сега към тази винаги губеща стратегия и енергията изхарчена за превозването и обработката на храната като сметнете, че средно храната пътува 4000км за да достигне до масата ни в някои страни (http://en.wikipedia.org/wiki/Food_miles)… ние ядем петрол.
Петролът е краен и той е достигнал пик или ще го достигне в следващите 10 години.
Тъй като тази глава е озаглавена ресурси се чувствам някак си длъжен да спомена за някои други ресурси които са на път да бъдат изчерпани. За въглищата, урана и газта вече писах. Откриването на нови залежи с мед достигнаха пика си през 1996 година. До сега историята показва около 40 годишен период между пикът в откриването на нови залежи и пикът в продукцията. За съжаление прогнозите са по-скоро до 2025 година. Някои проучвания твърдят, че антимоний ще свърши след 15 години, сребро след 10години, индиум след 5, цинк до 2037год, хафниум до 2017год, тербиум до 2012год. Но не съм провеждал задълбочени проучвания в тази област защото това е доста деликатна тематика и човек отнема много време да съпостави прогнозите на отделни учени и организации за да се ориентира горе долу в истината. Освен това данните се движат със закъснение от близо 4 години за по-непопулярните ресурси. А ако си мислите, че тези метали бегло споменати в училище и отдавна забравени не ви засягат, всички те се ползват в съвременната техника от компютри до луминесцентни лампи.
Изводът обаче е ясен, ние консумираме с такива темпове, че много бързо стигаме края на запасите от ресурсите които са ни достъпни което води до все по-скъпо и енергоемко извличане и в крайна сметка невъзможност за извличането им в даден момент.
Именно защото пикът на ресурсите се задава по всички фронтове е по-трудно да си кажем „е спокойно технологията ще ни измъкне с някакви много модерни нови похвати”.
Тъй като статията до момента изглежда доста песимистично искам да вмъкна малко светлина в тунела. Технологията ни наистина е доста развита и ние знаем много. Ако успеем да съчетаем драстично понижаване на консумацията с драстично увеличаване на алтернативни източници на енергия и нов начин на работа в почти всеки отрасъл можем да се оправим.
Нереално ми се струва обаче да си мислим, че съвременното общество може да продължи да съществува по същият начин както до сега в следващите десетилетия. Очевидно е, че промените надвисват със страшна сила, можем ли да се подготвим да ги посрещнем или дори да ги насочим в едно по-добро бъдеще?
Надявам се – да.
Friday, January 22, 2010
Еко селища що е то?
Еко селища.
Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.
Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.
За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.
Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.
Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.
Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.
До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.
До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?
1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.
2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.
3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).
4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.
5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.
6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.
7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.
8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.
9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо
Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.
Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и т.н.
Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.
За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.
Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.
Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.
Струва ли си? Мисля, че да.
Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.
Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.
За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.
Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.
Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.
Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.
До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.
До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?
1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.
2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.
3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).
4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.
5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.
6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.
7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.
8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.
9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо
Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.
Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и т.н.
Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.
За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.
Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.
Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.
Струва ли си? Мисля, че да.
Tuesday, December 29, 2009
Година без болести
Честита Коледа и весело посрещане на новата година. Пожелавам ви много здраве и щастие през новата година.
И сега ще си говорим за здраве :). Имам да се хваля! На 20-ти декември 2009 година успешно завърши първата година в живота ми без никакви болести. Който ме знае има представа че аз не съм точно „скалата” в здравословно отношение :). И като малък си боледувах много а пък като поотраснах по-малко ама пак редовно. Та това което се случва в момента да не боледувам от нищо в продължение на цяла една година е без прецедент в моя 27 годишен опит :). Та понеже се чувствам доста добре а пък и факта много ме радва искам да споделя с вас историята на тази случка. Всичко започна някъде в далечната 2005 година да се заражда и постепенно да придобива сила и да расте експоненциално.
Тогава открихме в интернет списъци с вредните съставки които се слагат в храните. В Европа те са отбелязани задължително на етикетите с тяхното буквено означение ( Е100 – Е1520) или така наречените Е-та) http://georgievi.atspace.com/eta.htm#%D0%BE%D0%B1 например тук има някои написани неща по въпроса макар, далеч да не съм сигурен, че това е най-достоверното място, в момента това намирам. Та след като почетохме малко за страничните ефекти от Е-тата (консерванти, оцветители, сгъстители и тн.) си направихме списък с вредните такива и започнахме да си го носим в портфейлите и когато пазаруваме да не купуваме от продуктите които съдържат такива съставки. Това беше доста отдавна но гледайки назад във времето мога да оценя, че още тогава започнаха да се случват положителни промени с моето здраве. Тогава не беше много видно, но съдейки от сегашна гледна точка това беше началото на всичко.
Следващо по реда си бе запознаването с органик храните. Когато пътувахме из Европа се запознахме с концепцията за органик храна. Ръка за ръка с това върви и запознаването с конвенционалната храна и начинът и на отглеждане и обработка. По това време (към 2007г) в България все още нямаше кой знае колко органик продукти и къде да се купят, а информация за предимствата на органик храната липсваше (или поне липсваше в моето обкръжение и съзнание). Когато бяхме в чужбина гледахме да си купуваме органик продукти ако е по джоба ни а пък и скоро заминахме за Канада където нямаше проблем да си пазаруваме органик храна. 2008 година някъде към август-септември започнахме да ядем над 80% от менюто ни органик и това направи огромна промяна в живота ми. Започнах да свалям от наднорменото си тегло и започнах да се чувствам много по-добре и да съм здрав. По това време никакви други промени в режима ми на хранене не са се случвали то все още си бе нерегулярно с преяждане от всичко по много и други вредни навици. Въпреки това обаче лавинообразен процес на промени бе започнал. 20-ти декември успях да си причиня разболяване след като положих доста усилия да тичам на -30 градуса съчетано с леко вирусче от компанията. За моя изненада обаче болестта премина бързо за 2-3 дни и без проблеми за разлика от други такива случаи в миналото ми. Това бе последната болест която преживях до днес 29-ти декември 2009 година. На няколко пъти през тази година обстоятелствата ме подлагаха на изпитание, постоянно съжителство с група от болни хора в продължение на седмица или пък простудявания. Усещах как тялото ми реагира изключително бързо на провокацията и се лекува за няколко минути до няколко часа без никакъв спомен от някакво неразположение след това. Имунната ми система се е засилила и се чувствам добре и здрав. Вредните ми навици като нерегулярно хранене преяждане и застоял живот са все още на лице. Единствената промяна е храната с която се храня. Изумителна промяна наблюдавам в живота си и за това пиша тази статия за да споделя с вас с надеждата, че поне някой ще прихване поне нещо за негово собствено добро.
В тази една година на здраве започнах и други промени в режима си на хранене освен моята диета с над 80% органик храна.
Началото на 2009 започнах да намалявам месото докато накрая го спрях окончателно някъде около април(може да се каже вегетарианство).
Май-Юни започнах да намалявам млечните продукти и яйцата с изключение на киселото мляко (може да се каже веган). Също така по това време започнах сутрешни пречиствания с вода на гладно за да изчистя организма си. Това доведе до по-често ходене до тоалетна в началото и нормализиране с времето.
Юли-Август започнах да научавам повече неща за суровоядството но никога не успях да бъда 100% суровоядец. Въпреки това ползите от него са огромни и се опитвам поне половината от менюто ми да е сурово, но не винаги успявам. По това време се запознах и с теорията за мегавитаминната терапия и започнах да експериментирам с добавка на витамини към храната. Също така се запознах и със супер храните и започнах да употребявам някои (които са по-достъпни като цена).
За последната година успях да сваля 20 килограма наднормено тегло да изчистя кожата си и да се чувствам доста добре като странични ефекти покрай подобреното здраве.
Не ме разбирайте погрешно не казвам, че от тук на сетне болест няма да ме лови или ще живея до 100 години. Просто казвам, че храната е много, МНОГО важна за нашето здраве и качество на живот. Също така искам да уточня, че когато говоря за вегетарианство и веганство и прочее това не значи, че не ям месо, яйца, мляко, риба и тн. просто значи, че ги ям рядко… някои много рядко. Опитвам се да избягам от фанатичната страна на отричане. Да не загърбвам тези продукти, а просто да се вслушвам в тялото си и да се опитвам да му доставя това от което има нужда. Тук го има тънкият момент, че у нас се пораждат различни видове желания и според мен част от тях не трябва да им се вярва тъй като са продукт на навик и на промит мозък от реклами или атакувани сетива чрез химикали. За това аз практикувам следното: ако ми се яде специално точно нещо приготвено по точно определен начин и знам точно къде да го намеря купя и изям като знам точно какъв вкус ще има, тогава не му се доверявам (яде ми се наденичка приготвена на скара в хлебче и тя ще има точно онзи еййййй такъв вкус ей тогава не му вярвам). Ако знам обаче че ми се яде нещо от определен вид без специални уточнения, например яде ми се белтък или въглехидрат от групата на животинските или на зърнените без особена спецификация на вкус или начин на приготвяне тогава му се доверявам (например яде ми се животински белтък по-скоро от месна форма без значение дали е пиле, свинско, риба, телешко или каквото и да е тогава си доставям месо каквото и да е включително и наденичка на скара).
Мислейки си как да структурирам приоритетите си за храна стигнах до следното заключение 1-во избягване на вредните химикали (някои от Е-тата) и намаляване на консумацията на захари, 2-ро Използване на органик храна, 3-то Използване на все повече зеленчуци, ядки, зърна, плодове, кълнове, гъби и прочее за сметка на животински продукти. 4-то Използване на повече сурова храна за сметка на термично обработена (всичко обработено над 47 градуса се брои термично обработено) и няма живи ензими в него както и до 100% от някои витамини са унищожени. 5-то Добавка на витамини към храната.
За съжаление все още не мога да се похваля с кой знае каква физическа активност. И тъй като предпочитам да говоря за нещата които съм пробвал и харесал за сега ще се въздържа… но имам подозрението, че физическата активност също ще се окаже важен фактор за здравето ни;).
Всичко изложено до тук е продукт на решение взето от моя страна кое е добре до каква степен и тн. Не казвам, че е най-правилното решение, но е базирано на доста четене и проучване на тази тематика. Противоречия има, отчитам ги и за това не заемам твърда позиция а по-скоро изследвам и наблюдавам. И най-важно казвам, че за мен работи и се чувствам добре. Ако някой иска повече информация за мен ще е радост да навлезна в детайл защо точно мисля, че тези неща влияят положително на нашето здраве. Не говоря само за обикновените настинки, грипове и вирусни заболявания, става въпрос за много по-сериозни неща като рак, сърдечно съдови заболявания, подагра, диабет и тн.
Не на последно място искам да отбележа, че използването на подобен тип здравословно хранене има изключително голямо положително екологично въздействие за околната среда.
Също така искам да НАТЪРТЯ, че здравословното хранене НЕ означава задължително по-големи разходи. Могат да се направят безкрайно много схеми в които изключително здравословно хранене може да се организира с много малък бюджет.
Мисля, че с това ще приключа тази статия и се надявам догодина по това време да се похваля с втора годишнина. :) Пожелавам здраве на всички вас :).
И сега ще си говорим за здраве :). Имам да се хваля! На 20-ти декември 2009 година успешно завърши първата година в живота ми без никакви болести. Който ме знае има представа че аз не съм точно „скалата” в здравословно отношение :). И като малък си боледувах много а пък като поотраснах по-малко ама пак редовно. Та това което се случва в момента да не боледувам от нищо в продължение на цяла една година е без прецедент в моя 27 годишен опит :). Та понеже се чувствам доста добре а пък и факта много ме радва искам да споделя с вас историята на тази случка. Всичко започна някъде в далечната 2005 година да се заражда и постепенно да придобива сила и да расте експоненциално.
Тогава открихме в интернет списъци с вредните съставки които се слагат в храните. В Европа те са отбелязани задължително на етикетите с тяхното буквено означение ( Е100 – Е1520) или така наречените Е-та) http://georgievi.atspace.com/eta.htm#%D0%BE%D0%B1 например тук има някои написани неща по въпроса макар, далеч да не съм сигурен, че това е най-достоверното място, в момента това намирам. Та след като почетохме малко за страничните ефекти от Е-тата (консерванти, оцветители, сгъстители и тн.) си направихме списък с вредните такива и започнахме да си го носим в портфейлите и когато пазаруваме да не купуваме от продуктите които съдържат такива съставки. Това беше доста отдавна но гледайки назад във времето мога да оценя, че още тогава започнаха да се случват положителни промени с моето здраве. Тогава не беше много видно, но съдейки от сегашна гледна точка това беше началото на всичко.
Следващо по реда си бе запознаването с органик храните. Когато пътувахме из Европа се запознахме с концепцията за органик храна. Ръка за ръка с това върви и запознаването с конвенционалната храна и начинът и на отглеждане и обработка. По това време (към 2007г) в България все още нямаше кой знае колко органик продукти и къде да се купят, а информация за предимствата на органик храната липсваше (или поне липсваше в моето обкръжение и съзнание). Когато бяхме в чужбина гледахме да си купуваме органик продукти ако е по джоба ни а пък и скоро заминахме за Канада където нямаше проблем да си пазаруваме органик храна. 2008 година някъде към август-септември започнахме да ядем над 80% от менюто ни органик и това направи огромна промяна в живота ми. Започнах да свалям от наднорменото си тегло и започнах да се чувствам много по-добре и да съм здрав. По това време никакви други промени в режима ми на хранене не са се случвали то все още си бе нерегулярно с преяждане от всичко по много и други вредни навици. Въпреки това обаче лавинообразен процес на промени бе започнал. 20-ти декември успях да си причиня разболяване след като положих доста усилия да тичам на -30 градуса съчетано с леко вирусче от компанията. За моя изненада обаче болестта премина бързо за 2-3 дни и без проблеми за разлика от други такива случаи в миналото ми. Това бе последната болест която преживях до днес 29-ти декември 2009 година. На няколко пъти през тази година обстоятелствата ме подлагаха на изпитание, постоянно съжителство с група от болни хора в продължение на седмица или пък простудявания. Усещах как тялото ми реагира изключително бързо на провокацията и се лекува за няколко минути до няколко часа без никакъв спомен от някакво неразположение след това. Имунната ми система се е засилила и се чувствам добре и здрав. Вредните ми навици като нерегулярно хранене преяждане и застоял живот са все още на лице. Единствената промяна е храната с която се храня. Изумителна промяна наблюдавам в живота си и за това пиша тази статия за да споделя с вас с надеждата, че поне някой ще прихване поне нещо за негово собствено добро.
В тази една година на здраве започнах и други промени в режима си на хранене освен моята диета с над 80% органик храна.
Началото на 2009 започнах да намалявам месото докато накрая го спрях окончателно някъде около април(може да се каже вегетарианство).
Май-Юни започнах да намалявам млечните продукти и яйцата с изключение на киселото мляко (може да се каже веган). Също така по това време започнах сутрешни пречиствания с вода на гладно за да изчистя организма си. Това доведе до по-често ходене до тоалетна в началото и нормализиране с времето.
Юли-Август започнах да научавам повече неща за суровоядството но никога не успях да бъда 100% суровоядец. Въпреки това ползите от него са огромни и се опитвам поне половината от менюто ми да е сурово, но не винаги успявам. По това време се запознах и с теорията за мегавитаминната терапия и започнах да експериментирам с добавка на витамини към храната. Също така се запознах и със супер храните и започнах да употребявам някои (които са по-достъпни като цена).
За последната година успях да сваля 20 килограма наднормено тегло да изчистя кожата си и да се чувствам доста добре като странични ефекти покрай подобреното здраве.
Не ме разбирайте погрешно не казвам, че от тук на сетне болест няма да ме лови или ще живея до 100 години. Просто казвам, че храната е много, МНОГО важна за нашето здраве и качество на живот. Също така искам да уточня, че когато говоря за вегетарианство и веганство и прочее това не значи, че не ям месо, яйца, мляко, риба и тн. просто значи, че ги ям рядко… някои много рядко. Опитвам се да избягам от фанатичната страна на отричане. Да не загърбвам тези продукти, а просто да се вслушвам в тялото си и да се опитвам да му доставя това от което има нужда. Тук го има тънкият момент, че у нас се пораждат различни видове желания и според мен част от тях не трябва да им се вярва тъй като са продукт на навик и на промит мозък от реклами или атакувани сетива чрез химикали. За това аз практикувам следното: ако ми се яде специално точно нещо приготвено по точно определен начин и знам точно къде да го намеря купя и изям като знам точно какъв вкус ще има, тогава не му се доверявам (яде ми се наденичка приготвена на скара в хлебче и тя ще има точно онзи еййййй такъв вкус ей тогава не му вярвам). Ако знам обаче че ми се яде нещо от определен вид без специални уточнения, например яде ми се белтък или въглехидрат от групата на животинските или на зърнените без особена спецификация на вкус или начин на приготвяне тогава му се доверявам (например яде ми се животински белтък по-скоро от месна форма без значение дали е пиле, свинско, риба, телешко или каквото и да е тогава си доставям месо каквото и да е включително и наденичка на скара).
Мислейки си как да структурирам приоритетите си за храна стигнах до следното заключение 1-во избягване на вредните химикали (някои от Е-тата) и намаляване на консумацията на захари, 2-ро Използване на органик храна, 3-то Използване на все повече зеленчуци, ядки, зърна, плодове, кълнове, гъби и прочее за сметка на животински продукти. 4-то Използване на повече сурова храна за сметка на термично обработена (всичко обработено над 47 градуса се брои термично обработено) и няма живи ензими в него както и до 100% от някои витамини са унищожени. 5-то Добавка на витамини към храната.
За съжаление все още не мога да се похваля с кой знае каква физическа активност. И тъй като предпочитам да говоря за нещата които съм пробвал и харесал за сега ще се въздържа… но имам подозрението, че физическата активност също ще се окаже важен фактор за здравето ни;).
Всичко изложено до тук е продукт на решение взето от моя страна кое е добре до каква степен и тн. Не казвам, че е най-правилното решение, но е базирано на доста четене и проучване на тази тематика. Противоречия има, отчитам ги и за това не заемам твърда позиция а по-скоро изследвам и наблюдавам. И най-важно казвам, че за мен работи и се чувствам добре. Ако някой иска повече информация за мен ще е радост да навлезна в детайл защо точно мисля, че тези неща влияят положително на нашето здраве. Не говоря само за обикновените настинки, грипове и вирусни заболявания, става въпрос за много по-сериозни неща като рак, сърдечно съдови заболявания, подагра, диабет и тн.
Не на последно място искам да отбележа, че използването на подобен тип здравословно хранене има изключително голямо положително екологично въздействие за околната среда.
Също така искам да НАТЪРТЯ, че здравословното хранене НЕ означава задължително по-големи разходи. Могат да се направят безкрайно много схеми в които изключително здравословно хранене може да се организира с много малък бюджет.
Мисля, че с това ще приключа тази статия и се надявам догодина по това време да се похваля с втора годишнина. :) Пожелавам здраве на всички вас :).
Tuesday, December 1, 2009
Въглероден двуокис или Флуорни газове къде е проблемът с парниковите газове?
Какво знаем за глобалното затопляне и парниковите газове?
1-во глобалното затопляне е нещо лошо.
2-ро глобалното затопляне е причината за разтопяването на ледниците и на ледените шапки на полюсите.
3-то глобалното затопляне причинява промени в климата и катаклизми като наводнения и суши.
4-то глобалното затопляне е причината за покачване нивото на океаните.
5-то глобалното затопляне се причинява от парниковите газове: въглероден двуокис в атмосферата който задържа топлина. Въглероден двуокис се отделя при горене и когато дишаме
Искам да споделя с вас някои неща които намерих на този сайт http://www.whatsyourimpact.eu.org/index.php и разбира се уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Greenhouse_gas
Разделяме основните газове в атмосферата които причиняват парниковият ефект и глобалното затопляне на следните видове:
Въглероден двуокис (CO2) – Естествено срещан в природата при гниене, горене и при дишане. Най-големите източници на въглероден двуокис на планетата са транспорт, електричество и производствените процеси.
Метан (CH4) – Естествено срещан в природата при анаеробно гниене и при дефекирането на животните. Най-големи източници на метан в света са добиването на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство и сметищата.
Азотен окис (N2O) – 96% от емисиите на азотен окис са дело на човека. Среща се в много малки количества при естествени условия. Най-големите източници са наторяването на почвата с изкуствени торове, процесът на изгаряне на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство.
Флуорни газове (HFCs, PFCs, SF6 и тн) – Това са изкуствено създадени газове, те не се срещат в природата и природата няма механизъм за тяхното рециклиране. Веднъж изпуснати в атмосферата те остават там завинаги. Основните отрасли на промишлеността които замърсяват с такива газове са хладилната и климатична техника, пяни и флакони.
Специално внимание искам да ви обърна на тази и следващите графики! На първата графика виждаме разпределението на парниковите газове по обем в атмосферата. Изглежда най-много въглероден двуокис има който ни тормози с този парников ефект. Съвсем нормално би било да се опитваме да ограничим въглеродният двуокис максимално за да постигнем най-голям оздравителен ефект за нашата планета.
Това което забравяме е че освен количествените характеристики на парниковите газове също така и качествените им характеристики са от значение. Ние сравняваме парниковите газове по качеството им да задържат топлина в атмосферата. В крайна сметка ние с това се борим за момента да спрем затоплянето на планетата. В таблицата по-долу са сравнени всички парникови газове по способността им да задържат топлина (20 години след изпускането им в средната колонка и 100 години след изпускането им в дясната колонка) в атмосферата.
Както виждаме метанът е 72 ПЪТИ по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния двуокис. И както с ужас установяваме има газове които задържат 16300 ПЪТИ по-добре топлина в атмосферата от колкото въглеродния двуокис.
След като обърнем внимание на качествата на газовете можем да пресметнем отново графиката за разпределение на парниковите газове в атмосферата, но този път не по обем а по приносът им за глобалното затопляне. Както се вижда по-долу въглеродният двуокис не е най-правилната цел в която да съсредоточим усилията си. Ако последната графика е вярна това значи, че глобалното затопляне е почти изцяло (98,16%) причинено от Флуорни газове и Азотен окис. Което би означавало, че ние работим в грешна посока за разрешаването на този проблем.
Ето тази последна графика ме шокира и ме накара да започна цялата тази статия. И с нея мисля да я приключа.
Тъй като всичко това е много теория която ние уж разбираме, но на практика не виждаме последствията от нея в ежедневието си искам да ви оставя с един нагледен пример за скоростта с която се случват промените. Едно доста красиво и впечатляващо кратко филмче ( има и субтитри на български): http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
1-во глобалното затопляне е нещо лошо.
2-ро глобалното затопляне е причината за разтопяването на ледниците и на ледените шапки на полюсите.
3-то глобалното затопляне причинява промени в климата и катаклизми като наводнения и суши.
4-то глобалното затопляне е причината за покачване нивото на океаните.
5-то глобалното затопляне се причинява от парниковите газове: въглероден двуокис в атмосферата който задържа топлина. Въглероден двуокис се отделя при горене и когато дишаме
Искам да споделя с вас някои неща които намерих на този сайт http://www.whatsyourimpact.eu.org/index.php и разбира се уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Greenhouse_gas
Разделяме основните газове в атмосферата които причиняват парниковият ефект и глобалното затопляне на следните видове:
Въглероден двуокис (CO2) – Естествено срещан в природата при гниене, горене и при дишане. Най-големите източници на въглероден двуокис на планетата са транспорт, електричество и производствените процеси.
Метан (CH4) – Естествено срещан в природата при анаеробно гниене и при дефекирането на животните. Най-големи източници на метан в света са добиването на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство и сметищата.
Азотен окис (N2O) – 96% от емисиите на азотен окис са дело на човека. Среща се в много малки количества при естествени условия. Най-големите източници са наторяването на почвата с изкуствени торове, процесът на изгаряне на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство.
Флуорни газове (HFCs, PFCs, SF6 и тн) – Това са изкуствено създадени газове, те не се срещат в природата и природата няма механизъм за тяхното рециклиране. Веднъж изпуснати в атмосферата те остават там завинаги. Основните отрасли на промишлеността които замърсяват с такива газове са хладилната и климатична техника, пяни и флакони.
Специално внимание искам да ви обърна на тази и следващите графики! На първата графика виждаме разпределението на парниковите газове по обем в атмосферата. Изглежда най-много въглероден двуокис има който ни тормози с този парников ефект. Съвсем нормално би било да се опитваме да ограничим въглеродният двуокис максимално за да постигнем най-голям оздравителен ефект за нашата планета.
Това което забравяме е че освен количествените характеристики на парниковите газове също така и качествените им характеристики са от значение. Ние сравняваме парниковите газове по качеството им да задържат топлина в атмосферата. В крайна сметка ние с това се борим за момента да спрем затоплянето на планетата. В таблицата по-долу са сравнени всички парникови газове по способността им да задържат топлина (20 години след изпускането им в средната колонка и 100 години след изпускането им в дясната колонка) в атмосферата.
Потенциал за глобално затопляне на парниковите газове(ПГЗ) | ||
| (сравнено с CO2) | ||
| Парников газ | ПГЗ след 20 год. | ПГЗ след 100 год |
| Въглероден двуокис | 1 | 1 |
| Метан | 72 | 25 |
| Азотен окис | 289 | 298 |
| HCFC-22 | 5160 | 1810 |
| HFC-23 | 12000 | 14800 |
| HFC-125 | 6350 | 3500 |
| HFC-134a | 3830 | 1430 |
| HFC-143a | 5890 | 4470 |
| CF4 | 5210 | 7390 |
| C2F6 | 8630 | 12200 |
| SF6 | 16300 | 22800 |
Както виждаме метанът е 72 ПЪТИ по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния двуокис. И както с ужас установяваме има газове които задържат 16300 ПЪТИ по-добре топлина в атмосферата от колкото въглеродния двуокис.
След като обърнем внимание на качествата на газовете можем да пресметнем отново графиката за разпределение на парниковите газове в атмосферата, но този път не по обем а по приносът им за глобалното затопляне. Както се вижда по-долу въглеродният двуокис не е най-правилната цел в която да съсредоточим усилията си. Ако последната графика е вярна това значи, че глобалното затопляне е почти изцяло (98,16%) причинено от Флуорни газове и Азотен окис. Което би означавало, че ние работим в грешна посока за разрешаването на този проблем.
Ето тази последна графика ме шокира и ме накара да започна цялата тази статия. И с нея мисля да я приключа.
Тъй като всичко това е много теория която ние уж разбираме, но на практика не виждаме последствията от нея в ежедневието си искам да ви оставя с един нагледен пример за скоростта с която се случват промените. Едно доста красиво и впечатляващо кратко филмче ( има и субтитри на български): http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html
Wednesday, November 25, 2009
какво мислите за тази идея?
Последният месец изпаднах в нещо като творческа криза. Защо статиите които аз харесвам най-много другите харесват най-малко?! Този въпрос ме тормозеше. Мисля, че го улових. За мен е най-интересно да виждам глобалността на на една еко идея с всичките и връзки и последствия като същевременно навлизам да опознавам в подробности всеки процес. Аз мога да ги разбера защото по цял ден с това се занимавам. Аз съм краен в действията и отдадеността си... поне по-краен от средния човек. Установих обаче, че колкото по-простички са статиите толкова повече хората ги възприемат. Те нямат време да се занимават с разучаването на тази материя колкото аз, а и не е нужно! Да си еко не означава да зарежеш живота си какъвто до сега го познаваш и да направиш безкрайно много саможертви в името на светло бъдеще. Както се изрази един приятел: „... колко малко усилие е нужно от всички хора по света, че нещата драстично да се подобрят, че не се иска от всеки да зареже живота си и да ходи да спасява китове....” . Тоест идеите трябва да са простички, поднесени по достъпен начин и неангажирано да могат да се имплементират във всекидневието.
Тази идея за по-общодостъпно изложена и практична информация се загнезди в мен. Някъде преди две седмици се роди и още една идея. Идеята за активността на екологичните проекти (или по-скоро липсата на такава). Еко идеите са невероятно пасивни. Някой прави еко страница или еко блог и започва да чака хората да потърсят нещо по еко темата в гугъл за да може евентуално гугъл да ги препрати към неговия сайт или блог. Същевременно всеки ден ни заливат безкрайно агресивно десетки хиляди реклами за закупуване на всевъзможни глупости. Защо винаги отрицателните неща биват рекламирани и набутвани пред лицето ни и мозъкът ни бива промиван с тях и никога никой не ни засипва с реклама на еко инициативи, еко начини, защо никой не ни промива мозъците с еко идеи?
Аз като един отявлен вярващ в доброто в хората :) си мисля, че ако облъчваш хората с добри и лоши послания едновременно и по равно те в повечето случаи ще наклонят към добрите. Проблемът е, че в модерното общество баланс изобщо няма между еко положителните и еко отрицателните рекламни послания.
Комбинирайки тези две идеи стигнах до извода, че трябва да се предприеме масова рекламна кампания на екологична тема която да рекламира лесни начини за прилагане на еко идеи в ежедневието ни. И най-вече самата полза и престиж от това да си еко. Целта е да се подтикват хората към екологични действия.
От тук на татък ще изложа как аз го виждам това като организация, но много бих се радвал ако може повечко хора да споделят техните идеи по този въпрос. Темата е напълно отворена за всякакви предложения и идеи как да се прилага една активна реклама на еко идеи. И дали това е добре да се прави. Моля развихрете се. :)
Тези еко идеи не трябва да затрудняват много публиката за да не се получи отдръпване и същевременно трябва да се превърнат в модна тенденция. Чрез постигнатата масовка дори миниатюрни промени в ежедневието на участниците ще доведат до драстични глобални промени. Също така зараждането на еко мисъл в хората е най-трудно, разширяването на това поле с течение на времето е естествено.
За да не замре инициативата в някакъв момент трябва да се осигури активното участие на новоприсъединилите се в движението. Ангажирайки новите кадри в активна реклама на каузата ще осигурим една непрекъснатост на популяризацията и разрастването на инициативата. Децентрализацията на рекламните усилия е съществено за успехът на това начинание.
За да се задържат хората в това движение което променя животът им, самите промени трябва да са постижими без кой знае какви екстра усилия от участниците за да се превърнат в част от начинът им на живот. Такива простички и лесни всекидневни неща има, но в повечето случаи хората не знаят за тях и не ги прилагат по-скоро от незнание от колкото от нежелание да положат малко екстра усилие и съзнателност.
Според мен, трябва да се набляга на идеята, всеки да допринася с каквото му е най-лесно. Например на мен ми е най-лесно да си карам колата по-малко и да не ползвам найлонови торбички. За друг най-лесно ще е да рекламира идеята във фейсбук или на друго място. За трети най-лесно ще е да купува бирата в стъклени шишета а не пластмасови. За четвърти ще е да използва енергоспестяващи лампи. Всички тези начини са добри и всеки може да прилага тези които му представляват най-малък проблем. Хората трябва да се чувстват горди от това което правят а да не се подтискат заради другите неща които са им по-трудни и не правят в момента.
Рекламна инвазия на всички възможни безплатни фронтове (или ако някой е готов да плати и платени) ще стартира този проект и тази активност ще трябва да се поддържа в последствие. Става въпрос за интернет като медия, реклама чрез средства за междуличностна и не персонализирана комуникация като фейсбук, ютуб, вбокс, всички възможни форуми, чат програми, блогове, електронни пощи и интернет страници. Не са необходими досадно много рекламни послания за да не се превърне в спам, но от друга страна е необходима възможно най-широка популяризация на идеята.
След като първите стъпки са направени в интернет пространството и движението събере сила ще дойде време и за една рекламна кампания извън интернет за да се докоснат максимален брой хора. Идеята е да се привличат не само хора които вече са отворени към еко идеята, а да се докарат нови хора които да бъдат отворени към тази нова и модерна тенденция. Масовост е ключът. Това просто желание да промениш света към по-добро трябва да се разпространява като вирус. Да е заразно и да се предава от човек на човек с увеличаваща се скорост и мутация.
Когато се стигне до реклама извън интернет не е нужно да се харчат пари за това. Ако има масовост рекламата ще е лесно постижима, чрез инициативност от страна на съмишлениците. Обява на лист хартия залепена на спирката или дори графити, реклама по личните вещи, реклама от уста на уста. Ако има масовост много ще може да се преговаря с институции за предоставяне на рекламна площ и така нататък. Целта е да се постигне ефектът на лавината. Всеки нов привърженик да привлича още и още нови хора и да участва активно в агресивната рекламна кампания. Никой не прилага тези техники за еко каузи, защо?
Разбира се такава инициатива не може да се ограничи до една държава, а и не трябва. Следователно ще трябва да се направят преводи на няколко езика. И така разширението ще може да достигне глобални мащаби.
Всички тези рекламни усилия ще водят към интернет сайт за популяризиране на екологичната съпричастност на обикновеният човек. Сайтът идейно ще е разделен на три части 1-во как да помогнеш за рекламната кампания и 2-ро простичките еко съветчета които са приложими от всеки и чрез масовост ще доведат до един по-добър свят за всички нас. В тази част също ще се публикуват линкове към вече създадени екологични сайтове за по-подробна информация. 3-то За да се получи обмен на мнения и дискусия и за да могат активистите да помагат за развитието на цялата тази идея ще трябва да има и форум в който да се дискутират идеи и стратегии за едно постоянно подобряване и усъвършенстване на тази инициатива.
Та такава идея в момента се вихри в моята глава. Искам да попитам вас – приятелите ми какво мислите за тази идея? Каква е вашата идея в тази или подобна насока? Мислите ли, че е перспективна и че ще има успех или не? Ще можем ли да я започнем ние? Ще можем ли да я осъществим? Достатъчно кадърни ли сме за това? Искаме ли да се занимаваме с подобни проекти?
Много бих оценил вашето мнение в този момент.
Благодаря.
Subscribe to:
Posts (Atom)