Симбиоотични отношения при засаждането на растения

Отдавна не съм ви писал. Не ме забравяйте ей :) все още съм тук и все още се трудя по проучването на тези интересни еко-природни неща.

Днес мисля да ви разкажа за companion planting ( съвместно засаждане ).

Както не веднъж е ставало дума не е важно да се работи много, а да се работи съзнателно, идейно и качествено. Идеята за съвместно засаждане на определени видове растения е стара и доказала се на практика. Кой знае защо обаче хората не я използват много много в наши дни. Може би просто са трудолюбиви и са решили, че искат да работят повечко. :)

Какво представлява тази идея. Както всяка подобна гениална идея и тази е вдъхновена от наблюдението върху това как природата борави с елементите които има. Простото наблюдение, че дадени растения са по-големи и силни когато се срещат в близост до един тип растение и по-слаби когато се срещат в близост до друг тип растение запалва искрата на съвместното засаждане. Разбира се с течение на времето се правят по-подробни наблюдения, които в детайли описват защо две растения са полезни едно за друго и се създават таблици за съвместно засаждане.

Важното е, да се обърне внимание на това, че наблюденията върху природата могат да отворят очите ни за много неща и ние трябва да се стремим да наблюдаваме с възможно най-чисто и отворено съзнание. В резултат на което ще си спестим доста усилия и страдания.

Всяко растение си има набор от характеристики.  В случая за да покажа гледната си точка искам да разделя характеристиките на приемащи и отдаващи.

Приемащи са: климата в който растението се развива естествено и най-добре, киселинността на почвата която изисква, влажността от която се нуждае, часовете слънце на ден които му трябват, дали понася вятър, типа почва която е благоприятна, и хранителните вещества от които се нуждае за правилното си развитие.

Отдаващи са: дървесината която произвежда, плодове, ядки, семки, листа, сянка която пуска, водата която задържа, колко укрепва почвата, колко спира вятъра и прочее.

Разделих характеристиките по този начин за да ви покажа, че растението комуникира. То не е фиксирано и не работи по предварително изготвен план. Растенията комуникират с околната среда и се развиват съобразно с нея. Също така искам да наблегна, на това, че растенията винаги са заобиколени от други растения. Както се вижда в горния пример никъде не е посочено сред приемащите характеристики това какви растения заобикалят въпросното което разглеждаме в момента. И това минава незабелязано и на никой не би му направило впечатление ако не бях обърнал внимание. Някак си ние в нашия стремеж да опростим модела който разглеждаме приемаме че растението е едно. Знаем, че без почва вода слънце и т.н. не може да живее и за това обръщаме внимание на тези елементи и ги включваме в разглежданият модел, но тъй като може да живее без други растения около него тях не ги включваме. Истина е, че то може, но е факт че рядко да не кажа никога растението не живее само незаобиколено от други растения.

Оказва се, че връзката между растенията е много силна. И е голяма грешка да не и се обърне внимание.

Нека да дам пример: оказва се, че ако във орехова плантация посадим свободните пространства с Elaeagnus umbellata . Увеличаваме големината на ореховото дърво с 30% респективно продукцията с поне 30%. Сега на някой може да му се види малка такава разлика. За това ще дам друг пример. Оказва се, че орехите във всичките им родове и особено черния орех премахват конкуренцията си за ресурси ( вода, хранителни вещества, слънце) като изпускат през корените си отровни вещества които убиват определени типове дървета и други растения. Да кажем ябълките са много подвластни на това. Това нещо е под цялата корона на ореха и на няколко метра извън нея. Сиреч не знаейки това нещо можем да засадим орех и ябълка в относителна близост и резултатът ще е пагубен.

Комуникацията между дърветата е толкова силна, че в сухите страни когато едно дърво бива нападнато от нещо (животно, паразит или каквото и да е то) изпраща сигнал на дърветата около себе си и те си събират листата. Това е наблюдавано при случаи когато жираф се храни от листата на дърво как околните дървета си прибират листата така че да ги предпазят. За това жирафът се храни по малко от едно дърво и после се премества на друга по-отдалечена група от дървета. Все още не е известно как се случва тази комуникация, но тя е факт.

Тъй като не ми се иска да минавам към сферата на неизвестното тъй като може да има скептици ще се придържам към известните неща. Корените на различните растения хранят различни видове микро организми в почвата... един вид поддържат ги.

Има група растения които са известни като азото фиксиращи растения. Те улавят азот от въздуха и го заземяват в почвата посредством корените си и бактериите  които работят съвместно с корените.

Има група растения които се наричат азото изискващи растения. Те се нуждаят от много азот от почвата ( защото не могат да го улавят от въздуха) за да се развиват добре. Те от своя страна обикновенно поддържат бактерии които са изисквани от азото фиксиращите растения.

Засаждането на две такива растения едно до друго, е полезно и за двете растения. Те не се съревновават, а си помагат. Този прост пример показва как може изцяло да се избегне използването на иначе така вредните азотни торове.

До сега говорех за растения и давах примери с дървета, но абсолютно същото се отнася за разните му кухненски зеленчучета.

Например морков и магданоз не трябва да се садят на едно и също място защото магданоза е вреден за моркова. Но морков и какъвто и да е лук вървят добре заедно и се подпомагат. Е хубаво де ама аз не знаех това в началото на годината и засадих в една саксия морков магданоз и чесън. Всичко си се развиваше нормално. Чесънът стана голям и зелен и аз го извадих за да си подправим тараторчето с пресен чесън. Няма и седмица след това морковчето умря тъй като остана само във враждебна територия без другарче което да му помага. Друг експеримент който съм правил е да засадя в кофичка от кисело мляко маруля и да засадя маруля и репичка. На пръв поглед нама никаква логика в такова ограничено пространство две растения да се справят по-добре от едно растение. Е да ама се оказа точно така. И като казах, че съм правил експерименти аз съм малко краен и искам да бъда точен в преценките си за това засадих 10 кофички само марули и 10 кофички марули и репички за да имам статистическа точност. Освен това приложих различни видове поливане и наторяване и почва на различните кофички. Във всеки един от случаите кофичката с марулка и репичка се разви по-добре.

Има нещо като правило, че както го ядеш на масата така е добре да се засажда в градината. Тоест вкусово което си подхожда си подхожда и в градината. то разбира се е доста неточно но примерно домати и краставици е добра комбинация. Както е и маруля и репичка. Домати и босилек. Лук и картофи и т.н.

Това което се опитвам да ви кажа с тази статия е, че е добре да се информирате преди да засадите нещо някъде и е добре да садите групи от неща заедно. И да обръщате внимание на растенията които подбирате да съществуват заедно.

Има растения които имат дълбоки корени и вадят вода от дълбоко и разпростират в по-близките до повърхността почвени слоеве. Има растения които имат само плитки корени но пък държат почвата заедно. Има растения които изискват повече азот и растения които го улавят от въздуха и го заземяват. Растения които са много привлекателни за "вредители" и растения които отблъскват въпросните"вредители". Растения които прихващат гъбични инфекции от други растения.  Растенийа които пазят от вятър и растения които трябва да бъдат пазени от вятър. И тн и тн.

Ако си начинаещ ти едва ли садиш огромно разнообразие от растения. За една вечер могат да се проверят всичките семенца или фиданки които имаш съвместно с какво друго растение е добре да се засадят. И така свършената работа ще даде много по-добри резултати и много по-малко разочарование.

тук ще ви сложа една табличка дето си копнах от едно сайтче. не е твърде подробна но за малка градина е чудесна.

Vegetables
Common name	scientific name	Helps	Helped by	Attracts	Repels / Distracts	Avoid	Comments
Alliums	Allium	fruit trees, nightshades (tomatoes, peppers, potatoes, etc), brassicas (cabbage, broccoli, kohlrabi, etc) carrots	carrots		slugs, aphids, carrot fly, cabbage worms[1]	beans, peas, parsley	Alliums include onions, garlic, leeks, shallots, chives, and others
Asparagus	Asparagus officinalis	Tomatoes	Aster Family flowers, Dill ,Coriander, Tomatoes, Parsley, Basil, Comfrey, Marigolds			Onion, Garlic, Potatoes	Marigolds will deter beetles.
Brassicas	Brassica		geraniums, dill, alliums (onions, shallots, garlic, etc), rosemary, nasturtium, borage			mustards, nightshades (tomatoes, peppers, etc)	Brassicas are a family of species which include broccoli, cabbage, brussels sprouts, kholrabi, and cauliflower.
Beans,	Phaseolus	Corn (see Three Sisters), Spinach, lettuce, rosemary, summer savory, dill, carrots, brassicas, beets, radish, strawberry and cucumbers	Eggplant, Summer savory		California beetles	Tomatoes, chili peppers, sunflowers, alliums (onions, garlic, etc), kales (cabbage, broccoli, etc)	Hosts nitrogen-fixing bacteria, a good fertilizer for some plants, too much for others
Beets,	Beta Vulgaris	lettuce, kohlrabi, onions and brassicas	Catnip, Garlic, Mint			Runner or pole beans	Good for adding minerals to the soil through composting leafs which have up to 25% magnesium. Runner or pole beans and beets stunt each other's growth.
Broccoli	Brassica oleracea		geraniums, dill, alliums, rosemary, nasturtium, borage			mustards, Tomatoes, peppers	Rosemary repels cabbage fly, geraniums trap cabbage worms, same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc)
Cabbage	Brassica oleracea		geraniums, dill, alliums, rosemary			mustards, Tomatoes, peppers strawberries, and pole/runner beans	Rosemary repels cabbage flies, geraniums trap cabbage worms, same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc)
Carrots	Daucus carota	Tomatoes, Alliums (onions, chives, etc), lettuce	alliums (leeks, shallots, etc), rosemary, wormwood, sage, beans, flax	assassin bug, lacewing, parasitic wasp, yellow jacket and other predatory wasps		Dill, parsnip, radish	Tomatoes grow better with carrots, but may stunt the carrots' growth. Beans (which are bad for tomatoes) provide the nitrogen carrots need more than some other vegetables. Aromatic companion plants repel carrot fly. Sage, rosemary, and radishes are recommended by some as companion plants, but listed by others as incompatible. alliums interplanted with carrots confuse onion and carrot flies. For the beneficial insect-attracting properties of carrots to work, they need to be allowed to flower; Otherwise, use the wild carrot, Queen Anne's Lace, for the same effect. Flax produces an oil that may protect root vegetables like carrots from some pests.
Celery,	Apium graveolens		Cosmos, Daisies, Snapdragons			corn, Aster flowers, these can transmit the aster yellows disease
Corn / Maize	Zea mays	beans	Sunflowers, legumes (beans, peas, soybeans etc), peanuts, curcubits (squash, cucumbers, melons, etc), amaranth, white geranium, lamb's quarters, morning glory, parsley, and potato			Tomato, Celery	provides beans with a trellis, is protected from predators and dryness by cucurbits, in the three sisters technique
Cucumber	Cucumis Sativus		Nasturtiums, radishes, marigolds, sunflowers peas, beets, carrots, and Dill	Beneficial for ground beetles		Tomato, Sage
Common name	scientific name	Helps	Helped by	Attracts	Repels / Distracts	Avoid	Comments
Eggplant	Solanum melongena	Beans, Peppers	Marigolds, tarragon, mints			Runner beans	Marigolds will deter nematodes.
Leek	Allium ampeloprasum v. porrum	Celery, apple trees	carrots		cabbage worms, aphids, carrot fly, others	Legumes (beans, peas, etc)	Same companion traits as all alliums (onions, garlic, shallots, chives, etc)
Lettuce	Lactuca sativa		Radish, Kohlrabi, beans, carrots			celery, cabbage, cress, parsley	Mints (including hyssop, sage, and various "balms") repel slugs, a bane of lettuce and cabbages
Mustard	Brassicaceae, Sinapis alba	Cabbage, cauliflower, radish, brussels sprouts, turnips			various pests		same general companion profile as all brassica (cabbage, kolhrabi, brussels sprouts, cauliflower, etc)
Nightshades	Solanaceae		carrots, alliums, mints (basil, oregano, etc)			beans, black walnuts, corn, fennel, dill, brassica (broccoli, cabbage, cauliflower, etc)	Nightshade plants include tomatoes, tobacco, chili peppers (including bell peppers), potatoes, eggplant, and others
Common name	scientific name	Helps	Helped by	Attracts	Repels / Distracts	Avoid	Comments
Peppers	Solanaceae, Capsicum	themselves, marjoram	tomatoes, geraniums, petunias			beans, kale (cabbage, brussels sprouts, etc)	Pepper plants like high humidity, which can be helped along by planting with some kind of dense-leaf or ground-cover companion, like majoram and basil; they also need direct sunlight, but their fruit can be harmed by it...pepper plants grown together, or with tomatoes, can shelter the fruit from sunlight, and raises the humidity level.
Onion	Allium cepa	Tomatoes, Kales (broccoli, cabbage, etc)	Carrots		aphids, carrot fly, other pests	beans, peas, parsley	Same companion traits as all other alliums (chives, garlic, shallots, leeks, etc)
Potato	Solanum tuberosum		Horseradish			Sunflower, Tomato, Cucumber	horseradish increases the disease resistance of potatoes
Pumpkin Squash	Curcurbita spp	corn, beans	Buckwheat, catnip, tansy, radishes	Spiders, Ground Beetles			Flea Beetles are warded off by radishes, Curcurbita can be used in the three sisters technique
Spinach	Spinacia oleracea		Peas, Beans				The peas and beans provide natural shade for the spinach
Tomatoes	Solanum lycopersicum	roses, peppers, asparagus	basil, oregano, parsley, carrots, marigold, Alliums, celery, Geraniums, Petunias, Nasturtium, Borage		asparagus beetle	Black walnut, corn, fennel, peas, dill, potatoes, beetroot, kales (kohlrabi, cabbage, etc), rosemary	Black walnuts inhibit tomato growth, in fact they are allelopathic to all other nightshade plants (chili pepper, potato, tobacco, petunia) as well, because it produces a chemical called juglone.

 

 

 Ако искате да садите нещо, пък не можете да се оправите и да намерите взаимовръзките които то ще направи с другите растения, може да ме питате дали знам нещо по въпроса :) че и аз още се уча и ще ми е интересно да разплета ако има някой заплетен случай.

Радвам се да споделям с вас :) Все нови и нови хора изникват от някъде и питат неща или оставят коментари :) много ви се радвам :)

до скоро писане :)

еко трикове :)

Искам да споделя това с вас от както го направих :) та сега най-сетне ще имам удоволствието :) и искам да го направите и вие не отнема повече от 1 минута а си заслужава.

Отдавна ми е известно, че отглеждането на зеленчуци отнема най-малко вода, отглеждането на зърнени продукти отнема повече, а отглеждането на месо е просто крайно водоемко. Вчера обаче гледах "HOME" филм който препоръчвам да гледат всички независимо от дидактичният му тон. Та се появиха и разни цифри... 100 литра вода за отглеждане на килограм картофи, 4000 литра вода за отглеждане на килограм ориз, 13000 литра вода за отглеждане на килограм месо. Мисля си, че са занижени тия цифри но все пак да кажем че са такива. Очевидно е, че яденето на месо е като самоубийство не само защото е доста вредно за тялото ни, но е изключително вредно и за природата. Ама както и да е това не ми е темата в момента. Темата беше за еко трикове.

Както съм писал в предишна статия домакинството е много далеч от най-големия консуматор на вода ( изключвайки хората дето живеят в пустините и си поливат ливадите разбира се), но все пак ние сме си консумираме ненужно много прясна вода и замърсяваме доста друга която не консумираме. Та както бях казал там ако искаме да спестим вода от домакинството трябва да ограничим двата най-големи разхода които правим: 1-во времетраенето за което се къпем и струята с вода която използваме и 2-ро пускането на водата в тоалетната.

Днес ще говоря за тоалетното казанче. Поради някаква неизвестна за мен причина от всичките тия инженери на тоя свят никой не си е направил труда да направи ефективно тоалетно казанче и всички ние изливаме хиляди литри вода в тоалетната от колкото се налага. В Европа за щастие има някакво пробуждане по въпроса и последните години се появиха казанчета с два бутона единия пуска половин казанче а другия цялото. Пак има на къде да се подобрява ама все пак си е голяма стъпка напред. В североамериканския континент обаче за сега не съм срещал такава интелигентна тоалетна :). Да не говорим, че тукашните казанчета са сигурно двойно по-големи от европейските... сигурно идва от наличието на огромни свободни пространства и чувството за свобода и независимост на тоя континент не знам...

Та ето какво направих аз. Вдигнах капака на казанчето и сложих 2 пластмасови кофички вътре на места които да не пречат на движещите се елементи или сифона на казанчето. Тези съдове се напълниха с вода и сега това количество вода ще бъде спестявано с всяко посещение на тоалетната. Затворих капака и още след 15 минути ми се наложи да проверя резултата от действията си. Не се видя никаква разлика в ефективността всичко си се отмиваше както трябва без никакви проблеми. А спестявах по 2 литра вода близо на пускане. Нещо ме загложди обаче на следващия ден и ми се искаше да набутам още нещо вътре та да спестявам още. Отворих пак казанчето ама нямах подходящия пластмасов съд и място да го пъхна. Та разгледах механиката. Всяко тоалетно казанче има плувка която спира водата която пълни казанчето когато въпросното се е напълнило вече. В повечето случаи въпросната плувка може да се регулира и аз изрегулирах моята така, че да пълни казанчето по-малко някъде още 2-3 литра да кажем. Като му дойде времето пробвах пак казанчето и всичко си беше екстра а вече спестявах 4-5 литра вода на пускане. Мислех си после, че ако поплавъка не се регулира може просто да се завърже парче стериопор на дъното му и по този начин може да се постигне регулиране на нивото на водата.

След седмица две гледах въпросния филм. И някак си автоматично почнах да смятам... ние сме семейство от двама... Поне 5 пъти на ден ходи човек в тоалетната. Това прави 10 ходения минимум за 2-ма души. Да кажем, че пестим по 4 литра вода на казанче... еми това са си 40 литра вода на ден. 365 дена в годината. Излиза, че пестим 14600 литра вода на година. Което са си има няма 146 килограма картофи които ние сме обезпечили от към вода... тоест не сме я пръснали за глупости. Ми ния не ядем повече от това кна година. Тоест сме си абсолютно еко от гледна точка на картофите които консумираме :) колко хубаво е това а ? :) хихи.

Та после се замислих ние живеем под наем! и се местим след 2 месеца. Шанса е, че никой няма да отвори тоалетното казанче да види какво има в него ако то не прави проблеми. А те са си доста устойчиви устройства. Та най-вероятно в следващите 3-5 години няма да има никакви проблеми. Та не само ние ще направим същото в следващия апартамент в който се преместим ами и хората в стария ни апартамент ще пестят вода без дори да знаят. :) И ме обхвана едно такова... ентусиазирано и си мисля да ходя по публичните тоалетни и да слагам по 2-3 кофички от кисело мляко във всяка. :) колко вода ще е това само а?!?!

И така близо 15000 литра вода ще бъдат спестени само от една тоалетна в следващата една година като резултат от една минута работа. :)

Направете го и вие :)

До скоро :)

Дълготрайно селско стопанство (permaculture) -Дизайнери и Зониране

Здравейте всички! :)

Тази статия е вдъхновена от Васко който има желание да направи еко къща в България.

Не знам защо така се случва ама хората стават отворени за такъв тип инициативи като излезнат от България. Явно не се е събрала критична маса от хора в БГ които да вдъхновяват нови и нови хора и движението да се разраства... Както и да е сигурно скоро ще се е събрала такава критична маса, ще започне и литература да излиза и проекти да има и семинари и полека ще се присъединим към развитите страни.

Та от известно време чета за permaculture.  И преди съм ви говорил за това практично екологично движение. Та не ми обръщайте внимание ако повтарям някои неща. Permaculture = Permanent agriculture. Което може да се преведе по различни начини, и май всички ще са верни :). Все пак трябваше да избера някой и избрах този който съм написал в заглавието.

Permaculture принципите и самото име в последствие са измислени и събрани от Бил Молисън някъде през 80-те години. Мисля 81-ва за пръв път изниква думата permaculture  а предишното десетилетие той отделя на наблюдение на принципите в природата и синтезирането на принципи по които можеш да съществуваш подобни на тези на природата. За датите да не ви излъжа, че хич не ме бива в исторически план :). Както и да е от известно време вече си се шири това ми ти движение. Тъй като Бил Молисън е доста практичен човек на мен лично степента до която пермакълчър отделя внимание на икономическата страна на въпросите и на измерването на добивите и прочее не ми допада особено. Но както казах на един познат: "пермакълчър е просто път. това не е моят път, но е доста близък до него.".

Пермакълчър специалистите са дизайнери. Може да се каже ландшафтни архитекти, но Бил Молисън нарича себе си и хората които се занимават с това дизайнери. Според него работата на дизайнера е да постави правилните елементи на правилните места, така че системата да функционира не само без да използва външна енергия, но да произвежда и излишък. Точно както прави и природата. Разбира се външна енергия се използва и това е слънчевата светлина. Но това се счита за даденост. Дълбочината на познанията които един дизайнер трябва да има върху отделните елементи на системата и връзките между тях е огромна. Следователно дизайнера естествено се превръща в специалист по изработването на самият елемент. Това обаче отнема много от потенциала на дизайнера и именно заради това Бил Молисон се опитва да ограничи професионалните дизайнери до дизайн. А изпълнението след това да се възложи на други. Като казвам професионални пермакълчър дизайнери имам предвид хора които са преминали няколко годишното обучение в училищата в Австралия които са за пермакълчър дизайнери. Които в крайна сметка излизат доста търсени и високо платени специалисти. Образованието не е евтино, но според но според Бил Молисон заплатите на тези специалисти започват от 35$ на час още през 83-та година. Считано към днешна дата сигурно поне 80$ на час.

Пермакълчър дизайнерите се наемат от собственици на земя или предприемачи/организации  които притежават правата за обработване на земя, за да изготвят проект за използването на земята спрямо кермакълчър принципите.

Тук е момента да наблегна на това, че в повечето случаи екологични принципи и икономически принципи се препокриват и това, че еко = скъпо е неправилно схващане. В магазините разбира се ще видим, че еко продуктите са по-скъпи от продуктите произвеждани по стандартния замърсителен начин, но това би трябвало да се дължи на всичко друго но не и на цената за производство на единица продукт.

Както и да е да не се отплесвам защото темата е изключително дълга и ще трябва да я разделя на части така или иначе.

Та щом пермакълчър специалистите се наемат от собственици на земя и предприемачи, то трябва да има някаква полза за тях да платят на дизайнер да им направи дизайна. И полза наистина има. Ползата се доказва до края на живота на дадена ферма или земя всяка година, година след година, сезон след сезон разходите по поддръжка и реставриране на дадената земя са толкова занижени, че от всякъде си струва да се инвестира първоначалната сума за проекта и за реализирането му.

Пермакълчър дизайнерите си имат етични норми по които ръководят своята работа така, че в крайна сметка да са екологично насочени и да не предизвикват разрушение ами напротив да приближават всеки обект върху който работят по-близко до природата от колкото е бил.

Ето само няколко от етичните принципи на пермакълчър дизайнерите:

* Ние се грижим за нашите клиенти и сме отговорни пред тях.

* Крайната цел за която работим е залесяването на земята и възстановяването на почвите.

* Ние се грижим за околната среда и за дивият живот. Във всички наши дизайни ние сме на страната на нашият супер клиент "Гая" Което е древногръцка дума за Богинята Майката Земя. Земята е била възприемана тогава като жив, съзнателен цялостен организъм.

* Ние търсим най-добрите , най-подходящите енергийни пътища, използващи подходяща енергия.

* Ние рециклираме на най-високото възможно ниво. Всичко може да бъде ресурс. Ние трябва да знаем как да го използваме. Използваме каквото имаме. Опитваме се да правим най-малката промяна да породи най-голям ефект.

 

Та общо взето в такъв дух се изграждат проектите. Според етичните норми ако клиентът ти иска да направи със земята нещо което ти виждаш като не екологично и деструктивно трябва да му откажеш своето съдействие. Обосновавайки мотивите си.

Та толкоз относно дизайнерите.

За мен всеки един от нас с малко отделено време въоръжен с няколко книжки и малко експериментиране може да стане от части дизайнер и да направи собственото си място по принципите на пермакълчър.

Далеч съм от мисълта, че можем да притежаваме опита и знанията на един завършен специалист дизайнер, но  трябва да отбележим, че нещата които ние ще правим като дизайни са пренебрежимо малки съпоставени към стотиците и дори хиляди хектари земя с които работят те. До колкото четох всичко под 50 акра се счита за малко тоест всичко под 200 декара. Силно ме съмнява да са много хората които разполагат с толкова земя. Дай боже обаче които разполагат да си назначат дизайнер да им направи проекта.

Нещата които се използват като принципи са супер елементарни и близки до ума. И както обикновено нещата които са най-очевидни и най-близки до ума най-трудно се забелязват. :) все пак когато веднъж ги прочете човек те стават част от мисленето му и после може да ги открива и прилага на всякъде. Абсолютно възможно е да си направиш сам пермакълчър проект за мястото което притежаваш стига да искаш да отделиш малко време. Разликата с големите проекти е в това, че например ако искаш да направих хранилище за вода ако правиш това за къщата с дворчето си ще сложиш 1-2 варела на високо близо до покрива, а ако искаш да направиш това за огромна територия, ще направиш езеро на възможно най-високата точка на която е обосновано. Някак си има разлика в мащаба и в последствията и отговорността която поемаш :).

Тук май малко се оплетох в обясненията, но това което искам да кажа в прав текст е: всеки може (и трябва) да използва пермакълчър принципите. Това че не сте специалисти не трябва да ви притеснява ако не работите в особено големи мащаби.

Зониране:

Пермакълчър използва зониране на терена. За нулева зона се приема къщата в която живееш. От там насетне зоните се разширяват навън. Зоните не са концентрични а са определени от честотата с която ги посещаваш. Възможно е на гърба на къщата ти да имаш 3-та зона  въпреки, че е толкова близко до самата къща. Просто защото не ти се налага да ходиш много често до там. А в дъното на двора ти да имаш 1-ва зона просто защото там се намират кокошките ти примерно които трябва да храниш всеки ден.

Зоните не са ограничени с физически прегради. Това са просто абстрактни граници с които се работи които показват  колко често си пребиваващ на даденото място.

Елементите на системата ( проекта ( земята)) се подреждат в тези зони по възможно най-енергоефективният начин. Например зона 1 се състои от интензивно гледана градина. и животни които искат всекидневна грижа.  Колкото по-често се използва дадено растение толкова по-близко до пътеката в зона 1 се засажда то. Колкото по-рядко се използва дадено растение и колкото по-малко грижи иска толкова по-далече се засажда то. Например магданоза, босилека, марулите. пресния лук и чесън, репичките и прочее се засаждат възможно най-близко до пътеката и до къщата в зона 1. Доматите, краставиците, ягодите и фасулът се засаждат по-далече в зона едно. Тиквите, дините, пъпешите, лука на глави, праз лук, и прочее се засаждат в зона 2. В зона 2 се засаждат и плодни дръжчета и обикновенно кокошарника стои на границта между зона 1 и зона 2.

Зона 1 е много внимателно наблюдавана, без плевели отделена за интензивно земеделие от която ида по-голямата част от нашата храна когато сме в разгара на сезона,  и обикновенно се защитава от вятър.

зона 2 Не е абсолютно мълчната ( мълч е покривало на земята с различна дебелина обикновено над 5 см направено от органична материя ( сено на което са му махнати семената от кокошки) слама, накълцани дървени материали на по-едри стърготини, листа, иглички и прочее) и допуска плевели. Може да съдържа още  от градината която не се е събрала в зона 1. Тук се гледат растенията които много използваш и много съхраняваш за зимата. Репи, тикви, дини, бобови, малини, капини, доматите за зимнината и тн. Които понякога имат само една реколта и тя се обира наведнъж. Също така там стои и овощната градина за която полагаме повече грижи като кастрене, торене и поливане.

зона 3 Тук засаждаме овошките за които не полагаме особени грижи. Също така тук са дърветата които ни дават ядки. Тази зона е почти неконтролирана. За това в нея се използват системи за самообиране. Например пускаме животни да изядат ябълките които са паднали по земята или жълъдите и прочее. Целта е зоната да носи продукция, но да не отнема време и сили за поддръжката и. В тази зона просто нагласяме вместо да променяме нещата такива каквито са естествено. Добив на дървесина за горене или за строителство обикновено е от тази зона. Също така коридор за дивите животни може да се доведе до трета зона.

зона 4 Е запазена за диво развиваща се природа и хабитат за диви животни. Като от там може да се добива фураж за домашните животни без това да пречи на развитието. Има специални техники за подкастряне на дръвчета които осигуряват фураж и не само не пречат на развитието на гората ами дори създават специфични условия за по-голямо био разнообразие. ( говорил съм за тях в еко форестри статията май... ) Пнякога включва водоизточници.

зона 5 Е абсолютно дива и не се прилагат никакви промени там.

Зона 4 е почти неприложима за земя под 5 акра ( 20 декара) зона 5  още по-големи места.

Идейното разполагане на зоните и на елементите вътре в самите зони е изключително важно за увеличаване на енергоефективността и намаляване на работата.

Зоните имат взаимовръзки както и всички елементи в дадена зона си влияят един на друг. Например: пилетата най-често се слагат в зона 1 поради няколко причини 1-во често се ходи до там, 2-ро торта от пилетата може да се използва за затопляне на парник който е до къщата за затопляне на къщата, за наторяване на градината. 3-то мълч който е направен от сено трябва да мине първо през пилетата за да премахнат семената, 4-то в определени моменти пилетата се пускат контролирано в градината за да ограничат насекомите. Както се вижда има много логика пилетата да са вътре в зона 1 защото това ще спести много работа и много изминати километри разстояние. Да не говорим за пренасяне на товари... Например ако теренът е наклонен винаги слагаме животните на по-високата част и по този начин просто избутваме торта надолу по склона до градината вместо да я качваме на горе по склона с колички или кофи. Такива прости решения могат да улеснят живота на всеки неимоверно много. Просто трябва да се обърне внимание на това.

За разпределението на елементите в зоните, взаимовръзките между тях и потоците на енергия май ще трябва да говирим в следваща статия.

 

Надявам се тази статийка ви е запалила малко по идеята за подобряване на енергоефективността и функционалността на нашите места.

до скоро писане :)

п.п. да изпиратствам тука една картинка най-простичка да ви покажа, че не е толкоз сложно

Еко къщи

Хехехе :) ма вие сте ми сладури! В последния момент ме хванахте :) и нали си ви обичам... викам аре ще се жертвам за общото благо :)

Тамън си гасях компютъра след поредните няколко часа гледане на филмчета в youtube и си викам абе... време е да напиша за алтернативните методи на строителство които са стари колкото света :)

Та така... алтернативни  методи за строителство.

Известно е, че производството на цимент е изключително замърсяващо. Замърсява води почва и въздух както всеки уважаващ себе си супер вреден продукт. :) Та както всички знаем циментът е една от съставките на бетона. И както всички знаем съвременното строителство е неразделно свързано с употребата на бетон.

Извода е, че ние живеем в домове които са неекологични. Алтернатива разбира се има :) при това има доста различни видове алтернативи. И ги има отдавна... просто съвременната икономика е така изградена, че поощрява определен тип консуматорски решения а сметка на друг тип устойчиви и екологично обосновани решения.

Log house ( къща от трупи или иначе казано дървена къща ).

Дървените къщи съществуват от памтивека. Има толкова много опит в тази област, че е възможно да се построят всякакви видове дървени къщи разчупени колкото си искате, светли колкото си искате, артистични и изобщо природни. Дървените къщи като цяло се правят от големи дървени трупи които се наслагват една над друга и по този начин се формират стените. След като са формирани стените се изрязват отворите за прозорците и вратите които се укрепват допълнително. Използването на целия труп на дървото придава на къщичката изключително приятен и романтичен вид. Да не говорим за уюта който носи. В момента в който къщата не е потребна и е изоставена за няколко десетилетия тя започва да се разпада защото е изградена изцяло от естествени материали които естествено се превръщат в почва и материалите за направата и се връщат пак в гората от където са дошли.

Строителството на еко къщи има още едно предимство а именно заключването на въглеродния двуокис във постройката тоест се намаляват парниковите газове до разпадането на постройката.

Доста хора биха опонирали, че това е изсичане на дървета което никак не е екологично. Това е някак си необосновано, защото както съм писал вече отглеждането и добива на дървен материал би могъл да бъде доста екологично обоснован процес. Освен това само който не е строил къща с с бетон не знае колко дървен материал отива там. Почти съм сигурен, че количествата са съизмерими.

Ще ви сложа малко снимчици на края на статията за различните видове къщички за да видите колко хубави биха могли да бъдат те. Тъй като дървото не е много устойчиво на огън и влага ;) неразделна част от дървените къщи са някои каменни участъци като основи и стените на камините. Камъните разбира се също се намират на имота на който се строи постройката.

От към узаконяване на постройките разбира се винаги има проблеми когато се опитваш да направиш нещо нестандартно и следователно еко къщите си имат проблеми. Както и да е ако някой си направи труда да помисли еко къщите доста често са много по-добри и безопасни от модерните такива.

Дървените къщи са най-лесни за узаконяване тъй като са най-добре познати и някак си не са „много странни".

От към цени всички еко къщи са значително по-евтини от колкото модерните такива. Говорим за смешни суми започващи от 5000$ за къщурка и растящи в зависимост от големината и лукса. Ама ако някой може да ми покаже модерна къща която може да се построи за 5000$ здраве му кажи. И най-хубавото от всичко е, че можеш да си я направиш сам или да помагаш докато някой ти я прави. И някак си става доста лична.

Недостатъците на еко къщите са безспорни от към структурна здравина и възможности. Например не е възможно да направиш еко къща на 8 етажа или нещо такова... може би е възможно де но никой няма и намерение да го прави. Говорим за къщи не за блокове. Бетона е незаменим за издигането на гигантски сгради в които всички да се натъпчат в техните си кутийки. :) Обаче за куща къща която е за едно или две семейства еко къщите са безспорни фаворити според мен.

Дървена къща се прави бързо особено с подходящите инструменти и опит. Може да се вдигне къщата за под 1 месец от основа до покрив включително някои от мебелите. За съжаление дървото обаче трябва да е отсечено предишната година за да е имало време да изсъхне.

Един от главните недостатъци на дървената къща е, че дървото не е добър термо изолатор. Тоест тези къщи биха били по-удачни на места където няма големи екстремуми в температурите. Изолацията на стената се мери с коефициента R който колкото е по-голям толкова по-изолираща е стената. Дървените стени имат R между 3 и 10 в зависимост от това как е направена къщата. Като ако не използваме разни трикове за увеличаване на изолацията които включват използването на не екологични материали се приема че изолацията е около 5.

За сравнение модерните къщи имат варираща изолация около 16 респективно в България по-малко, а в Скандинавия и Канада по-голяма. Но горе долу там.

Тоест доста големи количества енергия ще бъдат използвани за отоплението на една такава дървена къща през зимата което само по себе си не би било много ефективно и екологично. Въпреки това обаче тези къщи се срещат адски много по планините и по северните страни... необяснимо за мен но може би просто трябва да попрочета повече.

Но пък за региони с умерена температура и без големи температурни екстремуми биха били прекрасни.

http://www.youtube.com/watch?v=WBkOpfw5l7s

http://www.youtube.com/watch?v=TlTrTYcQN8E&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=GbiX5xBIYmE&feature=PlayList&p=0C5B1C4F6716DD57&index=8&playnext=4&playnext_from=PLю



















Cob house ( Керпичени къщи или по-точно къщи от кал ) до колкото проучих въпроса керпича е определен вид глина която се използва за строителството на старите къщи в България. Калните къщи обаче не се вълнуват от специалния вид глина ами могат да се направят с какавато и да е почва.

Както си личи и от заглавието тази къща е направена от кал... приказка ви казвам виждал съм снимки на прекрасни произведения на изкуството. Характерно за тези къщи е да се прилагат много извивки и меки форми и някои от мебелите да са вградени в стените или да излизат от тях и да са неразделно свързани с къщата. Могат да се правят всякакви приумици защото материала е много податлив.

Сами можете да се досетите, колко големи са разходите за къща направена от кал вода и слама.

А да това са основните 3 елемента на калната къща пръст, вода и слама. Сламата дава еластичността и свързва калта за да не се разпада. А водата... очевидно превръща почвата в кал :) .  Почвата от своя страна е съставена от глина, пясък и органична материя. За строителството ни трябва глина и пясък и не ни трябва органична материя. И както вече знаем органичната материя е разположена в най-горния слой на земята следователно трябва да премахнем този слой и да добием материала си от долу. Съотношението на пясък/глина в почвата е много важно и се правят изключително сложни тестове за да се разбере колко от едното има и колко от другото в единица пръст. А именно теста се състои в това да се напълни един буркан 1/3 с пръст и 2/3 с вода да се клати много здражо докато всичко се разбие и стане хомогенно и да го оставиш да се оттаи. Тогава се получават 4 слоя най-ниско е пясъка след това е глината след това е органичната материя и от горе е водата. Воала тестът е готов! :) Добавяш към сместа от едното или другото в зависимост кое ти трябва  разбъркваш със слама и започваш да изграждаш стените.

Калните къщи както и следващите за които говоря могат да се изграждат със основна структура от дървени колони и попълване на стените с кал или пък изцяло с кал. Със сигурност знам, че е далеч по-лесно да узакониш такава къща ако рамката ти е направена от дърво. Следователно това би бил и избора на всеки човек който не би искал да се занимава с бюрократщина и разправии с твърдоглави чиновници и като цяло със „системата". Иначе е съвсем възможно да се направи и без въпросната дървена конструкция.

Спокойно могат да се вдигнат 2 етажа на такава къща както и на дървена в този ред на мисли даже дървените къщи могат да бъдат бая по-високи например в Монреал всички блокчета по-ниски от 5 етажа са направени от дърво.

Та за калната къща говорех... стените на тази къща са така наречената термична маса. Нали си спомняте акумулиращите печки... Е те такъв ефект имат и стените на тази къща. Тоест те са супер инертни за промяна на температурата. Като цяло тези къщи са перфектни за топлите страни защото във една такава къща винаги ще е доста по-хладно имайки предвид, че тя не пуска топлото от вън да влезне а пък извлича хлад от земята. Ако се опиташ да топлиш такава къща обаче вече ще възникне проблем. Загряването на огромната термична маса е доста енергоемко а и на всичкото от горе тази топлина ще излиза навън през стената отдавайки се на околната среда. Това обаче може да бъде разрешено с поставяне на изолация от външната страна на сградата. Тогава вътре в сградата която веднъж е затоплена ще се получи много постоянна температура без екстремуми ако печката угасне и бъде запалена на сутринта и прочее. За съжаление изолациите които биха могли да се прилагат са предимно изкуствени така че нека просто оставим тази къща за топлите страни.

От към R изолация никога не съм намирал информация каква е стойността на коефициента на този тип къщи...някак си те са абсорбиращи а не изолиращи и предполагам че в това се корени липсата на такъв коефициент.

Изключително огнеупорна в своята същност... все едно да се опитваш да гориш пръст... еми не става :) .

Както казах ще приложа снимки за да видите какви красоти могат да се направят. Та даже и някои клипчета ако намеря.

http://www.jimwcoleman.com/photoblog/books_photo_documentaries/the_rogue_documentary/the_cob_house/ тука да цъкнете че да не свалям всички снимки

http://www.youtube.com/watch?v=abYZLmPwgwQ

http://www.youtube.com/watch?v=abYZLmPwgwQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=bFnox74-lk8&feature=related















Straw bale house ( сламена къща )

Сламената къща е направена по модела на калната къща само вместо стените да са от кал са от слама. Това дава малко по-малка свобода на формата, но пък се строи доста по-лесно и бързо. Изолационния коефициент R  на сламена къща варира между 35 и 50 което сами виждате, че е между 2 и 4 пъти по-голям изолационен ефект от съвременните къщи. Това прави тези къщи идеални както за топли така и за студени климати. Изобщо поемат каквито и да е екстремуми в температурите.

Стените са изградени от бали слама ( от тези правоъгълните ). Като от вътре и от вън са замазани със почти същото нещо от което се прави калната къща. Отново може да се направи дървена конструкция която да бъде попълнена или да се направи директно без допълнителна конструкция. Спокойно могат да се правят двуетажни къщи.

Огнеупорността на стените е клас А което ще рече, че са с характеристиките на противопожарните стълбища в големите сгради. Тоест супер издържливи на пожар. Е... може би не колкото калната къща но все пак далеч по-добре от съвременното строителство.

С изолацията която имат енергията за климатизация независимо отопление или охлаждане е намалена драстично.

Та ако останем да живеем в Канада и някой ден се сдобием с парцел и прочее май това ще е къщата която ще е за нас. :) голям кеф! Нямам търпение!

http://www.youtube.com/watch?v=gpAJix897jg&NR=1

http://judykitsune.wordpress.com/2007/11/04/straw-bale-house-in-new-mexico/













тези къщи от слама са недовършени. Като се довършат и измажат с кал от вътре и от вън изглеждат като калните къщи само дето са с по-прави стени обикновено.

Като цяло всички еко къщи са съобразени с пасивното използване на слънцето за отопление и осветление което допълнително увеличава енергоефективността им.

Съществува още един вд къщи с които съм запознат. Те използват автомобилни гуми пълни с пръст за основен градивен материал на стените. Тъй като гумите са огромен екологичен проблем поради невъзможността да бъдат рециклирани тези къщи се водят еко и те са си еко. Само дето характеристиките им не са много различни от характеристиките на една кална къща с разлика на това, че се губи огнеупорността и пластичността ... а пък и някак си не ми харесва идеята да живея между автомобилни гуми. Иначе има доста мащабни и адски скъпи проекти с такива къщи... някак си просто не са ми по вкуса. И тъй като те имат повече недостатъци от една кална къща не смятам да ги слагам до горните 3 изброени светила в областта на еко строителството.

А да има и още два вида едните са earth bags (чанти с пръст). Подобно на автомобилните гуми се използват. И още едни които са просто пресирана земя ама за тях не знам нищо.

Изчел съм някакви неща за това как се строят такива къщички и определено съм изгледал доста филмчета та ако някой има някакви въпроси да се чувства добре дошъл да пита. Аз просто не мисля че мога да изложа всичко което знам за тях в една темичка тъй като тя ще стане безкрайно дълга и скучна а пък вече няколко хора ми казват, че съм почнал да правя  темите доста дълги и не им се чете толкова :) . Та се опитвам да ги държа по-малки ама пусто ентусиазъм :).

Хай до скоро :) и да си мислите кой къде по една еко къщичка да си направи :).

Компост

Компост –що е то?

Това ще да е почва направена от органична материя или за по-лесно може да се приеме просто като тор.

Декомпозирането на органична материя в почва се нарича компостиране.

За почвата и колко богата на живот е тя вече съм ви споменавал, реално процеса на превръщане на органичната материя като листа, клонки, треви, трупове, плодове, изпражнения и така нататък в почва се нарича компостиране. И именно този процес обогатява почвата, така че тя да има богатите хрантелни свойства и да поддържа живота в нея и над нея.

Разграждането на органичната материя се извършва от 3 групи бактерии и вторични консуматори ( червеи и разни други безгръбначни ).

Групите бактерии се развиват в различни етапи на декомпозирането тъй като те са температурно зависими. Първо започва най-непретенциозната към температура група бактерии които в процеса на разграждане ( хранене ) отделят топлина и подготвят компоста за втората група бактерии която продължава работата на първата и подготвя за третата група бактерии.

Това което в България е доста често срещано е как по дворовете се трупат големи купчини от изпражнения на животни или от плевели, листа и други такива неща от двора. И в двата случая това са компостни купчини.

За да се развива процесът на компостиране добре са необходими подходяща температура, подходяща влажност и подходящ достъп на кислород. Ако някой от тези фактори не е осигурен се получава забавяне на процеса на разграждане. И някои странични ефекти като отделяне на миризма ( при липсата на кислород (защото процсът се превръща в анаеробен и участват бактерии които произвеждат газове които имат характерен мирис)).

След като бактериите са си свършили работата на помощ идват земните червеи и други безгръбначни.

Чрвеите които виждаме да излизат след дъжд са дъждовни червеи, а не земни червеи. Червеите които живеят в компоста и се хранят с органичната материя са доста, но най-разпространени в компостирането са „червен земен червей” и „нощен пълзач”. Те са известни и с доста други имена ама да не се впускаме в подробности. Та тези червеи живеят в среда с висока концентрация на органична материя от която те се хранят. А изпражненията на въпросните червеи дават „перфектната тор”.

Преди 2 седмици някъде ние успешно си закупихме къде 450 грама червени земни червеи на цена от 30$ което е най-ниската цена която успях да намеря. За съжаление обаче като новаци в бранша бидохме преметнати J и ни дадоха значително по-малко червеи ( около 5-10 пъти по-малко ) от колкото се очаква да има в такъв грамаж.

Както и да е има някакви червеи с които си започнахме компоста вкъщи.

Системи които използват висока концентрация на червеи за разграждането се наричат „вермикомпости” и са доста популярни за използване у дома защото могат да асимилират внушителни количества отпадъци за доста кратко време. С нашите мизерни около 50 червейчета успяхме да смелим около 1 килограм отпадъци за 2 седмици. Горе долу ама все пак доста добре.

Системата е проста слагаш в кутия ( пластмасова в случая ) някакви картони и накъсани вестници ( така нареченият „бединг” тоест постелка) слагаш органични отпадъци обелки разни от краставици, авокадо, моркови, стар хляб, натроошени черупки от яйца, домашен прах. Листа, остатъци от храна... абе каквото има... и напръскваш с вода, така че да се постигне влажността на средно изцедена домакинска гъба. Добавяш червеите и малко пръст ( да кажем за 120 литра контейнер 200-400 грама пръст) и покриваш отгоре с 5-10 сантиметра бединг. Отново напръскваш за да се достигне дадената влажност. Вече всички компоненти са на лице и спокойно можеш да забравиш компостната кутия за един хубав период от 3-4 седмици. ( в зависимост от колко храна има и колко червеи са сложени. За кутия от 120 литра 500 грама червеи би трябвало да са достатъчно.

След определеният период от 4 седмици да кажем можеш да отвориш кутията и вътре ще се вижда преди всичко пръст и малки частици недоизядена материя. Въпросната пръст реално са изпражненията на червеите които са перфектната почва с която можем да храним растенията които отглеждаме или да продаваме. Тя върви към 2$ на кило. При перфектни условия за 4-5 седмици червеите трябва да са се чифтосали два пъти тоест ще има 2 пъти снесени яйца и някъде около 6-тата седмица първите би трябвало да се излюпят. Тоест ако успееш да създадеш добри условия реално започваш освен компоста да произвеждаш и червеи. Които ако толкова няма какво да правиш в последствие можеш просто да пуснеш в градината и те ще правят почвата все по-богата и плодородна. Тези червеи могат да живеят в по-бедна на органични материали почва просто размножаването и растежа им се намалява драстично.

Казва се, че червеният земен червей яде собственото си тегло за един ден. Обаче всъщност е добре да се остави малко по-голям прозорец от време да кажем ако имате половин кило червеи в добре разработена компостна кутия ще можете да преработвате половин кило отпадъци за 2-3 дни. Особенно при започване на компоста в самото начало докато бактериите не са достатъчно процесът е значително по-бавен примерно половин кило храна за седмица-седмица и половина.

Правилно поддържаният компост ( което не е толкова трудно ) не мирише неприятно, а има мирис на чиста почва. Както като отидете в гората ако разровите пръстта ще имате такъв мирис... аз бих казал доста приятен. Мирисът е познат като „мирис на земя”. Този аромат всъщност е благодарение на определен вид бактерии които го произвеждат в процеса на хранене. Тоест ако вземете умряла почва ( която е третирана с химикали на полето или изложена на открито слънце и суша за определен период от време тя няма да мирише на нищо. Но ако вземете жива плодородна почва именно поради наличието на въпросните бактерии тя ще мирише на земя.

Червеите се хранят с всякаква органична материя, но добре поддържаният компост изключва компостирането на месо, риба, изпражнения, млечни продукти, цитросуви, много люти и много киселинни продукти. Реално червеите ще изядат всичко което им сложите обаче за да се избегнат миризми и за да се постигне максимална ефективност се избягват гореизброените неща.

Червеите са свръх чувствителни към амоняк и могат да умрат от съвсем малка концентрация. Затова всякакви амонячни продукти се забраняват и освен това се прави добра вентилация накутията на компостната кутия и на капака и. В нашия случай 2 реда дупки с най-малката бургийка която имах 3 пръста под капака и самият капак.

За да живеят червеите имат нужда да са влажни. Тоест трябва да следите да поддържате влажността на изтискана гъба през цялото време. В противен случай при суша червеите отделят собствените си течности за да овлажнят средата в която живеят ( те самите са 90% вода). И в крайна сметка умират и изсъхват. Или в другата крайност ако плуват във вода се давят.

Добре е веднъж на седмица да преравяте компостната кутия за да разрохкате почвата за да влезне достатъчно кислород за работата на бактериите. Колкото по-добре се развиват бактериите толкова по-добре за червеите толкова по-добре за нас.

Червеите не обичат светлина и винаги ще гледат да се скрият ако им е светло за това използвайте непрозрачна кутия. По принцип червеите стоят в компостната кутия ако условията там са благоприятни за тях ако се опитват да бягат значи нещо е много сериозно объркано и или трябва да се подсуши с допълнително бединг ( накъсани картони и вестници) или да се навлажни или да се спре подаването на храна или да се увеличи. Общо взето това са проблемите. Нашата кутия не се затваря добре и съм сигурен, че ако решат червеите могат да си тръгнат по всяко време ама не го правят. За тях е рай да живеят в компостната кутия, а извън нея ще умрат доста бързо. И те някак си изглежда го знаят J.

След 3-4 месеца ползване на една кутия се извършва отделянето на компоста от червеите защото при супер висока концентрация техните екскременти стават токсични за самите тях. За целта се ползват различни методи за които няма да навлизам в подробности в момента. Важното е, че получавате както запалените компостяги го наричат „черното злато”.

Ние взехме червеите в една кутийка... и като ги изливах в устроения за тях нов дом останаха малко екскременти по кутийката... едва ли има 5-10 грама. Разредих ги с вода и полях една от саксийките в които гледам репички и чесън.... ще се опитам да ви кача снимки за да видите за какво развитие става въпрос. Чесънчето е някъде около или над 40 сантиметра дълго J а репичката е на път да направи листо с площ колкото дланта ми... е айде не колкото моята ама колкото на марийка да кажем J.

Едно от много хубавите неща е, че торенето с компост направен от червеи е тотално безопасно и няма никаква вероятност да изгорите растението си. Каквато съществува ( при това доста сериозна ) при торенето директно с гасена животинска тор или изкуствена тор.

Въглеродно-Азотно съотношение. Ако трябва да навлизаме в по-висшите нива на ведмикомпоста може да се каже, че стремежа е да се постигне максимално насищане с въглерод и азот на крайния продукт ( компоста). Това се постига при пропорция 3:1 на зелените към кафявите материи. Зелени – прясна трева, обелки, листа, плодове, и тн. Кафяви- слама, сухи листа, вестници, картон, клечки.

Освен това има най-добро съотношение за най-бързо разграждане което се изразява в съотношение 25:1 тоест продуктите които имат 25 единици азот и една единица въглерод ще се разграждат най-бързо и ефективно в компостната кутия. Най-близко до това е прясна трва и листа. И доста далеч 400:1 е дървесина. Или пък 13:1 плодове.

Ама това са някакви технически подробности дето изобщо не ви трябва да знаете за да станете един примерен компостер.

Компостът ( крайният продукт ) има много тъмен черен цвят и мирише на земя. Може да се използва за директно засаждане ( не мога да си представя какво ще да изникне от това ;) ) или като добавка към почвата като тор. Може също така да се прави така нареченият компостен чай тоест да се разрежда с вода и да се полива с получената смес.

Гледах лабораторни изследвания за това как компостът направен от червеи е изключително лечебен за растенията и как засаждат растения които са вече заразени в зародиш в единия случай в обикновена почва а в другия в почва примесена с компост и бях изумен как добре се разви растението с компоста.

Освен чисто личните благинки от готовият компост, финансови от популацията на червеи и готов компост, има и доста общи благинки в цялата тая работа с компостирането. Ако всички компостираме отпадаците ( или както доста хора правят един човек компостира отпадъците на целия блок ) се намали значително замърсяването причинено от бояджийските коли по събиране на сметта. Ще се намали миризмата по улиците в жежките летни дни разпространяваща се от кофите. Ще се намали драстично отделянето на вредни газове на сметищата. И ще се подобри значително почвата навсякъде по света.

Последно гледах как посяват с червеи замърсена с черни метали почва и за една година достигат 60% редукция в наличието на въпросните метали в почвата. Не знам как става тая работа ама удивително.

Сега ще ви пратя линкчета към няколко видеота да разгледате ако ви е интересно J и с това мисля да приключвам.

Като един стар компостаджия съм готов да давам съвети всякакви ако някой реши да си направи компост вкъщи. Нашият понастоящем е с размери 30х20см и дълбок 15 см и седи в кухнята. Тоест и с нещо доста малко може да се мине. Все пак възнамерявам като се вдигне малко популацията след 2-3 седмици да ги преместя в първоначално обмисляният вариант кутия 50х35см. дълбока 35см. и там ще им е истински простор J.

http://www.youtube.com/watch?v=cRAq2chA7HA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=27lFfm23Ew4&feature=related

А да забравих! Същите червеи се използват за храна на животни и за риболов. Тоест може да се намерят във въпросните магазини.

http://www.youtube.com/watch?v=eSYDtPB4_TI&feature=related

а да също забравих да кажа, че колкото по-малки са частичките които се дават на червеите толкова по-бързо ги изпапкват.

http://www.youtube.com/watch?v=JjjuYNilM60

ми нещо не можах да си намеря тия клипчета дето съм харесал преди време ама ако потърсите в нета ще видите, че е доста популярно занимание.

FOOD FOREST (продуктова гора)

FOOD FOREST ( продуктова гора )

Хей хей хей :) любима тема ще сядам да пиша :) Продуктовата гора е концепция с която се запознах преди няколко месеца и от тогава чета доста усилено за горите и скоро сигурно ще почна за растенията по отделно. И идеята е един ден да се направи един парцел примерно 1/2 стара гора 1/4 продуктова гора и 1/4 земеделска земя. Би било изключително устойчива система която да се нуждае от доста малко външни неща и продукта който произвежда да е способен да покрие въпросните нужди след размяна и освен това да остане нещо в повече... сега само трябва да се натрупат повечко знания и опит, да се направи икономическа обосновка, да се събере смелост и да се приложи теорията на практика ;). С две думи нищо работа. Щом веднъж ментално е възникнала идеята и вниманието е съсредоточено ... останалото е енергия... а енергия валяло както казва един приятел ;) хехе.

Та какво представлява продуктовата гора?

Продуктовата гора е създадена от човека гора която е конструирана така, че да се развива максимално близко до природните закони. Всеки един от видовете в гората има конкретна цел която изпълнява, независимо дали говорим за растителни, гъби, животински или други живички неща. Дори не живите неща като конструкцията на самия терен има специално предназначение. Продукта който донасят въпросните видове може да е краен продукт като месо, ядки, плодове, зеленчуци, гъби, медицина, бои, смоли, масла, дървен материал, гориво а може и да е посредник който обогатява самата гора, предпазва я и я прави по-богата, продуктивна и устойчива. Когато е възможно се избират видове които произвеждат продукти с висока комерсиална стойност, но винаги се гледа цялостта на гората на първо място. Когато е възможно се използват видове с няколко предназначения. ( например плодните дървета могат да имат поне 2 предназначения плодове и дървен материал, но също така могат да имат висока комерсиална стойност на дървения материал, соковете им да се използват с медицинска цел, да се използват ядките на плодовете им, да се използват като поддържащи растения за други видове и така нататък.)

Продуктовата гора се изгражда с грижата за максимално копиране на естествена гора, следователно продуктовата гора трябва да е максимално самостоятелна и да може да живее без поддръжка от човек след като веднъж е захваната и преминала даден етап на установяване който е около 7 години. Тоест в момента в който гората е напълно самостоятелна можеш да я оставиш и тя ще продължи да се развива, укрепва и самообогатява от към видове, генни мутации, почва, структура и продукция.

Разликата между продуктовата гора и овощна градина например, е в броя на видовете които се отглеждат, начина по който се отглеждат, енергията която се инвестира в отглеждането им, продукцията която дават, замърсяването/пречистването което правят, диапазона на полезните материали които дават, устойчивостта им. Тоест с изключение на това, че и в двете места има дървета... горе долу нищо друго не е същото :).

Засаждането на монокултури е огромна грешка направена от модерното селско стопанство. Никъде в природата не се среща такова нещо като монокултура засадена на 500 декара или нещо такова. И има защо. видовете които растат взаимно си помагат а не си пречат, както се свита в съвременното селско стопанство. Съвременното селско стопанство възприема един вид като "полезен" и всички останали като "вредители" което е абсолютна грешка. Всичко е така измислено, че е много по-устойчиво и много по-плодородно когато се развива заедно от колкото когато отделим видовете един от друг.

В гората различните видове растения обогатяват почвата с различни видове вещестеа. Да премахнем дадено растение означава да лишим почвата от определени вещества което после ще трябва да възстановим по химичен (изкуствен ) път ако искаме да постигнем същата продуктивност. Това което се прави в продуктовата гора е да се замени даден вид който ние не знаем как да използваме ( което не значи, че той е безполезен, просто ние сме глупави ) с друг вид който влияе на цялостната система гора по същия или много подобен начин и който знаем как да използваме. Една от концепциите при продуктовите гори а и изобщо в алтернативното земеделие е да не се бориш с наличното, а да се опиташ да му намериш приложение. Ако не успееш пак не се бориш с него ( пестициди, фънгоциди плевене, оране, и прочее) ами се опитваш да посадиш достатъчно от друг вид който ти е полезен и може да замести първия вид който не познаваш и да му създадеш условия, така че полезния вид сам да превземе територията на неполезния.

В алтернативното земеделие не се копае! изключително примамлива идея за мен :) Теорията, а и практиката са, че човешката намеса предизвиква нуждата от копане. Никъде в природата никой нищо не копае но все пак тя си е достатъчно изобилна нали? Копането служи за няколко неща:

1-во разрохване на почвата. Когато почвата бъде компресирана до определено ниво, корените на растенията не могат да се се развиват в нея и стигат до където тя не е толкова сгъстена. Копането прави почвата по-рехка за да могат корените да се развиват. Също така когато почвата е компресирана тя има по-малка абсорбция на вода, което води до не-достатъчно вода за растенията и което е по-лошо, отмиване на хранителните вещества от почвата посредством потокът от не абсорбирана дъждовна вода който се стича.

2-ро интегриране на изкуствените торове в почвата.

3-то борба с "вредителите" тоест чрез копането ние се опитваме да унищожим видове които "пречат" на нашия основен вид който отглеждаме на дадената площ.

4-то обогатяване на почвата с кислород тъй като обикновеснно всички животинки които го правят по принцип са измрели заради бедните хранителни свойства на почвата и пръскането с пестициди.

Виждайки какви са причините за копането... естествено излиза, че една система която е максимално близко до природата не се нуждае от копане, както и самата природа.

1-во никой не (compact) сгъстява почвата защото по нея не се използват машини. Но по-същественото е, че почвата в природата винаги има покривало, има покривка от нещо независимо дали това са паднали клонки, листа, мъх, изпражнения, треви, трупове, паднали дървета, плодове и ядки и тн. Въпросното покривало е изключително важно защото то има много функции:

А: не позволява почвата да се сгъстява под тежеста на животните и ( което е по-съществено) от дъждовете които падат на нея.

Б: разпадането на въпросната покривка е естествения кръговрат който връща продукта излезнал от почвата отново в почвата като безкрайно се завърта и я подхранва носейки и всички хранителни вещества необходими за следващите видове които ще растат на нея. (известно е, че природата се саморегулира и когато има недостиг на определени вещества в почвата, на това място растат точно определени видове растения които натрупват в телата си тези вещества и след като умрат доставят на почвата веществата които са липсвали)

В: Задържа водата, така че да има максимална абсорбираща способност ( мъртвото дърво което е в процес на гниене абсорбира многократно повече вода за единица обем от колкото живо такова) тоест осигурява на растенията всичката влага от която се нуждаят и следоваелно не се получават стичания които да отмиват каквото и да е от почвата която така или иначе е скрита под покривалото.

2-ро копане очевидно не е необходимо за добавяне на хранителните вещества поради изложеното по-горе.

3-то Борба с вредителите в природата не съществува. Природата работи с естествени врагове. Ако има твърде много от нещо - естествено се появява друго нещо което се храни с първото и така нататък всичко влиза под контрол.

4-то Почвата се обогатява с кислород посредством червеи, мравки и всакакви нещица дето правят тунелчета в нея които между другото освен, че и доставят нужния кислород и я правят допълнително по-рохка доставят и хранителни вещества чрез техните екскременти.
Малко да поговорим за почвата тук... така и така съм се отплеснал... само набързо. Почвата е изключително нещо. Почвата е едно от нещата пред които човечеството все още тъне в безумие от научна гледна точка. Ние не знаем доста от животинките които изграждат почвата. В книжката дето Мари чете последно пишеше, че в един грам почва (top soil) съдържа средно между 100милиона и 1000 милиона бактерии в зависимост от киселинността и органичният състав. Освен това има гъби чиито влакна са няколко стотин метра в същия  един грам почва. А гъбите също така са изроди. На един гъбен организъм влакната могат да се простират на 12 хектара тежат около 100 тона и са на 1500 години. Последните цитати дословно от книгата ги взех, че аз такива големи числа не мога да помня. Та... това изобилие от организми в почвата (top soil) прави всично което познаваме като живот на сушата на тази планета. Същата отмиваме със стотици хиляди кубични метри всяка година в океаните където тя действа като замърсяващ фактор. (( Тук само да вмъкна че на български си мисля, че top soil се казва хумус ) това е най-горния слой пръст който е различен на цват и мнооооооого различен на вещества.)

Тъй и плавно да се върна към продуктовата гора... продуктовата гора както и всяка друга нормална гора произвежда перфектен хумус който вдига производителността на самата гора.

Продуктовата гора както и всяка друга гора расте във времето и пространството. Тоест освен, че расте като полощ и ако я оставите за няколко години без надзор може да покрие допълнителна от определената и полощ, тя ще расте и във времето като едни видове ще наследяват други докато премине през всичките (succession) наследствени фази и се остановят накрая (canopy trees) дърветата които образуват короната на гората ( най-големите които живеят най-дълго).

В съвременното земеделие се гледа колко продукция си изкарал на единица полощ. Като в случая с овощна градина гледаш примерно колко ябълки си изкарал от нея. Ако съпоставим едно към едно продуктовата гора с овощна градина тогава продуктовата гора минава много назад в класацията. Обаче ако погледнем общата продукция на всички видове които участват в една продуктова гора, то тя дава много по-голям добив от колкото каквато и да е форма на конвенционално земеделие. При това без да се брои обогатяването на почвата, задържането на водата и прочее полезни неща които прави. Освен това ако гледаме пропорцията на вложени усилия и ресурс към продукцията която изкарва дадена земя, то продуктовата гора изхвърча много напред тъй като тя реално изисква само усилие да събереш даровете които тя ти предоставя след като е веднъж установена. Като казвам това да не си помислите, че е кой знае колко трудно да се установи такава гора :) сега ще обясня.

Започване на продуктова гора:

Продуктовите гори почти винаги се стартират от 0. Тоест те се започват на земя която е без дървета, обработвана по конвенционален начин преди това което е довело до компресирането на почвата и загубата на почти всичкия живот и хранителни вещества в нея. За това разбира се трябва да се даде много добър старт  на гората. След като се направи план кога какви видове ще се засаждат и по колко ( най-близък модел до природата) се обръща внимание на самият терен.
 Изключително важно нещо е да се направи добро водохващане. Има Супер хитри начини за задържане на вода, така че да бъде използвана многократно повече от колкото би била ако не се приложи обработване на терена. Изобщо водохващането е много важна тема във всичките земеделски начинания и също е доста обширна тема за която ще трябва да пиша отделно щото иначе тази ще стане безкрайно дълга. За сега просто ви казвам, че се прави подходящото водохващане.
 Засаждат се видовете които са определени за начало, като заедно с началните видове се засаждат и видовете които са определени за зрялата гора. Много е важно, да се отбележи пропорцията живот на вида/количество от въпросния вид. Колкото по-кратко живее един вид толкова повече се засаждат от него. Много от видовете които се засаждат в началото служат предимно за обогатяване на изхабената почва за да може да се постигнат добри условия за захранване на гората след година две. Въпросните пионери видове са много издръжливи и произвеждат изключително голямо количество био маса. За да се ускори още повече този процес те биват подрязвани няколко пъти в годината, така че да произведат нова био маса.
Общо взето след като бъде засадена гората в началото има 2 задължения 1-во да се внимава видовете да не си пречат един на друг ( отделяне на видовете които са определени за по-дълъг живот от тези с по-кратък които служат предимно за обогатяване на почвата.) и 2-ро да се  подкастрят видовете определени за био маса и да се хвърлят подкастрените листа и клонки на земята тази техника е толкова сложна, че даже са и дали име (chop and drop) тоест срежи-пусни. :) та това е. Разбира се ако искаме да ускорим още нещата можем да подпомогнем леко с напояване в ранните етапи на захващане ако има големи суши. Постепенно могат да бъдат представяни нови видове в гората, и всичко се движи по план :). Една от много популярните техники е да се вземат местни видове които са диворастящи и имат много голяма издръжливост и скорост на растеж и да им се присадят плодоносни клонки. Общо взето първата и втората година добивите ще са слабички тъй като това е период предназначен предимно за възстановяване на почвата, но добиви ще има тъй като видовете които са засадени са много разннобразни и много голяма част от тях са едногодишни напримерн марили, бобови, тикви, царевица и тн.

Гората винаги се захваща на по-малко пространство от колкото е определено за нея и с течение на времето и растежа на гората тя се разширява. Най-трудната част е да се захване първата гора. Разширяването на вече създадена устойчива гора е много по-лесно и даже се случва без да е необходима помощ. Ако обаче искаме да ускорим нещата се намесваме и те се ускоряват.

Продуктивността на една продуктова гора е зависима до известна степен от усилията които влагаме в нея, но не колкото при конвенционалното земеделие. Тоест добре е да се намери един баланс на усилията които се влагат за да може гората да дава малко повече продукция и да се развива малко по-бързо от колкото би се развивала самостоятелно особенно в първите години според мен е добра идея да се наблегне повече на развитието. Но от определен момент нататък усилията ни стават не толкова плодотворни и пропорцията бонус растеж и продукция/усилия се занижава. Хубавото е, че дори и да оставим гората ненаглеждана тя ще продължи да се развива и укрепва и да носи плод, тоест не сме привързани към нея по никакъв начин за разлика от овощната градина която в повечето случаи се изражда и умира вднъж когато спре да бъде поддържана.

Колкото повече видове имаме представени в гората толкова по-устойчива е тя. Толкова по-сигурни са добивите които получаваме. Дори и някоя година слана да попари зеленчуците ни, плодовете и ядките и другите неща ще дадат плод, дори и да има засушаване, видовете които са устойчиви на това ще дадат плод и така нататък.

Проблем с вредителите?

Както казах в една продуктова гора такива проблеми не съществуват, защото тя е балансирана по начин който ги разрешава в зародиш. Например: ако има много скакалци въвеждаме в гората пуйки които да ги изпапкат и да ни дадат вкусно пуешно месо, ако има охлюви въвеждаме кокошки и патици, ако имаме плодни мушици въвеждаме кокошки, ако имаме много растения които не знаем за какво да използваме или искаме да освободим площ за разшоряваме на гораата въвеждаме тревопасни животни. Ако искаме да увеличим определени вещества в почвата въвеждаме растения които ще дадат тези вещества на почвата.

Напояване?

Посредством водохващанията които са изцяло пасивни и на базата на дъждовна вода и посредством самата структура на гората... тоест гора ... не е необходимо допълнително напояване.

Ми ще приключа до тук :) мисля че който се е зарибил се е зарибил... който не се е и да напиша повече пак няма да се е :) аз ще напиша още някой от следващите пъти де ;) ама за сега толкоз :)

Hello light!

Ок започваме ново блогче :)

Знаете, че темите ще са предимно еко... и знаете от къде започнаха :) сега ще прехвърля малко постове от фейсбук за да отметнем вече започнатото.

Много неподредена работа това във фейсбук и се надявам тук да стане по-подредено и красиво :)

Приятно четене и коментиране :)

 

Ичо