Да живееш в интересни времена… природни ресурси.

Да живееш в интересни времена… природни ресурси.

От доста време не съм писал в блога поради неизвестна за самият мен причина. Може би нещата станаха твърде комплексни и преплетени за да мога да ги опиша ясно или може би бях зает с проучването на нова информация и придобиването на практически опит. Каквото било, било, тази сутрин се събудих с непреодолимото желание да ви разкажа как виждам нашето бъдеще и защо живеем в най-интересните времена от както свят светува.

Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация:

Тъй като темата за която искам да пиша има много различни страни това ще е една много дълга статия – подгответе се. Или по-скоро ще са няколко дълги статии и ще се опитам да разделя цялостната картина на различни сектори без да правя връзките с тях.

Ако имате време и говорите английски изгледайте тази презентация: http://www.chrismartenson.com/sites/all/themes/cm/cm-crashcourse.php?height=560&width=760

Ресурси:

Концепцията за пик ойл (пик на петрола). (http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_oil)

Всъщност това е една доста непротиворечива концепция въпреки, че се създава усещането, че има някакво противоречие докато човек проучва темата или чете отделни статии. Ако се абстрахираме от това жужене изглежда всички са единодушни (с едно изключение) за това, че ще има глобален връх в производството на петрол в света.

Това което виждате по-горе е графично изображение на концепцията за пик на петрола. По хоризонталата е начертано времето, а по вертикалата милиони барели на ден производство на петрол в света. Различните цветове на линийките са прогнозите на различни учени или организации от изследователи за това как ще се развие производството на петрол в бъдеще. Поразгледайте я малко и вижте дали всъщност има противоречие в прогнозите.

Както казах вече противоречие няма или поне аз не виждам такова. Както всеки краен ресурс, петролът следва камбановидна крива на изчерпване. Когато кривата достигне пик това не означава, че няма повече петрол, напротив има близо половината петрол останал, това което означава, е че енергията и цената за добива на всеки следващ барел петрол се покачват. И тук спокойно можем да забравим за цената и да се съсредоточим, върху това, че всеки следващ барел петрол след пикът ще се добива с цената на все повече и повече вложена енергия за извличането му. Концепцията се нарича нетна енергия и представлява съотношението между получената енергия и вложената енергия за добиването и.

Както се вижда от графиката по-горе 11 прогнози сочат, че светът е достигнал пик на петрола или ще достигне пик преди 2015 година, 2 прогнози сочат пик преди 2040 година и две прогнози остават за след това. Останалите не се наемат с прогнози за бъдещето. Нито един специалист не спори за фактът дали ще има пик на петрола, ако изобщо има някакъв спор той е по-скоро кога ще се случи.

http://www.indexmundi.com/energy.aspx?product=oil&graph=production+consumption

Тук може да се види графика за световното производство и консумация на петрол до 2006 година. Интересното в случая е, че ние консумираме повече петрол от колкото произвеждаме. Как ли става това? Може би бъркаме в запасите си които сме произвели между 1940 и 1980?



А това тук е графика на вече достигналите пик държави в света за да се ориентирате как изглежда пик в производството защото вече имаме много от тези.

Интересно е да си зададем въпросът как изглежда цената преди и след пик за целта трябва да сравним цените от 2000-та до днес.



Както всички можем да се досетим спадът през 2008 края и началото на 2009 е породен от световната икономическа криза, но въпреки него имаме увеличение на цената от 400% а ако броим най-високата стойност близо 700%.

Мисля, че показаните данни са достатъчни да ни убедят, че криза с петрола ще има, тя няма да е кой знае колко далеч и че цените на петрола ще се вдигнат драстично.

Как точно ни засяга това?

Нека мислим за петролът като вид енергия която движи нашето общество. Прогресът с който ние сме така горди е изграден на базата на енергията която можем да използваме свободно. От къде идва тази енергия?

Ето това е графика представяща световния добив на енергия от различните енергоизточници:



По хоризонталата са годините по вертикалата е мощността в тера вати.

Както се вижда петролът е отговорен за най-големия източник на енергия в света. Много съжалявам, че не са сложили тук алтернативните източници на енергия за да мога да илюстрирам, че те са далеч от възможността да ни измъкнат от енергийната криза. Последното нещо което чух е, че щатите ще се нуждаят от 2000 ПЪТИ наличните им станции за възобновяеми източници на енергия.

Нека сега да поговорим за останалите източници на енергия. Въглища, Газ, Уран, те са крайни ресурси както и петролът. Не можем да ги извличаме безкрайно от земята и става все по-трудно да бъдат извличани. Природният газ най-вероятно ще има пик заедно с петрола, за въглищата се прогнозира пик през 2025, Канада е единствената държава която е останала с богати залежи на уран и световно се очаква, че той ще достигне пик през 2035.

Защо петролът е най-важен от всички тях? Петролът като материал.

Всички наши усилия са положени да намерим алтернативни източници на електрическа енергия. Дори и да успеем да попълним жаждата си за електрическа мощност която е нараснала с 18,6% между 2000 и 2005 година, (http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/world.html) ние не можем да използваме електрическата енергия за създаване на материални блага.

Огледайте се около вас, какво виждате? Петрол!

Петролът се използва за направата на всички синтетични материали. Какво става ако няма петрол? Ако човек си поиграе да поогледа наоколо и види къде точно е вложен този петрол в неговата къща (без да броим транспорта и производствения процес като енергия просто физически всички синтетични неща вкъщи.) ще разбере колко наистина зависим е той от петрол.

Нека сега да поговорим за храната. Ние буквално ядем петрол.

Петрол използваме за обработката на земята, за наторяване, за пръскане против вредители, за подгряване на парници, за всички тия уреди с които го правим, за транспортиране на храната и разбира се опаковане в приличен вид за да може да грабне окото на негово величество консуматора.

Петрол и земеделие.

Тъй като растенията са един вид акумулатори те могат да абсорбират слънчевата светлина и газовете около тях и да съхраняват енергията в тях. Животните и ние след това използваме растенията  за да съществуваме.

До тук всичко е наред защото ние не полагаме грижи за растенията и те просто ни дават енергия. Какво става обаче ако искаме да подпомогнем растежа на растението. Добра земеделска практика ще е всяка практика която вкарва по-малко енергия в работа от колкото получава като резултат.

Калория е единица за измерване на енергия. Ние мерим калориите в храната си за да знаем колко точно енергия консумираме защото се нуждаем от 2000 калории на ден. Колко калории обаче влагаме за да се произведе тази храна? За съжаление модерното земеделие е порочно в практиките си на разхищение на енергия и като резултат измерванията варират от 3 до 35 калории изхарчени за производството на 1 калория продукция в зависимост от хранителния продукт.(http://www.sustainabletable.org/issues/energy/)

Тази енергия се взема от петролните продукти за да бъде вложена в хранителните продукти. Поради тази причина ние имаме това изобилие и разнообразие на храна което не е срещано никога в историята и най-вероятно няма да се среща в бъдещето.

Добавете сега към тази винаги губеща стратегия и енергията изхарчена за превозването и обработката на храната като сметнете, че средно храната пътува 4000км за да достигне до масата ни в някои страни (http://en.wikipedia.org/wiki/Food_miles)… ние ядем петрол.

Петролът е краен и той е достигнал пик или ще го достигне в следващите 10 години.

Тъй като тази глава е озаглавена ресурси се чувствам някак си длъжен да спомена за някои други ресурси които са на път да бъдат изчерпани. За въглищата, урана и газта вече писах. Откриването на нови залежи с мед достигнаха пика си през 1996 година. До сега историята показва около 40 годишен период между пикът в откриването на нови залежи и пикът в продукцията. За съжаление прогнозите са по-скоро до 2025 година. Някои проучвания твърдят, че антимоний ще свърши след 15 години, сребро след 10години, индиум след 5, цинк до 2037год, хафниум до 2017год, тербиум до 2012год. Но не съм провеждал задълбочени проучвания в тази област защото това е доста деликатна тематика и човек отнема много време да съпостави прогнозите на отделни учени и организации за да се ориентира горе долу в истината. Освен това данните се движат със закъснение от близо 4 години за по-непопулярните ресурси. А ако си мислите, че тези метали бегло споменати в училище и отдавна забравени не ви засягат, всички те се ползват в съвременната техника от компютри до луминесцентни лампи.

Изводът обаче е ясен, ние консумираме с такива темпове, че много бързо стигаме края на запасите от ресурсите които са ни достъпни което води до все по-скъпо и енергоемко извличане и в крайна сметка невъзможност за извличането им в даден момент.

Именно защото пикът на ресурсите се задава по всички фронтове е по-трудно да си кажем „е спокойно технологията ще ни измъкне с някакви много модерни нови похвати”.

Тъй като статията до момента изглежда доста песимистично искам да вмъкна малко светлина в тунела. Технологията ни наистина е доста развита и ние знаем много. Ако успеем да съчетаем драстично понижаване на консумацията с драстично увеличаване на алтернативни източници на енергия и нов начин на работа в почти всеки отрасъл можем да се оправим.

Нереално ми се струва обаче да си мислим, че съвременното общество може да продължи да съществува по същият начин както до сега в следващите десетилетия. Очевидно е, че промените надвисват със страшна сила, можем ли да се подготвим да ги посрещнем или дори да ги насочим в едно по-добро бъдеще?

Надявам се – да.

Еко селища що е то?

Еко селища.

Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.

Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.

За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.

Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.

Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.

Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.

До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.

До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?

1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.

2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.

3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).

4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.

5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.

6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.

7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.

8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.

9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо

Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.

Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището  на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и т.н.

Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.

За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.

Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.

Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.

Струва ли си? Мисля, че да.

Година без болести

Честита Коледа и весело посрещане на новата година. Пожелавам ви много здраве и щастие през новата година.

И сега ще си говорим за здраве :). Имам да се хваля! На 20-ти декември 2009 година успешно завърши първата година в живота ми без никакви болести. Който ме знае има представа че аз не съм точно „скалата” в здравословно отношение :). И като малък си боледувах много а пък като поотраснах по-малко ама пак редовно. Та това което се случва в момента да не боледувам от нищо в продължение на цяла една година е без прецедент в моя 27 годишен опит :). Та понеже се чувствам доста добре а пък и факта много ме радва искам да споделя с вас историята на тази случка. Всичко започна някъде в далечната 2005 година да се заражда и постепенно да придобива сила и да расте експоненциално.

Тогава открихме в интернет списъци с вредните съставки които се слагат в храните. В Европа те са отбелязани задължително на етикетите с тяхното буквено означение ( Е100 – Е1520) или така наречените Е-та)  http://georgievi.atspace.com/eta.htm#%D0%BE%D0%B1 например тук има някои написани неща по въпроса макар, далеч да не съм сигурен, че това е най-достоверното място, в момента това намирам. Та след като почетохме малко за страничните ефекти от Е-тата (консерванти, оцветители, сгъстители и тн.) си направихме списък с вредните такива и започнахме да си го носим в портфейлите и когато пазаруваме да не купуваме от продуктите които съдържат такива съставки. Това беше доста отдавна но гледайки назад във времето мога да оценя, че още тогава започнаха да се случват положителни промени с моето здраве. Тогава не беше много видно, но съдейки от сегашна гледна точка това беше началото на всичко.

Следващо по реда си бе запознаването с органик храните. Когато пътувахме из Европа се запознахме с концепцията за органик храна. Ръка за ръка с това върви и запознаването с конвенционалната храна и начинът и на отглеждане и обработка. По това време (към 2007г) в България все още нямаше кой знае колко органик продукти и къде да се купят, а информация за предимствата на органик храната липсваше (или поне липсваше в моето обкръжение и съзнание). Когато бяхме в чужбина гледахме да си купуваме органик продукти ако е по джоба ни а пък и скоро заминахме за Канада където нямаше проблем да си пазаруваме органик храна. 2008 година някъде към август-септември  започнахме да ядем над 80% от менюто ни органик и това направи огромна промяна в живота ми. Започнах да свалям от наднорменото си тегло и започнах да се чувствам много по-добре и да съм здрав. По това време никакви други промени в режима ми на хранене не са се случвали то все още си бе нерегулярно с преяждане от всичко по много и други вредни навици. Въпреки това обаче лавинообразен процес на промени бе започнал. 20-ти декември успях да си причиня разболяване след като положих доста усилия да тичам на -30 градуса съчетано с леко вирусче от компанията. За моя изненада обаче болестта премина бързо за 2-3 дни и без проблеми за разлика от други такива случаи в миналото ми. Това бе последната болест която преживях до днес 29-ти декември 2009 година. На няколко пъти през тази година обстоятелствата ме подлагаха на изпитание, постоянно съжителство с група от болни хора в продължение на седмица или пък простудявания. Усещах как тялото ми реагира изключително бързо на провокацията и се лекува за няколко минути до няколко часа без никакъв спомен от някакво неразположение след това. Имунната ми система се е засилила и се чувствам добре и здрав. Вредните ми навици като нерегулярно хранене преяждане и застоял живот са все още на лице. Единствената промяна е храната с която се храня. Изумителна промяна наблюдавам в живота си и за това пиша тази статия за да споделя с вас с надеждата, че поне някой ще прихване поне нещо за негово собствено добро.

В тази една година на здраве започнах и други промени в режима си на хранене освен  моята диета с над 80% органик храна.

Началото на 2009 започнах да намалявам месото докато накрая го спрях окончателно някъде около април(може да се каже вегетарианство).

Май-Юни започнах да намалявам млечните продукти и яйцата с изключение на киселото мляко (може да се каже веган). Също така по това време започнах сутрешни пречиствания с вода на гладно за да изчистя организма си. Това доведе до по-често ходене до тоалетна в началото и нормализиране с времето.

Юли-Август започнах да научавам повече неща за суровоядството но никога не успях да бъда 100% суровоядец. Въпреки това ползите от него са огромни и се опитвам поне половината от менюто ми да е сурово, но не винаги успявам. По това време се запознах и с теорията за мегавитаминната терапия и започнах да експериментирам с добавка на витамини към храната. Също така се запознах и със супер храните и започнах да употребявам някои (които са по-достъпни като цена).

За последната година успях да сваля 20 килограма наднормено тегло да изчистя кожата си и да се чувствам доста добре като странични ефекти покрай подобреното здраве.

Не ме разбирайте погрешно не казвам, че от тук на сетне болест няма да ме лови или ще живея до 100 години. Просто казвам, че храната е много, МНОГО важна за нашето здраве и качество на живот. Също така искам да уточня, че когато говоря за вегетарианство и веганство и прочее това не значи, че не ям месо, яйца, мляко, риба и тн. просто значи, че ги ям рядко… някои много рядко. Опитвам се да избягам от фанатичната страна на отричане. Да не загърбвам тези продукти, а просто да се вслушвам в тялото си и да се опитвам да му доставя това от което има нужда. Тук го има тънкият момент, че у нас се пораждат различни видове желания и според мен част от тях не трябва да им се вярва тъй като са продукт на навик и на промит мозък от реклами или атакувани сетива чрез химикали. За това аз практикувам следното: ако ми се яде специално точно нещо приготвено по точно определен начин и знам точно къде да го намеря купя и изям като знам точно какъв вкус ще има, тогава не му се доверявам (яде ми се наденичка приготвена на скара в хлебче и тя ще има точно онзи еййййй такъв вкус ей тогава не му вярвам). Ако знам обаче че ми се яде нещо от определен вид без специални уточнения, например яде ми се белтък или въглехидрат от групата на животинските или на зърнените без особена спецификация на вкус или начин на приготвяне тогава му се доверявам (например яде ми се животински белтък по-скоро от месна форма без значение дали е пиле, свинско, риба, телешко или каквото и да е тогава си доставям месо каквото и да е включително и наденичка на скара).

Мислейки си как да структурирам приоритетите си за храна стигнах до следното заключение 1-во избягване на вредните химикали (някои от Е-тата) и намаляване на консумацията на захари, 2-ро Използване на органик храна, 3-то Използване на все повече зеленчуци, ядки, зърна, плодове, кълнове, гъби и прочее за сметка на животински продукти. 4-то Използване на повече сурова храна за сметка на термично обработена (всичко обработено над 47 градуса се брои термично обработено) и няма живи ензими в него както и до 100% от някои витамини са унищожени. 5-то Добавка на витамини към храната.

За съжаление все още не мога да се похваля с кой знае каква физическа активност. И тъй като предпочитам да говоря за нещата които съм пробвал и харесал за сега ще се въздържа… но имам подозрението, че физическата активност също ще се окаже важен фактор за здравето ни;).

Всичко изложено до тук е продукт на решение взето от моя страна кое е добре до каква степен и тн. Не казвам, че е най-правилното решение, но е базирано на доста четене и проучване на тази тематика. Противоречия има, отчитам ги и за това не заемам твърда позиция а по-скоро изследвам и наблюдавам. И най-важно казвам, че за мен работи и се чувствам добре. Ако някой иска повече информация за мен ще е радост да навлезна в детайл защо точно мисля, че тези неща влияят положително на нашето здраве. Не говоря само за обикновените настинки, грипове и вирусни заболявания, става въпрос за много по-сериозни неща като рак, сърдечно съдови заболявания, подагра, диабет и тн.

Не на последно място искам да отбележа, че използването на подобен тип здравословно хранене има изключително голямо положително екологично въздействие за околната среда.

Също така искам да НАТЪРТЯ, че здравословното хранене НЕ означава задължително по-големи разходи. Могат да се направят безкрайно много схеми в които изключително здравословно хранене може да се организира с много малък бюджет.

Мисля, че с това ще приключа тази статия и се надявам догодина по това време да се похваля с втора годишнина. :) Пожелавам здраве на всички вас :).

Въглероден двуокис или Флуорни газове къде е проблемът с парниковите газове?

Какво знаем за глобалното затопляне и парниковите газове?

1-во глобалното затопляне е нещо лошо.

2-ро глобалното затопляне е причината за разтопяването на ледниците и на ледените шапки на полюсите.

3-то глобалното затопляне причинява промени в климата и катаклизми като наводнения и суши.

4-то глобалното затопляне е причината за покачване нивото на океаните.

5-то глобалното затопляне се причинява от парниковите газове: въглероден двуокис в атмосферата който задържа топлина. Въглероден двуокис се отделя при горене и когато дишаме

 

Искам да споделя с вас някои неща които намерих на този сайт http://www.whatsyourimpact.eu.org/index.php и разбира се уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Greenhouse_gas

 

Разделяме основните газове в атмосферата които причиняват парниковият ефект и глобалното затопляне на следните видове:

 

Въглероден двуокис (CO2) – Естествено срещан в природата при гниене, горене и при дишане. Най-големите източници на въглероден двуокис на планетата са транспорт, електричество и производствените процеси.

 

 

Метан (CH4) – Естествено срещан в природата при анаеробно гниене и при дефекирането на животните. Най-големи източници на метан в света са добиването на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство и сметищата.

 

 

Азотен окис (N2O) –  96% от емисиите на азотен окис са дело на човека. Среща се в много малки количества при естествени условия. Най-големите  източници са наторяването на почвата с изкуствени торове, процесът на изгаряне на изкопаеми горива, комерсиално животновъдство.

 

 

Флуорни газове (HFCs, PFCs, SF6 и тн) – Това са изкуствено създадени газове, те не се срещат в природата и природата няма механизъм за тяхното рециклиране. Веднъж изпуснати в атмосферата те остават там завинаги. Основните отрасли на промишлеността които замърсяват с такива газове са хладилната и климатична техника, пяни и флакони.

 

 

 

 

Специално внимание искам да ви обърна на тази и следващите графики! На първата графика виждаме разпределението на парниковите газове по обем в атмосферата. Изглежда най-много въглероден двуокис има който ни тормози с този парников ефект. Съвсем нормално би било да се опитваме да ограничим въглеродният двуокис максимално за да постигнем най-голям оздравителен ефект за нашата планета.

 

 

Това което забравяме е че освен количествените характеристики на парниковите газове също така и качествените им характеристики са от значение. Ние сравняваме парниковите газове по качеството им да задържат топлина в атмосферата. В крайна сметка ние с това се борим за момента да спрем затоплянето на планетата. В таблицата по-долу са сравнени всички парникови газове по способността им да задържат топлина (20 години след изпускането им в средната колонка и 100 години след изпускането им в дясната колонка) в атмосферата.

Потенциал за глобално затопляне на парниковите газове(ПГЗ)
(сравнено с CO2)
Парников газ	ПГЗ след 20 год.	ПГЗ след 100 год
Въглероден двуокис	1	1
Метан	72	25
Азотен окис	289	298
HCFC-22	5160	1810
HFC-23	12000	14800
HFC-125	6350	3500
HFC-134a	3830	1430
HFC-143a	5890	4470
CF4	5210	7390
C2F6	8630	12200
SF6	16300	22800

 

Както виждаме метанът е 72 ПЪТИ по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния двуокис. И както с ужас установяваме има газове които задържат 16300 ПЪТИ по-добре топлина в атмосферата от колкото въглеродния двуокис.

След като обърнем внимание на качествата на газовете можем да пресметнем отново графиката за разпределение на парниковите газове в атмосферата, но този път не по обем а по приносът им за глобалното затопляне.   Както се вижда по-долу въглеродният двуокис не е най-правилната цел в която да съсредоточим усилията си. Ако последната графика е вярна това значи, че глобалното затопляне е почти изцяло (98,16%) причинено от Флуорни газове и Азотен окис. Което би означавало, че ние работим в грешна посока за разрешаването на този проблем.

 

 

Ето тази последна графика ме шокира и ме накара да започна цялата тази статия. И с нея мисля да я приключа.

Тъй като всичко това е много теория която ние уж разбираме, но на практика не виждаме последствията от нея в ежедневието си искам да ви оставя с един нагледен пример за скоростта с която се случват промените. Едно доста красиво и впечатляващо кратко филмче ( има и субтитри на български): http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_balog_time_lapse_proof_of_extreme_ice_loss.html

какво мислите за тази идея?

Последният месец изпаднах в нещо като творческа криза. Защо статиите които аз харесвам най-много другите харесват най-малко?! Този въпрос ме тормозеше. Мисля, че го улових. За мен е най-интересно да виждам глобалността на на една еко идея с всичките и връзки и последствия като същевременно навлизам да опознавам в подробности всеки процес. Аз мога да ги разбера защото по цял ден с това се занимавам. Аз съм краен в действията и отдадеността си... поне по-краен от средния човек. Установих обаче, че колкото по-простички са статиите толкова повече хората ги възприемат. Те нямат време да се занимават с разучаването на тази материя колкото аз, а и  не е нужно! Да си еко не означава да зарежеш живота си какъвто до сега го познаваш и да направиш безкрайно много саможертви в името на светло бъдеще. Както се изрази един приятел: „... колко малко усилие е нужно от всички хора по света, че нещата драстично да се подобрят, че не се иска от всеки да зареже живота си и да ходи да спасява китове....” . Тоест идеите трябва да са простички, поднесени по достъпен начин и неангажирано да могат да се имплементират във всекидневието.

Тази идея за по-общодостъпно изложена и практична информация се загнезди в мен. Някъде преди две седмици се роди и още една идея. Идеята за активността на екологичните проекти (или по-скоро липсата на такава). Еко идеите са невероятно пасивни. Някой прави еко страница или еко блог и започва да чака хората да потърсят нещо по еко темата в гугъл за да може евентуално гугъл да ги препрати към неговия сайт или блог. Същевременно всеки ден ни заливат безкрайно агресивно десетки хиляди реклами за закупуване на всевъзможни глупости. Защо винаги отрицателните неща биват рекламирани и набутвани пред лицето ни и мозъкът ни бива промиван с тях и никога никой не ни засипва с реклама на еко инициативи, еко начини, защо никой не ни промива мозъците с еко идеи?

Аз като един отявлен вярващ в доброто в хората :) си мисля, че ако облъчваш хората с добри и лоши послания едновременно и по равно те в повечето случаи ще наклонят към добрите. Проблемът е, че в модерното общество баланс изобщо няма между еко положителните и еко отрицателните рекламни послания.

            Комбинирайки тези две идеи стигнах до извода, че трябва да се предприеме масова рекламна кампания на екологична тема която да рекламира лесни начини за прилагане на еко идеи в ежедневието ни. И най-вече самата полза и престиж от това да си еко. Целта е да се подтикват хората към екологични действия.

 

 

От тук на татък ще изложа как аз го виждам това като организация, но много бих се радвал ако може повечко хора да споделят техните идеи по този въпрос. Темата е напълно отворена за всякакви предложения и идеи как да се прилага една активна реклама на еко идеи. И дали това е добре да се прави. Моля развихрете се. :)

 

 Тези еко идеи не трябва да затрудняват много публиката за да не се получи отдръпване и същевременно трябва да се превърнат в модна тенденция. Чрез постигнатата масовка дори миниатюрни промени в ежедневието на участниците ще доведат до драстични глобални промени. Също така зараждането на еко мисъл в хората е най-трудно, разширяването на това поле с течение на времето е естествено.

            За да не замре инициативата в някакъв момент трябва да се осигури активното участие на новоприсъединилите се в движението. Ангажирайки новите кадри в активна реклама на каузата ще осигурим една непрекъснатост на популяризацията и разрастването на инициативата. Децентрализацията на рекламните усилия е съществено за успехът на това начинание.

            За да се задържат хората в това движение което променя животът им, самите промени трябва да са постижими без кой знае какви екстра усилия от участниците за да се превърнат в част от начинът им на живот. Такива простички и лесни всекидневни неща има, но в повечето случаи хората не знаят за тях и не ги прилагат по-скоро от незнание от колкото от нежелание да положат малко екстра усилие и съзнателност.

            Според мен, трябва да се набляга на идеята, всеки да допринася с каквото му е най-лесно. Например на мен ми е най-лесно да си карам колата по-малко и да не ползвам найлонови торбички. За друг най-лесно ще е да рекламира идеята във фейсбук или на друго място. За трети най-лесно ще е да купува бирата в стъклени шишета а не пластмасови. За четвърти ще е да използва енергоспестяващи лампи. Всички тези начини са добри и всеки може да прилага тези които му представляват най-малък проблем. Хората трябва да се чувстват горди от това което правят а да не се подтискат заради другите неща които са им по-трудни и не правят в момента.

 

Рекламна инвазия на всички възможни безплатни фронтове (или ако някой е готов да плати и платени) ще стартира този проект и тази активност ще трябва да се поддържа в последствие. Става въпрос за интернет като медия, реклама чрез средства за междуличностна и не персонализирана комуникация като фейсбук, ютуб, вбокс, всички възможни форуми, чат програми, блогове, електронни пощи и интернет страници. Не са необходими досадно много рекламни послания за да не се превърне в спам, но от друга страна е необходима възможно най-широка популяризация на идеята.

След като първите стъпки са направени в интернет пространството и движението събере сила ще дойде време и за една рекламна кампания извън интернет за да се докоснат максимален брой хора. Идеята е да се привличат не само хора които вече са отворени към еко идеята, а да се докарат нови хора които да бъдат отворени към тази нова и модерна тенденция. Масовост е ключът. Това просто желание да промениш света към по-добро трябва да се разпространява като вирус. Да е заразно и да се предава от човек на човек с увеличаваща се скорост и мутация.

Когато се стигне до реклама извън интернет не е нужно да се харчат пари за това. Ако има масовост рекламата ще е лесно постижима, чрез инициативност от страна на съмишлениците. Обява на лист хартия залепена на спирката или дори графити, реклама по личните вещи, реклама от уста на уста. Ако има масовост много ще може да се преговаря с институции за предоставяне на рекламна площ и така нататък. Целта е да се постигне ефектът на лавината. Всеки нов привърженик да привлича още и още нови хора и да участва активно в агресивната рекламна кампания. Никой не прилага тези техники за еко каузи, защо?

Разбира се такава инициатива не може да се ограничи до една държава, а и не трябва. Следователно ще трябва да се направят преводи на няколко езика. И така разширението ще може да достигне глобални мащаби.

Всички тези рекламни усилия ще водят към интернет сайт за популяризиране на екологичната съпричастност на обикновеният човек. Сайтът идейно ще е разделен на три части 1-во как да помогнеш за рекламната кампания и 2-ро простичките еко съветчета които са приложими от всеки и чрез масовост ще доведат до един по-добър свят за всички нас. В тази част също ще се публикуват линкове към вече създадени екологични сайтове за по-подробна информация. 3-то За да се получи обмен на мнения и дискусия и за да могат активистите да помагат за развитието на цялата тази идея ще трябва да има и форум в който да се дискутират идеи и стратегии за едно постоянно подобряване и усъвършенстване на тази инициатива.

 

Та такава идея  в момента се вихри в моята глава. Искам да попитам вас – приятелите ми какво мислите за тази идея? Каква е вашата идея в тази или подобна насока? Мислите ли, че е перспективна и че ще има успех или не? Ще можем ли да я започнем ние? Ще можем ли да я осъществим? Достатъчно кадърни ли сме за това? Искаме ли да се занимаваме с подобни проекти?

Много бих оценил вашето мнение в този момент.

Благодаря.

Пазете животът в почвата!

Днес ще разказвам разни много интересни неща за компостирането и торенето, за това какво точно носи плодородността в земята, какво причинява изкуственото наторяване на почвата, какво причинява разкопаването на почвата и разни неща все в тази тематика свързани.

Както вече знаем копането не е най-приятната работа на света. :) Освен това вече съм обсъждал в предишни постинги, някои от вредите които причинява. Изкуственото наторяване също като копането е неприятно и не е полезно. Днес ще навлезна в повечко детайли относно тези топици.

Какво е почва и какво е пръст и каква е разликата между тях? 

Ето дефиниция за почва от уикипедия: „Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Той притежава уникалното свойство плодородие. Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).”

 За съжаление не мога да намеря дефиниция за пръст... На английски е много по-ясно разграничението... topsoil and subsoil. Тоест почва която е от горе и почва която е от долу. Нека го разглеждаме за по-просто това в което има живот е почва а това в което няма е пръст.

 С безкрайното ми уважение към Wiki институцията искам да ви предложа този линк : http://en.wikipedia.org/wiki/Soil и който е по-заинтересуван може да намери доста неща там. За съжаление е само на английски.

 

Та днес обсъждаме само живият слой тоест горният. В повечето случаи ние се интересуваме от какво е изграден той. Интересувайки се изпадаме в подробности като химичният му състав, физични свойства , киселинност, съдържание на вода, на органична материя и какво ли още не. Това е добре да се знае, но има други неща които са от изключително значение. Например за какво служи и какво се случва в него.

 Почвата е чудотворна! В нея мъртвите се връщат към живот и не живите се превръщат в живи. Тук в този толкова малък и крехък пласт между скалите и растителността се рециклират всички органични остатъци от растения, насекоми, гъби и животни. 100% рециклиране! И освен това се осъществява добив на нови материали извлечени от скалите за да им бъде вдъхнат живот. Растения, микроорганизми и микроскопични животни се хранят с тези частички и ги превръщат в жива материя. В почвата материята прекрачва многократно границата между живото и неживото.

Почвата не е просто обект който може да бъде ръчкан за да видиш какво ще стане. Почвата е жива.

Животът в почвата формира базата на пирамидата на живота. Върху тази база са сложени растенията, гъбите, насекомите и безгръбначните, а на върха гръбначните. Границите не са строги а са размити. Едно е сигурно колкото повече живот има в почвата толкова повече живот има над нея. Колкото повече и различни организми има в почвата толкова повече и различни растения ще бъдат подхранвани от нея. Колкото повече растения толкова повече насекоми и безгръбначни и така нататък. Разнообразието ражда разнообразие!

От това следва, че за да имаме разнообразие на видовете които можем да отглеждаме (а вече сме говорили, че разнообразието носи по-висока плодородност с по-малко усилия) трябва да породим ,поддържаме и развиваме разнообразието и количеството на организмите в почвата. Да направим нашата почва да кипи от живот... умерено!

Колко живот има в почвата можем да определим по това колко живот има над нея. Един поглед е достатъчен за да определим дали дадена почва поддържа голямо разнообразие от видове над земята. Това което е в почвта е пропорционално, но много повече. В една лъжица почва може да има милиард бактерии, милион гъби и хиляди едноклетъчни. Освен това там са глината, водата, пясъка, хумусът, органичната неразградена материя и мъничките същества които обитават почвата.

Просто като пример ако един акър от хубаво пасище може да изхранва един кон който тежи половин тон. То в почвата организмите които поддържат плодородието на този един акър са 10 пъти повече тоест 5 тона.

Тези организми са в постоянно търсене и преработване на храна. С това си действие те постоянно преместват хранителни вещества. Екскремента на едно същество е храна за друго, трупът на едно същество е храна за друго. Посредством този цикъл на преработка и постоянно преместване на хранителните вещества те стават достъпни за растенията.

В една добре поддържана градина организмите в почвата ще преработят и доставят за ползване от растенията почти всички торове (хранителни вещества) от които растенията се нуждаят. Останалите вещества растението ще вземе от въздуха и водата като  използва слънчевата енергия за преработването на всички тези материали в жива материя. Организмите в почвата естествено доставят на растенията това от което имат нужда като страничен продукт на техния жизнен цикъл. Във всеки от процесите на хранене, изхождане и умиране те правят алхимия върху органичната материя и минералите.

В природата повечето от плодородността първоначално идва от скалите. Скалите съдържат калий, калций, магнезий и повечето от веществата които са нужни на растенията за да изграждат тъкани. За да превърнат скалите в храна за растенията корените и някои от организмите в почвата отделят слаба киселина и ензими. Веднъж след като са отделени от скалата тези вещества влизат в употреба в хранителната верига и се рециклират с голяма грижа. Природата както казахме притежава най-съвършената система за рециклиране. Ако вземем за пример калция, реално в един имот, в едно парче земя което е развито правилно или в недокоснатите от човека кътчета в природата хранителните вещества остават 98% същите в рамките на годината. Останалите 2% се отмиват от водата или се издухват от въздуха към друга територия. Тази загуба се компенсира с донесените от вятъра и дъжда вещества и новото извличане от скалите. Тези 98% се съдържат в падналите листа и клони, треви и трупове на животни, всички те биват рециклирани в хранителни вещества и доставени на растенията от организмите в почвата.

Ако направим сравнение с кръговратът на калция в една комерсиално гледана земя подложена на изкуствено наторяване се установява, че в зависимост от степента на торене загубата на калций е между 25 и 60% на година. Очевидно това не е начинът да се развиваме устойчиво.

Накратко ще се опитам да разгледам процеса на трансформиране и връщане на хранителните вещества в системата от органичните останки. Ето какво се случва с едно листо което пада през есента. Листото се откъсва от дървото и пада на земята. В момента в който се намокри започва отделянето (отмиването) на веществата (които се съдържат във всяко листо) които го предпазват от това да бъде изядено от насекоми. Росата и дъждът постепенно отмиват тези горчиви и в някои случаи токсични вещества от листото. Тогава то се превръща в желан източник на храна на първичните декомпостери (ораганизмите в почвата).  Едни от първите които атакуват листото са бактериите, те започват да се хранят отделяйки ензими които разкъсват веригите на молекулите които изграждат клетките на листото. Бактериите започват да се размножават бързо подкрепени от изобилният източник на храна. Вятърът довява спори на гъби които се захващат и започват да растат и да се хранят с бактериите и със самото листо. Гъбите притежават голям спектър от ензими които са способни да разградят големи части от листото включително трудните за разграждане вериги на целулозата  и лигнинът. Влажно и гъмжащо от живот листото започва да привлича по-големи почвени организми които да се хранят с него и с културите бактерии и гъби които вече са там. Всред всички останали ние най-добре познаваме земните червеи. Те започват да се хранят с бактериите като поглъщат и части от листото и почва. В телата на червеите продължават бактериални процеси и разграждането на органичната материя и отделянето на минералите. В другия край на червея излиза поредната топчица екскремент като такива топчици маркират цялата дължина на тунела който червеят прави за да се придвижва в почвата. Ексрементът на червеят е пълен с органична материя и скоро други бактерии, гъби и организми ще го намерят и ще започнат да пируват с него допринасяйки със собственото си развитие за обогатяването на почвата. Тунелчетата на червеят в почвата я разрохкват и докарват кислород, като в същото време увеличават възможността на почвата да съдържа вода. На пролет някое растение ще се натъкне на тунелчето гъмжащо от живот и хранителни вещества и ще се развие там изсмуквайки хранителните вещества превръщайки ги в живи тъкани например листо, които в краят на годината ще се върнат към почвата за поредния цикъл в кръговрата.

Червеите са безкрайно полезни в този кръговрат на веществата. Те могат да обърнат до 25 тона почва на акър за година.

Всичката органична материя която не е била преработена от стомаха на първичните декомпостери е в техните ескременти. Те от своя страна служат за храна на други малки същества. И така организъм след организъм докато цялата органична материя не се превърне в микроскопични частици. Целият този процес улеснява преработването на органичната материя в хумус и минерали от микроорганизмите.

След първичните декомпостери идват вторични и третични и така нататък докато всичко е напълно разградено. Сложните молекули и вериги се превръщат в прости съединения които директно могат да се използват за храна от растенията.

Освен разграждането на органичната материя всички тези почвени организми спомагат изграждането на структурата на почвата. Когато се хранят те отделят гелоподобни и восъкоподобни вещества които слепват и държат отделните части на почвата заедно. Дългите „пипалца” на гъбите се развиват, растат, обграждат и държат заедно почвата. Лигавите  вторични вещества на бактериите дават възможността на почвата да задържа вода и да не изсъхва по време на по-големи засушавания, предоставяйки по-добра среда за развитие на микроорганизмите и другите организми да се развиват. И така колелото се завърта към постоянно обогатяване на почвата.

Без животът в почвата, тя се превръща в пръст, изсъхва и се издухва от вятъра или се скупчва в глинени буци.

Някои от организмите в почвата не живеят много дълго. От няколко часа до дни. Когато те умрат техните трупове се превръщат в храна за други декомпостери или животни.

След като листото е напълно декомпостирано то се превеъща в две неща: хумус и минерали. И двете от които са важни за развитието на всяко растение.

 Хумусът е съединение на въглерод, кислород, азот и водород свързани заедно по начин който е труден за атакуване от ораганизмите в почвата. Процесът на формирането на хумус  от микроорганизмите не е добре разбран от науката. Тъй като хумусът е труден за разграждане от микроорганизмите те ще се обърнат към него само в краен случай като последен резерв на храна. Междувременно всяка новопостъпила органична материя е с предимство. Поради това, хумусът се наслагва в почвата. От всичките съставки на почвата хумусът има най-големи възможности за задържането на влага и може да абсорбира 6 пъти повече влага от собственото си тегло. Също така хумусът се подува когато е мокър и се свива когато изсъхне. Това движение отваря пространства в почвата за въздух и организми поддържайки почвата мека. Хумусът е съвършен от гледна точка привличане и задържане на хранителни вещества. От атомна гледна точка той показва много свободни кислородни атоми за комуникация. Кислородните атоми са отрицателно заредени а хранителните вещества като калций, калий, магнезий, цинк, мед и тн са положително заредени следователно те се задържат от молекулите на хумусът.

От хумусът към растението трансферът на хранителни вещества се извършва по два начина. Директен: От корените на растението се отделят слаби киселини които развалят връзките между хумусът и хранителните вещества, които се разтварят във влагата около корените. Корените плуват в хранителна супа от която се хранят и когато приемат необходимият им брой вещества спират подаването на киселина за да не изчерпят запасите на хумусът! Индиректен: Корените отделят захари които служат за храна на определени видове микроорганизми. Тези микроорганизми живеят в изобилие покрай корените които ги хранят. Микроорганизмите от своя страна произвеждат слабата киселина която разгражда хумусът за да хранят корените. От друга страна вторичният продукт от бактериите също се връща като храна за корените. Хумусът в крайна сметка се разгражда с течение на времето и се превръща от своя страна в хранителни вещества или газове които се отделят в атмосферата.

 Минералното богатство на почвата. Растенията се нуждаят от пълна гама минерали за тяхното правилно развитие. Различни минерали се използват в различни етапи на развитието. Покълване, растеж, цъфтеж, формиране на плод. Листото е съставено предимно от въглеродно съдържащи компоненти, както и повечето живи неща. При разграждането им част от въглерода се превръща в структурен материал за организмът който го е разградил и част се превръща във въглероден двуокис. Това трябва да ни е познато защото и ние работим на същия принцип. Същата е съдбата на останалите елементи като калций, фосфор, азот и т.н., но повечето от тях остават заключени в телата на организмите. При декомпозирането съотношението между въглерода и азота се намалява драстично. Съотношението въглерод/азот е доста известно особено сред хората които са пробвали да компостират техните органични отпадъци. „Правилното съотношение” е някъде около 20:1. Докато декомпозирането мине през всичките си етапи малко е останало от въглерода и повечето е издишано като въглероден двуокис в атмосферата като изключим тези количества които са заключени във хумусът. Това което остава са не органичните фосфати, нитрати и сулфати. Които неща можем да видим на опаковката на всеки изкуствен тор. Тоест микробите произвеждат торовете за растенията точно там където те са нужни и използвани - в самата почва. Процесът на превръщане на органични въглеродо съдържащисъединения в неорганични храни за растенията се нарича минерализация. Минералите са лесно разградими във вода което означава, че веднъж попаднали в почвата те не остават там за дълго, а лесно се отмиват от почвата заедно с водата. (Те разбира се биха могли да бъдат прихванати и задържани за по-дълго с помощта на хумусът). Тъй като относителната площ на корените в почвата е малка, повечето от изкуствените торове които се прилагат ако не бъдат прихванати от организмите в почвата или не бъдат прихванати от хумусът се отмиват със следващият дъжд или следващото поливане. Растенията които биват наторявани с изкуствени торове използват около 10% от минералите които им се слагат и най-много 50% от тях. Останалите биват измити в подпочвените води, реките и накрая в океаните. Това като последствия води до унищожаването на животински и растителни видове и отравянето на питейни води с недопостими количества нитрати. Природата прилага наторяване като свързва минералите към органична материя и използва многократно по-малки количества от колкото ние като същевременно не се губи никаква енергия в производство, доставяне и прилагане. Всички тези процеси са част от жизненият път на организмите в почвата. Растенията получават балансирана диета вместо да бъдат хранени на сила в резултат на което са по-устойчиви на заболявания. Повечето от хранителните вещества в една здрава почва са неотмиваеми и въпреки това достъпни за растенията. Съхранени във връзки с хумусът или в телата на организми с кратък жизнен цикъл.

 Разлика та между изкуственото и естественото наторяване е в това, че при изкуственото ние се опитваме да нахраним растенията, а при естественото се опитваме да създадем благоприятни условия за организмите в почвата.

Изкуственото наторяване е изключително опасно за организмите в почвата. Връзката е следната: когато прилагаме изкуствени торове например нитрати, ние обогатяваме почвата с азот. Както вече уточнихме съвсем малки количества от прилаганите торове биват усвоявани от растенията и всичко останало бива отмито за да започне едно лавинообразно унищожение на живота надолу по пътя на водата от мястото на прилагане. Нека приемем, че това не ни интересува (?!?!?). Да се съсредоточим с това какво се случва на територията на нашата земя която се опитваме да подхранваме. При изобилието на азот в почвата ще се получи бум на микроорганизмите при цялата налична храна. Част от почвените организми ще умрат веднага от високите нива на азот, а част ще започнат да пируват. Тази част която пирува ще започне да се възпроизвежда неистово. Това ще доведе до нарастване на популацията над допустимите граници и ресурсите ще започват да изчезват. Освен от азот тези организми се нуждаят от въглерод и от други вещества. В момента в който свръх популацията започне да се храни всички други вещества с изключение на азота ще бъдат изчерпани. Особено въглерода който както се уточнихме върви в съотношение 20:1 с азота.  Тоест за всяка единица азот който свръх популацията консумира ще трябва да се намерят 20 единици въглерод. Постепенно запасите на почвата ще въдат изчерпани и ако все още имаме азот и свръх популацията е жива ще започне разграждане на хумусът за добиване на така нужните липсващи вещества. Когато хумусът приключи единственият друг източник на въглерод ще бъдат растенията които ние сме посадили. Растенията няма да имат никакъв шанс. Междувременно тъй като доста хранителни вещества са станали оскъдни или съвсем са изчезнали огромното разнообразие на организми в почвата ще е намаляло до най-издръжливите и тези които изискват най-много азот за съществуването си. Почвата ще започне да губи структурата си и ще започне да се поддава на въздушна и на водна ерозия, остатъците които не са издухани или промити ще формират глинени буци които ще е наложително да бъдат орани защото корените на растенията няма да могат да се развиват в тях ако не са. За връщането на почвата в нейното балансирано положение ще са необходими драстични мерки и много мнооооого търпение.

Обикновенно земята се ИЗПОЛЗВА за определен период от време след което се обявява за неплодородна или дори отровена и се зарязва така. Торовете машините и растенията се преместват на нова територия. Това е далеч преди да се стигнат последните етапи които описах. Веднага щом определен тип организми в почвата умрат от прекалената доза нитрати се отваря звено. Тези организми може би служат за защита на растенията от определен тип насекоми или пък поддържат пополацията на дуг тип насекоми под контрол. Когато тези уравновесяващи механизми изчезнат се получават напастите от „вредители”. Реакцията ни е естествена и механична – започваме да пръскаме с пестициди. Посредством пестицидите държим „вредителите” под контрол, но също така унищожаваме и огромна част от организмите в почвата. Ако пък напастта не е от насекоми ами е от гъбички, пръскаме с фънгоциди и унищожаваме гъбите.

Целият процес на изкуствено торене предизвиква използването на все повече химикали и влагането на все повече енергия и средства за поддържането на нашето място.

 Естественото торене работи по различен начин. При естественото торене ние внасяме в системата големи количества органична материя. Органичната материя предоставя възможност на организмите в почвата да увеличат популацията и разнообразието си по един балансиран начин. Естествено това довежда до по-голяма плодородност и растенията се развиват по-добре. Дори при естественото наторяване има място за грешки ако то не се прилага с разбиране. Грешки които биха могли да доведат до ефекти подобни на ефектите предизвикани от изкуственото наторяване. Първо и най-важно правило е да не се прекалява. Второто най-важно нещо е да се държи съотношението на веществата балансирано. Балансът между въглеродът и азотът е най-често използваното сравнение. Основния начин да се разреши този проблем е като се използват различни видове органична материя които минават през компостиране преди прилагането им. За компостирането можете да намерите нечовешки много информация в интернет пък и аз вече съм писал малко за това.

http://weblife.org/humanure/chapter3_7.html Тук може да се намери един доста пълен списък за разните неща които могат да се компостират и тяхното въглеродно/азотно съотношение. В дясната колонка всички стойности са към единица азот.

 

Орането, копането и подобни занимания действат на почти същият принцип както изкуствените торове. Даже доста често те се практикуват заедно. Но да кажем, че говорим само за механичната обработка на почвата. Почвата се обработва от машини или инструменти за да се разрохка. По този начин площта на почвата се умножава многократно като в резултат на това много повече части имат достъп до кислород. Този кислород активира почвените организми и започва разграждането на органичните вещества в почвата с пълна сила. Това води до освобождаване на големи количества хранителни вещества и респективно посадените растения избуяват. Растенията не успяват да усвоят всичките хранителни вещества и остатъкът бива измит с водата. Проблемът е, че след като свърши органичната материя започва разграждането на хумусът и респективно структурата на почвата се разпада. Което вече води до задължителното оране/копане поради невъзможността почвата да осигури нужния кислород и водопропускливост която и трябват. Освен това голяма част от организмите живеещи в почвата са свръх чувствителни към ултра виолетово лъчение. Когато разкопаем почвата тези организми попадат на такова лъчение от слънчевата светлина при което измират. Едва за няколко сезона почвата се изчерпва и се превръща в неплодородна пустош. Единият вариант е да се преместим на нова площ която да използваме за няколко сезона и да оставим природата да лекува раните които сме нанесли. Другият е да започнем прилагането на изкуствени торове и други химикали които ще довършат започнатото унищожение.

 Мисля, че от тази статия следват много логични заключения за това как може да се спести огромно количество работа, енергия, ресурси и пари като не се работи срещу природата.

Екологичните щети от „модерното” земеделие не се включват в цената на продукцията поради което някой изобщо е способен да я закупи.

Алтернативните техники за земеделие се базират на подкрепянето на природата в нейният стремеж към разнообразие и хармония като по този начин оставят по-голямата част от работата на самата природа. Екологичният изход е положителен защото не само няма никакво замърсяване ами напротив получава се положителен ефект от пречистване на въздухът и водите от една здрава и плодородна почва. Положителните здравословни ефекти върху човешкият организъм при хранене с плодове и зеленчуци отглеждани по естествен начин са безспорни.

 

Драги ми читатели надявам се поне някои от вас да са се престрашили да захванат и да завършат тази може би най-дълга от моите статии до сега. На успелите честито. :) Надявам се да сте научили нещо ново което да ви е било интересно.

 

До скоро писане :)

Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.

Край! Сядам вече и я написвам тази статия. Не може то така вечно да се отлага! Вече съм обещал на толкова много хора, че ще я напиша и ще пратя линк, че направо се чувствам неудобно за дето ги мотам. Та ето почвам.

Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.

Преди всичко за да направим салата от кълнове ни трябват кълнове. :) Ето как се правят 2-та вида кълнове които се използват в тази салата.

1. Кълнове на люцерна още известна като Alfalfa или Alfa-alfa или (Medicago sativa). Намираме си семена за покълване от Alfalfa.  Не съм много сигурен в България къде точно се продават но подозирам, тъй като българите са светнати и предприемчиви хора, ще да ги продават в магазините за здравословно хранене и магазините за органик храни. Може би и в билковите аптеки.

Та намерили сме ги вече въпросните семена които изглеждат примерно ей така:



И започваме да ги покълваме :) което е един чуден процес който ни забавлява и радва много, особено когато го правим за първи път. И си е съвсем друго да виждаш чудото на живота как расте и се разхубавява :).

Материалите необходими за покълване са: буркан, ластик, дамски чорап или платче с фини дупки което не задържа вода или мрежичка, вода.

Та в един нормален буркан в зависимост от качеството на семената които имаме можем сложим от 1 до 3 супени лъжици с връх от семенцата. слагаме от горе отрязания дамски чорап и го закрепваме с ластиче. След това напълваме буркана с вода и я изсипваме за да обере ако има мръсотия по семенцата. После пълним бурканът  с вода до горе и го оставяме да преседи за през нощта или за колкото време имаме за препоръчваме над 6 часа. На сутринта изсипваме водата и оставяме водата да се изцеди хубаво държейки буркана с отвора на долу. Като спре да капе обръщаме буркана, така че семенцата да паднат в него и го раздрусваме за да полепнат семената по стените на буркана. Ето как изглежда резултатът от вече направеното:



Та  туй нещо дето на нищо не прилича го оставяме така за през деня. Ако имаме време и се мотаем вкъщи е хубаво да измиваме семената 4 пъти дневно. Сипваме вода през дупката с чорапа разклащаме леко и обръщаме да изтече водата. Две повторения са достатъчни при нормални условия. Ако в буркана се задържа вода и започва да понамирисва 3-4 повторения са необходими. Ако сме заети и нямаме време да мием 4 пъти на ден то сутрин и вечер е напълно достатъчно. ( Ние нашите сутрин и вечер ги мием и са перфектни :) ).

Още след първия ден ще забележите как семенцата покълнват. Просто ги наблюдавайте и им се радвайте процедурата по измиване остава абсолютно същата до края на процеса. Единствената разлика е, че вече покълналите семенца няма да се залепват толкова охотно по стените на буркана ами ще се залепват едно в друго образувайки топченца. Раздрусвайте все пак за да ги разпределите на максимална площ до колкото е възможно, ама не се втилясвайте много, те си никнат всякак си. Ето една картинка за 4 етапа на покълване:

Продължавате да миете така за 3-4-5  дена и достигате до етап 4 от горната картинка в който кълновете са готови. Важно е да не превишавате 8-9 дена. Преди да извадите кълновете за ядене ги оставете 15 минути на слънчева светлина. Това е една допълнителна екстра която може и да не се спазва, но по този начин ще достигнете най-добрите хранителни характеристики. През останалото време кълновете могат да седят където и да е. Ние ги държим на плота в кухнята до мивката. Ако има семенца които не са покълнали ( то винаги има, но в зависимост от качеството на семената са повече или по-малко( нашите са адски много защото семената ни са с доста лошо качество явно)) можете да ги извадите преди да хапвате или да ги оставите всред кълновете. Те са хранителни, но са далеч, от качеството на кълновете, а и са малко хрупкави.

Когато кълновете са готови, ако сте направили в повече или просто не искате да ги изядете веднага, ги сложете в пликче в хладилника. Това ще забави процеса на растеж. Все пак трябва да ги хапнете до седмица.

Ето едно сайтче на английски в което има някои картинки и обяснено стъпка по стъпка какво се прави ако случайно моят начин на обяснение не ви е допаднал. http://www.backyardnature.net/simple/alf-spr.htm на стъпка 4, ще видите как изглеждат готовите за ядене кълнове.  Ето и едно примерно видео за да видите в действие как изглежда. http://www.youtube.com/watch?v=-gkUokxEPeg

Няколко важни нещица покрай кълненето: Не трябва да позволявате появата на втори чифт листа, кълновете не трябва да са на пряка слънчева светлина през цялото време на покълване, не трябва температурата да е много висока ( стайна температура е идеално) не ги слагайте до радиатор или печка, бурканът трябва да се отцежда добре от водата защото излишна вода при кълновете ще доведе до гниене ( все пак е нормално да останат няколко капки в буркана и не е проблем тъй като кълновете ще ги изпият), дори и да пропуснете миене това не е фатално. Експериментирайте за да получите най-добрите съотношения за брой семенца в буркан, време на покълване и честота на измиване.

2. Слънчогледови кълнове.Слънчогледовите кълнове всъщност се наричат "greens" (зеленини) и не са баш кълнове. Ама аз си им викам кълнове. Според мен разликата е в това, че на "greens"  се използват само частите които са над почвата, а на кълновете се яде цялото нещо. А... разбира се трябва да има и почва щом ще ползваме частите дето са над нея ;). Та ето как се правят слънчогледови зеленини. Отново започваме от семенцата. Намираме си слънчоглед за покълване. По принцип всякакъв суров слънчоглед ще стане ама този за покълването е супер добър ние имаме до сега 100% покълваемост. Тоест нито една семка не е останала непокълнала. Което ми е много изумително как става :). Предполагам намерите ли люцерна за покълване ще се натъкнете на цял щанд със семена за покълване. Предупреждавам ви от сега недейте да купувате от всички! Първо прочетете как се правят и как се консумират и какъв вкус имат. Те всички са много полезни, но някои имат доста остри вкусове. А пък някои се покълват по доста различни и по-сложни начини. Слънчогледово семе всичките знаете как изглежда предполагам нямате нужда от снимка. :)

Материали които ни трябват за покълването на слънчогледово семе: Кутия ние ползваме кутия от салата ( тук салатите се продават нарязани и измити в кутии... ) но каквато и да е кутия която да е надигната малко и за предпочитане да има прозрачни стени. Слагате в нея 1 или 2 пръста почва. Разликата е в това, че ако имате повече почва ще се налага да поливате по-рядко веднъж след като са се установили кълновете ако имате по-малко ще поливате по 2 пъти на ден заедно със миенето на люцерната ;). И разбира се вода.

Сега има различни версии на това как да се покълват семките и аз токущо се запознах с една нова такава :) която е доста добре обяснена и изглежда хората знаят какво правят: http://www.sproutpeople.com/seed/sunflowergreens.html . Аз обаче ще ви разкажа как ни беше показано на нас от една монтреалчанка-агроном и как ние продължихме в последствие защото открихме, че ни е по-лесно.

Казано ни бе, след като сложим 1-2 пръста почва в кутията, да постелем семенцата от горе, така че да не се препокриват. Да ги поливаме така с пръскалка ( като тия за миене на прозорец (каквато точно всъщност ние използваме)) за ден-два докато покажат коренче и тогава да сложим от горе 1/2 пръст почва и да продължим да поливаме с пръскалката за да държим почвата мокра ама не подгизнала. След което си е само пръскане докато растенията пораснат достатъчно за бране ( около 10 сантиметра и преди да са изкарали втори чифт листа ( тези листа се наричат истински )).  Това обаче прави голяма бъркотия защото пораствайки семките избутжат на горе пръстта с която сме ги затрупали и целите стебла стажат мръсни а понякога и листата. След което искат доста миене.

Ние открихме, че ни е много по-лесно да набоцкаме семките една по една в почвата в кутията и в последствие да не добавяме пръст. По този начин стеблата и листата са абсолютно чисти и може дори да не се мият после.  За целта се изискжа малко търпение да набоцкате семките с остричкото на долу като вкарате в почвата поне половината семка. Също така открихме, че по този начин растенията се развиват много по-бързо и спестяваме няколко дена.

Малко снимки на готовите за ядене greens на слънчогледа:







На първата снимка се вижда, че това не е толкова чист процес както при люцерната. Кълновете на първта снимка могат да се берат вече ( отрязвате с ножичката всичко което се подава над почвата и внимавате да не захапете почвата, че после ножицата ви цапа кълновете :) ) или могат да изкарат още ден-два да пораснат повече да станат по-зелени и големи ако не искате сега да ги хапвате. По светло зеленият цвят и белите стебла си личи че са гледани при по-слаба светлина. На втората снимка се виждат готови кълнове на средна светлина. Нашите изглеждат по този начин.  А на най-ниската се виждат много зелени кълнове които са гледани на пряка слънчева светлина. Те ще станат по-ниски и по-тъмно зелени от другите и най-вероятно по-бързо. В кълнчето в ръката се жида появата на истинските листа. Това не е проблем, но показва, че трябва да се берат вече. Истинските листа не трябва да се разрастват много.



Тук се вжида как изглеждат с люспите на семката около кълновете. Не винаги всички падат и ако не паднат дълго време това ще причини загниване на листата. Можете да им помогнете с ръка. Всеки път като поливате вижте кои са почти готови да паднат и ги махнете но не насилвайте защото растението е крехко и се поврежда лесно.

Недейте да преполивате за да не предизвиквате гниене. В началото може да накиснете семената за 6 часа или да ги пръскате по-често. Ако можете намерете умерено до много светло място за кутията със слънчогледовите кълнове.  Обирате ги с ножичката. Ако има някои недоразвити можете да ги оставите за следващия път. Те ще се доразвият като махнете конкуренцията за 2-3 дена.  Започнете слънчогледа 2 дни преди люцерната ( ако го правите по нашият метод или 3-4 дни предварително ако е по другия.

Такаааааааааам! ето така си отглеждате кълновете за въпросната салатка :).  След като сте ги отгледали и обрали ( с течение на времето се научавате как да ги синхронизирате така, че да ги имате едновременно). Слагате равни части кълнове алфа алфа и слънчоглед.  Тази пропорция може да се мени в зависимост от конкретните желания. Ако искате салатата да е много хранителна и по-тежка слагате повече алфалфа а ако искате да е по-свежа и лека повече слънчоглед. Оригинално салатата се подправя със сос който се състои от печени тиквени семки, сол, зехтин и разни зелени подправчици. Ние обаче установихме, че ако счукате в хаванчето орехче или бадем или лешник или някаква друга подобна ядка става също чудесно. поръсвате ядките и поливате зехтинец и сол на вкус. Предупреждавам, че салатата е много хранителна за да не правите големи количества. Това е много далече от салатата от марулка или зеленце които могат да се ядат в неограничени количества.

Такам... мислех си сега да ви понапиша малко неща на мотивационна база. Защо искаме да ядем кълнове. С две думи - за да се чувстваме по-добре, за да сме здрави, за да сме щастливи, за да ни е хубав живота. В детайли ми е трудно да навлизам.  Трудно ми в защото аз обичам да съм сигурен в това което пиша. А никой не иска да направи изследване за съпоставка на кълновете и ядките, с месото, млякото и  яйцата. Или поне никой не го е публикувал онлайн. Да не говорим, че всеки си ползва некви негови си системи за измерване и скали и да направиш съпоставка е направо невъзможно.  Та който иска ще си прочете за всичките високи нива на анти оксиданти, понижаване на холестерола, високо съдържание на протеини, пълна гама от витамини ( включително В12 ), минерали, ензими, антивъзпалителни функции, подобряване на имунната система, противоракови функции и прочее.

Аз искам да ви кажа: аз се чувствам прекрасно като се храня с кълнове. Никога не ми е тежко и винаги съм нахранен. Здравето ми се е подобрило неимоверно и съм  свалил излишните килограми. Не познавам нито един човек който да е започнал да яде кълнове и после да се е отказал.

И ви приканвам да опитате :) хапвайте ги като салатка, като гарнитурка, като прибавка към сандвич, пасирани на сокче, по какъвто начин си искате. Но пробвайте. Усетете как ще се чувствате. Ако не се чувствате по-добре не го правете повече. Ако се чувствате по-добре продължавайте да откривате нови продукти и техники в здравословното хранене.

Благодаря ви, че правите усилия светът да е по-хубаво място.

П.п. ето и една малко по-добре изглеждаща тема от моята с повече снимки и разнообразие :) http://www.zemianazaem.com/?p=159